Един от малкото футболисти, играли и в Барселона, и в Реал М. Легенда и на двете места. Е, на Ноу Камп го замерват със свинска глава при първата му поява там с екипа на Реал.
Носител на Златната топка. Победител в ШЛ с Реал М. 4 пъти шампион на Испания и 2 пъти носител на Купата на Краля.
Аз с удоволствие си спомням какъв гол заби на англичаните през 2004 г, уникален беше. Сиймън разбра какво е станало чак на другия ден.
Луиш Фиго беше магьосник с топката. Неслучайно носеше №7.
Трябва да започна с това, че в Македония досега не бях ходил. Така се случи обаче, че Симеончо си намери някакъв турнир в Скопие, пък не ми се искаше да го пускам с непроверен транспорт или шофьор, затова се навих да го закарам. Хем да поиграе момченцето, хем аз да разгледам Скопие.
Пътят до Македония - абе като цяло си е трагедия. Магистрала у нас 30 км, от Перник до Дупница, после до границата двулентов път. Оттатък границата същата история, едни завои след нея до Крива паланка и накрая малко преди Скопие 20-30 км магистрала от времето на Тито (Белград-Скопие). Някои участъци от магистралата са не за ремонт, ами направо за унищожение и построяване на нова. 230 км за 3,5 часа, там някъде.
Хотелът го намери Симеончо. 33€/вечер за стая, евтиния. И мизерия. Снимки от хотела не правих, че нямаше смисъл, ма то нищо не работеше в тоя хотел. Вратата на стаята - счупена, тоалетната - ръждясала, душът - тотал щета, не е сменян от години. Радиатори някакви имаше - не работеха, телевизор - има, но е с декодер, а контактът е един само. Майната му, не съм дошъл да ви гледам македонската телевизия. Закуска - срещу 5 евро допълнително, ама за 5 евра в близкия мол можеш да се разпориш от йеденье. Персоналът - основно албанки, не ги разбрах кога чистеха и въобще чистеха ли. Шампоани/сапунчета - йок, ако не си носиш ще трябва да си купуваш. Добре, поне, че имаше хавлиени кърпи в стаята. В общи линии - все едно съм в соцхотел на Златните през 1993 - старото вече е изпочупено, а за ново пари още не сме събрали.
 |
| Трябва да го призная, доста оригинална идея е това с двуетажните автобуси |
 |
| Подобно на Истанбул в Скопие се опитват да създадат атмосфера с уличните котки. Засега обаче им се получава само с уличните кучета. |
 |
| Но пък тази арт-инсталация с чадърите добре им се е получила |
 |
| Джамии в Скопие дал Господ |
 |
| Този велосипед с полициското куче много ми хареса |
Градът, колкото видях от него си живее във времената на Тито. Инфраструктурата си е югославска, единственото интересно нещо бяха автобусите на градския транспорт - масово двуетажни. Много строежи, като в София, на апетитни места и в същото време забравени строежи на публични сгради, очевидно без финансиране. Не че няма пари, има, ама парите са в кичозните статуи в центъра на Скопие. Хотелът ни беше на 20 мин от Старата чаршия, та се разходих до там докато Симеончо играеше - може малко да се пипне, да се поотремонтира малко и ще има къде-къде по-забавен външен вид. Иначе смесица от тесни ориенталски сокаци и соцмрамор от 80-те. Там било албанския квартал, пълно с албанци, а самата чаршия по нищо не се отличава от чаршиите по Анадола - тежки миризми на кебаб, ориентаалски кафенета, кичозни турски костюми и рокли, златарски магазини с масивни накити по витрините, магазини за локум и чай, турски. Имах доста голямо желание да седна да опитам албанската кухня, но Чаршията ме отказа.
