04 декември 2018

Фреди и Бохемската рапсодия

Онзи ден с Малкото Кате отидохме на "Бохемската рапсодия".
Първо, филмът си струва да се гледа, най-малкото заради музиката на Куин и историята около най-интересните парчета на групата: Another one bites the dust, We will rock you, Love of my life и, разбира се, Бохемската рапсодия. 
Второ, Рами Малек прави много хубава роля, макар че, честно казано, за пръв път го чувам и за пръв път го гледам. Но пък се старае момчето. Като цяло образът на Фреди има доста слаби страни, които според мено се дължат повече на режисьорското виждане. Една от тях е прекаленото му изпедерастяване - примерно сцената, когато се обади на жена си (бившата) да си говорят по телефона и да си светят с нощните лампи нещо не я разбрах. В последствие моментът, в който Фреди отиде да светка нощната лампа, но за негово съжаление жена му не му отговори нещо сигурно трябваше да е тъжен и да покаже как страда нежната душа на твореца, но на мен ми беше излишен. Финалът на филма обаче с представянето на участието на Куин на концерта Live Aid на Уембли е много добре замислен и направен. 
Трето - че Фреди си беше педераст го знаеше целия свят, но самият Фреди нито наблягаше на това, нито парадираше (не е като Елтън Джон и Джон Фърниш примерно), нито пък обясняваше таланта си с тази си черта от характера. Фреди си беше Фреди. 
Не ми хареса, че филмът свърши с концерта на Уембли през 85-а. Можеше да споменат и концерта им в Будапеща от 1986-а, за нас, хората от Източна Европа това беше от огромно значение, тогава групи като Куин не идваха всеки ден (че въобще и не идваха) на Изток. И това ако не е събитие, заслужаващо да се постави във филма, кое?
Хареса ми и подборът или ако това не е точната дума, грима на останалите, които играят Куин. Екранните образи на Роджър, Брайън и Джон страшно много приличаха на оригиналите, не знам друг път такова нещо да ми е правило впечатление, то имах чувството, че самите музиканти играят себе си, особено с Брайън Мей.
Минусите на филма всъщност се свеждат пак до педерстията на Фреди или по-точно до желанието на Брайън Сингър да завърти всичко около нея. Нещо не му се е получило (и слава Богу) - то не върви хем да намекваш за разюзданите оргии на Фреди от една страна, честата му смяна на партньорите и от друга всичко във филма да се сведе до един разхвърлян хол и до извинението на някакъв мустакат педераст, че не бил почистил. Да не споменавам, че любовта между Фреди и Джим Хътън някак много романтична на фона на действителната история. Ей, да не бях захванал малко от Фреди приживе можеше и да повярвам! И, естествено, семейните отношения: строгия баща, дето съветва сина си да работи упорито, добри мисли, добри дела, нищо читаво няма да излезе от тая работа с музиката, па накрая го прие и като музикант, и като педераст. Само дето не плеснаха с ръце да се прегърнат. И цялото семейство, къде ще ходи, седна да гледа Фреди на Уембли, все едно е 1960-та и друго по телевизията не дават, добре, че не беше черно-бяла сцена, съвсем щях да се объркам. 
Другия минус на Сингър е крайния образ на Фреди - вече е ХИВ-позитивен, обаче прави-струва, драпа да участва в концерта на Уембли, един вид "Това да свърша, пък после да става каквото ще!". Фреди умря 6 години след Уембли бе, алоу. 
Но пък като знам, че с едно посещение съм получил и филм, и концерт, къде ще му връзвам кусур?

30 ноември 2018

Петък следобед

Отдавна не съм пускал вицове тук.

Мъжете са проблем за глупавите жени, за умните са решение на проблема.
**********************
- Извинете, госпожице, какво ще правите утре вечер?
- Позвънете ми вдругиден, ще ви разкажа.
**********************
Адвокатът:
- Ваша чест! Отде тази нещастна жена би могла да знае, че мъжът и е така чувствителен към отровите?
**********************
Мъж и жена се разхождат, жената казва:
- Когато се разминем с някоя по-засукана и така я гледаш, че забравяш, че сме женени!
- Напротив, точно тогава се сещам.

