Загрижените

„България се извинява“ - така осъмна Паметникът на Съветската армия на 21 август 2013 г., 35 години след нахлуването
на войските на Варшавския договор в Чехословакия. 35 години по-късно намерихме сили и да се извиним на чехите и
словаците за стореното от Тодор Живков. Дали са ни простили е тема на друг разговор.

 Преди години, след падането на комунизма, след като почнаха да се отварят документите стана ясно, че навремето, през 1968 г. най-яростния противник на Пражката пролет е бил не друг, а другарят Тодор Живков. И че от него първо излиза идеята за военната намеса на Варшавския договор, още докато Брежнев се е колебаел дали да пръдне или не, правешкият диктатор вече се е насрал. И в едно от последните си интервюта, когато го попитаха защо така се е натягал на Брежнев, защо е заемал такава остра позиция срещу Чехословакия без това да е било необходимо и след като дори съветската позиция не е била толкова остра, наш Тодор се оправда с думите: „Трябваше да мисля за осем милиона българи!“. В годините на комунизма позата на най-верен сателит на Съветския съюз ни е донесла само и единствено презрението на останалите източноевропейски народи. И това с любезното съдействие на другаря Живков, който много мислел за нас.

Тази седмица правителството на Чорапа взе позорното и подло решение да спре военната помощ за Украйна. Премиерът се оправда, че от тази война страната ни търпяла социално-икономически щети.

Като се разчепкаха нещата стана ясно, че говорим за въоръжение от складовете на Българската армия, а не за безвъзмездна военна помощ. И че украинците досега всичко са си купували, един патрон няма безплатно изпратен. В общи линии спряхме това, което и без това не давахме, за да продължим да продаваме онова, което и досега продавахме.

Тя Украйна не е опряла на нашите снаряди или гаубици. Поне вече не. И ще се оправи и без нас, то пък оставаше и от нас да зависи. Това решение на правителството идва в добавка на други две: отказът от участие в Б-9, отбранителната организация на източноевропейските страни от НАТО - официално не сме се отказали, но на последната среща в Букурещ изпратихме зам.-министър на отбраната (а пък като го гледам какъв е титулярният министър на отбраната представям си какъв фатмак е заместникът му) и по този начин неглижирахме събитието; второ - България не подкрепи Специалния трибунал срещу Путин, като се присъедини към Унгария, Словакия и Малта. Унгария и Словакия отдавна пеят в московския хор, Орбан и Фицо отдавна са на руска хранилка, а ние се върнахме там, където си бяхме - най-верният сателит на СССР. 

Та спираме оръжието за Украйна - Украйна, която вече пета година се бори срещу руските агресори и която вече пета година дава време на Европа да се подготви срещу бъдещите руски попълзновения към Източна Европа. Няма какво да се лъжем, Путин няма да успее да възстанови нито СССР, нито Руската империя, но ще заложи основите и ще си избере приемник, който да продължи. Украинците ни дават възможност не само да забавим процеса, но и да го спрем въобще. 

България не само не подкрепи трибунала срещу Путин но премиерът Радев зае байганьовската позиция, че нямало
смисъл от такъв трибунал, тъй като нито Русия е победена, нито Путин е пленен. Което е напълно нормално
разсъждение за човек, започнал кариерата си в редовете на Българската народна армия, но за съжаление отново
ни поставя в ъгъла на европейския дом, в компанията на доказани проруски боклуци като Орбан и Фицо, отново
заели угодна към Русия позиция, отново подчертаваща липсата ни на достойнство, на чест, на съвест и на морал.

В общи линии Румен Радев се оказа не по-малко загрижен за българския народ като патрона му Тодор Живков. И той загрижен за българското население, само дето на него му е по-леко, щото вече не сме 8, а само 6,5 милиона. И това на фона на премиер като Кирил Петков, по чието време, оказа се, малката и храбра България е помогнала на украинците да спрат руската инвазия просто защото така трябва. В определени моменти 1/3 от мунициите и от горивото са били български. Защото е въпрос на дълг, на чест и на морал да помогнеш на по-слабия. Защото утре ти може да си на негово място. 

Очевидно е трудно да стигнеш нивото на Кирил Петков като премиер.

