5 пъти шампион на Англия, 2 пъти носител на Купата на Футболната асоциация, два пъти носител на купата на Лигата.
Това е Ерик Кантона.
Кантона беше един от великите магьосници с топката. Кантона създаваше шедьоври на терена, Кантона беше оригинален. С вдигната яка, с мъжкарското си излъчване, само с присъствието си на терена - веднага разбираш, че предстои нещо, което друг път няма да видиш. До такава степен плени англичаните, че те измислиха следното: „1966 година беше знаменателна за английския футбол. Роди се Ерик Кантона“.
За негово съжаление единственият му шанс да стане световен шампион беше пресечен от България. Въпреки, че ни вкара гол.
Кантона играеше с номер 7 на гърба. Не го забравяйте. Не е случайно.
Един от най-добрите футболисти в историята не само на английския, но и на световния футбол, една от легендите на Манчестер Юнайтед и северноирландския национален отбор, Футболист №1 на Европа, носител на КЕШ с Манчестер Юнайтед, незабравим магьосник на зеления терен и плейбой извън него Джордж Бест играеше с №7.
Мога да кажа само, че съм прекарвал и по-приятен начин 2 часа от живота си. Добра игра на Ръсел Кроу, но Рами Малек по мое скромно мнение може да играе успешно единствено занзибарски гей. Нито в последния Бонд му се получи да играе злодей, нито сега му се получават особено много нещата.
Отделно самата история във филма е сбъсък между холивудското желание за грандиозен спектакъл и реалността на историята. Няма как да извадиш образа на Гьоринг като благороден рицар. Няма как да го изкараш несправедливо обвинен или да направиш от него втори Георги Димитров пред Имперския съд в Лайпциг (добра идея всъщност). И за капак идва Рами Малек като някакъв психиатър ли беше, психолог ли, няма значение - нещо не ми се вписва в образа на войник, няма значение какъв. Можеха някой друг да викнат, мое скромно мнение.
Слабото място на сценаристите е, са направили филм със заглавие „Нюрнберг“, но всичко е концентрирано по оста Херман Гьоринг - Дъглас Кели. Останалите герои са само за фон, а проблемът е, че освен Гьоринг в Нюрнберг подсъдими са били и Рудолф Хес, и Дьониц, и Кайтел, и Йодл, и Калтенбрунер, и Рибентроп - все доста интересни личности. А освен Гьоринг единствено подчертаха Щрайхер и Лай - ся, извинявайте, ама до Гьоринг имате Хес, Рибентроп - аре моля ви се, те какви са били, кифладжии на Райха?
И за капак какъв го играе Рами Малек - психиатър. Абе цял филм за Нюрнбергския процес имате, с Херман Гьоринг в центъра - можехте да покажете как е събирал предмети на изкуството от окупираните страни, можеше и показанията му от Лайпцигския процес да включите, можеше и даже до Първата световна война да се върнете, все пак е бил пилот тогава - два часа филм правите и го обръщате на някакви задушевни беседи между психиатър и затворник.
Не само това - предложението на Путин идва на фона на решението на ЕС да се откаже от руски газ до края на 2027 година и готви секира и за петрола. А 2027 година не е кой знае колко далече. Та путиновото предложение идва като бай Тошовата полунелегалност от едно време - той се криел от полицията, ама тя не го търсела.
Ако се чудите какво става с държавите, които са се отказали от руските енергоносители, вижте Литва, Латвия и Естония. Те вече се отказаха и от руския газ, и от руския петрол, и от руското електричество, пък си живеят, нищо им няма.
Та освен да му пожелая приятно сънуване на просо на Владимир Владимирович нищо друго не ми остава. Е, и да се усмихна ехидно.
След онова недоразумение Георг Георгиев за външен министър може да предложа един от котараците. И ще се справи по-добре от него, 100%.
За разлика от тъпите копейки, аз помня опашките пред посолствата. И съм бил в чужбина, когато имахме право да сме 3 месеца на всеки 6.
Иначе си имам предубеждения към Надка Михайлова, но не мога да не потвърдя, че в сравнение се целувача на ръце е 100 пъти по-добро предложение. Дори Хюмнето щеше да е по-добър, но за щастие е зает с мира в Газа.
