Другият клон на еволюцията

 А можеше целогодишно да си плуваме, да се печем на пясъка и нищо да не правим ако бяхме произлезли не от маймуната, а от крокодила.

70-годишната грешка

 Аня Семьонович била поканена и посетила конгреса на Комунистическата партия на Русия.

Комунистите разбрали, че 70 години са се кланяли на неправилния бюст.

Оранжевият крал е гол

  Чакам да видя колко още ще го търпят оранжевия тъпак в Америка. И не само: чудя се дали както стана вторият президент с два непоследователни мандата няма да стане и втория, подал оставка? Или първия, отстранен за невменяемост (това ще е голям ташак, колко години мрънка, че Байдън бил изкукал, а сега да го разкарат него по 22-та поправка!)? Или поредния убит?

Ама и нещо друго чакам: чакам лидерът (и силно се надявам да е европейски), който да му се озъби. Да му каже: „Абе, кретен смотан, ти войната на хлебарките в кухнята си не можеш да спреш, какви 8 войни си спрял? Каква Нобелова награда за мир те гони, ти дори свидетелство за грънчарски курс не заслужаваш? Каква Гренландия, каква национална сигурност, какви 5 лв - като толкова те притеснява националната ви сигурност там има база на НАТО, може още една да се построи - строй и ползвай, кой ти пречи? Като искаш ресурсите на Гренландия - заповядай, преговаряй, разработвай. На този свят си има международно право, не може всеки неудобен за тебе да е наркотрафикант. Не ти харесва да стоиш в НАТО ли? Недей, и без тебе ще минем, никой не те е вързал насила. А като казах за правото: да се стане след година-две да те разследват за insider trading, че както си тръгнал направо си готов? А за досиетата Епщайн ще почакаме още малко, интересно какво ли има в тях, което толкова те притеснява?“

Щял да прави „Съвет за мир“, че и милиард $ годишна такса сложил (и наш Росен барабар Петко с мъжете, щото 1 млрд $ колко му е, у нас под път и над път се търкаля), пък пожизнено председателство ... И това всичкото на фона на ООН, която за американско удобство е разположена в Ню Йорк и в чийто Съвет за сигурност САЩ са постоянен член, имат право на вето и винаги имат мнозинство.

 

Толкова ли няма някой в тая Америка да му покаже късния Брежнев, да му разкаже няколко вица за малкия Льоня, който носел 4 пионерски значки или за късния дорогой Леонид Ильич, чието сако паднало и в центъра на Москва регистрирали земетресение, та белким разбере колко е смешен с тоя си напън да го награждават? И че на света не му пука и че ако иска търговска война, ще си я получи и въобще не е сигурно, че ще излезе победител от нея, а който и да е победител от търговска война - това ще е пирова победа? 

Ще почакаме до частичните избори есента, силно се надявам на американците да им дойде акъла в главата и да му турят намордника.

Последният печели 7

Всяко начало си има и край, само саламът е с два. 

А и както анонсирах онзи ден, играя срещу многократни победители, то не е като да е някой „без да иска“ еднократен победител - не най-силния, а най-малко слабия. Тука нема лабаво, играя срещу хора, които най-малкото знаят колкото мен. А и доста си зависи от сферите на познанието, имаше сфери, в които никакъв ме нямаше: особено във втория кръг въпроса с актьора, който играе Енцо Ферари. И да го бях взел пак нямаше да ми стигне за финала. Тук е мястото още веднъж да отдам дължимото на моите противници: знаещи хора, не ме е срам нито че играх срещу тях, нито че отпаднах. Два дни влизам във втория кръг с по-малко точки от първия и го обръщам, а този път събрах 135 т след първите два кръга и не ми стигат да продължа в третия. 

В моя защита ще кажа, че някои от сферите въобще не бяха моето; освен това в първите два кръга, 2х12 = 24 въпроса само един-единствен, този за жената, изобретила чистачките остана неотговорен. 

Абе интересни игри се получиха; много по-интересно е да играеш срещу многократни шампиони. Дали ще участвам отново в такъв формат не знам: и да ме поканят, не съм сигурен, че ще приема като гледам с колко зор излизам до финала, но ... според зависи. Сега съм доволен от това си участие - взех, каквото можах и не се дадох лесно накрая.

Последният печели 6

 И така, втора игра (след успешната първа), нови противници и нови емоции. 