Чаршията е точно под Кале-то: местната крепост, запазена (или възстановена) от турско време, но на мен по-интересен ми се стори центъра с паметниците и я оставих. Айде пък да не съм гледал калета, да не знам какво е.
 |
| А това са гемиджиите |
Ами храната всъщност се оказа едно от малкото хубави неща в Македония, поне за мен. Симеончо с неговите приятели ядоха основно в KFC, но аз реших да опитам неща, които или не съм ял, или в България изглеждат по-различно. Например първата сутрин се набутахме в някаква Здравна станица, където сервираха в общи линии здравословни манджи. Поръчахме си тост, той се оказа с пълнозърнесто тесто, разрязаха ни го на две и в един момент и двамата се нахранихме само от едната поливина. На другата сутрин отидох пак там да закусвам, гледам - продават кисело мляко с чия и плодове отгоре на купичката, ама на някои купички има нещо кафяво, прилича ми на фъстъчено масло. „Какво е това?“ - „Ами бутерот кикирики“. Докато се усетя, че кикирики са некви ядки (в Литва имаше нещо подобно), а бутерот всъщност е бутер, масло - за едната бройка да остана гладен. Първоначално имах намерение да търся някаква баничарница около хотела, но не намерих. В последствие се оказа, че има, но заради един строеж е трудна за достъп. Иначе на Чаршията - заповядай, бюреци отляво и отдясно, ама късно вече.
 |
| Ето това е здравата станица. Ако ще ходите в Скопие - препоръчвам |
 |
| И да ви представя - jогурт, чиjа и бутерот кикирики |
Опитах обаче местен дюнер, тъй и тъй съм на джънк фууд, нема кво да се правя на интересен. Местните дюнери обаче са удар в десятката, поне този, който опитах. Телешки дюнер, увит като палачинка, с телешко месо и някакво зеле с млечен сос. Няма майонеза, няма пържени картофи, няма жили в месото - ядеш си нормално без да рискуваш да се изпокапеш като прасе. И най-важното: няма киселини и не се уригваш след това през 5 минути, щото стомахът ти се е подул на плондер. Не разбрах дали дюнерът е някаква албанска манджа (в моя случай) или хората просто са се ориентирали, че не е необходимо да се тъпчеш с боклуци, Usta Dönerci имат моето уважение!
 |
| Фонтанът с лъвовете. Фонтаните бяха празни, всичките - и този, и брат му с конските глави, и тези на паметниците на Филип и Александър Македонски. На заден фон са Климент Охридски и Наум Преславски, какво общо имат двамата с Македония един Господ знае |
 |
| Фонтанът с конете повече ми хареса. Сигурно е красив, ако му пуснат и вода |
На другия ден пък опитах местното пиде - само че местните му казват пита. И тук вече ми го приготвиха и сервираха албанци, определено. Не се отличава особено от пидетата у нас (поне от тези в турските ресторанти и закусвални), но пак - не беше тежко, не беше мазно, тестото беше тънко и хрупкаво, евала на хората стараят се.
И като цяло е малко по-евтино от България. На Симеон едно меню в KFC му струва около 450 денара, което е 7,30€ - за същото в България ще плати около 10€, че и нещо отгоре.
 |
| Лъв някакъв си |
 |
| Проблемът е, че водачът на големото народно востание од 17 век е българин |
 |
| Светите братя Кирил и Методий. Родени от баща грък и майка славянка в Солун - главният град на областта Тесалия. До колко Тесалия е част от Македония не знам. |
 |
| Георги Искариот - Скендербег. |
Симеон се сблъска с отношението на местните почти веднага след пристигането ни - отишли с неговите приятели до една бензиностанция вода да си купят, там някаква от персонала като ги познала, че са българи и почнала: българите нищо не им признаваме, ни църквата, ни езика, ни историята. Освен турско робство имало и българско робство, а то било по-лошо от турското. В магазините и ресторантите според мен ме разпознаваха, че съм българин и леко се дистанцираха, но не са ми правили проблем. Може би защото бях брадясал и имам външен вид на човек, който първо бие, а после пита. Но като цяло трябва да им пратим на македонците един влак с криви макарони, ще са им доста необходими в следващите години.
 |
| А това би трябвало да е Филип Македонски. Или поне така си го представят македонците. Защо е основал град в Тракия не казват. |
5 пъти шампион на Англия, 2 пъти носител на Купата на Футболната асоциация, два пъти носител на купата на Лигата.
Това е Ерик Кантона.
Кантона беше един от великите магьосници с топката. Кантона създаваше шедьоври на терена, Кантона беше оригинален. С вдигната яка, с мъжкарското си излъчване, само с присъствието си на терена - веднага разбираш, че предстои нещо, което друг път няма да видиш. До такава степен плени англичаните, че те измислиха следното: „1966 година беше знаменателна за английския футбол. Роди се Ерик Кантона“.
