Унгарците, унгарците ...

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков отделя цяла глава на унгарското възстание от 1956 г. Цяла глава има озаглавена „Унгарската есен“, а в последващите глави Марков посочва какъв вододел се оказва унгарското въстание и какво отражение има то - избухването и потушаването му - върху мисленето на обикновените хора. Марков без притеснение и с доза завист споделя едно наложило се по онова време мнение у обикновените хора по отношение на въстаналите унгарци: „Ах, защо не сме като тях!“

Народ, който е застанал срещу съветските танкове в разгара на комунистическата диктатура как си я представяне,
че ще стои мирен и ще търпи нов Янош Кадар? 

А само преди дни унгарците ни показаха, че унгарското въстание от 1956 г не е случайна работа. И че не случайно им се възхищаваме през 1956 г. Унгарците само преди дни си взеха обратно държавата. Държава, която бе окупирана от една пионка на Кремъл и която ги доведе от една напреднала средноевропейска страна до нивото на догонваща България в някои отношения. Начело на Унгария бе (и в момента по инерция все още е) един откровен популист, чиято риторика случайно съвпада с риториката на Кремъл. И също като нашия Чорап си представя края на руско-украинската война посредством спиране на доставките за украинците. Хитър тарикат, унгарски бай Тошо, но 35 години след промените на Изток, когато времето на такива селски тарикати отдавна е отминало. Въпреки оранжевия тъпанар.

Унгарците са били и са в Европа. В неделя го доказаха. Дано и ние да сме като тях най-сетне.

Виктор Орбан и неговият български сол-ташак

Един експерт има в България. Експерт по тема "Унгария".

А всъщност е експерт по тема "Унгария" защото е женен за унгарка. 

Да кажеш, че е бил 10 години дипломат в Маджарско, че е бистрил тънката политика и с Орбан, и с Дюла Хорн, и с Дюрчани, ама не, пусто, стоеше си у нас на държавна хранилка, я депутат, я конституционен съдия, келепир има в тая работа, Унгарията я виждаше чат-пат като турист. 

Нашият Жоро Дантелата.

Да кажеш, че Орбан го има за съветник, за ерудит и експерт, та го кани на всеки 6 месеца в Будапеща да го пита и взема акъл от него - не, той Орбан може да е темерут, може да го раздава диктатор или авторитарист, ама не е тъп. За сметка на това Жорко с Орбан става и с Орбан ляга, а когато вместо Орбан венцеслави Борисов, то винаги има сравнение с Орбан. Когато пък трябва да отправи нещо критика, в смисъл, Орбан пак е осрал нещата и Европарламентът вземе, че отнеме правото на глас на Унгария нашия Жоро не губи време, ами се явява да ни обясни как всъщност в ЕП е пълно с педераси и бюрократи, а Орбан е мъжкар, и може и да е попресолил малко манджата, ама то е за доброто на Унгария и унгарците, които пак ще си го изберат за премиер само и само да направят напук на Европа и Меркел в частност, а и е за добро не само на Унгария, но и на ЕС, щото либералните ценности и педерастията в Европа вече са отишли твърде далеч. Накратко, Обран е прав, Европа не, а Орбан е прав дори когато греши. 

Познато, нали? Няма и как иначе да е, то не е лесно да си расъл в ония времена, просто сменяш др. Живков с пан Орбан и си готов.

А някой да е очаквал нещо друго от Жоро? Въобще, някой въобще може ли да покаже къде е онзи пирон, който е забил Жоро? Поне един пирон, има ли някъде?

Дитирамбите на Георги Марков по адрес на Борисов и Орбан са нещо нормално за човек, който по времето на социализма е бил доносник на Държавна сигурност. И е напълно нормално да бъде нечий сол-ташак, в случая на Виктор Орбан. 

Антипутиниада

Протестиращи в София

Анти-Путинската истерия по света и у нас взема различни форми.

У нас нито гражданска война има, нито има руски сепаратисти и "зелени човечета", нито пък част от територията на България е анексирана от Русия, но въпреки това се намират будни граждани, които са готови да се почешат там, където не ги сърби. Така де, онези, чиито ценности сме прегърнали отдавна са казали, че като не съществува враг, ще си го измислим. Като няма срещу какво реално да протестираме, ще протестираме срещу "кремълската информационна агресия".