И нещо друго искам да кажа: в Търновската конституция има един член,  61-ви, който гласи: „Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.“. Българите от онова време са имали достатъчно смелост да го напишат, дали някога е бил приложен - не знам, но в конституцията си сме го записали. Знаели сме, че на робът трябва да помогнем, че робството е нещо тежко. Не сме подали ръка на господарят му, а на роба. Такива са били българите тогава.

А най-лошото е, че утре войната ще свърши. Че Украйна ще погледне на Запад и ще потърси приятелите си. А ние май пак ще боядисваме Паметникът на Съветската армия (ако, не дай, Боже, още не е демонтиран) и ще пишем на него „Болгарія вибачається“.

Традиционните ценности

 Доста често в блога си съм попържал гей-парадите по света и у нас (тук, тук и ето тук, ако съм пропуснал нещо), но пък от времената се менят от една страна, а от друга и човек се мени. Въпреки, че все още си държа на мнението, че гейовете у нас нямат основание да се оплакват от дискриминация, че да разкажеш един виц за педераси на работата не е форма на дискриминация и че всичките трудности, които гей-двойките изпитват при наследяване, заболяване на единия и т.н. не са достатъчна причина за узаконяването на гей-браковет и че всъщност могат да се елиминират при добро желание и от двете страни още в зародиш (наследяване на общи имоти, информация при заболяване и т.н. И да, все още смятам, че ако днес пуснем педерасите и лесбийките да манифестират утре ще манифестират всякакви други извратеняци.

Днес обаче нещата за мен стоят по малко по-различен начин по няколко причини.

Първо - независимо дали ви харесва или не, гейовете и лесбийките имат право да се събират и да си манифестират (или парадират, все тая) свободно, това им е гарантирано от Конституцията на страната, чл. 43 и 44. 

Второ, и това за мен е по-важното - гледам кой е от другата страна на барикадата, кои са защитниците на т. нар. традиционно семейство и на традиционните семейни ценности. Всякаква „патриотична“ паплач, пишман патриотите-националисти и поповете от БПЦ воглаве с ченгенцето Даниил Патриарх Български. Този боклук, който от момента на избирането си оневинява руските престъпления в Украйна, който взе руската страна в конфликта и който призовава „за мир“, но ако може да е по руските условия - това не е моят патриарх.

Най-обикновен боклук московски, а не патриарх Български

Трето - няма как да не обърна внимание, че контра-парада е официално подкрепен от управляващата партия на Румен Радев. Седнал да ми говори Малкия хладилник за семейство и ценности, ама той самият не е женен и деца няма, а шефът му (Чорапа) пък е разведен, че и жена му (сегашната) и тя парясница, и на нея не и е за пръв път да се омъжва. И за какъв морал, за какви ценности точно ми говорите, че не разбирам?

Няма как да съм от тази страна на барикадата. 

Да не говоря, че подготовката на контра-прайда куца отвсякъде - говорят ми за морал, традиции, семейство - ало, годишно у нас се раждат 60 000 деца и още 30 000 се абортират. Не са ви виновни педерасите и лесбийките за това, повярвайте ми. И не приемам хора, които влизат в църква само по Великден да ми говорят за традиции, морал, род и родина. Не виждам и защо са обърнали контра-парада на гергьовденска манифестация - веят се български знамена все едно сме на мач, все едно сме ние срещу ония. Ние сме добрите, нашето знаме е българското, ония са лошите, тяхното знаме е педераското, с дъгата.

Същото е в устата на руснаците, достатъчно съм ги следил през годините. И на сърбите, не са само руснаците.

Така че, да си правят прайда гейовете и лесбийките. Да, продължавам да смятам, че е сборище на консуматори на пилешко с хормони, но след като за тях е важно и не ми пречат. И след като ще направят сечено на Чорапа, на Малкия хладилник, на Копейката и на Цомчо.

Summa cum laude

Всичко започна от тук преди 5 години

 5 години!

Кога минаха?

Моето момченце от Симеончо стана един голям Симеон, завърши най-доброто училище в България и сега светът е пред него.

Златният шал е знак за Summa cum laude 

А всичко започна на без да искам. Преди години, преди доста години, много преди Симеончо въобще да тръгне на училище, таман се беше родил и си говорим с Малкото Кате къде да го насочим един ден, евентуално? И аз и казвам за Колежа, още повече, че имах колега тогава, чийто син беше в Колежа по онова време (2007-2008) - казвам и „Ханна ми дава много добри отзиви за Колежа. Вярно, пари трябват, ама ще то измислим“.