Пак направих лапсус, този път с гъбите още в първия кръг и пак допуснах да ми водят след първия кръг (абе това си е печеливша тактика, да се правя на умряла лисица). Пак имаше „Голяма Камба!“ с въпроса за Брекзит във втория кръг. Имаше си въпроси, които си бяха мои, имаше и такива, които не бяха мои; най-сетне се падна въпрос с отговор „Маастрихт“, който толкова търсеше аниматорчето от миналата година. Във втория кръг в един момент дръпнах с 280:110 пред втория и си казвам „Край, утрепах ги тука“, че и имах възможност да взема още 40 т с въпроса за пистата, ама на - пак лапсус, не че не го знам отговора. И до мен момчето, Станислав, като си дръпна точките от въпроса и от 170 разликата стана само 50 т. А в третия кръг за едната бройка да си замина, доста емоционална игра беше! 

Една от най-интересните ми победи досега, много по-ценна и интересна от победите миналата година.

Последният печели 5

И така, седя си на работа и ми звъни телефона едно такова международно. Вдигам, „ало“ и отсреща: „Аз съм Майя от „Последният печели“, правим шампионски сезон, искате ли да участвате?“. Аз: „Искам, искам!“ (че как няма да искам, дават те по телевизията и пари ти дават за тая работа). „А ти колко победи направи?“ „Ами 3 последния път, общо 4“. „ОК, за еди-кога си удобно ли е?“. „Удобно е. А срещу какви ще играя?“. „Ами пак такива като тебе, 4-5-кратни победители.“

А сега де?

Ама къде ще ходя, то не може да си избираш противниците, каквото ти се падне - това е. 

В уречения ден и час отивам в студиото, водя си подкрепление (Симеончо) и каквото сабя покаже, вече ще играя срещу хора, които знаят, а не срещу някой случайно без да иска спечелил (най-малко слабия). Настроил съм се да играя за удоволствие, в крайна сметка си начесах крастата да побеждавам предния път пък и не знам срещу кого/какво ще се изправя. То пък за беля се получи доста интересна игра!

В първия кръг двамата ми противници доста ми дръпнаха, че и се оказаха и по-бързи от мен с бутона при доста от въпросите. Така се завъртяха нещата, че обрах само 2 въпроса и 25 точки, аз никога не съм бил с толкова малко точки след първи кръг. Дори по едно време си мисля „Ами какво толкова, в крайна сметка играя със също толкова силни играчи като мен“. Ама си трая, щото на мен силата ми е във втория кръг, там обирам бая точки (както и стана в случая).

Като цяло обаче ми направи впечатление, че от 225 т в първия кръг събрахме 135, горе-долу половината. 

Втория кръг започва, Калоянчо обра едни 40 т и тръгна да дърпа, обаче идва сферата „Кавъри“ и въпроса за Роберта Флек и ... „Голяма Камба!“, 40 т за мен и ги почнах от тука. Впоследствие изпреварих Тодор и с въпроса за Уилиям Голдинг, той там отпадна, а аз почнах да събирам точки. Яд ме е за въпроса за „Мялби“, знаех че е някъде по скандинавието, ама не бях сигурен Швеция ли е, Норвегия ли е и заложих на Норвегия. При Алла Пугачова имах късмет, изпреварих ги, но пък при „Щурец в ухото“ нямаше лабаво, сигурен бях че ще питат какво е заглавието на филма. И така тихичко си дръпнах със 70 т, което се оказа от значение. 

В последния кръг се гонехме с Калоянчо, без да го обиждам, ама малко ми прилича на зубрач, който вижда, че няма да има шестица като го изпитват. В сферата „България през годините“ объркаха последния въпрос и го смениха. Иначе знае, момчето, и двамата в общи линии сбъркахме по 1 въпрос и пасувахме еднакво. Тук трябва да кажа, че в третия кръг за да не губя време пасувам някои въпроси, на които знам отговора. 

Но, както казват хората, внимавай какво си пожелаваш. Интересна игра се получи, успях да си задържа разликата от 70 т, а накрая и книгата взех (там стана случайно, налучках). Отидох за забавление, а взех победа, изпълних си програмата максимум на 120%.