Протестиращи в Будапеща

Както и да е, родните протестиращи изглеждат като на снимката вдясно.
Горе-долу по същия повод е протестирала и активистката на ФЕМЕН в Будапеща. 

Да си призная, въпросната активистка нито знам каква е, нито за какво се бори, но ... разбирам я жената, виждам, че е жена с кауза и има какво да каже на света.

Пътуване - Будапеща

Катедралата Св. Ищван

В Будапеща имахме два престоя - на отиване до Германия и на връщане от Виена. Първи път спахме в Аgi apartment и това беше единствения хотел, на когото гледах местоположението преди да го изберем, така, че да ми е удобен. Хотелът (то всъщност е къща за гости) се намира в китното будапещенско предградие Törökbalint и навигацията само където не ме закара направо в спалнята. Аги се оказа един дядо, Графел Кароли, който говореше единствено на унгарски, нищо друго, но за сметка на това с голямо желание. Много ни обясняваше. Спането беше 50 евра, като на наше разположение беше цял етаж - спалня, хол, огромна баня. Ако някой път имам възможност, с удоволствие бих го посетил пак, дядото беше голям образ.

Вторият ни престой беше в хотел "Ческом", в Кишпещ. Пак гледахме цена, а не местоположение, защото имахме две нощувки. Това спане ни беше най-евтиното, около 45 лв на вечер с включена закуска. И това всичкото през booking.com - много полезен сайт! Хотелът се оказа на 200 м от голям мол и последната станция на една от линиите на метрото в Будапеща. А хубавото на Будапеща е, че основните им неща за гледане са съсредоточени в центъра и е много приятно да разглеждаш без да се налага да бързаш за някъде.

Катедралата "Св. Ищван" (същото като във Виена, Ищван е унгарският вариант на Стефан) беше първото посетено място. Не толкова голяма и величествена, както виенската си посестрима, но на мен ми хареса повече. Първо, много повече прилича на църква; второ - вътре усещането е много по-различно отколкото във Виена; трето - отвън на стената пише "EGO SUM VIA VERITAS ET VITA" - скромно да напомня за всеки, който е забравил.

Вътре в катедралата централно място в олтара заема статуята на Св. Ищван. Снимах я с телефона си, снимах я и с фотоапарата. Не знам от осветлението ли е, от камъка на статуята ли е, но на всички снимки статуята свети срещу обектива - все едно излъчва светлина. Може и самовнушение да е, а може и да е съзнателно търсен и постигнат ефект от скулптора - не знам, не търся нищо мистично. Просто ми харесва как се е получило.

Следващата спирка беше Кралският дворец. Пълен е със статуи и скулптори, дори има много красив фонтан, който макар и да не е така внушителен като фонтанът на Нептун в Шьонбрун, все пак не му отстъпва. В двореца има много интересни скулптори, основно покрай входовете, които като не знам какво означават, и ги тълкувам за себе си - това ми прилича на еди какво си, онова на друго. В двореца има и атракцион за деца - могат да стрелят с лък или арбалет, могат да се снимат като средновековни благородници. До двореца може да се качите както пеша, така и с помощта на кабинкова линия, която излиза точно пред резиденцията на унгарския премиер-министър, и съответно пред нея има двама гвардейци на пост. На всеки половин час те правят няколко крачки напред, след което правят шоу с карабините си. Който е имал строева подготовка ме разбира.

Кралският дворец всъщност е един доста внушителен комплекс, на територията на когото се намира и готическата катедрала "Св. Матиас" (да не си помислите, че няма). Там не влязох да снимам, не съм чак такъв религиозен фанатик. Но поне отвън я фотографирах - и ми стана тъжно на фона на рушащите се църкви у нас.

Последната сграда беше унгарският парламент - наистина много внушителен отвън. Отвътре се влиза и се снима само след предварително записване. Парламента им е много красив, с много красиво оформен площад зад него, и там имаше много унгарци, които се разхождаха и си почиваха.

Между другото, във Виена и в Будапеща все още можете да срещнете местни жители с брада и мустаци тип "Франц Йосиф", които са си така, а не са част от туристическите атракции.

