- Абе, ти за какво си тук?
- Мани бе, дееба и градския транспорт ...
Или пък, бягат нашите от полицията, онези ги гонят и тия решават в бързината:
- Дай от тука през градинките, между блоковете!
- Не, по-добре към мола и после към Витоша!
- Абе пичове, я споко бе, ей го рейса идва след минута!
Бюджетна работа ...
Мама, за да има пари да живее (след ареста на баща и - б.м.) започна да разпродава вещите си. Една по една. Тя беше бременна в седмия месец, когато арестуваха татко. Докато аз марширувах под подканващата музика на Дуаневски в летния пионерски лагер, мама през юли роди малкия ми брат. Млякото и пресъхна. Недостигът на пари беше хроничен.
В началото на март 1938 г, точната дата не помня, Мита (сестрата на майка и - б.м.) танцуваше "Спящата красавица". В театралните архиви не е трудно да се намери програмата от онази вечер. Аз не ходех на всички спектакли на лелите ми, но на този се събрахме с мама да отидем. Решихме да купим цветя. По-правилно е да се каже - да намерим, сериозна работа беше, особено през пролетта в Москва.
И ето, цветята са ни в ръцете, в комуналната ни квартира на Гагарински. Сега мъчително се напрягам да си спомня как така се получи, че вечерта в театъра аз внезапно се оказах съвсем сама. Без мама. С голям букет кримски мимози. Просто ми излезе от паметта. Аз и досега имам в характера си напълно идиотската способност да се потопя напълно в собствените си мисли, да се откъсна от света и да не забелязвам нищо около мен. Аз не обичам тази своя черта. Така беше и в тази мартенска вечер.
Спектакълът завършва, поклони, аплодисменти. А мама къде е? Нали бяхме заедно.
Аз вървя с цветята към дома на Мита. Да я поздравя. Тя живее до театъра, зад него, в Щепкински проезд, в дома на Большой театър. Там, където по-късно в голямата комунална квартира дълги години ще живея и аз. Вземайки цветята Мита внимателно и напрегнато се взира в мен със сериозни, тъмни очи. И внезапно ми предлага да остана да пренощувам. Паралелно с това ми нарежда някаква нелепост, че мама спешно са я извикали при татко и тя незабавно, направо от театъра, без да дочака края на представлението е заминала нанякъде с нощния влак. Аз, разбира се, и вярвам. Аз и сега съм лековерна. А на 12 години ще повярваш на всяка глупост.
Аз дълго време не разбирах, че телеграмите "от мама" ми ги изпращаше също Мита, от главната поща на Мясницка (тогава още беше улица "Киров", съвсем като Кировския театър, всичко беше преименувано). Кълна се, че много по-късно разбрах, че отвратително остриганите жени, миришещи така силно, че след техните посещения трябваше да отваряме всички прозорци, че да проветрим, идващи у нас и настойчиво, подозрително разпитващи ме за мама и Мита са били от детския дом. Където мен, бездомното сираче, потомъка на "врага на народа" следваше да ме изпратят.
Квартирата ни на "Гагаринска" беше запечатана, а след това конфискувана с всичкото ни оскъдно имущество. Изчезнаха моите сватбени костюми - роклички, чорапчета, панделки, сандалки. Как те, убийците, деляха помежду си вещите, мебелите, съдовете, обувките, приборите на своите жертви? По нощите, сутрин на зазоряване или посред бял ден? Мереха ли на себе си техните дебели жени чуждите носени дрехи или ги мъкнеха на бит-пазарите?
Няколко дълги години аз не знаех цялата истина за моите родители. За останалите ми беше ясно, нещата са зле. Но на мен всичко трябваше да ми се размине, да се оправят нещата. И мама и татко, в празнични костюми, здрави, красиви и усмихнати внезапно ще влязат в тясната Митина стая на Щепкински, ще ме прегърнат, ще ми се зарадват.
Баба, майката на татко, също получаваше лъжливи писма, които и изпращаха дъщерите и, сестрите на моя баща. Писмата бяха все едно написани от сина и, с обръщението "Мила мамо, при мен всичко е наред, скоро ще се върна и ще дойда да те видя в Ленинград. Как си ти? ..."
Колко ли такива благородни лъжи се извършваха тогава на тази нещастна, забравена, проклета от Бога и залята с кръв руска земя ...
