Най-яката почивка досега

Бил съм на почивка къде ли не - и в България, и в чужбина (за Турция съм писал тук). В България основно ходим в Албена, но след последното ни посещение там миналата година нема да им стъпим повече, както казва Христо Мутафчиев. Едно на ръка, че алкохолът им е някакво тотално менте - гроздова напитка Ахелой, ром и коняк CK и др. изгъзици, но и храната им е тотал щета - сутрин на закуска всичко е марка Аро - сирене, кашкавал, салам, кисело и прясно мляко - всичко е Аро. Пичове, аз ако искам да ям боклуците на Метро, ще си ги купя сам, няма да ви давам една торба пари да ме храните с тях, да ви пия евтините ментета и да паркирам на 25 мин пеша от хотела.

Casa Alegria, Olympiada, Chalkidiki

Миналата година обаче, като свърши джамбурето във Волос (за това ако не съм писал ще направя отделен пост) и на връщане трябваше да оставя един колега на Халкидики, той остана в Гърция на почивка. Минавам през Халкидики - то едни селца, къщички, хотелчета, една улица ги дели от плажа, пресичаш и си там. И аз си казвам „О, догодина директно тук!“ и така и направихме.

Селцето се казва Олимпиада, на първия ръкав на Халкидики. Тихо, чисто, спокойно. Водата - кристал, няма лабаво. Селото е в залив, няма вълни следобед. Поради факта, че почивахме и през септември нямаше и тълпи от туристи. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Спането - намерихме едни къщички, 3 бр, с голям двор с люлки, много пространство за игра, барбекю. На 300 м от плажа, 5 мин пеша. Вечерта - няма дискотеки да ти дънят, няма оркестри да ти свирят, тишина и спокойствие, можеш да правиш каквото си искаш - да си говориш с приятелите, да си почиваш, да си жулиш мастиката. В селото сигурно българите в онзи момент бяхме повече от гърците. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Накрая си напазарувахме зехтин и перилни препарати, зехтинът на промоция ни излезе 6 €/л. За храненето - напазарувахме мръвки, кисели млека, домати си носихме от България, сирене също (което може да се спести), спагети и разни други нещица за закърпване на положението купихме на място. 

Най-обикновено сирене, увито в две кори за баница, запържено и поднесено с мед и сусам

Гърците са го измислили, както се казва в една реклама.

На плажа - цената за чадър с 2 шезлонга е 5 евро. Гърците се опитват да хитруват, казват ти че имаш и 1 напитка минимална консумация, ние решихме, че е включена в цената, оказа се, че не е. Аре у лево, не на нас тия. Иначе цял ден на плажа, кеф ти във водата (тиха, чиста, топла), кеф ти на сянка под чадъра. До нас две ресторантчета и бар - отядохме си на гръцки манджи, основно морски продукти.

Това е порция в ресторант Karabopetra на плажа. Огромна е, 4 кюфтака, питка и пръжени картофи. Karabopetra
въпреки, че е ресторант за морска храна, предлага и някои гръцки специалитети. Порциите са огромни, а цените са
около 20 - 25€ на човек.

И целия тоя кеф ми струваше къде 1500 евра с всичко - с къщичката, с бензина, с магазините, с ресторантите.

Част от плажната фауна. Верно, не вика „Царррррррревицаааааааа“, върви и свири с една свирка (ние в първия момент
помислихме, че е спасителят), вика си нещо на гръцки, знае, че за нас това е „поницка, поницка is the best!“, като цяло
не са скъпи - 2,5 - 3€.

Най-яката почивка, която съм имал до сега. Догодина пак съм там!

Специален поздрав за Ричард Алибегов и всички хотелиери и ресторантьори по българското черноморие, които 
всяка година аха-аха да фалират, завалиите.

В Casa Alegria има зачислени поне 5 котки, всичките са обезпаразитени и се грижат за тях.
Е, и те се грижат за себе си, да не останат гладни.

В Гърция също има много улични котки, които са свикнали с хората и не се страхуват от тях. Някои, като тези на снимката,
най-нагло си спят пред ресторантите.

Ние двамата с малкото Кате от шоколадовото яйце. А дървото зад нас е лаврово, за пръв път видях такова

На мач

Едно време ...

Така започна - с настроение, с пълен (относително) стадион

Едно време се редях на опашка, за да си купя билет за мач. Независимо за кой. За България - Германия през 95-а чаках 3 часа, и тогава гадовете пуснаха билети само за секторите Б и Г - А беше за разни специални хора, а В не знам как го продаваха. Няма значение, бил съм на мача.