После, в гимназията, се беше ориентирал към биологията, смяташе да кандидатства в НПМГ. Ходи на курсове, всички бяха доволни от него, учителят му по биология от училището ни казва „Виждам го, че знае повече от другите, давам му по-сложни проекти да прави, справя се много добре“. Ходи и на пробни изпити, всичко нормално, над 90% и съвсем случайно един ден му казваме „Абе Симеончо, ще ти пуснем документите в Американския колеж, за всеки случай. Да видиш какво е да си изпит преди истинския изпит, ей така, за усещането“. И то, детето, какво да каже, няма „искам-не искам“, откъде да знае какво сме му замислили?

Само че Малкото Кате а днес да му пусне документите, а утре - и то срока изтече. Добре, че беше КОВИД-а, та от Колежа го удължиха с 2 седмици и пак ги подаде в последния ден, в последния час - те приемат до 5, тя в 3 им звъни, че пътува и да я изчакат. Но успя, успя - това е най-важното.

А това е цената на 5 години труд, учене, търсене на информация, проекти, стоене по нощите, 

безсъници и изпити.

След това, по време на кандидат-гимназиалната кампания с НПМГ-то стана издънка - резултатът му направо си беше нисък, около 80 т някъде. Не стига, минималния за НПМГ-то с биология беше някъде около 90. За други гимназии стигаше, и то за елитни - приеха го във Втора немска, 73-то СОУ. Ама това през юни, а ние още от средата на май знаехме, че е приет в Колежа. И така си остана, отиде в Колежа.

Трудно му беше в началото. Едно, че английския му беше слаб, второто обаче, че натоварването е на коренно различно ниво. Тук се учи, за разлика от кварталната гимназия, в която учеше до 7-ми клас (нищо, че е №1 в Младост и е на доста предно място сред софийските гимназии). В Колежа няма лабаво, учиш. Симеончо сам преди няколко години си призна „Аз докато бях в училището 4 да ми пишат - идеално. Петица - супер, а пък шестица - лелееееее! Ама в Колежа не върви, сам го видях, сам седнах да чета."

По време на КОВИД-а Колежа направи една онлайн родителска среща, двамата с Малкото Кате седим пред компютъра и се включва учителката му по български и литература, ако не се лъжа. „А, Симеон - много е трудолюбив, много е скромен, децата много го уважават, истински лидер, винаги е готов да помогне на другите, много знае.“. След малко се включи учителят му по английски, тогавашният: „А, Симеон! Да ви кажа честно, знам че преди това е учил немски и английският му не е много силен, но много бързо напредва и досега съм имал не повече от десет такива ученици толкова бързо да прогресират.“. Ние с жена ми се спогледахме: „А бе, тия за нашето дете ли говорят?“! 

И свърши тук 5 години по-късно

Ставал съм нощно време до тоалетната, при него свети: „Лягай си бе, тати, какво имаш да учиш? Легни си в 10, ама стани в 5 и тогава го научи, ще ти е по-прясно в главата, ще го запомниш по-леко“ - той ми смъцафръца там нещо, ама какво да го правя, като има да учи - няма мърдане. 

В Колежа няма балове при оценките, всичко е в проценти. „Ти с колко процента си по това (или по онова)?“. „Ами 98, 99, 100, 102“. „Е как 102%, ти по математика колко имаш?“. „Ами имам 97% на теста, ама участвах в един проект и той ми носи допълнителни 5%“. Тук 5, там 5 допълнителни, но с под 95% не е завършил нито веднъж, по нито един предмет. И накрая стигна до Summa cum laude, най-високата академична степен при завършването.

Беше президент на шахматния клуб към Колежа две или три години. Накрая се отказа заради друго момче, което смята да кандидатства за спортна стипендия и ще му трябва да му тежи в CV-то. Иначе бая деца запали за шаха, карал съм го по турнири „...ама трябва да минем да вземем еди-кой си от еди къде си, щото съм му казал за турнира и той иска да дойде.“

Добре бе, тати, ще го вземем. Това да ти е проблема.

И така. Завърза приятелства, има си компания, има си приятелка, научи се да учи. Да търси знанието, да знае. Да анализира информацията. Е, без да се фукам, малко съм му помогнал в това отношение, съвсем малко - преди години, когато трябваше да го побутна в една или в друга посока.

Честито, Симеончо!

Светът е пред теб!

