Показват се публикациите с етикет Емил Кошлуков. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Емил Кошлуков. Показване на всички публикации

27 февруари 2021

Приятелят на семитите

Първо: не смятам, че цитиране на чуждо мнение е форма на фобия. Някой, някога, някъде казал нещо си, то си остава казано. И да го цитираш, и да не го цитираш, все тя, остава си. Някои го споделят, някои не, то това е въпрос на ценностна система, която не се насажда със забрани и заповеди - иначе homo soveticus щеше да е образец за морал. Човекът, който някога се е изказал, е имал своето виждане, своето мнение, казал е това, което мисли и което чувства. Ама че на някой днес не му харесва нещо си, казано преди 30, 40 или 50 години не означава нищо - след още 30, 40 или 50 години може пък нещата да се обърнат на 180 градуса и казаното днес вместо да бъде заклеймявано, да бъде одобрявано. Като забраняваме Mein kampf това премахва ли Холокоста? Възкресява ли убитите евреи? Не е ли по-важно повече хора да посетят Освиенцим, Дахау или който и да е от другите концлагери и на място да видят какво е било, отколкото да забраняваме, сакън, да не ни помислят за нещо? Любопитно ми е, вицовете за евреи можем ли да ги разказваме? 
Второ: точно пък Кошлуков да ми се прави на морален стожер и да трупа точки на гърба на евреите - аре нема нужда. Той си беше лайно още от седесарско време по ранните 90, беше и лайно по времето на Царя, беше и си остава. То лайното освен да смърди друго не може и не знае. А реакцията на Б`ней Б`рит е толкова светкавична, че нашето лайно правилно се е ориентирало в обстановката: да си затрае или да се обади, по-добре да се обади. С евреите шега няма, пипат сериозно - като нищо ще му духнат под опашката. Лайното ще се обади за цитата на Боби Фишер, няма да се обади как висеше като сопол в офиса на Водстрой 98, където Иван Мирински переше парите на Делян Пеевски. Но, какво да се прави, някои лайна трудно потъват, и това ще го търпим още още. Той Кошлуков за евреите ще се направи на мъжкар, където е безопасно - един вид, моля ви се, аз съм дълбоко покрусен, до дъното на душата си, как може в оглавяваната от мен обществена телевизия да има такова недоглеждане, аз веднага ще реагирам. Не го търсете там, където наистина се искат морал и топки, например да обясни как навремето изнуди Царя да го включи в правителството, или как се яви на избори с абсолютно честния и почтен Христо Ковачки?
Трето: не смятам и че уволнението на редактори и коректори (или който там са уволнили) ще реши проблема с антисемитизма в България, до колкото го има. Някои хора сега ще си загубят работата заради имиджа на лайното и за старанието му да се подмаже на евреите. Но това не променя нещата, новият приятел на семитите си остава лайно.