Не мога да отрека усилията Михайлова в две направления: падането на визите през 2000 г и членството ни в НАТО от 2004, до голяма степен благодарение на поведението на правителството на Костов от Косовската криза.
Какво доживях, да хваля Костов и министрите му!
Ъпдейт от 23 Февруари: външен министър с ясно изразена позиция и топки. За разлика от Къдравата Сю и Ръкоцелуващия Гошко!
Да бръкнем в гъза на руснаците и на копейките прости
Има хора на Запад, които осъзнават каква груба грешка беше избирането на Тръмп. И техните гласове стават все по силни. А есента има частични избори за Конгреса и ако (както се очаква) демократите получат мнозинство в двете камари, оставането на Тръмп на поста в следващите две години се очертава силно проблематично. Той самият го знае. А в американската история има един прецедент вече, когато президент става човек, който не е бил избиран пряко нито за вицепрезидент, нито за президент.
Идва край на позорната и идиотска политика на Тръмп - и на глупостите му с митата, и на дебелашките му териториални претенции, и на отстъпките му по отношение на военния престъпник Путин, и на арогантното му отношение към Зеленски. И все си мисля, че както стана вторият президент в американската исторя с два непоследователни мандата, така ще стане вторият, остранен след процедура по импийчмънт. Или петият убит по време на мандата.
Бил съм веднъж в Русия, през 1984 г., тогава още беше СССР. Пътувахме с влак до Киев, оттам с влак до Таганрог, после с влак до Москва (имам снимки на Червения площад и на кораб по Москва-река) и от Москва с влак до София. Тогава яко ползвахме БДЖ-то.
Спомени имам малко от тогава. Помня киевския зоопарк и помня, че сутрин руснаците ни хранеха с прянник - купуваха го в едни кутии, като блат за торта. Сега в „Берьозка“-та продават прянници, ама са леко по-други. Като цяло имам някакви спомени от тогава, ама са малко, то аз тогава съм бил 7-годишен.
Може би един ден ще напиша отделен пост какво помня от онова ми посещение.
Помня обаче, че имаше Пепси. В онези бутилки, стъклените, от едно време, с надпис на кирилица. А майка ми преди години ми каза: „А не помниш ли, че го пиеха в едни малки чашки?“. Ами не, не помня. „Аааа, сипваха го в едни малки чашки, че нямаше за всички“.
Може, те руснаците тогава вече живееха във времената на дефицита и опашките. Тате ми е разказвал, че като дошли през 81-ва в България и им се видяло като рай: „Те - казва - в Таганрог от две години кашкавал не са виждали“. Е, не че е нямало съвсем, ама свършвал бързо.
Та сега ви пускам една реклама от началото на 90-те години, правена за необятния руски пазар и необятната руска душа. За руснаците очевидно е нещо нормално да си купиш шоколадче „Mars“ и да го нарежеш на части, че да има за всички. Говорим за колосалното количество от 50-60 гр все пак. А всъщност е нормализиране на мизерията, възприемане на мизерията като нещо нормално, ежедневно.
Тези две учителки рискуват, според мен, дело за дискредитация на руската армия. Не търсете логика, в техните съдилища логиката е от съветско време.
Откакто започна войната в Украйна Путин по разни икономически форуми (провеждани основно в Русия с участието на маргинални икономически сили) се прави за смях, като обяснява как Русия била световна икономическа сила, как били изпреварили Германия и дишали във врата на Япония; как била четвъртата в света (или в Европа, загубих му дирята) и други подобни глупости от съветско време, когато Западът щеше да се срине след 15 минути.
След Нова година в Русия вдигнаха ставката на ДДС от 20 на 22%, цените им (естествено) не скочиха само с 2%. Социалните мрежи са пълни с клипчета на руснаци, които показват какво са купили и обясняват как преди Нова година това им е струвало еди колко си, а сега е почти два пъти по-скъпо. Всъщност не са им високи цените, цените са си нормални (в общи линии като в България), просто руснаците се върнаха 20 години назад. Преди 20 години и ние мрънкахме как цените на храната у нас и в Германия били едни и същи, ама заплатите ни не били като немските. Не че сега са като немските, но поне покупателната ни способност значително дръпна. А основният показател, по който Путин смята икономиката си за четвърта в света е точно паритетът на покупателната способност. Макар че руснаците това не ги топли особено.