За мачовете на Левски в Шампионската лига през 2006 ме уреди един приятел, син на някогашния лекар на Левски. Билетите от Левски - Челси и Левски - Вердер си ги пазя и до ден днешен. Също и от Левски - Удинезе от предния сезон, в купата на УЕФА. Пазя билети от мачовете на Левски с Глазгоу Рейнджърс (2:1) и Вердер (2:2) от ШЛ през 1992 г, от финала за Купата на България от 1998 г с ЦСКА (5:0) и от сума ти мачове от българското първенство през 90-те, а също така и от мачовете на националния отбор през 90-те - с Франция (2:0), Швеция (1:1), Германия (3:2), Албания (3:0).

А преди няколко дни си купих билет за Левски - Ред бул (Залцбург) без да ставам от стола си в работата. И билетът дори няма как да го пазя при онези от Челси, Вердер и Удинезе защото ми е в телефона (трябва да го разпечатам за да си спазя традицията).

Стараха се, момчетата, няма какво да се лъжем. За съжаление, обаче, само с желание не става

Конкретно за мача от онзи ден - първо, аз този стадион съм го виждал препълнен и на мачове не Левски, и на мачове на националите. И то стария капацитет, 55 000 места. На Левски - Рейнджърс имаше 60 000, в това съм сигурен. И, не знам, от годините ли, от възпитанието ли е, от нещо друго ли е, ама мачовете не са като едно време. Сега на мачовете ходят некви талибанчета - онзи ден едни до мен бяха вкарали едно шише с 200 гр водка, кой и къде ги е проверявал не знам, хвалеха се, че и базука могат да вкарат. Единия се отряза много бързо, цял мач не знаеше къде се намира, другия цял час не млъкна - стадиона пее едно, той си вика друго. И вече мачовете се гледат прави, няма значение, че има седалки на стадиона.

Много ми се искаше резултатът да е в наша полза, но с оглед на показаното на терена е справедлив и е
най-малкото, с което се размина Левски.

А така изглеждат билетите днес

Отделно, че Левски нищо не игра и това 0:1 е най-малкото, с което се размина. От Ред бул наложиха много сериозна преса още от първата минута, пресираха ги много дълбоко и Левски беше принуден да изнася топката с центрирания от защитата към нападението, където топката лесно се губеше. При 0:1 на почивката второто полувреме австрийците се прибраха отзад и въпреки това имаха няколко възможности за втори гол, спасени от Вуцов. Всъщност, чистите положения бяха само за тях, на актива на Левски може да се запишат само няколко мелета и неточни удари (Левски няма точен удар за 90 минути). Мога да обобщя играта на Левски с изречението „Много искаха, ама нямаше кой“.

Толкова за анализа на мача.

Поста ми е за това колко напред отидохме в сравнение с 90-те и началото на века.

Freinds of ours

Еволюцията започна 2

 Тази публикация е от август 2021 г, но е била докладвана от някоя нежна душица онзи ден около гей-парада и беше спряна. Връщам я в оригиналния и вид, за да може читателите на блога, колкото и малко да са, да имат достъп до нея. Все пак това е моето мнение и все още съществува свобода на словото.

Еволюцията на педерастиите вече започна.

Първо се бореха хомосексуализмът да не е престъпление. После взеха да се обиждат, като им кажеш "педерас", обидно било, трябвало гей да им викаме. След това еволюираха в гей-общност/queer-общество, ЛГБТ -общност, след това  съкращението стана ЛГБТИ и накрая се спряха на ЛГБТИ+. От особена важност за правата им се оказа правото да си организират парад на педерастията веднъж годишно.

Борбата за правата на педерасите стана малко циганска работа - ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката до лакътя. До вчера се страхуваха да не ги арестуват милиционерите, днес вече раздават брошури по фирмите със съвети към работодателите какви стъпки да предприемат ако случайно някой от работниците и служители им, ставайки сутрин за работа не се е определил днес мъж ли се чувства или жена? До вчера не смееха да си сложат една обица на ухото, днес вече обсъждат защо да не може да сключват бракове помежду си и откъде-накъде да не могат да осиновяват деца? Американците имат такава поговорка: "Дай на негъра един аршин, ще ти вземе цял топ". Нашите педераси откъде да гледат, нали парите им идват основно от западните фондации? 

