Без намордник

Когато става въпрос за проблеми с кучета, обикновено го отнасят бездомните.

Много често обаче се случва домашни кучета да нападат хора - обикновено нападат деца. У нас се случи неведнъж, особено в последните години. Въпреки това е по-вероятно да видиш динозавър на улицата, отколкото домашно куче с намордник. Е, и само си говорим как в Англия някои породи кучета са забранени за отглеждане.

Следващото видео е специален поздрав за всички кучкари, които си разхождат кучетата с дежурното "Спокойно, то не хапе!" вместо намордник. Не се успокоявайте от това, че видеото е снимано в Русия - същото е и у нас. 

Усилете си звука в колонките и се наслаждавайте.

Нечупливо

Има неща, които както и да са устроени, от каквото и да се направят - никога не се чупят. Дори и филм има на подобна тематика, и то много як, ама той е друга бира. Нарочно казвам неща, защото ще говоря не за вещи, а за възпитание.
Като например следното:

1. Излизам от дома на родителите си, за да запаля (в нормалния смисъл) колата да загрее - зима е, студено е, искам да е топло на детето като се качи с жена ми. В момента, в който излизам от входа към мен се спуска ротвайлер, който спира на 2-3 метра от мен - аз също "замръзвам" на място. "Не се притеснявайте, тя само си играе!" - успокоява ме нейната собственичка, която не съм забелязал в сянката на един бор. "А не трябва ли да и сложите къс повод и намордник вместо да ме успокоявате?". Собственичката очевидно не за пръв път води този разговор - "Защо се заяждате?". "Защото такъв е законът, госпожице! Като толкова искате, ето ви полето в края на квартала, пуснете го колкото ви душа иска да си тича; тук е квартал, живеят хора и се очаква да спазвате правилата. Ако аз се спусна към вас сега и спра на 2 метра от вас, вашето куче така ли ще ме гледа?". "Ама какво толкова ще Ви стане, че го правите на проблем?". "На мен - нищо, след малко ще слезе сина ми, той е на 4. Вашия ротвайлер тежи поне 20 кг, сина ми я има, я няма толкова. Като почне да се напикава нощем вие няма да търчите по лекари; като се напикава и след 10 години, елате тогава да ми кажете, че кучето ви само си играело". Тук кучкарката си прибра кучето и се изнесе в неизвестна посока. 
2. Вечеряме в ресторант на хотелски комплекс, където почиваме (все още се чудя дали да спомена името на комплекса). Комплексът се намира в централна Северна България, в планината. Пред него има коли с регистрация от противоположни краища на страната - при това луксозни коли, с моята Фабия съм деветата дупка на кавала пред тях. В ресторанта на хотела няма салон за пушачи, нито изолирано помещение, нито знак пред ресторанта "Пушенето забранено". И затова посетителите, и онези с луксозните Audi Q7 от Добрич, и другите с Rexton-а с русенската регистрация, и тия, дето не ги знам откъде са - всички пушачи си пушат колкото им душа иска в заведението, а персонала на хотела мрънка нек`ви глупости от рода на "Ами то за Нова година беше една голяма компания и те се съгласиха ...". Аспирацията на ресторанта е добра, но това не е повод да ми се дими на главата - напротив, тая работа със силната аспирация и масите за пушачи и непушачи една до друга е като разделянето на басейните на зони за пикаещи и непикаещи. 
3. А като казах басейн - в същия този хотелски комплекс една от услугите, които се предлагат е ползването на басейн. Басейнът е закрит (открития е замръзнал в момента), малък (приблизително 3х5 м), но с "жакузи". Пейзаните от горната точка, разбира се, са с потомството си (на различна възраст) - и май аз съм единствения, който обяснява на 4-годишния си син, че в такъв малък басейн не се пръска, плува се без да доказваш постоянно закона на Архимед и гледаш все пак да спазваш комфорта на останалите около тебе. А малкия ме слуша, но в същото време гледа как разни подрастващи полуидиотчета се забавляват да скачат в басейна над главите ни, вдигайки пръски почти до другия му край; друг пък решил да се учи да се гмурка и всяко второ изплуване му е свързано със сблъсък; две полужени (тийнейджърки) пък днес решиха да се правят на нещо средно между Франциска ван Алмсик и Анастасия Давидова - то не беше плуване, то не беше гмуркане и заставане в поза - а бе поне да бяхте на 17, да има какво да ви гледа човек. Аз разбирам да е голям басейн, поне 25 метров - все ще се намери място и да скачате, и да се гмуркате, и да плувате - ама като е нек`ъв гьол ай малко по-полека, а? И на мен ми се иска да ми е 25 см и да чупя орехи с него, ама като не е си го държа прибран и го ползвам за други цели. 

Та това е "нечупивото" - неизкоренимата вяра на нашенеца, че законът е врата у поле - през нея минават само улавите. Така е било, така е и така ще бъде - поне до тогава, докато намордниците се отнасят не за големите породи кучета, а за разхождащите се хора; докато забраната за пушене в ресторанти важи за всеки друг ресторант, но не и за този, в който сте; докато шкембелията с ланеца насърчава отрочето си да ви притеснява по време на почивката ви, вместо да го възпре с думите "Не пречи на хората!". 

До тогава ще сме Булгаристан!