След толкова години упорит труд, след безброй опити, състезания, турнири Симеончо най-сетне стъпи на върха! След като миналата година първото място им се изплъзна заради неадекватния им треньор, тази година ЦСКА напълно заслужено спечели първото място в класическия и ускорения шах и второ място (по-голова разлика, да го нарека така) на блица. На блица обаче Симеончо направи 6/6 - без грешка, с победи над състезатели, които от години го имаха за абонат и го биеха където го срещнат.
Най-сетне и първо място!
История от необятния руски интернет, превода е мой.
Все едно няма да повярвате, но не мога да не споделя тази супер-епична история!
Стоя на опашка в магазина. Зад мен е двойка на около 30 години. Ние стоим спокойно и не безпокоим никого, касиерът чекира нечии покупки. Като цяло всичко е болезнено скучно. И в този момент на опашката зад нас се нарежда жена с дете. Момчето е на около 7 години, жената на около 30.
Детето е като отвързано, подобно на майка си, но тя се ограничава да рови в чантата си, докато момченцето крещи нещо на висок тон и рови всякакви дъвки и шоколади от стелажите. Много е шумен. Тя продължава да го дърпа „Петя не може!“. и нервно рови из чантата си, опитвайки се да намери нещо там. Накратко, нарушиха идилията на опашката ни и започнаха страшно да вбесяват всички.
Момчето взема шоколад от рафта. Отваря го и започва да яде като прасе. Изцапа се до ушите, хвърли опаковката някъде на пода и избърса ръцете си... в панталоните на мъжа пред него (двойката, която стои зад мен). Първоначално той, меко казано ахна, а след това каза: „Момченце, защо го направи?!” Мама все още се опитва да намери нещо. Мъжът се обръща към нея и проведоха следния (приблизително) диалог:
М: Госпожо, детето ви си избърса ръцете си в мен, вижте какво направи!!!
М: Какво значи "не е голяма работа"? Защо не следиш за ... - и в този момент така компетентно я нареди, аз дори не подозирах, че съществуват такива думи досега.
Ж: Така ли? И какво ще ми правиш!?
В този момент из целия магазин се разнесе звук... не, по-скоро прогърмя, див, пикантен, сочен шамар! Не го видях, защото бях разсеян с нареждането на моите стоки на лентата, но този звук дори накара ушите ми да звъннат и сякаш цареше блажена тишина в магазина. А спътницата на мъжа зад мен каза:
- Той няма да ти направи нищо, но аз мога да добавя още!
Общо взето тя и заби такъв шамар, че цялото лице на майката почервеня (едва ли от срам). Никога няма да забравя този звук! Шпяяяяп! И тишина ...
Опитът на Румен Радев да го играе морален стожер на тема ДС не излезе особено успешен. И не защото няма право на мнение, нито пък мнението му е крайно или неуместно, не. Работата е там, че за толкова години като президент пред него и пред обществото имаше достатъчно моменти, в които можеше да се осъди Държавна сигурност. Президентът можеше да отвори темата за лустрацията, за реална оценка на комунизма, за мястото на паметниците на Съветската армия, нацвъкани из страната с повод и без.
Можеше много неща, но не ги направи. Не ги спомена дори.
Та сега не върви някак да чете морал на Васил Терзиев. Който, без да се отрича от родителите си каза: "Това, което е правила ДС е неприемливо, нечовешко, неморално". Не е едно и също дядо ти де е бил офицер от ДС или ти самият да си бил ченге под прикритие или пък доносник.
Но най-смешното е аргументът на президента. Досущ като Нона Мордюкова в "Диамантената ръка", като безбройната армия от верни лелки и отрядници, на които се опираше Партията в онези години - днес свириш джаз/играеш рок-енд-рол/слушаш "Бийтълс", а утре непременно ще отърчиш в американското посолство да продадеш Родината.
x
"... Военната ни продукция беше ефективна, за един лев получавахме два долара. Взехме я от Добри Джуров, от армията. Първоначално Добри Джуров се противопостави: "Вие ме разоръжавате". Но Живков му каза: "Трябват ни пари, за да купим зърното. Няма опасност някой да ни нападне, но има опасност от глад". Продадохме и внесохме 2 млн т зърно ..."