Та както и друг път съм споменувал в блога си, това което днес е незаконно или неморално утре ще стане законно, вдругиден морално и след седмица ще го приемаме за нормално. Защо да е законно и нормално да отглеждаш животно в двора си и да го изядеш накрая, а да е незаконно да правиш секс с него? Ма нямало съгласие на отсрещната страна - то па като го колиш за Коледа като че има! Един зоофил, стига да му разрешат да си съжителства мирно и тихо с козичката или прасенцето или каквото там животно си е харесал, такива условия може да му даде, то хора няма да има да живеят така. Защо трябва да го ограничаваме, ще си съжителстват заедно до дълбока старост? А пък и след дълбоката старост може, то и некрофили има, що да им пречим на тях? Защо излагането на мумифицирани трупове в музеи да е нещо нормално, а правенето на секс с тях да не е?

Ще каже някой сега, глупости пише тоя, аман вече! Ама не са глупости, ето ги тук, женицата си го казва, педофилията е нещо нормално. Верно, това в Белгия, която е известна с педофилите си и с Елио ди Рупо, с какво друго да е известна Белгия, но това, което днес е нормално там утре ще се привнесе и унас. Вижте гей-парадите, вижте гей-браковете, вижте осиновяванията - въпрос на време е. Днес е педофилията, утре ще е нещо друго, вдругиден наистина ще почнат да ни вземат децата и да ги отглеждат като полово неопределени до 18 годишна възраст. Въпрос на еволюция.

Загрижените

„България се извинява“ - така осъмна Паметникът на Съветската армия на 21 август 2013 г., 35 години след нахлуването
на войските на Варшавския договор в Чехословакия. 35 години по-късно намерихме сили и да се извиним на чехите и
словаците за стореното от Тодор Живков. Дали са ни простили е тема на друг разговор.

 Преди години, след падането на комунизма, след като почнаха да се отварят документите стана ясно, че навремето, през 1968 г. най-яростния противник на Пражката пролет е бил не друг, а другарят Тодор Живков. И че от него първо излиза идеята за военната намеса на Варшавския договор, още докато Брежнев се е колебаел дали да пръдне или не, правешкият диктатор вече се е насрал. И в едно от последните си интервюта, когато го попитаха защо така се е натягал на Брежнев, защо е заемал такава остра позиция срещу Чехословакия без това да е било необходимо и след като дори съветската позиция не е била толкова остра, наш Тодор се оправда с думите: „Трябваше да мисля за осем милиона българи!“. В годините на комунизма позата на най-верен сателит на Съветския съюз ни е донесла само и единствено презрението на останалите източноевропейски народи. И това с любезното съдействие на другаря Живков, който много мислел за нас.

Тази седмица правителството на Чорапа взе позорното и подло решение да спре военната помощ за Украйна. Премиерът се оправда, че от тази война страната ни търпяла социално-икономически щети.

Като се разчепкаха нещата стана ясно, че говорим за въоръжение от складовете на Българската армия, а не за безвъзмездна военна помощ. И че украинците досега всичко са си купували, един патрон няма безплатно изпратен. В общи линии спряхме това, което и без това не давахме, за да продължим да продаваме онова, което и досега продавахме.

Тя Украйна не е опряла на нашите снаряди или гаубици. Поне вече не. И ще се оправи и без нас, то пък оставаше и от нас да зависи. Това решение на правителството идва в добавка на други две: отказът от участие в Б-9, отбранителната организация на източноевропейските страни от НАТО - официално не сме се отказали, но на последната среща в Букурещ изпратихме зам.-министър на отбраната (а пък като го гледам какъв е титулярният министър на отбраната представям си какъв фатмак е заместникът му) и по този начин неглижирахме събитието; второ - България не подкрепи Специалния трибунал срещу Путин, като се присъедини към Унгария, Словакия и Малта. Унгария и Словакия отдавна пеят в московския хор, Орбан и Фицо отдавна са на руска хранилка, а ние се върнахме там, където си бяхме - най-верният сателит на СССР. 

Та спираме оръжието за Украйна - Украйна, която вече пета година се бори срещу руските агресори и която вече пета година дава време на Европа да се подготви срещу бъдещите руски попълзновения към Източна Европа. Няма какво да се лъжем, Путин няма да успее да възстанови нито СССР, нито Руската империя, но ще заложи основите и ще си избере приемник, който да продължи. Украинците ни дават възможност не само да забавим процеса, но и да го спрем въобще. 