03 октомври 2019

Авери по демокрация


В зората на демокрацията Волен Сидеров беше главен редактор на в-к "Демокрация", а Емил Кошлуков беше лидер на студентите-седесари. Волен не изкара дълго като главен редактор, докато Колшлучето беше сред гладуващите 39, после замина за Щатите да се дообразова (щото комунистите, нали разбирате, го вардили с полиция да не влезе в университета, па и затвора, и баса там с учителката по история ...), върна се в един момент, когато СДС-то вече беше бита карта, ориентира се в обстановката, мина към НДСВ, ама не съвсем, после си направи парламентарна група "Новото време", която изненадващо за всички спаси положението, като се отцепи от НДСВ и получи министерски пост в лицето на откровения тъпак Мирослав Севлиевски. Волен през това време се затри, после изплува някъде в началото на века начело на партия "Атака", писа се националист, появи се на екрана на СКАТ с вечното си кожено яке да громи съвременния американски империализъм. Така я докараха до 2005 година, когато Кошлучето с "Новото време" се разминаха с Народното събрание, докато Волен се намърда в него с "Атака", че дори и стигна до балотаж на президентските избори през 2006-та. По-нататък Волен не излезе от Народното събрание вече 15 години почти, докато Кошлучето гледа тъжно отвън, независимо че аха-аха да стане евродепутат с партията на Христо Ковачки през 2009-та. За сметка на това Волен вече не се изявява като телевизионен водещ, докато Колшука първо го игра Фактор, та ръсеше глупости как "Новото време" много искали да направят нещата у нас да текат по мед и масло, ама не им позволили, а после премина в директорския стол на ТВ7, която по някакво случайно стечение на обстоятелствата беше контролирана от дясната ръка на добрия приятел на Кошлуков Ахмед Доган и финансирана с парите на Цветан Василев. Телевизионерството на Кошлуков продължи в Канал 3 и в партийната телевизия на партия "Атака" Алфа.
Ти да видиш! 
Пътищата на двамата авери по демокрация ту се преплитат, ту се разделят, но се срещат винаги в едни и същи пресечни точки - там, дето има келепир. И двамата бяха депутати, и двамата се правиха на телевизионери, и двамата се напъваха и за Народното събрание и за Европарламента, и двамата имат разни тъмни петна в биографиите си, които не са за показване и за които и двамата не го говорят. 
Само че сега Кошлука, който, да не забравяме, е много печен и готин след толкова години и ни е кеф, че е директор на Националната телевизия, та Кошлука реши да се прави на мъж и обяви Волен за персона нон грата за територията на БНТ. 
Ако не сте забелязали, Кошлуков е много смел когато е безопасно. Не забелязах да е толкова смел, когато беше директор в телевизия Алфа. Не забелязах и да е толкова достоен. Но както и да е.
Жалкото е, че нашата демокрация я започнаха хора като Кошлуков и Сидеров - гладни и бедни, търсещи келепира. Които в името на келепира не се посвениха да продадат довчерашния си авер. Ей такива хора заченаха нашата демокрация преди 30 години.

09 юли 2019

Новият директор на телевизията

Резултат с изображение за емил кошлуков 1991
Някак много тихо преглътнахме назначението на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ. Принципно някак много тихо въобще го преглъщаме вече 30 години. 30 години, хора, това момченце е готин, свеж и забавен, и много оригинален. Винаги, при Кошлуков празно няма.
Няма да се спирам на средния му пръст преди време, нито на телевизионерстването му в ТВ7 по времето, когато тази телевизия се финансираше от Цветан Василев, нито пък на директорстването му в телевизия "Алфа". Не са се спрели на това тези, които са го назначили, аз едва ли нещо ще променя. 
Странното е как някак имаме упойка срещу някои неща и не ги забелязваме дори когато ни избождат очите. 
А странно е и, че това човече още се мота пред всички ни в ореола си на готиния бунтар от студентската стачка от лятото на 90-та и не е мръднал нито на йота от онези години. Кошлуков е готин, точен, винаги адекватен, позитивен, а бе въобще, Кошлуков е супер! 
А истината е, че Кошлуков отдавна се превърна в едно момченце за политически поръчки, което си осребрява сервилността. 
За наша сметка.