Това едно на ръка, отделно заплатите в Русия отдавна са някаква тотална гимнастика: в Москва един учител може и да получава 120 000 рубли (~1200 €), но колкото по-далече от Москва и Петербург преподава, толкова заплатата му намалява до към 40 000 рубли (~400 €). В мрежите вече излизат призиви на учителки от руската дълбока провинция, които искат минималната заплата за учител да бъде 2 руски минимални заплати (на руски е МРОТ - минимальный размер оплаты труда, който за 2025 година беше в размер на 22 400 рубли, а за 2026 година е определен на 27 000 рубли; с други думи казано 224 и 270 €).
В крайна сметка всички признаци на икономически развито общество.
Чакам да видя колко още ще го търпят оранжевия тъпак в Америка. И не само: чудя се дали както стана вторият президент с два непоследователни мандата няма да стане и втория, подал оставка? Или първия, отстранен за невменяемост (това ще е голям ташак, колко години мрънка, че Байдън бил изкукал, а сега да го разкарат него по 22-та поправка!)? Или поредния убит?
Ама и нещо друго чакам: чакам лидерът (и силно се надявам да е европейски), който да му се озъби. Да му каже: „Абе, кретен смотан, ти войната на хлебарките в кухнята си не можеш да спреш, какви 8 войни си спрял? Каква Нобелова награда за мир те гони, ти дори свидетелство за грънчарски курс не заслужаваш? Каква Гренландия, каква национална сигурност, какви 5 лв - като толкова те притеснява националната ви сигурност там има база на НАТО, може още една да се построи - строй и ползвай, кой ти пречи? Като искаш ресурсите на Гренландия - заповядай, преговаряй, разработвай. На този свят си има международно право, не може всеки неудобен за тебе да е наркотрафикант. Не ти харесва да стоиш в НАТО ли? Недей, и без тебе ще минем, никой не те е вързал насила. А като казах за правото: да се стане след година-две да те разследват за insider trading, че както си тръгнал направо си готов? А за досиетата Епщайн ще почакаме още малко, интересно какво ли има в тях, което толкова те притеснява?“
Щял да прави „Съвет за мир“, че и милиард $ годишна такса сложил (и наш Росен барабар Петко с мъжете, щото 1 млрд $ колко му е, у нас под път и над път се търкаля), пък пожизнено председателство ... И това всичкото на фона на ООН, която за американско удобство е разположена в Ню Йорк и в чийто Съвет за сигурност САЩ са постоянен член, имат право на вето и винаги имат мнозинство.
Толкова ли няма някой в тая Америка да му покаже късния Брежнев, да му разкаже няколко вица за малкия Льоня, който носел 4 пионерски значки или за късния дорогой Леонид Ильич, чието сако паднало и в центъра на Москва регистрирали земетресение, та белким разбере колко е смешен с тоя си напън да го награждават? И че на света не му пука и че ако иска търговска война, ще си я получи и въобще не е сигурно, че ще излезе победител от нея, а който и да е победител от търговска война - това ще е пирова победа?
Ще почакаме до частичните избори есента, силно се надявам на американците да им дойде акъла в главата и да му турят намордника.
А и както анонсирах онзи ден, играя срещу многократни победители, то не е като да е някой „без да иска“ еднократен победител - не най-силния, а най-малко слабия. Тука нема лабаво, играя срещу хора, които най-малкото знаят колкото мен. А и доста си зависи от сферите на познанието, имаше сфери, в които никакъв ме нямаше: особено във втория кръг въпроса с актьора, който играе Енцо Ферари. И да го бях взел пак нямаше да ми стигне за финала. Тук е мястото още веднъж да отдам дължимото на моите противници: знаещи хора, не ме е срам нито че играх срещу тях, нито че отпаднах. Два дни влизам във втория кръг с по-малко точки от първия и го обръщам, а този път събрах 135 т след първите два кръга и не ми стигат да продължа в третия.
В моя защита ще кажа, че някои от сферите въобще не бяха моето; освен това в първите два кръга, 2х12 = 24 въпроса само един-единствен, този за жената, изобретила чистачките остана неотговорен.
Абе интересни игри се получиха; много по-интересно е да играеш срещу многократни шампиони. Дали ще участвам отново в такъв формат не знам: и да ме поканят, не съм сигурен, че ще приема като гледам с колко зор излизам до финала, но ... според зависи. Сега съм доволен от това си участие - взех, каквото можах и не се дадох лесно накрая.
