Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!

След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.

Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.

Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

Няма непобедими играчи

Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко. 

Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас. 

Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има  някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!

В петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен. 

- Ти с него как си?

- Абе бие ме, силен е.

- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?

- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.

Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.

А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:

- Ех, да ми се падне Кононенко!

Внимавай какво си пожелаваш!

В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми. 

- Що бе, тати?

- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.

Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?

Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.

Летни шахматни симеончовщини

Отборът на ЦСКА за "Морско конче".

Доста шах му се събра на Симеончо това лято - квалификации за републиканско, второ поредно участие в "Купата на лъвчетата", после републиканско (за пръв път му беше, при най-големите акули), после и шахматен лагер (на който, както каза Росен, "отиват да играят шах, а не на море", нищо, че беше на Кранево) и накрая второ участие в "Морско конче". Покрай лятото не участва в летните турнири на "Флорина", то или братовчед му беше тук, или не беше в София та от всички летни турнири хвана само последния вчера.

Симеончо със сертификата за V-то място на Кончето

На "Лъвчетата" имаше реален шанс да вземе 4-то място, но както вече казах, удари греда в последната минута. Това момченце, което го победи тогава, с него после играха и на републиканското и направиха реми. Като цяло е от нивото на Симеончо и е въпрос на шанс как ще му тръгне партията. Хубавото на "Лъвчетата" беше, че Симчо записа победа над един от близнаците (писал съм за нея в поста от тогава), те преди много го плашеха, пък сега видя, че са като него, не са някакви извънземни и непобедими чудовища.

На републиканското се видя къде е, 4,5/9 (+4 - 4 =1), ама там беше в клетката с лъвовете. Можеше поне още една победа да направи, Ани (треньорката му) каза после, че е паднал една партия от някакво по-слабо момченце, но не разбрах на класическия шах или на ускорените. Абе като за първо участие на индивидуално първенство добре се получи, още повече че Симеончо хвана ЕЛО след него.

На "Морското конче" тази година пък би Даниел Марков. В интерес на истината, трябва да призная, че на Даниел Марков това не му беше най-силния турнир, записа загуби от деца, които обикновено побеждава. Но пък от друга страна, Симеончо за последно игра с Даниел Марков зимата, на турнира на ШК "Ивис" и преди последния кръг двамата бяха с по 3,5 точки. Даниел победи, Симеончо загуби и накрая онзи с 4,5,  моя с 3,5.

- Добре бе, тати, не го ли виждаш, че е силен колкото тебе, с еднакви точки сте, не е да е с 2 точки разлика между вас. Където си паднал ти, там е паднал и той, където ти си бил, и той е бил там, какво му се плашиш?

- Ми ... той ми почна Югославска атака, пък аз не я знам!

- Бе ти толко и знаеш какво е Югославска атака!

Обаче на "Кончето", като му се падна да играе с Марков, и все се надявах да го излъже този път, имах едно такова усещане отвътре. Така де, ако иска да отива напред трябва да се научи да ги печели тия партии.

- Тати, тръгна ми на Югославска атака (аз му бях показал какво е и как горе-долу да се пази), аз го излъгах на едно място и му свързах царя и дамата!

После, като погледнах партията - голяма касапница е било, верно Марков е почнал Югославска атака, обаче Симеончо много хитро го е вързал на едно място и му е нанизал царя и дамата!

В крайна сметка на "Кончето" Симеончо е V-ти по по-лош коефициент. +5 -2 =0. 5 т, на точка и половина от победителя и на половин точка от третото място.

И така, Симеончо се върна с много голямо самочувствие от "Морското конче" миналата седмица. 

На вчерашния турнир на "Флорина" се записаха само 7 участници; лято е, децата още не са се прибрали от провинцията. Симеончо не виждаше конкуренция сред останалите, аз също, поне 5 мин преди да започнат. 

- А ако дойде Божидар?

- Ще го бия!

- Сигурен ли си?

- Да бе!

