Да се храниш от квотата

Я да видим ситуацията с квотите за българската музика. 

Едно на ръка, че казаното от Ицо Хазарта е точно в десетката - "Аз, като не ми стане песента не ходя по комисии да искам пари за моята тъпа песен". 

Второ - от другата страна са загрижените за българската култура естрадни динозаври от времето на соца. Наредили се едни до други Данчето Христова, Здравко от Ритон, Силвия Кацарова и оная биволица Милена. Все хора, които го карат на спомени за турнетата си в СССР, ГДР, ЧССР и други държави, които отдавна вече не съществуват като такива (без Милена, ама тя е друга категория). Тези хора периодично отбелязват 25-30-35-40 години на сцената с юбилейни концерти, но албум за последно за издавали в началото на 90-те, и то в най-добрия случай. После се оказа, че няма вече "Концертна дирекция" да им прави турнета в братските страни, няма го "Балкантон" с безплатните записи или по-точно него го има, но я няма държавата да плаща за наема на студиото, техниката, консумативите. 

Данчето Христова, честно казано, я знам като любовница на Фидел Кастро. Евалата на нея, евалата и на Фидел. Дует Ритон са ми известни повече заради циците на Катя отколкото с някакви забележителни певчески данни или пък стойностни песни, съжалявам. А Силвето Кацарова под път и над път обяснява как много хубаво пеела в ония години, големи хитове правела, ма я режели от националния ефир заради турския и произход.

И какво сега, квота за българска музика искате, така ли? Да има гарантирано звучене в ефира на националното радио на български изпълнители. Данчето Христова, като най-ходила по света се закле, че където и да иде - във Франция, в Гърция, в Германия в ефира се пее на техния си език. Ма Данчето един документ не показа как е уреден въпроса с квотите във въпросните Франция, Германия, Гърция, трябва да и повярваме на честна дума. Пък и не обясни тя на какъв език си е пяла песните по въпросните турнета. А в интерес на истината, в ония години имаше квоти в ефира на Българското радио - 33% българска, 33% съветска, останалата каквато имат. То затова им знаем песните и на Данчето Христова, и на Ритон, и на Силвия Кацарова щото само тях въртяха, а други радиостанции нямаше - Хоризонт и Христо Ботев, оправяй се. 

А цялата работа с квотите е че като има квоти - 10, 30, 50 или 100% тия юнаци имат по-голям шанс да им пуснат песните. А това са пари от авторски права, хлебец. Ква култура, кви 5 лв?

Съдбата на Стаханов

Алексей Стаханов с колата, подарена му от Сталин

На 30 август 1935 година в мината слезли Стаханов, укрепителите Гаврило Щиголев и Тихон Борисенко, началникът на участъка Николай Машуукров, партийният секретар на мината Константин Петров и редакторът на заводската многотиражка Михайлов. Засекли времето от началото на смяната. След 5 часа и 45 минути Стаханов изкопал 102 тона въглища, изпълнявайки 14 норми. 

В 6 сутринта на 1 септември партийният комитет на мината на свое събрание постановил следното: "Да се постави името на Стаханов на Почетната дъска на най-добрите работници в мината, да му се връчи премия в размер на една месечна заплата, до 3 септември да му се предостави апартамент, да се прокара в него телефон, управлението на мината за негова сметка да обзаведе апартамента с всичко необходимо и с мека мебел, от 1 септември да се отделят в клуба две места за Стаханов и жена му за всички кино-филми и спектакли."

Така започнало стахановското движение (трябва да кажем, че то не било единственото изотовско движение, имало още многостаночници, скоростници и др.), което било подкрепено от Сталин.
Същността на стахановското движение се състояла в това, че то разрушавало старите технически норми като недостатъчни, в редица случаи надминавала производителността на капиталистическите страни и по този начин откривала практическа възможност за по-нататъшно укрепване на социализма в СССР и възможност за превръщането му в най-процъфтяващата страна. "Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел. А когато животът е весел, работата спори ... Ако у нас се живееше лошо, грозно, тъжно, то никакво стахановско движение нямаше да възникне."
През 1936 г. Стаханов е приет в партията без задължителния кандидатски стаж, а една година по-късно излязла неговата книга "Разказ за моя живот". Тогава той живеел в Дома на правителството. Политайки стремглаво нагоре, Стаханов започнал активно да пие, да прави скандали и всячески да се разлага битово.
През 1945 година  той решил да се обърне направо към Йосиф Сталин: "Уважаеми Йосиф Висарионович! Пиша Ви и се надявам писмото ми да попадне в ръцете Ви. Работата е там, че през 1944 г. Вячеслав Михайлович Молотов ми разреши да получа трофейна кола. От своя страна Наркоматът на отбраната ... ми даде такава кола, която беше съвсем разбита; криво-ляво я ремонтираха ... В настоящето време Наркоматът на отбраната получава коли марка "Шевролет" и аз много бих искал да Ви помоля да ми отделите една хубава кола... И за апартамента ми. Живея в Дома на правителството от 9 години и нито преди войната, нито по време на войната не мога да се доредя да ми се направи ремонт... А в същото време на някои им сменят тапетите с копринени по два пъти месечно и всякакви мебели им доставят. Това е неправилно, моля да ми направят ремонт и да ми сменят мебелите, така че да не ме е срам да поканя хора на гости."
У Стаханов пристигнала комисия, която констатирала, че Стаханов се е превърнал в алкохолик и прахосва всички предоставени му пари. Въпреки това му направили ремонт и му дали нова кола, но "ясно му намекнали, че той трябва да се поправи, да не се влачи по ресторантите и да престане с веселбите". Освен това констатирали, че Стаханов почти нищо не чете и е изостанал културно, в следствие на което решили да му предоставят и "книжна дажба".

При Хрушчов Стаханов бил върнат обратно в Донбас. Според една от версиите това се случило след следната сцена: Стаханов попитал в какво се е провинил, на което Хрушчов отговорил: "Партията по-добре знае къде си необходим. Като миньор миньора ти ще ме разбереш." Стаханов възмутен извикал: "Какъв миньор си ти бе, да ти е*а майката?", след което съдбата му била решена.
В Чистяково Стаханов живеел в общежитие, семейството му не го последвало. Той пропил всичкото си имущество.
През 1970 г. по случай 35-годишнината от неговия подвиг Брежнев го наградил със звезда Герой на социалистическия труд и му дали малък апартамент.
Стаханов умира в психиатрична клиника.