Най-яката почивка досега

Бил съм на почивка къде ли не - и в България, и в чужбина (за Турция съм писал тук). В България основно ходим в Албена, но след последното ни посещение там миналата година нема да им стъпим повече, както казва Христо Мутафчиев. Едно на ръка, че алкохолът им е някакво тотално менте - гроздова напитка Ахелой, ром и коняк CK и др. изгъзици, но и храната им е тотал щета - сутрин на закуска всичко е марка Аро - сирене, кашкавал, салам, кисело и прясно мляко - всичко е Аро. Пичове, аз ако искам да ям боклуците на Метро, ще си ги купя сам, няма да ви давам една торба пари да ме храните с тях, да ви пия евтините ментета и да паркирам на 25 мин пеша от хотела.

Casa Alegria, Olympiada, Chalkidiki

Миналата година обаче, като свърши джамбурето във Волос (за това ако не съм писал ще направя отделен пост) и на връщане трябваше да оставя един колега на Халкидики, той остана в Гърция на почивка. Минавам през Халкидики - то едни селца, къщички, хотелчета, една улица ги дели от плажа, пресичаш и си там. И аз си казвам „О, догодина директно тук!“ и така и направихме.

Селцето се казва Олимпиада, на първия ръкав на Халкидики. Тихо, чисто, спокойно. Водата - кристал, няма лабаво. Селото е в залив, няма вълни следобед. Поради факта, че почивахме и през септември нямаше и тълпи от туристи. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Спането - намерихме едни къщички, 3 бр, с голям двор с люлки, много пространство за игра, барбекю. На 300 м от плажа, 5 мин пеша. Вечерта - няма дискотеки да ти дънят, няма оркестри да ти свирят, тишина и спокойствие, можеш да правиш каквото си искаш - да си говориш с приятелите, да си почиваш, да си жулиш мастиката. В селото сигурно българите в онзи момент бяхме повече от гърците. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Накрая си напазарувахме зехтин и перилни препарати, зехтинът на промоция ни излезе 6 €/л. За храненето - напазарувахме мръвки, кисели млека, домати си носихме от България, сирене също (което може да се спести), спагети и разни други нещица за закърпване на положението купихме на място. 

Най-обикновено сирене, увито в две кори за баница, запържено и поднесено с мед и сусам

Гърците са го измислили, както се казва в една реклама.

На плажа - цената за чадър с 2 шезлонга е 5 евро. Гърците се опитват да хитруват, казват ти че имаш и 1 напитка минимална консумация, ние решихме, че е включена в цената, оказа се, че не е. Аре у лево, не на нас тия. Иначе цял ден на плажа, кеф ти във водата (тиха, чиста, топла), кеф ти на сянка под чадъра. До нас две ресторантчета и бар - отядохме си на гръцки манджи, основно морски продукти.

Това е порция в ресторант Karabopetra на плажа. Огромна е, 4 кюфтака, питка и пръжени картофи. Karabopetra
въпреки, че е ресторант за морска храна, предлага и някои гръцки специалитети. Порциите са огромни, а цените са
около 20 - 25€ на човек.

И целия тоя кеф ми струваше къде 1500 евра с всичко - с къщичката, с бензина, с магазините, с ресторантите.

Част от плажната фауна. Верно, не вика „Царррррррревицаааааааа“, върви и свири с една свирка (ние в първия момент
помислихме, че е спасителят), вика си нещо на гръцки, знае, че за нас това е „поницка, поницка is the best!“, като цяло
не са скъпи - 2,5 - 3€.

Най-яката почивка, която съм имал до сега. Догодина пак съм там!

Специален поздрав за Ричард Алибегов и всички хотелиери и ресторантьори по българското черноморие, които 
всяка година аха-аха да фалират, завалиите.

В Casa Alegria има зачислени поне 5 котки, всичките са обезпаразитени и се грижат за тях.
Е, и те се грижат за себе си, да не останат гладни.

В Гърция също има много улични котки, които са свикнали с хората и не се страхуват от тях. Някои, като тези на снимката,
най-нагло си спят пред ресторантите.

Ние двамата с малкото Кате от шоколадовото яйце. А дървото зад нас е лаврово, за пръв път видях такова

Клас стани, клас мирно!

С радост отбелязах провала на Националния ден за бягство от училище. Не за друго, а просто самата идея е тотално малоумна и още веднъж показва степента на деградация на българското образование. А училището, като институция е огледало на обществото и държавата ни.