От другата страна на везните

Моите 5 стотинки по темата: Лена млада и образована. Изглежда знаеща и можеща. И най-вече: не си отваря устата напразно. Имаме всички шансове (силно се надявам да не напусне окончателно българската политика) един ден това да бъде българската Сана Марин или Кая Калас. 

Не са много красивите жени в българската политика. Не може всичко да бъде Цола Драгойчева или Тетка Цецка. 

Знаменитата снимка на Тетка Цецка в стил „За малко да съм 
като Шарън Стоун“

Не са много завършилите престижни световни университети в българската политика. Но, за съжаление и типично по български това е за присмех и подигравка от хора като Тошко Африкански, завършили Сорбоната в Сусурлево или филиала на УНСС/ЮЗУ в Долно Нанагорнище. У нас винаги умният, образованият, начетеният е бил обект на присмех и подигравки, особено ако е публична личност. Кирил Петков и Лена Бориславова са светъл лъч в тази посока, изтърпяха какво ли не и въпреки това все още са тук. 

И знаете ли кое е най-странното в случая? От една страна имаме Лена Бориславова - завършила право в Харвард, работила за една от най-престижните адвокатски кантори в България, която решава, че няма да се кандидатира повече за народен представител. От другата страна на везните можем да сложим цяла плеяда български юристки, минали през Народното събрание (и не само); аз ще посоча само две: рабфаковката Тетка Цецка и Деси Атанасова. Едната завършила незнайно кога и незнайно как задочно не помня къде точно и дълги години градила успешна кариера на юрис-консулт в общината; втората е звездата на дуловската или поповската (не помня точно, а и няма значение) юридическа школа с кратка кариера на юрис-консулт в местната болница, изстреляла я до висините на председател на парламентарна комисия за съставяне на нова конституция на страната, конституционен съдия и представител на България във Венецианската комисия. 

Вие сами можете да си отговорите кой е по-подходящият да заема тези постове. 

Всъщност, оказва се, че единствения видим резултат от пребиваването на Деси
в Конституционния съд е нейното тунинговане, което злите езици свързват с
Делян Пеевски.

Това, очевидно, не е проблем за политическите и физически запъртъци като Тошко Йорданов. За тях да си завършил университет в чужбина, пък и престижен си е само за подигравка. Лошото е, че България е пълна с такива боклуци и още дълго време ще трябва да ги търпим. Затварянето на ТКЗС-тата и ликвидирането на професиите „звеновод“, „овцевъд“ и „птицевъд“ ни напълни с такива тошоковци за още три Българии, а за съжаление Лени-те са малко, много малко. 

Следващият министър-председател на България

И, не мога да не я засегна - прословутата тема с „парапета“ и Кирил Петков: ако е вярно (в което се съмнявам) ще завиждаме („завидовать будем“, както е казал др. Сталин). Ако не е вярно (което е по-вероятното): гроздето е кисело. Нормално е, когато не можеш да си позволиш жена като Лена да измисляш глупости по неин адрес. Нито е за пръв, нито е за последен път - то си ни е генетично заложено, пък и не само на нас като нация (и пол). 

Много ми се иска Лена един ден да бъде министър-председател на България. Време е да си дадем шанс, не може само шансове да имат шапкари като Стефан Янев и Гълъб Донев, мижитурки като Росен Желязков и откровени тъпанари като Бойко Борисов.

Новогодишен концерт

Винаги съм оценявал чувството за хумор на руснаците, ама това си е направо в десетката.

Quod licet Iovi, non licet bovi

Quod licet Iovi, non licet bovi - което е позволено на Юпитер, не е позволено на бивола.

След акцията на американците в Каракас руския нет ври и кипи: от едната крайност (гадни американски империалисти, световното право умря и др.) до другата (и ние можем така, нашия спецназ е по-добър, това всъщност е сделка между Путин и Тръмп, станало е с наше знание и одобрение).

Пичове!
Да ви обясня: актът на Тръмп е нарушение на всякакви международни правила. Няма значение, че Мадуро е непризнат от САЩ за президент, те Щатите не са крайна инстанция за това законни и свободни ли са едни избори или не. Президентът на една суверенна държава си е президент на суверенна държава. Вярно е обаче, че преди и с Нориега, и със Саддам, и с Милошевич Съединените щати първо дълго предупреждаваха преди да предприемат нещо, но резултатът винаги беше един и същ, като този. 