Както виждате, в началото на 80-те години складовете на армията са отворени изгребани. Е да, оръжието не е дадено/подарено на Украйна, а е продадено, за да се купи зърно. Едва ли можем да подозираме Тодор Живков в немарливост към боеспособността на армията. Напротив, продаденото въоръжение впоследствие е сменено с по-ново.
Както е казано, който иска, намира начин. Който не иска, си намира причини.
Според Копейката правителството ни е "марионетно" - марионетен режим, поставен от правителството на Съединените щати.
В сегашни дни в света има само един марионетен режим - това е правителството на Южна Корея според официалната пропаганда на Северна Корея. По стечение на обстоятелствата и то е на подчинение на правителството на Съединените щати.
В миналите години, в "онези" години по-точно марионетните правителства с лопата да ги ринеш - такива бяха правителствата на западните страни, а кукловодите отново бяха капиталистите от Америка. Марионетка беше и Тито, марионетно беше и правителството на Япония, макар че на нас би трябвало да ни е през оная работа за правителството на Япония (и на Южна Корея покрай него). Марионетни бяха правителствата на бившите колонии, които не протягаха ръка към благините на комунизма, а запазваха топлите си отношения с бившите си метрополии. Марионетни правителства бяха и онези, които идваха в резултат на преврат, за да свалят наложените с преврат марионетни комунистически правителства.
Иначе казано, в годините на Студената война марионетните правителства никнеха като гъби след дъжд. Официално бяха "онези", но реалността беше леко по-различна, ние тук не смеехме да пръднем дори без разрешение от Москва. Иначе братската помощ идваше на крилете на съветските танкове - я в Чехословакия, я в Унгария или ГДР, че и на други места.
Та след като онези времена първо, не са толкова далеч, второ - има интернет и достатъчно данни за тях да вадиш риториката от онези години показва най-малкото липса на въображение и много ниско интелектуално ниво. Направо е трагикомично да го гледаш Копейката как се пъне да каже нещо умно, но звучи като партиен секретар на селско ТКЗС, който обяснява на кооператорите международното положение.
А знаете ли кой пръв извади риториката от ония година? Правилно, руснаците. Още от 2014 г, когато Донецк и Луганск обявиха независимост от Украйна те се обявиха за "народни" републики. А за какви други да се обявят? Копейката на всяка втора дума обявява някого за "национален предател", макар че едва ли може да даде точно определение за това какво е национален предател, да не говорим, че никой не го е упълномощил да определя кое е национален интерес и кое не, че да съди в последствие кой е национален предател и кой не. Ако се разровите из руските телеграм канали или пък случайно попаднете на предаването на оня шопар Азарьонок там на всеки втори ред гарантирано има поне един национален предател. Други категории няма - или си с нас, или не си с нас, а щом не си с нас, значи си против нас; а ние сме с народа, значи щом си против нас, си против народа, тогава определено си национален предател!
В днешната неосъветска пропаганда правителството в Киев в руските официални медии е "престъпно" (какво друго да е), дошло е на власт с преврат и задължително е "фашистко". А сега погледнете какво отношение има Копейката към нашето правителство - неофашистко било, марионетно било, не знам още какво.
Аз много бих се замислил преди да определя кой точно е марионетката в картинката.
Около потъналата мини-подводница вече се завъртяха теории на заговора. Руснаците друго да не е, но на такива алабализми са царе.
Значи, на борда на подводницата са:
Негов приятел емигрира в Съединените щати в началото на 90-те. Намира си жилище, работа, лека-полека се установява и започва да води живот с тамошния ритъм. Един ден, обаче, му се налага да отиде на зъболекар. Зъболекарските услуги, както знаете, в Съединените щати са бая скъпо удоволствие, но нашия човек няма къде да ходи, намира си някакъв зъболекар по джоба и отива да си оправя зъбите. Оправил ги, платил си и си тръгнал, но решил да види какво зъболекарят му е написал в картона.
Нищо особено - направил му преглед на зъбния статус, констатирал няколко стари (разбирай от НРБ) пломби и записал следния коментар: "Използвани са технологии от 40-те - 50-те години."
И?
Като погледнете, поне официално, нито Цацаров, нито Гешев бяха съгласувани с което и да било посолство. Делян Пеевски, примерно, едва ли е бил съгласуван с което и да е било посолство за шеф на ДАНС, можете да бъдете сигурни.
Е, доволни ли сте от резултата?