Показват се публикациите с етикет Ким Чен Ун. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ким Чен Ун. Показване на всички публикации

09 септември 2025

Лапа, но не гълта

По стара българска традиция Дора Янкова вместо да изпише вежди извади очи. 76-годишно приятелство свързвало, видите ли, ККП и БСП; Зафиров и останалите били там в качеството им на партийци, а не на управленци; седял бил на една маса с Путин, Си и малкия Ким, ама не им говорил.

Звучи ми малко като в онзи виц за силата на волята - ще пия, но няма да гълтам. Или пък съвсем на простонароден език - лапа, ма не гълта.

Че за какво ще си говори със Зафиров Путин? Или пък Си? Малкия Ким пък съвсем. То ако е въпрос кой е подходящия събеседник за Зафиров Калоян Паргов го издаде: говорил си е с Фицо, Вучич и външния на Унгария Сиярто. То едни събеседници по желание, да си е*е майката! От цяла Европа баш с тия ли намери?! Че то с тях можеш и без да ходиш в Пекин да си говориш, толко ли па да си тъп? Аз е така едно време като участвах в Международната детска асамблея „Знаме на мира“ - 1988 и си разменях адреси с разни дечица и еб*си гредата ударих - първото дете, с което си размених адреса беше виетнамче. Все едно у нас си нямахме! Та и наш Атанас, да ма'а гащи до другия край на света и да си говори с Вучич. 

Ама не си е говорил с Путин! 

Не е гълтал!



16 декември 2013

Врагом больше не являюсь


Зиновиев и Каменев признаха своята морална отговорност за убийството на Киров. Как хитро те я признаха, в каква двусмислена форма я облякоха: "В силата на обективната ситуация предишната дейност на бившите опозиционери можеше да доведе само до израждането на тези престъпници.

  Анатолий Рибаков, "Страх"

Каменев и Зиновиев (спирам се само на тях) всъщност не са признали само това. Държани дълги години в затвора и изкарвани на показ в определи моменти, в крайна сметка те са разстреляни, като преди това "признават" буквално всичко, което се иска от тях.

Което го иска Партията и лично другарят Сталин.

През 30-те години на ХХ-ти век, във времената на Големия терор подобни признания са нещо напълно нормално. Едва ли не ежедневие. Хората в Сталинова Русия са свикнали довчерашните им лидери (Каменев, Зиновиев, Бухарин, Троцки, Радек и др.) да се оказват германски, японски или британски шпиони, вредители и диверсанти, конспиратори и заговорници, желаещи смъртта на другаря Сталин и краха на Съветска Русия, договори ли са предаването на Украйна на Германия или Далечния изток на Япония в замяна на военна подкрепа. Над тях (а и не само) се организират съдебни процеси, на които прокурорът прочита "самопризнанията" им. Присъдата най-често е една: "висша мярка", или по-просто казано - смърт чрез разстрел.

Една от най-уродливите страни на комунизма е разправата с потенциалните врагове. И тъй като това е нещо, за което може да се научи от "Архипелаг ГУЛАГ" или "Децата на Арбат" или от специализираните сайтове/филми, новината за екзекуцията на човек №2 в севернокорейската йерархия се явява някаква форма на комунистически Биг Брадър или като пътуване във времето.

Едва ли някой е повярвал в "признанията" на Джан Сон-тхек за "тройно предателство" и за "мръсни политически амбиции. Както и едва ли има съмнения, че вината му е "доказана" на процеса срещу него. Не бива да ни учудва жестокостта, с която малкият бузест пухчо посегна на вуйчо си - Сталин разстреля цялото семейство на първата си жена, та сега за един вуйчо ли да правим проблем?

Независимо къде и с кого се повтаря историята обаче, винаги "самопризнанията" и "осъзнаването на вината" са неизменна част от нея. В минутите преди разстрела си Зиновиев пише отчаяно писмо до Сталин, в което той декларира, че " ... повече не съм враг ..." (врагом больше не являюсь) и моли за пощада. Каменев е по-лаконичен и сдържан, вероятно вече е усетил, че нещата са непоправими, но все пак и той "Дълбоко се разкайвам за своите най-тежки престъпления пред пролетарската революция ...".

Бузестият пухчо помпа мускули. И тъй като е доста млад, очаква ни интересно бъдеще с него.
Признанията на Джан Сон-тхек едва ли ще бъдат достъпни скоро, но и едва ли се отличават от признанията на Каменев, Зиновиев, Бухарин. Най-малкият Ким е далече от таланта на Сталин в играта на котка и мишка, но и едва ли му е необходимо по-голямо приближение.