Не проумявам няколко неща:

1. Нашите ученици от година на година стават все по-неграмотни и неграмотни. Училището ни бълва нискообразовани бачкатори (в което няма нищо лошо, все пак някой трябва да бачка, както се казва в една популярна тия дни реклама). Нивото на образованост като цяло пада, въпреки че все още има училища, или да съм по-точен - все още има ученици, които са образовани, грамотни и показват завидно ниво на подготовка. За съжаление те са малцинство и все повече се превръщат в изключение. Това не прави впечатление на никого от подрастващите, май. 
2. Броят на акредитираните университети и висши училища според уикипедия (линка на МОНМ не се отвори) е 49. За страна като България това е прекалено много, да не споменаваме отделните неакредитирани ВУЗ и обособени факултети, филиали и колежи. (Дори тук е момента да позлорадствам по адрес на едно леке, с което Съдбата ме срещна преди 14 години, и който гордо рапортуваше, че е завършил "Икономика и право колеж". Днес работи като шофьор поради липса на средно образование). Какво преподават, кой преподава, това вече и Господ не може да каже. И това след 20 години реформи в областта на средното и висшето образование - в крайна сметка се оказва, че в България, при около 50 - 60 000 деца годишно в последните 20 години се падат кажи го 50 ВУЗ-а (различните източници посочват различна цифра, но в общи линии някъде там). И какво излиза от тия 50 ВУЗ-а?
3. Как може единствената успешно проведена реформа в българското образование за 20 години е преименуването на техникумите в професионални гимназии; образцовите техникуми станаха национални гимназии; това, което поколения наред изучавахме като "биология", "география", "история", "физика" и "химия" днес да е омешано под странните наименования "Човекът и обществото", "Човекът и природата"? 
4. Резултатите от кандидатстудентските изпити всяка година са все по - плачевни и катастрофални. Независимо дали говорим за история, български език и литература, география или математика. И в такъв случай е напълно разбираемо ВУЗ-овете да се дърпат от признаването на матурите за вход към университетите. При положение, че от началото на демокрацията у нас масово се прилага системата на оценяване "Слаб (4)" (и не само в средното, но и във висшето образование) и оценките се пишат на килограм всеки университет (особено по-престижните) напълно нормално ще поиска собствено пресяване на кандидатите за него. И как иначе - я си представете Тризначките от Благоевград да цъфнат с резултат от матурите си примерно 5.75 на входа на някой медицински университет - аз лично бих си пломбирал зъба сам, отколкото да го поверя на подобен зъболекар. А като заговорихме за матурите, нека си спомним за протестите против матурите преди години. В интерес на истината, трябва да призная, че имаше известен резон в тях, до толкова, до колкото самият регламент на матурите беше неясен. Тогава. Но верни на принципа "Покрай сухото гори и суровото" разните му там кристиянгьошевци и прочие средношколци на прехода първи поискаха матурите да бъдат вход за ВУЗ-овете. 
   Защо?

   Коя е тази сила, която прави така, че на матурите по български език и литература през Май двойките да са няма и 5 %, а само месец по-късно да скачат до 40 - 50%? Да не говорим, че и матурите, и кандиатстудентските изпити обхващат един и същ учебен материал. Кое толкова притеснява подрастващите да положат едни и същи изпити в рамките на два месеца, все още е пълна мистерия. А не е ли време да си кажем, че просто се търси лесния и по-лекия начин за влизане в университет? 
5. През изминалата 2010 година студентите и преподавателите от СУ периодично протестираха против орязването на бюджета им. Не забелязах (може и да имало) подкрепа от страна на учениците. Което е странно на фона на стремежите им за образование. 
6. Странно е интернет и социалните глупости от рода на фейсбук - общо казано модерните средства за комуникации и организиране на протести да се впрегнат и да се ползват единствено за удължаване на ваканцията. И въобще жалкото е, че единственото, за което протестират българските ученици днес е удължаването на ваканцията. Което е повече от странно на фона на посоченото в т.1 и 4. 
7. Да не споменавам репортажа на Стоян Георгиев "На учителя с любов" който показа едно към едно състоянието на масовото българско училище. И никой тогава не протестира. И никой от учениците не е трогна тогава. 
8. А най-странното и невъзможно за проумяване е стремежът на определени (за щастие маргинални) персони да изразят подкрепа на ученическите протести, представяйки ги за някаква форма на стремеж за демократизиране на българското образование. 

И какво се оказа накрая - че младото поколение дава мило и драго за ваканция, в която ще прекара времето си в интернет - клубове и дискотеки. Не че в останалото време не прави същото. Нивото и качеството на образованието, което получава, не го интересува - няма и начин да го заинтересува в близко време.

По мое време нямаше такива неща. Тогава уважавахме учителите си. Когато учител ми казваше, че нищо не зная, обикновено беше прав. Затова съм се старал да не давам повод да ми го казват. Когато учител ми се е карал, съм се чувствал виновен и съм навеждал глава, а не съм го обиждал и не съм му посягал.

Други времена бяха.

А днес куцо и сакато разбира от образование - като се почне от селски даскали и се свърши до откровени двойкаджии.