25 ноември 2018

Симеончо мачка!

Симеончо пак е първи
Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.
Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.
Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва. 
Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух. 
Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.
Та това обаче беше преди месец.
Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите. 
- Добре де, що не се напъна да я биеш?
- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.
- А как бяхте с времето?
- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.
- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?
- Ами ако ме матира за 40 секунди?
Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.
- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!
- Ми що не го би?
- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.
Та така, на тати юначето пак мачка!





Това е закуска за шампиони - пък и тати не е правил палачинки
от много отдавна. Заради тях се наложи да стана в 8 в неделя
сутрин, за да има достатъчно време да ги направя и да закусим
на спокойствие, без да бързаме. Накрая оставихме една за Малкото
чудовще, което после като го питах "Ти какво закуси тази сутрин бе,
тати?", и тя ми отговори "Попарка!". "Ми кой ти я направи?". "Баба!"
Ти да видиш, баба и я направила попарката!

24 ноември 2018

Тъст, кръстник ...

Т`ва ГЕРБ е некво уникално сборище, заклевам се!
Преди години на Цецко като не му излизаха имотно-финансовите сметки и отнякъде извади тъст му и тъща му, които, пенсионери хора с по 120 лв пенсии изведнъж, ей така, от нищото взели, че му купили и дарили един апартамент на бул. "Г.М. Димитров" за има-няма 30-ина хиляди лева. 
То и други сметки не му излизаха тогава на Цецко, обясненията му бяха много смешни, консултации бил давал, над 300 000 бели пари бил спестявал, та накрая и разни приятели му бяха давали назаем като му се изчерпиха версиите.
Влади Горанов обаче е друга бира.
Преди 5 години Влади напусна Народното събрание, защото (цитирам Тъпанаря от Банкя) "... 2 000 лв заплата не му стигат да си храни децата". После стана министър, тя заплатата му порасна на къде 2 500 - 3 000 лв, та сигур му е стигала да си храни децата, но пък очевидно не му стига да си купи апартамент, та му се налага да живее под наем. 
Е не съвсем под наем де, Кръстника му го е пуснал да живее там.
Па е случил на Кръстник Горанов, можеше и в някоя панелка в Обеля 2 да го пуснат, ама няма, човека в кв. Изток имал апартамент, в кв. Изток го пуснал. За квадратурата да не отварям дума, така се е случило. Сигурно във въпросната сграда имат апартаменти и по 50 квадрата, ама то очевидно на Влади Горанов като му върви - върви му. 
Майтапа настрана, обаче май цялото ГЕРБ ще се окаже некво сборище от голтаци, къде, както казваше Рангел Баш-майстора "Е много бързо искаш хем вила, хем кола". Единия случил на тъст и на приятели, другия на кръстник, нема лабаво. Па как не намериха един, къде си е купил овреме апартамент и ги няма тия имотни проблеми? А сега помислете си Влади Горанов доходи ли да вдига, наем ли да плаща, то как я мислите вие тая? 
Как па не се намери един, къде ги няма тия имотни проблеми за толко години у тая партия бе!?

14 ноември 2018

Бохемската рапсодия

Ей така един ден, докато чакат да започне концерта на Грийн Дей зрителите запяват Бохемската рапсодия...



Bohemian Rhapsody

Is this the real life?
Is this just fantasy?
Caught in a landslide
No escape from reality
Open your eyes
Look up to the skies and see
I'm just a poor boy, I need no sympathy
Because I'm easy come, easy go
A little high, little low
Anyway the wind blows, doesn't really matter to me, to me

Mama, just killed a man
Put a gun against his head
Pulled my trigger, now he's dead
Mama, life had just begun
But now I've gone and thrown it all away
Mama, ooo
Didn't mean to make you cry
If I'm not back again this time tomorrow
Carry on, carry on, as if nothing really matters

Too late, my time has come
Sends shivers down my spine
Body's aching all the time
Goodbye everybody - I've got to go
Gotta leave you all behind and face the truth
Mama, ooo - (anyway the wind blows)
I don't want to die
I sometimes wish I'd never been born at all