След това се разхождахме бавно до метростанцията и така бавно-бавно попаднахме на някаква демонстрация на унгарските евреи. Беше 8 Май, не знам какъв точно мотив имаха - дали е Денят на Европа, дали нещо друго - унгарският не прилича на останалите европейски езици. Но същността е в това, че евреите протестираха и си казаха каквото имаха да казват без да блокират нищо, без да пречат на другите, без да прибягват до терор над връщащите се от работа.

Статуята на Св. Ищван в олтара на църквата, снимана с телефона ми.

Друго нещо - броят на туристите в Будапеща не отстъпва на броят на туристите във Виена, но тук беше пълно с гейове. Не че във Виена ги нямаше, но там може и за местни да минат. Докато в Унгария срещнахме поне 7-8 двойки - да им се чудиш кой от тях е красивият, кой умният? И това преди boy tunte Wurst да се появи на сцената на Евровизия.

Олтарът на катедралата.

Отделно, това е интересно, в Будапеща можете да видите също толкова велосипедисти, колкото и във Виена и Франкфурт. Не само това - като наближавате кръгово има знак за пресичане на два пътя с предимство - първия е велосипедния, втория - нормалния път в кръговото. Просто унгарците напредват без да се обясняват много-много, напредват с материала. У нас ... доста ляб имаме да ядем по въпроса.

Като цяло - очаквах много от Виена и Будапеща, получих повече, отколкото съм очаквал.

Куполът на катедралата.

Верижният мост.

Пълно е с лъвове и лъвски глави в Будапеща.

Парламентът се вижда в дъното, в дясно е Верижният мост.

Фонтанът в Двореца.

За тази статуя си мислех, че е Смъртта, която отнема бащата от 

семейството му. На това ми прилича.

Парламентът. Всъщност, няма начин да се снима с обикновената любителска техника цялата сграда

Статуята на Св. Ищван, снимана с фотоапарат.

Пътуване - Рюдесхайм и Вюрцбург

Това е от Австрия, след Виена, но не помня откъде точно, някъде към Залцбург

И така, по празниците се разходихме до Европа семейно. Отдавна планирана екскурзия, за която бяхме блокирали едни пари и не ги пипахме (че иначе Европа нъцки). Цялото пътуване ни излезе около 4500 км като пропътувано разстояние (през Сърбия, Унгария, Австрия и Германия), около 40 ч шофиране (грубо) и около 600 евро разходи.

Хубавите страни са, че след Ниш всичко е само магистрали (с изключение на Белград, но за това след малко), вече има booking.com, където да си потърсиш място за спане, а и спането не е кой знае колко скъпо - то основното е да има топла вода и интернет.

Накратко за пътуването:

Паметникът на Германия

Добрата новина за Сърбия е, че сърбите са построили магистралата от Белград до унгарската граница. Путарината (ТОЛ таксата на магистралите) за преминаване през Сърбия е 12,00 евро (6,50 до Белград, 2,50 + 3,00 евро след това), плаща се или в динари, или в евро. На бензиностанциите вече се правят на интересни, не приемат открито евра, а са монтирали някакви подобни на банкомат обменни машини, на които трябва да си обмените предварително валутата в динари, и чак тогава да си платите. Но това е официално, неофициално си приемат евра и връщат в евра. Магистрала се строи вече и то Ниш към Димитровград и вероятно до 1-2 години ще е готова (ако им пратим Тъпанарят от Банкя, може и да е до Нова година). Тоалетните са безплатни. Сърбите, освен магистралата до Димитровград строят нещо и в самия Белград, затова в момента, в който минете путарината на път за Нови сад, търсете знак "Нови Сад Транзит". В противен случай ще се въртите доста докато излезете на магистралата за Войводина (не че няма знаци, но е неприятно). На връщане е лесно, търсите знак "Ниш транзит" и го следвате.

В Унгария са едни от най-читавите магистрали в Европа, с много бензиностанции и места за отдих. На бензиностанциите приемат и евро. 10 дневната винетка струва 3000 форинта или 10 евро, купува се на границата и се пази (то всъщност не е стикер, ами някакъв касов бон или нещо такова). На магистралата има опасност да ви спрат полицаи и да ви я поискат. На унгарската граница можете да си купите винетки и за Австрия, Словакия и Чехия, в зависимост откъде ще продължавате после.