И така, втора игра (след успешната първа), нови противници и нови емоции.
Пак направих лапсус, този път с гъбите още в първия кръг и пак допуснах да ми водят след първия кръг (абе това си е печеливша тактика, да се правя на умряла лисица). Пак имаше „Голяма Камба!“ с въпроса за Брекзит във втория кръг. Имаше си въпроси, които си бяха мои, имаше и такива, които не бяха мои; най-сетне се падна въпрос с отговор „Маастрихт“, който толкова търсеше аниматорчето от миналата година. Във втория кръг в един момент дръпнах с 280:110 пред втория и си казвам „Край, утрепах ги тука“, че и имах възможност да взема още 40 т с въпроса за пистата, ама на - пак лапсус, не че не го знам отговора. И до мен момчето, Станислав, като си дръпна точките от въпроса и от 170 разликата стана само 50 т. А в третия кръг за едната бройка да си замина, доста емоционална игра беше!
Една от най-интересните ми победи досега, много по-ценна и интересна от победите миналата година.
И така, седя си на работа и ми звъни телефона едно такова международно. Вдигам, „ало“ и отсреща: „Аз съм Майя от „Последният печели“, правим шампионски сезон, искате ли да участвате?“. Аз: „Искам, искам!“ (че как няма да искам, дават те по телевизията и пари ти дават за тая работа). „А ти колко победи направи?“ „Ами 3 последния път, общо 4“. „ОК, за еди-кога си удобно ли е?“. „Удобно е. А срещу какви ще играя?“. „Ами пак такива като тебе, 4-5-кратни победители.“
А сега де?
Ама къде ще ходя, то не може да си избираш противниците, каквото ти се падне - това е.
В уречения ден и час отивам в студиото, водя си подкрепление (Симеончо) и каквото сабя покаже, вече ще играя срещу хора, които знаят, а не срещу някой случайно без да иска спечелил (най-малко слабия). Настроил съм се да играя за удоволствие, в крайна сметка си начесах крастата да побеждавам предния път пък и не знам срещу кого/какво ще се изправя. То пък за беля се получи доста интересна игра!
В първия кръг двамата ми противници доста ми дръпнаха, че и се оказаха и по-бързи от мен с бутона при доста от въпросите. Така се завъртяха нещата, че обрах само 2 въпроса и 25 точки, аз никога не съм бил с толкова малко точки след първи кръг. Дори по едно време си мисля „Ами какво толкова, в крайна сметка играя със също толкова силни играчи като мен“. Ама си трая, щото на мен силата ми е във втория кръг, там обирам бая точки (както и стана в случая).
Като цяло обаче ми направи впечатление, че от 225 т в първия кръг събрахме 135, горе-долу половината.
Втория кръг започва, Калоянчо обра едни 40 т и тръгна да дърпа, обаче идва сферата „Кавъри“ и въпроса за Роберта Флек и ... „Голяма Камба!“, 40 т за мен и ги почнах от тука. Впоследствие изпреварих Тодор и с въпроса за Уилиям Голдинг, той там отпадна, а аз почнах да събирам точки. Яд ме е за въпроса за „Мялби“, знаех че е някъде по скандинавието, ама не бях сигурен Швеция ли е, Норвегия ли е и заложих на Норвегия. При Алла Пугачова имах късмет, изпреварих ги, но пък при „Щурец в ухото“ нямаше лабаво, сигурен бях че ще питат какво е заглавието на филма. И така тихичко си дръпнах със 70 т, което се оказа от значение.
В последния кръг се гонехме с Калоянчо, без да го обиждам, ама малко ми прилича на зубрач, който вижда, че няма да има шестица като го изпитват. В сферата „България през годините“ объркаха последния въпрос и го смениха. Иначе знае, момчето, и двамата в общи линии сбъркахме по 1 въпрос и пасувахме еднакво. Тук трябва да кажа, че в третия кръг за да не губя време пасувам някои въпроси, на които знам отговора.
Но, както казват хората, внимавай какво си пожелаваш. Интересна игра се получи, успях да си задържа разликата от 70 т, а накрая и книгата взех (там стана случайно, налучках). Отидох за забавление, а взех победа, изпълних си програмата максимум на 120%.