15 януари 2018

Два свята, единият е излишен

Ровя по каналите тия дни и набождам на Емил Кошлуков и тетка Цецка.
А не, извинявам се: попадам на интервю на новия програмен директор на БНТ и правосъдния министър. Така е по-правилно. 
Колшлучето го играе нападателен, активен, разпитва, пробва така, неудобни въпроси, опитва се остър да бъде. Тетка Цецка обаче се не дава, пуснала е латерната, няма въпроси, които да я притеснят, отговаря, разяснява и го раздава компетентна. 
На Кошлуков му помня едно интервю преди години, вече се беше върнал от Щатите, не помня за "Плейбой" ли беше, за "168 часа" ли беше, не помня. И самото интервю в детайли не го помня, не беше нещо, което си струва да помниш, но имаше един въпрос който ми се наби в главата: питат го нещо нашия, той нали един такъв ухилен, с ореол на борец против комунизма и лежал в затвора по ония години, та нещо го питаха, и той обяснява горе-долу следното (цитирам по памет) "Представете си, че вашите проблеми са камъни, които трябва да поставите в една кана с вода без да разплискате водата. Ако ги изсипете всичките заедно, ще изплискате водата. Ако обаче поставяте дребните камъни между едрите ще запълните каната без да разплискате водата". Ебаси, викам си, какви умни приказки, каква мъдрост струи от този отговор!
Помня го и Кошлучето, когато се правеше не журналист в ТВ7 с парите на Цветан Василев, един приятел беше харесал във Фейсбук страницата на "Факторът Кошлуков". Та викам си един ден, дай да го видя тоя фактор какви ги говори? Кошлучето философстваше на тема образование и как те от "Новото време" били предложили да се увеличат заплатите на учителите, за да бъдат мотивирани да преподават, съответно децата да са мотивирани на учат и по този начин, като излезе един ден някой образован юнак и отиде да си търси работа, да си поиска 500 лв заплата и да не го е срам. С две думи, много приказки, файда никаква.
Помня го и как висеше в офиса на Водстрой 98, разбира се, между журналистиката и строителството има много общи неща.
За тетка Цецка няма смисъл да се впускам в спомени, при нея нещата са динамични, написаното днес не е актуално утре, на нея мисълта и тече много бързо. Още не мога да смеля каква клетва е дала пред смъртното легло на баща си и чий го е крепила в БКП. При нея Природата си е взела, не е дала, взела си е.
Абе въобще, гледам ги как единият се прави на компетентен журналист, а другият на компетентен юрист, гледам ги и си казвам: "Момчилчо, тия живеят в един техен си свят, ти живееш в друг. Единият е излишен".

16 декември 2010

Отдаване на дължимото

Трябва да призная, че първоначалните ми оценки за Николай Младенов бяха доста негативни. И не говоря за времето, когато той стана министър на отбраната в правителството на Борисов, а още когато беше в СДС (до тук нищо лошо) и след това напусна СДС и се присламчи към ГЕРБ. Принципно мразя подобни акробати, особено когато говорим за участие във властта. Отделно и съм алергичен към представителите на седесардемократическите традиции в българската политика - като си спомня Луджев, Венци Димитров, Маргарит Мицев и разни други герои - ех, то какво спомени може да ни връхлетят.

Само че това "хюне", както сполучливо го нарекоха в един форум очевидно започва да оправдава вложените усилия и средства в него. И поводът за тези мои мисли е неговото интервю тази сутрин (не съм го гледал, научих за него от дир.бг) в което този човек споделя нещо, което отдавна е минало и през моята глава - "Аз няма да продължа да живея в този сапунен сериал от последните 20 г., в който някой непрекъснато вади нещо и казва: виж този, виж онзи."

В крайна сметка това наистина трябваше да се каже. И смятам, че е крайно време да затворим фабриката ... не, не за илюзии - тя още работи, нищо че генералният и директор не се казва Петър Стоянов - фабриката на сугаревци, инджевци и прочие народни будители, притежаващи документи за този и онзи, и вадещи ги на показ за щяло и нещяло, обикновено постфактум и с идеята "Ама вижте го тоя какъв е, а пък той седнал да..." .

Няма държава в света, която да е вървяла напред, гледайки постоянно в миналото. Няма и такъв период в нашата си история, а тя е доста голяма.

Та ... един прост анализ на героите на новото време - ето го това момче, което без да е ходило в казармата, стана министър на отбраната (много голям минус), завършило магистърска степен по отбрана в Лондон (плюс, ама не толкова голям), днес е министър на външните работи. От другата страна мога да сложа Яне Янев, Емил Кошлуков (който е известен само и единствено с това, че през 1981 г. е казал на учителката си по история "Ха на бас, че в Полша ще въведат военно положение". А да, и с това, че яко се понагуши в последните месеци на управлението на НДСВ, а за "последно 10" игра с Ковачки на изборите лани), Милен Велчев, да не забравим и Краси Каракачанов, и разбира се, дребното човече с малката пишка.