I see a little silhouetto of a man
Scaramouch, scaramouch will you do the fandango
Thunderbolt and lightning - very very frightening me
Gallileo, Gallileo,
Gallileo, Gallileo,
Gallileo Figaro - magnifico

But I'm just a poor boy and nobody loves me
He's just a poor boy from a poor family
Spare him his life from this monstrosity
Easy come easy go - will you let me go
Bismillah! No - we will not let you go - let him go
Bismillah! We will not let you go - let him go
Bismillah! We will not let you go - let me go
Will not let you go - let me go (never)
Never let you go - let me go
Never let me go - ooo
No, no, no, no, no, no, no
Oh mama mia, mama mia, mama mia let me go
Beelzebub has a devil put aside for me
for me
for me

So you think you can stone me and spit in my eye
So you think you can love me and leave me to die
Oh baby - can't do this to me baby
Just gotta get out - just gotta get right outta here

Ooh yeah, ooh yeah
Nothing really matters
Anyone can see
Nothing really matters - nothing really matters to me

Any way the wind blows...

04 ноември 2018

За цървулите и гайдата

Имаме една много хубава поговорка за оценката на собствените възможности: цървули няма, гайда иска.
Точно за нашата кандидатура за Мондиал 2030. Е, вярно, не е самостоятелна, ами обща, с Румъния, Гърция и Сърбия. 
От икономическа гледна точка, в това каре официално са двете най-бедни държави от ЕС + една от малкото държави извън ЕС, с по-лоши икономически показатели от България и Румъния. Стойността на всеки един мондиал расте от световно на световно, по официални данни стойността на Мондиал 2010 в ЮАР е 6 млрд евро, на Мондиал 2014 в Бразилия е около 11 млрд, а този от лятото в Русия е от порядъка на 16 млрд евро. Тоест, всеки мондиал иде с 5 млрд отгоре на предишния. Смятайте до 2030 какво ще стане.
От чисто футболна гледна точка това са 4 места от квотата на Европа за Мондиал 2030. Само си представете какъв кеф за хората по света ще някойот големите да пропусне мондиала, щото трябва да участва домакинът България; която, да не се лъжем, в момента може да се класира за мондиал единствено като домакин.
От чисто историческа гледна точка първото Световно първенство е поверено на Уругвай по две причини: отборът е олимпийски шампион от игрите през 1924 и 1928 г., а държавата отбелязва 100 години независимост през 1930 г. Ние през 2030 не виждам какво можем да сложим на масата, а уругвайците вече издигнаха кандидатура си, обща с Аржентина и Парагвай и, честно казано, техните шансове са доста повече от нашите.
Четвърто, от гледна точка на стадионите по-добре да не се обаждам. За финал на Световно първенство е необходим стадион с 80 000 седящи места, какъвто няма нито една от балканските страни-кандидатки. Да не говорим как изглеждат стадионите, на които се играят мачове от финали на Световно първенство и как изглеждат нашите.
Обаче!
Изтъпани се нашия Тъпанар на пресконференцията си онзи ден и го обявява с толкова сериозен глас, че още малко сам ще с повярва. Сериозен, икономиката цъфти, държавата е в кондиция, още малко и сами ще се кандидатираме за домакини на Мондиал, нема кво да се хабим с разни сърби, румънци и гърци. 
Не че нямаме опит с кандидатстването за домакинство на неща, които няма да ни дадат дори сами да сме. Е колко пъти кандидатствахме за домакини на Зимни олимпийски игри, те не че са ни ги дали, но пък малко допълнителен престиж не вреди. Още повече след суперуспешното европредседателство то такава кандидатура (за домакин на Мондиал) си е направо задължителна! 
Само дето имаме една поговорка за цървулите и гайдата ...