А вие, русначета мили, не само че сте много далече от този момент - да пратите спецназ някъде да отвлече нечий президент (в случая Зеленски, няма какво да говоря условно), но можете само да си водите записки как се провежда Специална военна операция. Влизаш, бам-бам и излизаш, и това всичко за 30 минути, а не за четвърта година. 

Така че играйте си в пясъчника и гледайти какво правят големите и си мечтайте като порастнете големи да сте като тях.

България и еврото

 От нас зависи да бъдем равни на другите европейски народи.

Васил Левски

Да започна от европейските народи. Европейските, не азиатските, не големите и великите, а европейските. Още през 19 век сме знаели накъде трябва да гледаме. И ако се проследят действията на българските революционери в национално-освободителното движение, винаги сме се равнявали на Европа и европейците.

Но с патриотичните нотки до тук.

Аз помня мизерията на 90-те. Помня опашките - и пред магазините, и пред посолствата. Първите криво-ляво изчезнаха още през 90-те, но вторите стояха до последно. Дори аз съм се редил на такава опашка за британска виза месеци преди да влезем в ЕС и визите да отпаднат, но наложи ми се. Помня как ни гледаха гнусливо европейците когато започнахме да пътуваме без визи в ЕС за по 3 месеца, на гърба си съм го изпитал в Италия през 2004 година. Помня как влязохме в ЕС (скоро ще станат 20 години от тогава, но за това малко по-нататък) и имахме ограничения да работим в евросъюза до 2013 година. Помните ли ги? Помня как братовчедка ми искаше да учи в Австрия в средата на 90-те, но и поискаха 10 000 дойче марки гаранция, че няма да остане там. А като казах гаранция - на мен държавата все още ми дължи едни 500 лв, които оставих като гаранция във военното окръжие през 1995 г че няма да избягам на Запад за да ми издадат задграничен паспорт. Тия 500 лв тогава по курса бяха някъде към 10 дойче марки, 5 € днешни пари, но след хиперинфлацията от 1997 и при деноминацията от 1999 година станаха 50 стотинки,  25 евроцента. Ама тогава си бяха пари, аз вземах по него време горе-долу толкова стипендия месечно.  

Помня как в Холандия един от кранистите ни псуваше и как местните ни гледаха отвисоко и с недоверие (да не кажа отвращение) само защото сме българи и сме дошли в уредената им държавица да им подбиваме цените и да им вземем работата. Е, не че нямаше основание за това, спомнете си цирковете с нашите тираджии, които официално получаваха 1200 € заплата, но с тънкото условие, че това му е заплатата, докато пътува. Като си стои вкъщи са 800 лв, а и на тях му вървяха осигуровките. Абе не е като да не сме имали трески за дялане... А въпросния кранист го изгонихме от обекта, като извикахме шефа му и аз му превеждах какво му казва Вангелов - за пръв път се почуствах бял човек, като го направихме на две стотинки. Така де, няма само холандците да ме гледат отвисоко, то пък там що гмеж от колониите и не само се е събрала!

Но пък помня и как с падането на комунизма мнозина българи тръгнаха да си търсят щастието по белия свят - пак в Европа. Най-близо беше Гърция, после започнаха към Германия, Франция и Италия, докато най-накрая стигнаха до Испания. И като имате предвид, че Гърция имаше малко над 10 години еврочленство, а Испания и толкова нямаше. 

Бяха времена, когато ние стояхме на единия бряг на реката, а искахме да сме от другия. Лека-полека започнахме да строим мостове - и с членството в НАТО, и с приемането ни в ЕС, и после с Шенген, и сега, с приемането на еврото сложихме последната тухла на нашия мост. Аз ги помня тези години, живял съм ги, пред очите ми стана. Не искам децата ми да ги виждат. И еврото ще ми помогне за това.

Идиотът

 Един виц има за военните: 

„Казваше ми баба: 

- Стани, сине, военен. Докато разберат, че си идиот, ще станеш майор. Докато се чудят какво да те правят, ще се пенсионираш.“

Седя и го гледам бай Тръмп и се чудя, след като толкова пасва на профила на лирическия герой от вица как е възможно да:

1. Стане милиардер;

2. Стане президент на Съединените щати.

Това, че е фалирал си е в реда на нещата, на всеки може да се случи, още повече в Америка. И като казвам Америка - това очевидно наистина е страната на неограничените възможности, след като такъв идиот може да стане милиардер.