България не само не подкрепи трибунала срещу Путин но премиерът Радев зае байганьовската позиция, че нямало
смисъл от такъв трибунал, тъй като нито Русия е победена, нито Путин е пленен. Което е напълно нормално
разсъждение за човек, започнал кариерата си в редовете на Българската народна армия, но за съжаление отново
ни поставя в ъгъла на европейския дом, в компанията на доказани проруски боклуци като Орбан и Фицо, отново
заели угодна към Русия позиция, отново подчертаваща липсата ни на достойнство, на чест, на съвест и на морал.

В общи линии Румен Радев се оказа не по-малко загрижен за българския народ като патрона му Тодор Живков. И той загрижен за българското население, само дето на него му е по-леко, щото вече не сме 8, а само 6,5 милиона. И това на фона на премиер като Кирил Петков, по чието време, оказа се, малката и храбра България е помогнала на украинците да спрат руската инвазия просто защото така трябва. В определени моменти 1/3 от мунициите и от горивото са били български. Защото е въпрос на дълг, на чест и на морал да помогнеш на по-слабия. Защото утре ти може да си на негово място. 

Очевидно е трудно да стигнеш нивото на Кирил Петков като премиер.

И нещо друго искам да кажа: в Търновската конституция има един член,  61-ви, който гласи: „Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.“. Българите от онова време са имали достатъчно смелост да го напишат, дали някога е бил приложен - не знам, но в конституцията си сме го записали. Знаели сме, че на робът трябва да помогнем, че робството е нещо тежко. Не сме подали ръка на господарят му, а на роба. Такива са били българите тогава.

А най-лошото е, че утре войната ще свърши. Че Украйна ще погледне на Запад и ще потърси приятелите си. А ние май пак ще боядисваме Паметникът на Съветската армия (ако, не дай, Боже, още не е демонтиран) и ще пишем на него „Болгарія вибачається“.

Традиционните ценности

 Доста често в блога си съм попържал гей-парадите по света и у нас (тук, тук и ето тук, ако съм пропуснал нещо), но пък от времената се менят от една страна, а от друга и човек се мени. Въпреки, че все още си държа на мнението, че гейовете у нас нямат основание да се оплакват от дискриминация, че да разкажеш един виц за педераси на работата не е форма на дискриминация и че всичките трудности, които гей-двойките изпитват при наследяване, заболяване на единия и т.н. не са достатъчна причина за узаконяването на гей-браковет и че всъщност могат да се елиминират при добро желание и от двете страни още в зародиш (наследяване на общи имоти, информация при заболяване и т.н. И да, все още смятам, че ако днес пуснем педерасите и лесбийките да манифестират утре ще манифестират всякакви други извратеняци.

Днес обаче нещата за мен стоят по малко по-различен начин по няколко причини.

Първо - независимо дали ви харесва или не, гейовете и лесбийките имат право да се събират и да си манифестират (или парадират, все тая) свободно, това им е гарантирано от Конституцията на страната, чл. 43 и 44. 

Второ, и това за мен е по-важното - гледам кой е от другата страна на барикадата, кои са защитниците на т. нар. традиционно семейство и на традиционните семейни ценности. Всякаква „патриотична“ паплач, пишман патриотите-националисти и поповете от БПЦ воглаве с ченгенцето Даниил Патриарх Български. Този боклук, който от момента на избирането си оневинява руските престъпления в Украйна, който взе руската страна в конфликта и който призовава „за мир“, но ако може да е по руските условия - това не е моят патриарх.

Най-обикновен боклук московски, а не патриарх Български

Трето - няма как да не обърна внимание, че контра-парада е официално подкрепен от управляващата партия на Румен Радев. Седнал да ми говори Малкия хладилник за семейство и ценности, ама той самият не е женен и деца няма, а шефът му (Чорапа) пък е разведен, че и жена му (сегашната) и тя парясница, и на нея не и е за пръв път да се омъжва. И за какъв морал, за какви ценности точно ми говорите, че не разбирам?

Няма как да съм от тази страна на барикадата. 

Да не говоря, че подготовката на контра-прайда куца отвсякъде - говорят ми за морал, традиции, семейство - ало, годишно у нас се раждат 60 000 деца и още 30 000 се абортират. Не са ви виновни педерасите и лесбийките за това, повярвайте ми. И не приемам хора, които влизат в църква само по Великден да ми говорят за традиции, морал, род и родина. Не виждам и защо са обърнали контра-парада на гергьовденска манифестация - веят се български знамена все едно сме на мач, все едно сме ние срещу ония. Ние сме добрите, нашето знаме е българското, ония са лошите, тяхното знаме е педераското, с дъгата.