- Добре, ще видим ...

И Божидар се появи 5 мин преди да почне турнира. Симеончо първоначално ядеше бой от него, от 10 партии примерно Симеончо ще спечели 3-4. Постепенно обаче започна да го изравнява, няколко пъти направиха ремита, като Симеончо беше в по-добра позиция и се съгласяваше на реми от страх да не загуби. А тъй като вчера така и си останаха 7 играчи, на практика играха "всеки срещу всеки" и взаимния сблъсък беше неизбежен.

Божидар обаче загуби още в първия кръг, не знам какво го излъгаха. 

Симеончо пък загуби в третия.

- Е що?

- Абе аз му направих вилица на коня и офицера.

- Е що тогава загуби, нали съм ти казвал да сменяш след като излезеш с фигура напред, за да не стане някаква изненада?

- Исках да опитам една комбинация, не се получи и той ми плени топа.

- Виж сега, случва се, не е станало кой знае какво. Ама тоя, дето те би, като му погледна участията в chess-results.com и той навсякъде е след тебе и яде бой, що го пускаш такъв да те бие?

 След това обаче се падна с Божидар, няма мърдане.

- Какво направи?

- Бих го!

- Ама аз чух треньорите отвън, че си му дал пиес на топа.

- Той и без пиес си беше заминал!

Порасна му самочувствието на Врабчо!

После Божидар победи това момченце, което би Симеончо, накрая двамата (Симеончо и Кристиян) се изравниха на върха с по 5 т, но регламентът беше такъв, че се гледаше партията помежду им, и Симеончо остана ІІ-ри в генералното класиране, но пък взе І-во място във възрастовата си група (а от 7 участника 3-ма попаднаха в нея). 

Та като цяло, това лято първо взе ЕЛО, после се научи, че няма непобедими съперници и победи някои кошмари от миналото и свикна да се движи непосредствено зад първите. Подготви си много добра основа за следващия сезон.

Греда в последната минута

Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми.

Симеончо за втора година участва в турнира "Купата на лъвчетата".

Миналата година му беше не само за пръв път, но принципно му беше първи турнир с дълга контрола. На турнирите на "Флорина" рядко стига до часовник, но принципно една партия му е около половин час максимум. Миналата година имаше много аматьорски изпълнения като за първи път, една партия я приключи за ~25 мин и имаше големи истерии ("Ми аз се предадох!", "Е що се предаде?", "Ми щеше да ме матира.", "Е как ще те матира?", "Ми направи ми вилица и аз не видях, че с дамата ми взема една пешка ..."). Ама това беше миналата година.

През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.

И така, турнир "Купа на лъвчетата", 7 кръга, състезателите от силни по-силни. Всичките 7 съперника на Симеончо бяха градирани, Симеончо спечели 4 партии, загуби 2 и една завърши наравно. 

Плюсовете: спечели турнирна победа срещу един от близнаците Занови (най-силните в школата на ЦСКА в неговата възрастова група), и то не каква да е победа, а беше тотален разгром. Аз като гледах после партията - еб*ти касапницата е било, дай тоя офицер, дай и другия офицер, че не ти трябват, айде довиждане. Дойде му много приятен реванш за загубата отпреди 2 седмици на зоналните квалификации. Втори плюс: победи едно от силните момичета на този турнир, Анджелика Николова, с много усилия, много завързана партия, но я победи. Трети плюс: победи градирани противници, сега то кой по-силен, кой по-слаб, но за Симеончо това има значение.

Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.

Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.

Във втория ден от турнира Симеончо продължи с добрата си серия, две победи в V-ия и VІ-ия кръг и пак тръгна към върха на класирането и преди последния кръг беше 7-ми, като имаше теоретичен шанс дори за бронзов медал, в най-лошия случай щеше да е 4-ти или 5-ти. В последния кръг му се падна едно момченце от Плевен, като Симеончо си "изтегли" противника, той беше с половин точка повече. Не знам прегоря ли, уморен ли беше, много ли му дойде шаха вече, но удари греда - вместо да се класира в шестицата, излетя от десятката.