Страхувам се, че неговото президентство ще задълбочи конфликта в Украйна и вместо да бъде деветата (щото до този момент е прекратил цели осем войни, най-известната от които е между Албания и Азербайджан) прекратена е на път да се превърне в тлеещ конфликт, който ще продължи докато в Белия дом не дойде човек, решителен като Рейгън.

Електротехника за напреднали

Опитният електротехник никога не хваща жената и за двете гърди едновременно!

 

Подаръци

 Коледа е, а аз бях послушно момченце тази година!

Страхотен Левски

За пръв път тази вечер си помислих, че Левски е способен на нещо повече от борба за почетното второ място.

Досега подобни мачове вървяха в руслото „едно на мъка“ в зависимост кой ще вкара първи гол. Ако е Левски - преднината се защитаваше с опълчение и късмет в края на мача; ако е противникът - до края на мача безплоден натиск на Левски и „добро сме играли, али сме лошо паднали“. А да не говоря, че мачът беше срещу Черно море - то където и да отиде Илиян Илиев отборите му играят грозен и защитен футбол с основната идея да не загубят. Можеха и този мач да го затворят второто полувреме, да видим ние тогава хубаво ли е да изоставаш с 1:0 на „Тича“.

Този Левски обаче не е такъв, този Левски е различен. Този Левски търси победата до последно, бори се и се старае да обърне мача в своя полза до последната минута. Без ярки звезди, без да хвърчи излишно в небесата, но има отбор, има колектив.

Очевидно съм сбъркал в първоначалната си оценка за дон Хулио - радвам се, че съм сбъркал, все така да бъркам. Но най-много се радвам за Рупанката, това момче може много далече да стигне.

Братя по оръжие

Общата съдба обединява тези две велики личности. Общата им съдба е затворът.

Е, единия беше заради корупция, която не е доказана и е чист като сълза. Другия - за какво ли не, от подбуждане към бунт и опит за противозаконно вземане на властта до данъчни престъпления и опит за възпрепятстване на правосъдието. Но според Тъпанаря от Банкя, който е специалист по всички въпроси, Оранжевия е невинен, то от тука се вижда.

Несправедливо обвинен. И единия, и другия. Живи да ги ожалиш. Незаконно арестувани, хулени, обиждани, опръскани с кал. Най-великият президент в историята на историите и най-добрият, най-близкият му анализатор. Интересно, дали е пратил някой анализ на ситуацията в Украйна по Тръмп-младши до Тръмп-старши?

Всъщност, това не е важно в случая.

Братя по оръжие.

Клюкарки

 Тазгодишната реколта от пилета на мама и тате се оказаха некви много нахални. Има едно, бяло, научило се е да минава през вратата (намерила си е дупка) или директно прелита, и ходи да рови в градината или пък, не дай, Боже да си набрал домати - ходи и кълве от набраните неговата мама пилешка. 

Тия двете пък също са се научили да летят и са кацнали на мрежата да обсъдят последните клюки в двора.

Грозде

 Доста съм се специализирал с моя телефон и функциите му за снимки. Той си върви към смяна, имам го от 5 години и си работи много добре и най-верояно след година-две, когато го сменя, пак ще си взема Huawei и пак ще е от серията Р. 

Тази снимка я направих миналия уикенд на село, с бленда. Стана много яка и съм си я сложил на декстопа в момента.

Пътуване: Брашов

За Брашов съм чувал като един от центровете на българската емиграция по време на Османската империя - така де, хъшовете бяха все по Брашов, Браила, Галац и дунавските пристанища. По времето на Чаушеску е бил промишлен център, но след краха на комунизма промишлеността му е замряла или умряла съвсем. Сега се възражда като туристически център повече покрай близкия до него Бран и граф Дракула.

Архитектурата на Брашов, особено тази в центъра е типичната за градовете от Трансилвания - няма значение дали си в Сибиу, Брашов или Алба Юлия, центровете са изградени по един и същи начин, копират големите градове на Австро-Унгария Виена, Прага и Будапеща. Барокови сгради, плътни огради, павирани центрове, църкви - огромни православни катедрали понякога. Струва ми се по инерция румънците строят православни църкви просто за да отговорят на католическите църкви по техните земи. 

Центърът на Брашов. Аз обичам да правя такива снимки в перспектива

В центъра на Брашов имаше панаир на румънските региони, продаваха всякакви джундурии, но повече
беше насочен към туристическия сектор.