01 ноември 2018

Справедливостта преди всичко

Две неща:
Първо - тоя, таксиджията, къде не можел дете на годинка нито да гледа, нито да кърми ...  не знам дали си спомняте колко пъти таксиметрови шофьори протестираха, блокираха, искаха и настояваха да им се сложат паник-бутони в колите. Още навремето, когато а-ха да съборят правителството на Костов, още тогава искаха паник-бутони (все едно от правителството зависи и то ще им ги слага), после и при Царя, и при Станишев - убият някой бакшиш и останалите аре, на протест, искаме паник-бутони и връзка с полицията.
И накрая какво - няма паник-бутон, няма GPS, няма никой. 
Разбирам го въпросния таксиджия, че първо за себе си е помислил, че и на него някой трябва да му гледа децата ако му се случи нещо, ама дето се вика, това дете в ръцете ти го дават, никой не очаква от тебе да се биеш с въоръжен човек за него, можеше да се съгласиш, тъпчо, а не да го оставяш на произвола на съдбата. 
Сега по разните фейсбуци и прочие си чешат езиците дали деянието на бакшиша е подсъдно и по кой точно член на НПК. Не знам дали въобще има смисъл да обвиняваш някой за това, че се уплашил за живота си, но пък се сещам за една друга история, историята на Масабуми Хосоно.
Все си мисля, че и ние можем да постъпим по същия начин.
И второ - ако бях лекар и ми го докарат Викторио да го спасявам и да знам как е убил детето си преди няколко часа (пък себе си не уцелил като хората) направо му изключвам системите и да умира. 
Справедливостта преди всичко!


14 октомври 2018

Моделът на Бащицата


Бащицата се е разпоредил GP Group да бъде извадена от проекти с държавно и европейско финансиране.
Разпоредил, разбирате ли? Явява се като Свети Георги да отсече с меча главата на лошия змей, който краде от залъка на хората. Или като Архангел Михаил, да въздаде справедливост.
Интересно, в тази държава няма институции.
Няма съд, няма прокуратура, няма ДАНС и финансово разузнаване, няма закони, всичко става по заповед на Бащицата.
Интересно, ако GP Group подаде най-ниската или най-изгодната оферта за строителство на път или на нещо си, няма значение на какво, стига да е с европейско финансиране, тръжната комисия на какво основание ще ги дисквалифицира, устно указание от страна на Тиквоча ли? 
Сякаш нямаме държава, сякаш венеца на 13 века развитие на държавността ни е накрая да става каквото каже някакъв полуграмотен коф-помпиер.
Това е върхът на Модела на Бащицата.
Не съм историк, не съм и някакъв велик анализатор, но това си е заложено у нас от Освобождението насам. Може да е привнесено от Русия, с нейния Батюшка-Царь, може да е свързано с начините на управление на Първото и Второто българско царство, когато начело на държавата е стоял цар и който е отсичал и неговата дума е била закон, не знам. Но каквато и да е била традицията, какъвто и модел да следваме, това трябва да спре.
Ако погледнем Третото българско царство например, в началото му Александър І се хлъзва по модела на личното управление, който обаче не продължава дълго. Може да се е убедил, че така не става, може да е решил, че е по-добре да играе по правилата и да положи основите на някакъв ред и законност, но режимът на пълномощията трае само 2 години. Наследникът му на българския престол Фердинанд І обаче няма такива скрупули, по негово време са сменени над 20 правителства; колкото и да му лъскат образа на Борис ІІІ в последните години, той първо така и не се заклева пред Народното събрание (нарушава Конституцията), а през след Деветнадесетомайския преврат поема лично управлението на страната чрез издаване на наредби-закони. Но дори и той, и дори и Тодор Живков все пак спазваха някаква законност, някакви връзки между институциите, някаква форма.
За нашия Тъпчо институции няма.
Интересно, къде е правовата държава? Къде е презумпцията на невинност в случая? Ако има някакви съмнения за GP Group кое налага те да бъдат изолирани от всякакви поръчки с обществени средства преди представянето на каквито и да било доказателства? Ей го скандала с ПСЖ и Цървена звезда, ако действаха по логиката на Тъпанаря от Банкя от УЕФА би трябвало да извадят двата отбора от ШЛ още преди да започне разследването.
Само че в белите държави има върховенство на закона, а у нас то липсва, и затова чуждите инвеститори се изтеглят един след друг. У нас действа Моделът на Бащицата, един тъпанар начело на държавата, който имитира дейност.
А самата GP Group? 
О, те едва ли се притесняват в случая. Ако си спомняте, преди година-две у Борисов пак се бяха появили едни съмнения относно същата фирма, та спряха изграждането на АМ Хемус от Ябланица до Плевен. Три месеца по-късно назначената проверка не откри нищо притеснително. И едва ли в офисите на GP Group и Водстрой са се притеснили сериозно, както виждате, въпросния участък пак ще строи от Пеевски, тяхното не се губи.
Друг е въпросът, ако GP Group решат да съдят правителството за пропуснати ползи заради изказването на нашия тъпунгер. Не че ще се засилят де, и на тях им е ясно, че в момента всичко е за пред камерите, но все пак на какво основание се разпорежда Борисов? Ако пък все пак решат да се заяждат и вземат, че осъдят държавата някъде в чужбина (няма да са първите), тоя разпоредителят ли ще плаща от джоба си?
А иначе "разпоредил съм ...", "наредих ...",  "казал съм ..." ... това вече е 10 години. Не само взе да писва.
Видимо не работи.
Време е да сменим модела на Бащицата.