Може би не говори толкова добре английски, колкото Румяна Желева немски; поне Премиерът - слънце не е цитирал Джеймс Камерън така, както цитира фрау Меркел. Само че поне още не се оплел в разни далавери или поне не известно да е тръгнал да си строи хотел на Златните (чувате ли, г-н Велчев), нито да си урежда евтини ведомствени апартаменти (има време до края на мандата, ще кажат Теодосий Симеонов и Огнян Аврамов), нито е известно да е направил едни врътки с едни апартаменти и с една земя за едни тенис-кортове (ама много сложна схема, госпожо Берберян), нито пък забременя и роди от шефа си/назначи, забремени и се ожени за любовницата си (семейство Паси).

Да не го хвалим много момчето, що са дни, за пред нас са.

Само че и на мен ми писна 20 години да ме занимават с ченгета и досиета.

И то хора, които 4 години държаха и ножа, и хляба, и сиренето. И стига да искаха, щяха да извадят всички досиета на светло. За всеки.

И тогава Георги Първанов щеше да си остане Георги Първанов, агент Гоце, председател на ВС на БСП.

А не ви ли писна например, доказателствата за вината на Никола Филчев за убийството на ямболската адвокатка да се размотават по телевизиите и пресконференциите, а да не са там, където им е мястото - в полицията и в съда?

И тогава Инджев щеше още да е на работа в БТВ.

Коритаров щеше да си спести едно откровение в ефира на НТВ.

Отвлякох се май.

Не ви ли писна доказателствата за връзките между властимащи и властнямащи политици с разни криминални, оперативноинтересни, добре облечени и прочие мутри да се дъвчат по вестници - от сериозните, през полусериозните и накрая жълтите? И да няма нищо в съда, да няма нито един осъден?

Не ви ли е неприятно, когато едни бивши доносници (Инджев, Коритаров, Гарелов, Дмитри Иванов и разни други) сочат с пръст към други едни бивши агенти и доносници (Първанов, Петър Берон) и това вече 20 години, и това всеки път, постоянно, с някаква математическа точност - мине се, не мине време, и хоп - тоя е ченге, оня има връзки с Трактора, Валяка, Булдозера и Фадромата, трети е бил главен Трето на Трети, а приятелят му - в Четвърто на Пети.

И никой не си задава въпроса защо в цяла Източна Европа управляващите в една или друга степен са свързани с бившите тайни служби - навсякъде. Не навсякъде останаха толкова дълго във властта, но и не навсякъде всичко е разчистено.

Ей това момченце на първата снимка ни посочи правилният път.

И ако наистина, без излишен шум, си седне на задника и изчисти МВнР от плявата, от ченгетата и разните му там пишман разузнавачи и постави основите на наистина нормална външна политика. А основания за това има, съдейки по две други негови изяви - едно изказване по адрес на "македонския език" и то при посещение в Скопие; и втората е по-прясна - подаването на ръка към Сърбия и членството и в ЕС. Признавам си - дори да не ми е приятен, Николай Младенов е наистина отлично попадение в управлението.

12 август 2010

Приключено по давност

Интересен филм, на който попаднах днес, четейки Капитал и статия, посветена на годишнината от палежа на Патрийния дом. 

Много мнения, много гледни точки - и този филм представя някои от тях.

Началото на българския преход все повече ще бъде интересно и все повече ще се разравя. Ще ми се да вярвам, че нищо на този свят не остава скрито.

Рано или късно героите на прехода ще се осветят, ще се осветят и техните кукловоди. И ще видим колко надежди са били излъгани, и колко въздушни кули са били построени.