Резервите на Паро

 Паро Никодимов като играч (нормално) не съм го гледал. Като треньор - имам много бледи спомени от началото на 80-те и големия отбор на ЦСКА, който отстранява Ливърпул и играе срещу Байерн на полуфинал. Впоследствие го помня от началото на 90-те години, когато беше старши на ЦСКА, Левски (Кюстендил) и Металург (Перник) и от неговите интервюта съм останал с впечатлението, че е рядко тъпо парче. Така де, то толко години да те бие топката по главата не може да не се отрази.

Съставът на ЦСКА от мача със злополучното подценяване

Та изрязал се наш Паро онзи ден у Спортал-а, че ЦСКА веднъж само излезли с резервите срещу Левски и взели, че паднали със 7:2. 

Бай Паро!

Тия резерви, дето ги споменуваш - Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Станков, Гаганелов, Пенев, Цецо Атанасов, Цанев, Жеков, Митата Якимов и Марашлиев - то резерва до резервата, само и единствено дълбоки резерви. Такива дълбоки резерви, че половината от тях са викани и в националния отбор по онова време (или олимпийския), сигурно пак като резерви. Та тия резерви, абсолютно нормално е, да подценят някой противник в един момент, примерно Левски. Така се е случило, Левски е бил в онова време под ръка, Левски са подценили. Могло е и Паламуд (Мичурин) да подценят, но не му е било писано, Левски са подценили. 

Представям си го как е било, 1:0 във втората минута, „А, то тия са готови...“ и докато се усетят то станало 1:7 и „Абе, тия май ги подценихме, я напъвай да ги обръщаме“, ама то в 89-та минута какво да обръщаш, най-много 2:7 да стане и да разправят после 60 години левскарчетата, че първия гол са го пуснали да видят колко чорбари има на стадиона, а втория - колко са останали. И това всичко от едното пусто подценяване.

Майтапа на страна, толкова ли не можеш да кажеш „Абе, тогава бяхме по-слаби, Левски се мобилизира, лошо ни тръгна мача с тези 2 бързи гола за 1:2 и 1:3, на нас нещо не ни вървеше играта и просто в онзи мач Левски бяха по-добрите“. Може и да не са били по-силни от теб тогава, но са били по-концентрирани, повече са желали победата, а и като играчи не са били по-слаби най-малкото. Що трябва да се излагаш като кифладжия, тия същите само преди година играят полуфинал за КЕШ срещу Интер, какви резерви, какво подценяване, какви 5 лв?

Така изглежда едно подценяване

Злоупотреба с алкохол

 Какво значи „злоупотребил съм с алкохола“?! Да не би да съм си измил с него обувките? Напих си се като човек!

Запаленият стадион

 Каквото и да кажа, ще е малко. И няма да опише всичко, което се случи в последната година. 

В началото имаше една плаха надеждичка - абе и друг път сме били първи, ама към декември вече Лудогорец се е върнал на върха и март месец мача го пиши свършил. После се видя, че Левски може да си взема мачовете - Лудогорец се отърва на „Герена“ благодарение на Гиджена, който внимаваше какво ще свири; ЦСКА ни би есента без да иска и на късмет (то колко такива мачове съм гледал и в двете посоки), от Славия и Локомотив Пд паднахме от глупост, не че са ни надиграли. 

Но и това го има във футбола.

Само че този Левски показа, че може да се бори. Че има не само желание, но и сила да го направи. Че въпреки някои слабости този в този Левски има шампионска мая. Заслужихме си запаленият стадион.

Само Левски!

Бунаки

Във времената, когато Янаки още беше млада надежда и преминаваше елегантно в Бунаки

 През 90-те години Янаки Стоилов беше младата надежда на БСП. Вечният кандидат за нещо си - я за председател на партията, я евентуално за президент. И толкова.

След Станишев БСП започна да се поразпада, Янаки се усети че и да стане председател на партията файда никаква, по-скоро ще премине от категорията „млада надежда“ във „вечна надежда“. А-у, стана съветник на президента Радев, впоследствие назначен от него за конституционен съдия.

Е това се вика конституционен съдия - зъби, цици, всичко

Ало, дрисльо? Ти тоя съдийски пост 3 живота да живееш няма да го докопаш. Станал си там някакъв, седи си на топло, вземай си заплатата за нищоправене и си трай. Е виж я Деси Свирката - откак стана конституционен съдия кво се тунингова, не мож я позна. 