Същото е в устата на руснаците, достатъчно съм ги следил през годините. И на сърбите, не са само руснаците.

Така че, да си правят прайда гейовете и лесбийките. Да, продължавам да смятам, че е сборище на консуматори на пилешко с хормони, но след като за тях е важно и не ми пречат. И след като ще направят сечено на Чорапа, на Малкия хладилник, на Копейката и на Цомчо.

Summa cum laude

Всичко започна от тук преди 5 години

 5 години!

Кога минаха?

Моето момченце от Симеончо стана един голям Симеон, завърши най-доброто училище в България и сега светът е пред него.

Златният шал е знак за Summa cum laude 

А всичко започна на без да искам. Преди години, преди доста години, много преди Симеончо въобще да тръгне на училище, таман се беше родил и си говорим с Малкото Кате къде да го насочим един ден, евентуално? И аз и казвам за Колежа, още повече, че имах колега тогава, чийто син беше в Колежа по онова време (2007-2008) - казвам и „Ханна ми дава много добри отзиви за Колежа. Вярно, пари трябват, ама ще то измислим“.

После, в гимназията, се беше ориентирал към биологията, смяташе да кандидатства в НПМГ. Ходи на курсове, всички бяха доволни от него, учителят му по биология от училището ни казва „Виждам го, че знае повече от другите, давам му по-сложни проекти да прави, справя се много добре“. Ходи и на пробни изпити, всичко нормално, над 90% и съвсем случайно един ден му казваме „Абе Симеончо, ще ти пуснем документите в Американския колеж, за всеки случай. Да видиш какво е да си изпит преди истинския изпит, ей така, за усещането“. И то, детето, какво да каже, няма „искам-не искам“, откъде да знае какво сме му замислили?

Само че Малкото Кате а днес да му пусне документите, а утре - и то срока изтече. Добре, че беше КОВИД-а, та от Колежа го удължиха с 2 седмици и пак ги подаде в последния ден, в последния час - те приемат до 5, тя в 3 им звъни, че пътува и да я изчакат. Но успя, успя - това е най-важното.

А това е цената на 5 години труд, учене, търсене на информация, проекти, стоене по нощите, 

безсъници и изпити.

След това, по време на кандидат-гимназиалната кампания с НПМГ-то стана издънка - резултатът му направо си беше нисък, около 80 т някъде. Не стига, минималния за НПМГ-то с биология беше някъде около 90. За други гимназии стигаше, и то за елитни - приеха го във Втора немска, 73-то СОУ. Ама това през юни, а ние още от средата на май знаехме, че е приет в Колежа. И така си остана, отиде в Колежа.

Трудно му беше в началото. Едно, че английския му беше слаб, второто обаче, че натоварването е на коренно различно ниво. Тук се учи, за разлика от кварталната гимназия, в която учеше до 7-ми клас (нищо, че е №1 в Младост и е на доста предно място сред софийските гимназии). В Колежа няма лабаво, учиш. Симеончо сам преди няколко години си призна „Аз докато бях в училището 4 да ми пишат - идеално. Петица - супер, а пък шестица - лелееееее! Ама в Колежа не върви, сам го видях, сам седнах да чета."

По време на КОВИД-а Колежа направи една онлайн родителска среща, двамата с Малкото Кате седим пред компютъра и се включва учителката му по български и литература, ако не се лъжа. „А, Симеон - много е трудолюбив, много е скромен, децата много го уважават, истински лидер, винаги е готов да помогне на другите, много знае.“. След малко се включи учителят му по английски, тогавашният: „А, Симеон! Да ви кажа честно, знам че преди това е учил немски и английският му не е много силен, но много бързо напредва и досега съм имал не повече от десет такива ученици толкова бързо да прогресират.“. Ние с жена ми се спогледахме: „А бе, тия за нашето дете ли говорят?“! 

И свърши тук 5 години по-късно

Ставал съм нощно време до тоалетната, при него свети: „Лягай си бе, тати, какво имаш да учиш? Легни си в 10, ама стани в 5 и тогава го научи, ще ти е по-прясно в главата, ще го запомниш по-леко“ - той ми смъцафръца там нещо, ама какво да го правя, като има да учи - няма мърдане. 

В Колежа няма балове при оценките, всичко е в проценти. „Ти с колко процента си по това (или по онова)?“. „Ами 98, 99, 100, 102“. „Е как 102%, ти по математика колко имаш?“. „Ами имам 97% на теста, ама участвах в един проект и той ми носи допълнителни 5%“. Тук 5, там 5 допълнителни, но с под 95% не е завършил нито веднъж, по нито един предмет. И накрая стигна до Summa cum laude, най-високата академична степен при завършването.