Не успя ...

Нищо, следващия път. 

Симеон - шампион!

Най-сетне Симеончо си взе първото място!

Мина като машина през турнира - 5/6, пет победи в първите пет кръга, безапелационно лидерство преди последния кръг. В класирането преди шестия кръг Симеончо беше победил всичко от второ до пето място в класирането. 

В първия кръг му се падна Берк Халим, и понеже веднъж се беше опарил с него, този път подходи много внимателно и нямаше изненади, Симеончо водеше с топ срещу кон и произведе дама, от там нататък му беше лесно да матира.

Във втория кръг му се падна Катерина, тя веднъж вече му се беше падала, и според Симеончо е силна, но играе бързо и не вижда елементарни неща. Така беше и този път, партията приключи много скоро след началото, Симеончо я беше излъгал нещо и не срещна сериозна съпротива.

В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.

В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре.

В петия кръг му се падна Ерай, той също победи Боби в предния кръг и така Боби изхвърча от борбата за първото място, но пък Ерай очевидно не е толкова лесен противник. Минах да го видя по едно време какви ги върши Врабчо, той направи много хитър ход - смени топ за офицер и когато Ерай взе топа и си мислеше, че е на печалба от цялата тая работа в следващия ход Симеончо му взе топа, който се пазеше от вече взетия офицер. Тоест, спечели фигура, от там си направи партията интересна.

Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена.

Така преди последния кръг Симеончо водеше с 5/5 и беше на 90% сигурен победител. 

Само че тази увереност за малко да му изиграе лоша шега. 

В последния кръг му се падна Боби, което беше изненадващо, имаше друг състезател, с когото беше по-вероятно да играе, но това няма значение. Симеончо подходи много лежерно и аристократично (бе направо си се излигави), загуби за 5 мин и си тръгна доволен, но в същото време на втора дъска играеха Елена и Денис, които имаха по 4 точки преди кръга и при победа Денис щеше да изпревари Симеончо по коефициент. Добре, че Елена Павлова имаше силен ден и успя да победи, като по този начин свърши работата на останалите 10 % на Симеончо.
Както и да е, накрая се гледа крайния резултат и класирането. 

Та в крайна сметка след 2 втори места и един по болест пропуснат турнир най-сетне Симеончо взе първо място за пръв път тази година.

Второ поредно сребро

На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.

Турнирът беше като локум, сладка работа. Участваха дежурните заподозрени, Божидар пак се бута в групата на големите (4 - 8 клас), ама там има сериозни акули и не вирее много-много. Та на Симеончо конкуренцията не му е сериозна в групата за 3-ти клас; от тези, които се явяват рядко е губил.

Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди. 

Във втория кръг на Симеончо му се пада Ерай, с него досега не е имал проблем (мисля че са играли 2 пъти). Симеончо отново игра много предпазливо, но просто е по-напред от Ерай с материала, бързо си взе своето.

В третия кръг му се падна Гергана, аз за пръв път го виждам това момиченце, тя е и по-малка (първи или втори клас), но ми направи впечатление в първите два кръга игра много грамотно. Преди партията му казах да внимава с нея, да не я подценява, щото е момиче и с основание: Симчо взе много оспорвана победа, това момиченце има потенциал. 

В четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.

В петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.

- Е що?

- Ми останахме само с царе.

- А защо бързаш, имаше топ на осма линия, беше му блокирал фигурите, той за да се измъкне са му необходими 3-4 хода, ти през това време ще си разиграеш коня и офицера?

- Ми ...

- Ми, ми, ама с това реми изпусна първото място и сега ще разчиташ Боби да падне в последния кръг.

В шестия кръг, естествено, Боби не падна, въпреки че се изпоти с Гергана. Симеончо игра с Димитър, той е нещо като Ерай, не е особена конкуренция.