А ти си лесен за разпознаване - нали знаеш, въшката като се насмуче с кръв къде отива? И за да не забравим случайно защо навремето ти викаха Бунаки - всичката Мара втасала, до декора на студиото в БНТ опря. А той може да е синьо-жълт не заради Украйна, а заради ИКЕА; заради Левски; заради Visa или пък Lidl - няма значение, то си е тяхна работа, на журналистите от БНТ. То ако тръгнем по линията „БНТ се издържа с моите пари и аз имам право на мнение какви да са цветовете в студиото!“ знаеш ли къде ще му излезе края? Ще имаме 3 млн мнения и то все от разбирачи. 

А ако пък на теб, Бунаки, първата ти асоциация при жълто-сините цветове е Украйна, мястото ти не е в студиото на БНТ, а в някое от студиата на Россия 1 или ОРТ. Там ще намериш аудитория, която на 100% ще те разбере и ще вникне в проблема ти, там е пълно с такива дебили като тебе. Или бунаци, все тая. 

Слагам този туит, нарочно е на руски, че на Бунаки да му стане мило и драго. Пък като го прочете да си направи сметката колко му е уместно искането.

В Новосибирске девочку не пускали на матч из-за сине-жёлтого мяча на плакате

На волейбольный матч «Локомотива» в Новосибирске семью не хотели пропускать из-за детского плаката.

Девочка нарисовала его в поддержку команды, но охрану смутил сине-жёлтый мяч — он показался им… pic.twitter.com/eqGFKx9HmS

— Усы Пескова (@Sandy_mustache) April 30, 2026

Още една причина да гласувате

 На изборите в неделя имате възможност да промените картинката. Унгарците ви показаха как.

Унгарците, унгарците ...

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков отделя цяла глава на унгарското възстание от 1956 г. Цяла глава има озаглавена „Унгарската есен“, а в последващите глави Марков посочва какъв вододел се оказва унгарското въстание и какво отражение има то - избухването и потушаването му - върху мисленето на обикновените хора. Марков без притеснение и с доза завист споделя едно наложило се по онова време мнение у обикновените хора по отношение на въстаналите унгарци: „Ах, защо не сме като тях!“

Народ, който е застанал срещу съветските танкове в разгара на комунистическата диктатура как си я представяне,
че ще стои мирен и ще търпи нов Янош Кадар? 

А само преди дни унгарците ни показаха, че унгарското въстание от 1956 г не е случайна работа. И че не случайно им се възхищаваме през 1956 г. Унгарците само преди дни си взеха обратно държавата. Държава, която бе окупирана от една пионка на Кремъл и която ги доведе от една напреднала средноевропейска страна до нивото на догонваща България в някои отношения. Начело на Унгария бе (и в момента по инерция все още е) един откровен популист, чиято риторика случайно съвпада с риториката на Кремъл. И също като нашия Чорап си представя края на руско-украинската война посредством спиране на доставките за украинците. Хитър тарикат, унгарски бай Тошо, но 35 години след промените на Изток, когато времето на такива селски тарикати отдавна е отминало. Въпреки оранжевия тъпанар.

Унгарците са били и са в Европа. В неделя го доказаха. Дано и ние да сме като тях най-сетне.

Интересният номер 7

 Раул Гонсалес беше много интересен футболист.

Юноша на Реал М. В днешно време академиите рядко дават футболист, който да влезе в първия отбор, да стане капитан и да го води с години напред. А Раул не само че го направи, но и си спомням дебюта му през 1994 в Реал М, стана най-младия голмайстор в Шампионската лига, а по-късно поведе Реал към Десетата - дълги години се бяха закотвили на 9 Купи на европейските шампиони. Това, което след години пожъна Кристиано Роналдо беше заложено от Раул.

Във визитката на Раул се намират 3 Шампионски лиги, 6 пъти шампион на Испания и веднъж на Германия (с Шалке). 

 Раул беше истински лидер на Реал. С интересен поглед върху играта, интересни отигравания и интересен поглед върху играта.

Неслучайно носеше номер 7. Спомнете си го в неделя.