В Унгария, Австрия и Германия има една голяма уловка - бензиностанциите на магистралите продават горивото по-скъпо отколкото бензиностанциите в градовете. Разликата е от порядъка на 10 цента на литър, което хич не е малко. Например, в Австрия на магистралата варираше от 1.559 евра за литър, а във Виена видяхме за 1.339 евро за литър. Подобно нещо беше и в Унгария - на магистралата един литър дизел ми струваше 445 форинта, а в Будапеща 406 форинта при курс 309 форинта за евро. В Германия картинката беше подобна, но както ми обясниха, там цените се менят в зависимост от деня и часа - в петък надували за уикенда, в понеделник сваляли. Там най-ниската цена, на която заредих, беше 1.339 евро за литър. Така че ако минавате покрай някое градче на 4-5 км от магистралата, отбийте се и заредете там, при всички случаи ще сте на сметка. Тоалетните в Австрия (0,50 евро) и Германия (0,70 евро) са платени, като май може срещу билетчето да се ползва някаква отстъпка за кафе, ако си поръчате на бензинката.

Толкова шофьорска информация. 

Рюдесхайм на Рейн се оказа типичното туристическо германско градче - сувенирни магазинчета на всяка крачка, голям парк с монумент в него (монумента "Niederwalddenkmal"), въжена линия между парка с монумента и градчето и няколко музея - на средновековните мъчения (в него бях, снимки друг път) и на играчките (в него не бях, а сега като се замисля, трябваше). Ресторантчета на всяка крачка, не е евтино и както казал бай Ганьо, всеки иска пари: на тогоз крайцер, на оногоз крайцер. Монументът "Niederwalddenkmal" е издигнат в чест на обединението на германските държавици в германска империя през 1870-71 г. От обяснителните табла в подножието му разбрах единствено, че за модел на Германия е позирала дъщерята на Шилер (слаба работа, между нас казано, можеха и нещо по-така да си изберат). Но все пак поразява с размерите си. Иначе си личи, че е граден в други времена, в друга епоха, когато стремежът е бил първо към еднонационална държава, а след това и към някаква форма на господство. На табелите в подножието на монумента е обяснено коя фигура какво е, какво символизира, ма на немски само.Около монумента има добре оформен парк с табели за германската флора и фауна в помощ на туристите. До колкото разбрах, алеите на парка водят към Скалата на Лорелай, но не мога да го твърдя със сигурност.

Музеят на средновековните мъчения не е нещо кой знае какво - в смисъл, не очаквайте някакви кървища и инквизитори в червени мантии и качулки на главите. По-скоро е като е като някаква изложбена експозиция колко жестоки и изобретателни в жестокостта си могат да бъдат хората едни спрямо други. Входът беше 5,50 евра, което се ядва. За разлика от другите забележителности, тук имаше и обяснения на английски.

Вюрцбург пък също има доста забележителности, но за имахме време само за резиденцията на архиепископа. В сравнение с онова, което в последствие видяхме във Виена и Будапеща тя се оказа като провинциална лятна вила. Но си е достатъчно внушителна и красива - готическа сграда, с оформен и поддържан парк вътре. Имаше и разни музеи, но този път бяхме ограничени във времето и повече от 2 часа не можахме да отделим на града като цяло (поразходихме се малко из пешеходната му зона). Като се поразрових сега из нета, май замъкът е бил повече за гледане, ама карай - другия път. Така де, то не може всичко да разгледаш наведнъж!Принципно, градината на резиденцията е много красива - поддържана, оформена. И продължават да я оформят, подстригали са жив плет, който ще израсте в скоро време. Пълно е с разни статуи, основно на две дебели момченца в различни пози - нещо като невинна борба между доброто и злото. Цялата резиденция е един голям комплекс, в който са поместени различни музеи и не знам още какво си, ма за тях пари искат, пък и време нямахме толкова. Но просто си личат разликите в развитието - докато ние сме се борили с килийните училища и не сме строили църкви, по-високи от турчин на кон, католиците не са спали. И за капак на всичко дори откровено малки градчета като Вюрцбург имат какво да покажат на света.