Беше президент на шахматния клуб към Колежа две или три години. Накрая се отказа заради друго момче, което смята да кандидатства за спортна стипендия и ще му трябва да му тежи в CV-то. Иначе бая деца запали за шаха, карал съм го по турнири „...ама трябва да минем да вземем еди-кой си от еди къде си, щото съм му казал за турнира и той иска да дойде.“

Добре бе, тати, ще го вземем. Това да ти е проблема.

И така. Завърза приятелства, има си компания, има си приятелка, научи се да учи. Да търси знанието, да знае. Да анализира информацията. Е, без да се фукам, малко съм му помогнал в това отношение, съвсем малко - преди години, когато трябваше да го побутна в една или в друга посока.

Честито, Симеончо!

Светът е пред теб!

Резервите на Паро

 Паро Никодимов като играч (нормално) не съм го гледал. Като треньор - имам много бледи спомени от началото на 80-те и големия отбор на ЦСКА, който отстранява Ливърпул и играе срещу Байерн на полуфинал. Впоследствие го помня от началото на 90-те години, когато беше старши на ЦСКА, Левски (Кюстендил) и Металург (Перник) и от неговите интервюта съм останал с впечатлението, че е рядко тъпо парче. Така де, то толко години да те бие топката по главата не може да не се отрази.

Съставът на ЦСКА от мача със злополучното подценяване

Та изрязал се наш Паро онзи ден у Спортал-а, че ЦСКА веднъж само излезли с резервите срещу Левски и взели, че паднали със 7:2. 

Бай Паро!

Тия резерви, дето ги споменуваш - Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Станков, Гаганелов, Пенев, Цецо Атанасов, Цанев, Жеков, Митата Якимов и Марашлиев - то резерва до резервата, само и единствено дълбоки резерви. Такива дълбоки резерви, че половината от тях са викани и в националния отбор по онова време (или олимпийския), сигурно пак като резерви. Та тия резерви, абсолютно нормално е, да подценят някой противник в един момент, примерно Левски. Така се е случило, Левски е бил в онова време под ръка, Левски са подценили. Могло е и Паламуд (Мичурин) да подценят, но не му е било писано, Левски са подценили. 

Представям си го как е било, 1:0 във втората минута, „А, то тия са готови...“ и докато се усетят то станало 1:7 и „Абе, тия май ги подценихме, я напъвай да ги обръщаме“, ама то в 89-та минута какво да обръщаш, най-много 2:7 да стане и да разправят после 60 години левскарчетата, че първия гол са го пуснали да видят колко чорбари има на стадиона, а втория - колко са останали. И това всичко от едното пусто подценяване.

Майтапа на страна, толкова ли не можеш да кажеш „Абе, тогава бяхме по-слаби, Левски се мобилизира, лошо ни тръгна мача с тези 2 бързи гола за 1:2 и 1:3, на нас нещо не ни вървеше играта и просто в онзи мач Левски бяха по-добрите“. Може и да не са били по-силни от теб тогава, но са били по-концентрирани, повече са желали победата, а и като играчи не са били по-слаби най-малкото. Що трябва да се излагаш като кифладжия, тия същите само преди година играят полуфинал за КЕШ срещу Интер, какви резерви, какво подценяване, какви 5 лв?

Така изглежда едно подценяване

Злоупотреба с алкохол

 Какво значи „злоупотребил съм с алкохола“?! Да не би да съм си измил с него обувките? Напих си се като човек!

Запаленият стадион

 Каквото и да кажа, ще е малко. И няма да опише всичко, което се случи в последната година. 

В началото имаше една плаха надеждичка - абе и друг път сме били първи, ама към декември вече Лудогорец се е върнал на върха и март месец мача го пиши свършил. После се видя, че Левски може да си взема мачовете - Лудогорец се отърва на „Герена“ благодарение на Гиджена, който внимаваше какво ще свири; ЦСКА ни би есента без да иска и на късмет (то колко такива мачове съм гледал и в двете посоки), от Славия и Локомотив Пд паднахме от глупост, не че са ни надиграли. 

Но и това го има във футбола.

Само че този Левски показа, че може да се бори. Че има не само желание, но и сила да го направи. Че въпреки някои слабости този в този Левски има шампионска мая. Заслужихме си запаленият стадион.

Само Левски!