За негово съжаление единственият му шанс да стане световен шампион беше пресечен от България. Въпреки, че ни вкара гол.
Кантона играеше с номер 7 на гърба. Не го забравяйте. Не е случайно.
Хубаво е да можеш да избереш с №7.
Не знам дали знаете, но Гаринча е играл навремето с №7.
Спомнете си го, като отидете да гласувате.
Гледах „Нюрнберг“.
Мога да кажа само, че съм прекарвал и по-приятен начин 2 часа от живота си. Добра игра на Ръсел Кроу, но Рами Малек по мое скромно мнение може да играе успешно единствено занзибарски гей. Нито в последния Бонд му се получи да играе злодей, нито сега му се получават особено много нещата.
Отделно самата история във филма е сбъсък между холивудското желание за грандиозен спектакъл и реалността на историята. Няма как да извадиш образа на Гьоринг като благороден рицар. Няма как да го изкараш несправедливо обвинен или да направиш от него втори Георги Димитров пред Имперския съд в Лайпциг (добра идея всъщност). И за капак идва Рами Малек като някакъв психиатър ли беше, психолог ли, няма значение - нещо не ми се вписва в образа на войник, няма значение какъв. Можеха някой друг да викнат, мое скромно мнение.
Слабото място на сценаристите е, са направили филм със заглавие „Нюрнберг“, но всичко е концентрирано по оста Херман Гьоринг - Дъглас Кели. Останалите герои са само за фон, а проблемът е, че освен Гьоринг в Нюрнберг подсъдими са били и Рудолф Хес, и Дьониц, и Кайтел, и Йодл, и Калтенбрунер, и Рибентроп - все доста интересни личности. А освен Гьоринг единствено подчертаха Щрайхер и Лай - ся, извинявайте, ама до Гьоринг имате Хес, Рибентроп - аре моля ви се, те какви са били, кифладжии на Райха?
И за капак какъв го играе Рами Малек - психиатър. Абе цял филм за Нюрнбергския процес имате, с Херман Гьоринг в центъра - можехте да покажете как е събирал предмети на изкуството от окупираните страни, можеше и показанията му от Лайпцигския процес да включите, можеше и даже до Първата световна война да се върнете, все пак е бил пилот тогава - два часа филм правите и го обръщате на някакви задушевни беседи между психиатър и затворник.
Можеше и по-добре.
Не само това - предложението на Путин идва на фона на решението на ЕС да се откаже от руски газ до края на 2027 година и готви секира и за петрола. А 2027 година не е кой знае колко далече. Та путиновото предложение идва като бай Тошовата полунелегалност от едно време - той се криел от полицията, ама тя не го търсела.
Ако се чудите какво става с държавите, които са се отказали от руските енергоносители, вижте Литва, Латвия и Естония. Те вече се отказаха и от руския газ, и от руския петрол, и от руското електричество, пък си живеят, нищо им няма.
Та освен да му пожелая приятно сънуване на просо на Владимир Владимирович нищо друго не ми остава. Е, и да се усмихна ехидно.
- Скъпи, дай малко да се разнообразим! Хайде да играем на магазин, аз ще съм продавачката, а ти ще си клиент?
- Става! Извинете, сланина имате ли?
- Не.
- А аз напипах!
 |
| Моят канидат за външен министър |
След онова недоразумение Георг Георгиев за външен министър може да предложа един от котараците. И ще се справи по-добре от него, 100%.
 |
| За разлика от тъпите копейки, аз помня опашките пред посолствата. И съм бил в чужбина, когато имахме право да сме 3 месеца на всеки 6. |
Иначе си имам предубеждения към Надка Михайлова, но не мога да не потвърдя, че в сравнение се целувача на ръце е 100 пъти по-добро предложение. Дори Хюмнето щеше да е по-добър, но за щастие е зает с мира в Газа.
Не мога да отрека усилията Михайлова в две направления: падането на визите през 2000 г и членството ни в НАТО от 2004, до голяма степен благодарение на поведението на правителството на Костов от Косовската криза.
Какво доживях, да хваля Костов и министрите му!
Ъпдейт от 23 Февруари: външен министър с ясно изразена позиция и топки. За разлика от Къдравата Сю и Ръкоцелуващия Гошко!
 |
| Да бръкнем в гъза на руснаците и на копейките прости |
Горките мъже! Срещнат най-сетне жената на живота си, а след това се чудят как да я скрият от жена си!