12 октомври 2018

Замъкът Бран

Замъкът, гледан откъм стълбите към него ...
Замъкът Бран е още е известен като Замъкът на Дракула. 
Е, нямаше тълпи от вампири и гора от колове с набучени турци около него, споко. Но е много красив, много запазен и поддържан. 
До колкото разбрах от Отилия, замъкът е бил подарен след Първата световна война на румънската кралица; след Втората световна е бил национализиран, естествено, а в днешно време е собственост на династията на Хохенцолерните или Хабсбургите, ще ви излъжа, номинално собственик се води някакъв принц, който е успял да възстанови собствеността върху него след падането на комунистическия режим.
... и кръстът пред него.
Униформа, ако мога така да я нарека, на тевтонски
рицар.
През годините този замък не е бил свързван само с Влад Цепеш, естествено, той Дракула е живял там през ХV в., оттогава много вода е изтекла. За последно е използван за щаб на румънската армия през Първата световна война, имат доста артефакти от онова време и за капак предлагат и 8-минутен пропаганден филм за любовта между румънска принцеса и прост румънски войник, разстрелян заради отказ да воюва (поне аз така го разбрах, но със сигурност го разстреляха за нещо). Естествено, има и множество средновековни артефакти, като се почне от доспехите и мечовете по стените и се свърши до униформата на тевтонските рицари - основатели на замъка през ХІІІ в.
Входът е 40 леи, което е малко по-малко от 20 лв, но е там някъде. Имаше много български туристи, организирани, вероятно използваха почивните дни, влизаха на талази; а после пък се засичахме по стаите на двореца.
Абе като цяло, при това пътуване видях страшно много неща, за които им да им завиждам на румънците, и въобще, видях една непозната Румъния.

Униформа на местните от времето на Османската империя. Трансилвания не е 
била нито толкова дълго под робство, колкото България, нито е била в такова 
положение, както сме били ние или пък съседното и Влашко.
И униформа от времето на Влад Цепеш.
Доспехи от Средновековието ...
... а след доспехите идват и оръжията.
Съмнявам се точно от тази бойница да е стреляло оръдие, по-вероятно е да е била за стрелец с лък. 
А по този начин са се отваряли/затваряли бойниците.
Румънският крал Фердинанд І и част от правителството на Йон Братиану






Вътрешният двор на замъка. По-малък е, отколкото си мисли човек

Този гонг се чудех за какво е, дали изпълнява ролята на клепало или има друго 
предназначение?


Като всеки замък, и този си има зала с уреди за мъчение (имаше ги и в Хунедоара), 
но в замъка на Дракула това съоръжение е задължително.

И замъкът, сниман от булеварда покрай него, с част от парка му.