Уникалният номер 7

 Дейвид Бекъм е победител в ШЛ с Манчестер Юн, 6 пъти шампион на Англия, веднъж е шампион на Испания с Galacticos на Реал М, веднъж шампион на Франция с ПСЖ и 2 пъти носител на Купата на футболната асоциация. За човек с неговия талант е доста скромно. Нямаше късмета да стане световен шампион (те англичаните по принцип го нямат), веднъж даже той си ги издъни през 1998 на мача с аржентинците. За сметка на гова компенсира с класирането на Англия за мондиала в Корея и Япония с гола срещу Гърция в последната минута.

Бекъм беше майстор на паса. От всяко положение, на всяка дистанция. Бекъм играеше до последно, Бекъм можеше да обърне мача във всеки един момент, Бекъм беше лидер на отбора.

Бекъм беше уникален! И да, Бекъм играеше с №7.

Магическият номер 7

 Каквото и да се каже за Луиш Фиго ще е малко.

Един от малкото футболисти, играли и в Барселона, и в Реал М. Легенда и на двете места. Е, на Ноу Камп го замерват със свинска глава при първата му поява там с екипа на Реал. 

Носител на Златната топка. Победител в ШЛ с Реал М. 4 пъти шампион на Испания и 2 пъти носител на Купата на Краля.

Аз с удоволствие си спомням какъв гол заби на англичаните през 2004 г, уникален беше. Сиймън разбра какво е станало чак на другия ден.

Луиш Фиго беше магьосник с топката. Неслучайно носеше №7.

Пътуване: Македония

 Трябва да започна с това, че в Македония досега не бях ходил. Така се случи обаче, че Симеончо си намери някакъв турнир в Скопие, пък не ми се искаше да го пускам с непроверен транспорт или шофьор, затова се навих да го закарам. Хем да поиграе момченцето, хем аз да разгледам Скопие.

Пътуването

Трябва да го призная, доста оригинална идея е това с двуетажните автобуси

Пътят до Македония - абе като цяло си е трагедия. Магистрала у нас 30 км, от Перник до Дупница, после до границата двулентов път. Оттатък границата същата история, едни завои след нея до Крива паланка и накрая малко преди Скопие 20-30 км магистрала от времето на Тито (Белград-Скопие). Някои участъци от магистралата са не за ремонт, ами направо за унищожение и построяване на нова. 230 км за 3,5 часа, там някъде.

Хотелът

Подобно на Истанбул в Скопие се опитват да създадат атмосфера с уличните котки. Засега обаче им се
получава само с уличните кучета.

Хотелът го намери Симеончо. 33€/вечер за стая, евтиния. И мизерия. Снимки от хотела не правих, че нямаше смисъл, ма то нищо не работеше в тоя хотел. Вратата на стаята - счупена, тоалетната - ръждясала, душът - тотал щета, не е сменян от години. Радиатори някакви имаше - не работеха, телевизор - има, но е с декодер, а контактът е един само. Майната му, не съм дошъл да ви гледам македонската телевизия. Закуска - срещу 5 евро допълнително, ама за 5 евра в близкия мол можеш да се разпориш от йеденье. Персоналът - основно албанки, не ги разбрах кога чистеха и въобще чистеха ли. Шампоани/сапунчета - йок, ако не си носиш ще трябва да си купуваш. Добре, поне, че имаше хавлиени кърпи в стаята. В общи линии - все едно съм в соцхотел на Златните през 1993 - старото вече е изпочупено, а за ново пари още не сме събрали.

Градът

Но пък тази арт-инсталация с чадърите добре им се е получила

Джамии в Скопие дал Господ

Този велосипед с полициското куче много ми хареса

Градът, колкото видях от него си живее във времената на Тито. Инфраструктурата си е югославска, единственото интересно нещо бяха автобусите на градския транспорт - масово двуетажни. Много строежи, като в София, на апетитни места и в същото време забравени строежи на публични сгради, очевидно без финансиране. Не че няма пари, има, ама парите са в кичозните статуи в центъра на Скопие. Хотелът ни беше на 20 мин от Старата чаршия, та се разходих до там докато Симеончо играеше - може малко да се пипне, да се поотремонтира малко и ще има къде-къде по-забавен външен вид. Иначе смесица от тесни ориенталски сокаци и соцмрамор от 80-те. Там било албанския квартал, пълно с албанци, а самата чаршия по нищо не се отличава от чаршиите по Анадола - тежки миризми на кебаб, ориентаалски кафенета, кичозни турски костюми и рокли, златарски магазини с масивни накити по витрините, магазини за локум и чай, турски. Имах доста голямо желание да седна да опитам албанската кухня, но Чаршията ме отказа. 