Има хора на Запад, които осъзнават каква груба грешка беше избирането на Тръмп. И техните гласове стават все по силни. А есента има частични избори за Конгреса и ако (както се очаква) демократите получат мнозинство в двете камари, оставането на Тръмп на поста в следващите две години се очертава силно проблематично. Той самият го знае. А в американската история има един прецедент вече, когато президент става човек, който не е бил избиран пряко нито за вицепрезидент, нито за президент.
Идва край на позорната и идиотска политика на Тръмп - и на глупостите му с митата, и на дебелашките му териториални претенции, и на отстъпките му по отношение на военния престъпник Путин, и на арогантното му отношение към Зеленски. И все си мисля, че както стана вторият президент в американската исторя с два непоследователни мандата, така ще стане вторият, остранен след процедура по импийчмънт. Или петият убит по време на мандата.
Бил съм веднъж в Русия, през 1984 г., тогава още беше СССР. Пътувахме с влак до Киев, оттам с влак до Таганрог, после с влак до Москва (имам снимки на Червения площад и на кораб по Москва-река) и от Москва с влак до София. Тогава яко ползвахме БДЖ-то.
Спомени имам малко от тогава. Помня киевския зоопарк и помня, че сутрин руснаците ни хранеха с прянник - купуваха го в едни кутии, като блат за торта. Сега в „Берьозка“-та продават прянници, ама са леко по-други. Като цяло имам някакви спомени от тогава, ама са малко, то аз тогава съм бил 7-годишен.
Може би един ден ще напиша отделен пост какво помня от онова ми посещение.
Помня обаче, че имаше Пепси. В онези бутилки, стъклените, от едно време, с надпис на кирилица. А майка ми преди години ми каза: „А не помниш ли, че го пиеха в едни малки чашки?“. Ами не, не помня. „Аааа, сипваха го в едни малки чашки, че нямаше за всички“.
Може, те руснаците тогава вече живееха във времената на дефицита и опашките. Тате ми е разказвал, че като дошли през 81-ва в България и им се видяло като рай: „Те - казва - в Таганрог от две години кашкавал не са виждали“. Е, не че е нямало съвсем, ама свършвал бързо.
Та сега ви пускам една реклама от началото на 90-те години, правена за необятния руски пазар и необятната руска душа. За руснаците очевидно е нещо нормално да си купиш шоколадче „Mars“ и да го нарежеш на части, че да има за всички. Говорим за колосалното количество от 50-60 гр все пак. А всъщност е нормализиране на мизерията, възприемане на мизерията като нещо нормално, ежедневно.
 |
| Тези две учителки рискуват, според мен, дело за дискредитация на руската армия. Не търсете логика, в техните съдилища логиката е от съветско време. |
Откакто започна войната в Украйна Путин по разни икономически форуми (провеждани основно в Русия с участието на маргинални икономически сили) се прави за смях, като обяснява как Русия била световна икономическа сила, как били изпреварили Германия и дишали във врата на Япония; как била четвъртата в света (или в Европа, загубих му дирята) и други подобни глупости от съветско време, когато Западът щеше да се срине след 15 минути.
След Нова година в Русия вдигнаха ставката на ДДС от 20 на 22%, цените им (естествено) не скочиха само с 2%. Социалните мрежи са пълни с клипчета на руснаци, които показват какво са купили и обясняват как преди Нова година това им е струвало еди колко си, а сега е почти два пъти по-скъпо. Всъщност не са им високи цените, цените са си нормални (в общи линии като в България), просто руснаците се върнаха 20 години назад. Преди 20 години и ние мрънкахме как цените на храната у нас и в Германия били едни и същи, ама заплатите ни не били като немските. Не че сега са като немските, но поне покупателната ни способност значително дръпна. А основният показател, по който Путин смята икономиката си за четвърта в света е точно паритетът на покупателната способност. Макар че руснаците това не ги топли особено.