Та така, този път без загуба, но с две малоумни ремита, вместо да си вземе турнира отново е втори, на половин точка от първия. Сам си го направи, не е да кажеш че е играл с кой знае колко силни играчи или пък да е бил в трудни позиции и ремито му е успех.

Нищо, другия път.

На косъм

Симеончо е втори, дундьото - пети, а на първо място е Бобката

Не му върви на Симеончо в шаха тази година.

Първо в началото на годината участва в турнира на ШК "Ивис", където представянето му беше по средата - 3,5/7, после се разболя и пропусна първия турнир на "Флорина" за годината, а днес се размина с първото място на косъм.

А двата турнира бяха като локум!

Днес отиваме на турнира, аз му говоря редовните неща - да не бърза, да внимава, да гледа, да се чуди какво иска противника му, защо играе еди коя си фигура, а не другата, все редовните неща. Теглят жребия, пада се с някакво момченце (некъв дундьо), дето досега не е играл с него и идва по някое време:

- Загубих.

- Е що?

- Ми водих го с 3 пешки, той намали на 2, аз тръгнах да вадя дама, той ми заплаши топа, аз го местих и той ми направи шах-топ.

- Е не можа ли да да смениш топа за друга фигура?

- Не.

Както и да е, станалото - станало, то и на мен ми се случват такива неща.

После обаче, във втория кръг, заради загубата в първия жребият вече го праща срещу по-слаби съперници. Симеончо нямаше проблем, взе си своето, победната серия продължи и нататък, до последния кръг. Пет поредни победи, но заради глупавата загуба в първия Симеончо в последния кръг игра за второ място, не за първо.

Иначе дундьото от първия кръг остана на точка зад Симеончо в класирането, аз много се дразня когато го бие някой и накрая е зад него, но има и такива турнири, има и такива мачове.

Сребърният медал си е сребърен медал, потруди се за него, все пак с такъв старт и това е добре.

Още веднъж сребро

Симеончо пак взе сребро на турнира на Флорина вчера, този път раздели първото място с Божидар, но отстъпи по коефициент.

В първия кръг на Симеончо се падна някакво момиченце, не очаквах проблем и така се получи, Симеончо си я разби без да си дава особен зор.

Във втория кръг на Симеончо му се падна едно момченце, Сергей, от неговата школа, заедно ходят на тренировки, но онзи е по-голям с две години и доста по-опитен, както се оказа. Сергей го матира, Симеон сгреши и взе една пешка вместо да избяга от матова атака. В противен случай губеше пешка, но пък Сергей щеше да остане с крайна пешка, която трудно би излязла. Както и да е, Сергей си го надхитри, спечели си партията.

Ако има нещо, за което ме е яд, е партията в третия кръг. На Симеончо му се падна някакво момченце, видимо по-голямо от него, с очила и шапка, която му стоеше като тенджера на главата. Та Тенджерата го би, а беше се свил в началото, не очакваше очевидно да спечели, голяма радост беше след партията. Симеон уж стоеше добре, не знам какво се разсея и какво не видя, но крайният резултат не беше в негова полза. Лошото на тази загуба беше, че го изпрати срещу по-слаби противници в следващите кръгове и, съответно, му свали коефициента.

В четвъртия кръг на Симеончо му пратиха едно момченце с анцуг на ЦСКА (онова, дето фалира), съответно имаше бой, шамари и сръбска музика, Симеон много бързо го приключи, просто беше паднал много назад в класирането и му идваха слаби играчи. Така беше и в петия кръг, едно момиченце този път игра срещу него, Симеон после каза, че тя е играла много бързо, без да мисли, раздавала си е фигурите по две за лев. 

Когато играеш с по-слаби от теб, така е, понякога имаш чувството, че си губиш времето, но пък от такива играчи най-лесно се губи.