Чаршията е точно под Кале-то: местната крепост, запазена (или възстановена) от турско време, но на мен по-интересен ми се стори центъра с паметниците и я оставих. Айде пък да не съм гледал калета, да не знам какво е.

Храната

А това са гемиджиите

Ами храната всъщност се оказа едно от малкото хубави неща в Македония, поне за мен. Симеончо с неговите приятели ядоха основно в KFC, но аз реших да опитам неща, които или не съм ял, или в България изглеждат по-различно. Например първата сутрин се набутахме в някаква Здравна станица, където сервираха в общи линии здравословни манджи. Поръчахме си тост, той се оказа с пълнозърнесто тесто, разрязаха ни го на две и в един момент и двамата се нахранихме само от едната поливина. На другата сутрин отидох пак там да закусвам, гледам - продават кисело мляко с чия и плодове отгоре на купичката, ама на някои купички има нещо кафяво, прилича ми на фъстъчено масло. „Какво е това?“ - „Ами бутерот кикирики“. Докато се усетя, че кикирики са некви ядки (в Литва имаше нещо подобно), а бутерот всъщност е бутер, масло - за едната бройка да остана гладен. Първоначално имах намерение да търся някаква баничарница около хотела, но не намерих. В последствие се оказа, че има, но заради един строеж е трудна за достъп. Иначе на Чаршията - заповядай, бюреци отляво и отдясно, ама късно вече.

Ето това е здравата станица. Ако ще ходите в Скопие - препоръчвам

И да ви представя - jогурт, чиjа и бутерот кикирики

Опитах обаче местен дюнер, тъй и тъй съм на джънк фууд, нема кво да се правя на интересен. Местните дюнери обаче са удар в десятката, поне този, който опитах. Телешки дюнер, увит като палачинка, с телешко месо и някакво зеле с млечен сос. Няма майонеза, няма пържени картофи, няма жили в месото - ядеш си нормално без да рискуваш да се изпокапеш като прасе. И най-важното: няма киселини и не се уригваш след това през 5 минути, щото стомахът ти се е подул на плондер. Не разбрах дали дюнерът е някаква албанска манджа (в моя случай) или хората просто са се ориентирали, че не е необходимо да се тъпчеш с боклуци,  Usta Dönerci имат моето уважение!

Фонтанът с лъвовете. Фонтаните бяха празни, всичките - и този, и брат му с конските глави, и тези на 
паметниците на Филип и Александър Македонски. На заден фон са Климент Охридски и Наум 
Преславски, какво общо имат двамата с Македония един Господ знае

Фонтанът с конете повече ми хареса. Сигурно е красив, ако му пуснат и вода

На другия ден пък опитах местното пиде - само че местните му казват пита. И тук вече ми го приготвиха и сервираха албанци, определено. Не се отличава особено от пидетата у нас (поне от тези в турските ресторанти и закусвални), но пак - не беше тежко, не беше мазно, тестото беше тънко и хрупкаво, евала на хората стараят се. 

И като цяло е малко по-евтино от България. На Симеон едно меню в KFC му струва около 450 денара, което е 7,30€ - за същото в България ще плати около 10€, че и нещо отгоре. 

Отношението

Лъв някакъв си

Проблемът е, че водачът на големото народно востание од 17 век е българин

Светите братя Кирил и Методий. Родени от баща грък и майка славянка в Солун - главният град на
областта Тесалия. До колко Тесалия е част от Македония не знам.

Георги Искариот - Скендербег.  

Симеон се сблъска с отношението на местните почти веднага след пристигането ни - отишли с неговите приятели до една бензиностанция вода да си купят, там някаква от персонала като ги познала, че са българи и почнала: българите нищо не им признаваме, ни църквата, ни езика, ни историята. Освен турско робство имало и българско робство, а то било по-лошо от турското. В магазините и ресторантите според мен ме разпознаваха, че съм българин и леко се дистанцираха, но не са ми правили проблем. Може би защото бях брадясал и имам външен вид на човек, който първо бие, а после пита. Но като цяло трябва да им пратим на македонците един влак с криви макарони, ще са им доста необходими в следващите години. 

А това би трябвало да е Филип Македонски. Или
поне така си го представят македонците. Защо е
основал град в Тракия не казват.