Това едно на ръка, отделно заплатите в Русия отдавна са някаква тотална гимнастика: в Москва един учител може и да получава 120 000 рубли (~1200 €), но колкото по-далече от Москва и Петербург преподава, толкова заплатата му намалява до към 40 000 рубли (~400 €). В мрежите вече излизат призиви на учителки от руската дълбока провинция, които искат минималната заплата за учител да бъде 2 руски минимални заплати (на руски е МРОТ - минимальный размер оплаты труда, който за 2025 година беше в размер на 22 400 рубли, а за 2026 година е определен на 27 000 рубли; с други думи казано 224 и 270 €).
В крайна сметка всички признаци на икономически развито общество.
Комунистите разбрали, че 70 години са се кланяли на неправилния бюст.
Чакам да видя колко още ще го търпят оранжевия тъпак в Америка. И не само: чудя се дали както стана вторият президент с два непоследователни мандата няма да стане и втория, подал оставка? Или първия, отстранен за невменяемост (това ще е голям ташак, колко години мрънка, че Байдън бил изкукал, а сега да го разкарат него по 22-та поправка!)? Или поредния убит?
Ама и нещо друго чакам: чакам лидерът (и силно се надявам да е европейски), който да му се озъби. Да му каже: „Абе, кретен смотан, ти войната на хлебарките в кухнята си не можеш да спреш, какви 8 войни си спрял? Каква Нобелова награда за мир те гони, ти дори свидетелство за грънчарски курс не заслужаваш? Каква Гренландия, каква национална сигурност, какви 5 лв - като толкова те притеснява националната ви сигурност там има база на НАТО, може още една да се построи - строй и ползвай, кой ти пречи? Като искаш ресурсите на Гренландия - заповядай, преговаряй, разработвай. На този свят си има международно право, не може всеки неудобен за тебе да е наркотрафикант. Не ти харесва да стоиш в НАТО ли? Недей, и без тебе ще минем, никой не те е вързал насила. А като казах за правото: да се стане след година-две да те разследват за insider trading, че както си тръгнал направо си готов? А за досиетата Епщайн ще почакаме още малко, интересно какво ли има в тях, което толкова те притеснява?“
Щял да прави „Съвет за мир“, че и милиард $ годишна такса сложил (и наш Росен барабар Петко с мъжете, щото 1 млрд $ колко му е, у нас под път и над път се търкаля), пък пожизнено председателство ... И това всичкото на фона на ООН, която за американско удобство е разположена в Ню Йорк и в чийто Съвет за сигурност САЩ са постоянен член, имат право на вето и винаги имат мнозинство.
Толкова ли няма някой в тая Америка да му покаже късния Брежнев, да му разкаже няколко вица за малкия Льоня, който носел 4 пионерски значки или за късния дорогой Леонид Ильич, чието сако паднало и в центъра на Москва регистрирали земетресение, та белким разбере колко е смешен с тоя си напън да го награждават? И че на света не му пука и че ако иска търговска война, ще си я получи и въобще не е сигурно, че ще излезе победител от нея, а който и да е победител от търговска война - това ще е пирова победа?
Ще почакаме до частичните избори есента, силно се надявам на американците да им дойде акъла в главата и да му турят намордника.
Всяко начало си има и край, само саламът е с два.
А и както анонсирах онзи ден, играя срещу многократни победители, то не е като да е някой „без да иска“ еднократен победител - не най-силния, а най-малко слабия. Тука нема лабаво, играя срещу хора, които най-малкото знаят колкото мен. А и доста си зависи от сферите на познанието, имаше сфери, в които никакъв ме нямаше: особено във втория кръг въпроса с актьора, който играе Енцо Ферари. И да го бях взел пак нямаше да ми стигне за финала. Тук е мястото още веднъж да отдам дължимото на моите противници: знаещи хора, не ме е срам нито че играх срещу тях, нито че отпаднах. Два дни влизам във втория кръг с по-малко точки от първия и го обръщам, а този път събрах 135 т след първите два кръга и не ми стигат да продължа в третия.
В моя защита ще кажа, че някои от сферите въобще не бяха моето; освен това в първите два кръга, 2х12 = 24 въпроса само един-единствен, този за жената, изобретила чистачките остана неотговорен.
Абе интересни игри се получиха; много по-интересно е да играеш срещу многократни шампиони. Дали ще участвам отново в такъв формат не знам: и да ме поканят, не съм сигурен, че ще приема като гледам с колко зор излизам до финала, но ... според зависи. Сега съм доволен от това си участие - взех, каквото можах и не се дадох лесно накрая.