Брашов като Холивууд

Тука му заседнахме. Мезето е плато с разни месенца, сирена и зеленчуци, в чашата пред мен има
палинка, сливова. А Брашов по думите на Отилия произвежда много видове сирене, което е доста вярно.

Ciorbă de cocoş или пилешка супа по нашенски. Беше с костите, а не от видимо остатъците от вчерашното
пиле.

Мамалига с кашкавал в нея и наденичка. В каничката има някаква домашна сметана. А в юзчето -
палинка.

Papanaș - един от най-вкусните десерти, които съм ял. Варено тесто за понички с прясно сирене, сметана
и сладко от вишни. За мен е много вкусен!

Някой се е сетил, че мамалигата е национално ястие на
румънците и е отворил верига от заведения, наречени 
Mămăliguță (Мъмълигуца) - нещо като Макдоналдс, но с
качамак. Видях ги на няколко места в Брашов.

Това е за инстраграм понече, снимах я в едър план-

 

Пътуване: Дворецът Пелеш

Много съм задобрял на панорамните снимки. Дворецът Пелеш сниман от потстъпите към него.

Ние сме на всеки километър. Етикет от бира „Гайда“ 

на входа на двореца 

 Много съм слущал за Синая и дворецът на Карол I. Преди години, когато работех във Водстрой имах едни колеги, Стоян и Валерия, които специално ходиха да го видят, направиха се пътуване до там. 

И сега, благодарение на идеите на Отилия* дойде и моят ред да го видя.

От една страна - дворец като дворец, на Запад съм виждал и по-хубави от него (и Нойшвайнщайн, и в Италия, че и в Чехия), но пък от друга- ние нямаме такъв, така че по-кротко. Дворецът Врана едва ли е от неговия калибър, а двореца в Балчик не влиза в сметките, тъй като е строен от румънската кралица.

Иначе Синая е близо до Брашов и като всеки един град от Седмоградието е с типичната за Австро-Унгария архитектура. Вътре в Пелеш са доспехи, оръжия, пък подаръци от този и онзи владетел - в общи линии Карол I се е старал да излезе от оковите на „селски“ цар и да покаже малко аристократизъм. Така де, няма германските графове да живеят в по-хубави замъци от него!

За да стигнем до Брашов се утрепахме от път, тъй като на Дунав мост от наша страна има ремонт и 2 часа чакане не ни мърдат и затова минахме през Видин. Отделно, че от Ботевград трябваше да се връщаме за паспорта на Малкото чудовище (и добре, че го направихме, че не връщане ни провериха на границата), след което като влязохме в Румъния и минахме Питещи се започна първо един безкраен конгломерат от населени места - просто едното село свършва (без знак за край на населеното място) и веднага след него започва следващото. Колкото и да се старая да спазвам ограниченията на скоростта и на мен ми писна от това безкрайно ограничение от 50 км/ч. За капак на 50 км от Брашов се набутахме в един ремонт, набутахме не е точното определение, че нямахме избор, то маршрутът си минаваше от там, но се почна едно тръгнеш-спреш, тръгнеш-спреш и постоянно светофари за ограничаване на движението. 50 км ги минавахме 2 часа, нема лабаво!

Но пък културната програма си струваше, можете да видите и снимките от нея.

* Отилия - е нашата приятелка от Румъния, колежка на Малкото Кате, която не спира да пътува и покрай нея ние откриваме уникални места и в Румъния, и в България.

Карол I е румънският крал, при чието управление 1. Румъния получава независимост (в следствие на Руско-
турската война от 1877-78 година) и 2. като компенсация за отнетите от Русия Бесарабия и Буковина
Кралство Румъния получава Северна Добруджа. През 1878 г крал Карол прави изявления по този 
повод в Парламента на Румъния, в което казва: „... това е една чужда за нас земя, с чужд народ, с чужди
обичаи и нрави ...". Е, това вече румънците са го забравили и пак се облизват за Южна Добруджа.

Според мен това е блед опит да се копира фонтанът Ди Треви

Това не го разбрах какво точно е

Музикалния салон на краля

Купища оръжия и доспехи по стените, включително и хайдушки от средновековната история на Румъния.

Като всеки замък на немски благородник и тук няма

как да се мине без рицарски доспехи.