Пътуване - Унгария

В Унгария останах изумен - толкова удобства са създали за пътуващите, че няма накъде повече. Веднага след границата спирам, трябва да проверя за винетки, пътни такси и прочие. Оказва се много удобно - в Унгария продават винетки за Австрия, Чехия и Словакия. Гишето - ламаринена будка като нашите РЕП-ове навремето, а него - какво? - две унгарки! Бре, да ви видя, като сте толкова известни из Европата що за красивици сте вие двете! Айде де, една Чичолина извадихте и сега не можем да ви запушим устите - брей, и всяка година на секс-изложението в София все унгарски порно-звезди идват.

И двете не ми отговориха на критериите - едната се оказа дребна и (откровено) грозничка, а другата беше некво несъразмерно високо женище, с широк ханш, яки бутове и липсващи цици. Но пък говори английски, което е добре.

Кефът да си купя винетки за Унгария, Словакия и Чехия ми струва 29 Евро. Малко повечко, от колкото ми каза Сашко Петков, ама ... кво да правя, случва се.

Купувам винетките, лепя където каквото трябва - унгарска винетка няма, пази си касовата бележка - ми казва несъразмерната наследница на Илона Сталер.

И тръгвам през Унгария. А там - магистрали, магистрали, да ти е кеф да шофираш. И на всеки километър, буквално, на почти всеки километър, или хайде - 10 да са - направили хората място за почивка. Отбиваш, и тоалетна има, и къде да си измиеш ръцете, и масички отвън. А полетата - едни зелени, засадени - няма да мрънкат, че им спряли евросубсидиите и парие по ФАР и САПАРД! Шофирам,, шофирам, само магистрали, няма ограничения по 90 или по 70. Шофирам, и чакам да дойде Будапеща, а движението като в Сърбия - рехаво.

Е, стигнах я Будапещата, там слезнах от едната магистрала и като се забилх в едно кръгово, някакво околовръстно на Будапещата, и то вече 4 следобед станало, целокупният унгарски народ се прибира от работа - и хайде пак у задръстването. И пак се минава бързо, никой не ти присветва, не те псува, не ти свирка, не ти ръкомаха. Искаш да минеш в съседната лента - пускаш мигач и минаваш. Караш с ограничението от 50 и никой не те псува, който си бърза, намира начин да мине. Така, пътувайки в задръстването лека-полека стигам зо нещо като нашето околовръстно - пак е с ограичение от 80 км/ч, то вече е с 4 ленти и двете посоки са разделени с мантинела. Така и минавам над Дунав за втори път (първия беше в Белград или там над Сава минах) - голяма река е Дунав. Минавам я, въртя по околоврстното на Будапеща и стигам до магистралата за Словакия. Е тук вече си има движение - натоварва си се, има и камиони, и коли повече. Шофирам и гледам - Шкода само за Средна Европа да произвежда, няма да фалира - само Октавии и Фабии. И аз с мойта де! И най-странното - като шофираш в лявата лента и те настигне някой забързан юнак, не ти присветва отзад, не ти ръкомаха, а кротко изчаква да се прибереш в дясно и продължава - той си знае, че е кара над ограничението, не е необходимо всички да го разберат.

Вече спирам по-често, минал съм 800 км общо. Не сещам умора, но 30 мин дремване ми идват добре. Баницата намалява, но не чувствително - не знам защо, нещо не ми се яде. Шофирам и се чудя - абе тая магистрала не е строена вчера и онзи ден, от времето на комунизма е. Добре де, а ние що нямаме? Къде бляхме? И се любвам на природата, толкова е красиво, едно поле се ширнало, едни жита, треви - цветовете се преливат един в друг.

Красиво, красиво, ама трябва да вървя. Тук поне е магистрала, не се изнервям за пристигането на унгаро-словашката граница - тя просто изниква пред мен изведнъж. Граничари няма, митничари също, само минавам с 20, че има ограничение, пък де да знам дали няма някоя камера да ме снима и да ме спрат в Словакия. Някъде към 6:30 - 7 вечерта минавам в Словакия - хайде, още малко остава.