04 октомври 2018

Сибиу

Хора навсякъде, със семействата си, с приятелите, с половинките си
Отилия и Каюс ни заведоха в Сибиу по две причини: първо, за да видим някакъв етно-музей на къщите от всички краища на Румъния (за това следващия пост), а второ - защото там се оказа, че има биренфест същата вечер. 
Около шатрата на бирфеста имаше опънати и разни сергии с панаирджийски нещица 
- скара, сладки, бира, вино (продаваха шира), в случая това са разни сладки неща.
Да си призная, бях силно изненадан от Сибиу. Градът се оказа много чист и спретнат, за град с население над 400 000 нямаше очакваните задръствания (ние влязохме в него в час пик, беше след 5 вечерта), панелките до голяма степен са реновирани или поне тези, покрай които преминахме не приличаха на нашите провинциални панелки. В центъра, където се провеждаше бирфеста има голяма пешеходна зона, осветена и многолюдна, хората бяха излезли да се разходят и да се отпуснат. И това, което най-силно ме изненада: беше пълно с велосипедисти, независимо от вечерния час, беше пълно с велосипедни стоянки и с велоалеи, които очевидно не са изграждани на българския принцип "отникъде заникъде". 
И осветено навсякъде
Бирфеста официално се провеждаше под една огромна шатра, опъната на градския мегдан, която обаче беше препълнена. Та се завъртяхме, завъртяхме, погледахме, направих няколко снимки и до там, тръгнахме да си търсим друго място. Другото място лесно го намерихме, някакъв ресторант с тераса отвън, седнахме, поръчахме с помощта на Отилия, тя пък се нервира на сервитьорката, че оная не разбрала да носи което е готово и беше задържала салатите, за да чака основното ... стават и грешки, аре сега. 
Аз реших да пробвам някаква по-така бира, в смисъл дето не съм я пробвал досега, та заложих на Polsko piwo (ей там долу на една от снимките), което беше с добавен сок от боровинка ... не разбрах, честно казано, дали сока е добавен впоследствие или си е произведен с бирата, няма значение, още повече, че и ми я сервираха със сламка. Малкото Кате, като видя сламката, и реши да ми разбърка бирата и който редовно пие бира знае какво стана. За съжаление бях зает да спра пяната вместо да снимам, принципно беше интересно, Катето въобще не очакваше такъв резултат, само дето беше с моята бира. 
Бе не че в България нямаме сладолед и не продаваме, ама исках да хвана това момиченце 
както си го купува, ама докато извадя фотоапарата, докато фокусирам, докато снимам ...
Аз още преди години, като минавах през Полша и докато бях в Литва забелязах, че на Изток има много красиви места за посещение, ама не им обръщаме толкова внимание, както на западните туристически дестинации. Иначе Сибиу си е напълно нормален град, като население е колкото Пловдив, ама да ме прощават майните, сравнението не е напълно в тяхна полза.



Бирфеста е в разгара си, празно място нямаше, а в последствие се появи и някаква банда 
да им пее на живо.


Всякакви видове местна бира, приготвена на място.


А това няма смисъл да го коментирам, накъде без скара?

Това го снимах леко в движение отвън на шатрата, оказа се вариация на мамалигата. 
Топки качамак се готвят на открит огън, като в средата се слага кашкавал да се 
разтопи. Бива, но много силно раздува, опитахме го на следващия ден, но на друго 
място.

Шира. Продаваха я по 6 и 12 леи бутилката, 0,5 и 1 л. Да кажеш, че в 
България не знаем какво е шира не е да не знаем, баба навремето ми 
даваше, като мачкахме гроздето (ама онова плевенското), но тук не съм 
видял да продават шира по панаирите.


Разни кашкавалчета, не е нещо особено, повечето бяха промишлени марки, 
каквито има във всеки магазин. Имаше и домашен кашкавал, ама не взехме, 
че нямаше как да го съхраняваме. Същото важи и за домашните колбаси, 
разни сушени меса се предлагаха, ама къде ще ги таралянкаме от Румъния 
до България в оная жега.

Това е въпросното Polsko piwo с боровинковия сок, малко преди Малкото 
Кате да реши да види какво ще стане като го разбърка.
  
Беше пълно с велосипеди и велосипедисти, независимо от късния час и че беше тъмно вече. 
Сибиу е повече като в Германия и Холандия, отколкото като на Изток.


А това е Мостът на лъжеца, според легендата мостът ще се срути, ако под него застане лъжец. 
Както виждате, цял си е.