И така стигнахме до шестия кръг, където му се падна някаква девойка на 13-14 години, викам си "Тая сега ще го разнищи!", по едно време гледам другите партии свършват, Симеон още играе, отидох да надникна какви ги върши, доста добре се представяше, в един момент почна да прибира къде пешка, къде офицер, остана с топ и офицер срещу топ, смени топовете, произведе дама и я матира без проблем.

Накрая обаче се оказаха двамата с Божидар с по 4 т. в категорията си, но коефициентът на Симеон беше по-лош и съответно, остана на второ място.

Нищо, другия път!

Въртележка

На днешният турнир на Флорина стана голяма въртележка.

Симеончо първоначално планирах да го пусна и на двата турнира - и за трети, и за втори клас. Та пристигаме сутринта, регистрира се сам, докато аз паркирах, турнира започна. Аз гледам участниците, има 3-4 постоянни, които обикновено се класират в десятката, а един съученик на Симеончо дори редовно си взема сребърния медал независимо от възрастовата граница. Жребият за първия кръг размина Симеончо със силните играчи, първата партия си я взе без проблем. Неговият съученик обаче спечели служебна точка, противникът му така и не се появи (това има значение в края или поне аз си мислех така).

Във втория кръг Симчо се падна с едно момиченце, което в предния турнир го би. Този път Симчо си взе реванш от нея, и то много убедително, в много завързана партия - първи беше дал две леки фигури за една тежка, после имаше възможност да и свърже офицер и топ и да изравни фигурите и да излезе с предимство, не го видя, после пропусна да поиска пиес и да вземе дама без пари, накрая изравни фигурите, смени дамите и остана с топ срещу офицер и спечели.

В третия кръг Симеончо се падна с някакво детенце, за пръв път го виждам на турнир, не знам втори или трети клас е, приключи го бързо, онова се обърка и почна да прави грешни ходове, а два грешни хода губят партията. Така се оказа водач в класирането, не му се беше случвало от доста време.

В четвъртия кръг обаче Симчо сбърка някъде, не гледах партията, загуби, а момченцето, което го победи, дръпна еднолично в класирането, с 4 победи. Симеончо остана втори, или поне около второто място, с 3 точки, имаше и други дечица с толкова. Странно, преди кръга имах усещането, че Симеончо ще победи, не е като друг път да се притеснявам, че ще обърка нещата, но не се случи. Но пък на това ниво вече няма начин, играе със силни играчи.

В петия кръг на Симеончо му се падна стар познайник, едно момченце, което първо го победи веднъж вече есента, и след това го гледам, редовно се класира напред. Симчо не знам какво го омагьоса, в един момент гледам как със замах взе една пешка, онова не очакваше, направо му се откачи ченето от изненада. В един момент Симчо поведе с две пешки, почна да сменя фигури, онова хлапе нямаше инициатива и в крайна сметка останаха с дама и топ срещу дама и топ и две пешки в повече за Симеончо. Хлапето в един момент тръгна да взема една пешка и да се опитва да матира, Симчо ама много елегантно пробута една друга пешка, уж искаше смяна в центъра, като в същото време си пазеше атакуваната пешка, хлапето не му видя дамата, върза се на уловката, взе с шах, а Симчо го изпердаши отзад и с дама и топ срещу топ му беше лесно.

В шестия кръг пак му се падна силен играч, но интересното беше, че водачът в класирането се падна с Божидар, съученикът на Симеончо. Божидар имаше загуба във втория кръг от същото детенце, което Симчо победи в петия. Ако Божидар победеше щеше да стане въртележка между тримата на върха и като нищо Симчо можеше да вземе и първо място, независимо от загубата от прекия си конкурент, всичко зависеше от коефициентите на играчите. Точно така и стана, Божидар победи, загубилото момченце се разрева още на масата, а аз почнах да се въртя около съдиите да видя какво ще стане с класирането. И накрая се оказа, че въпреки загубата в последния кръг, коефициентът на досегашния лидер е достатъчно висок, за да остане на първо място, а Божидар измести Симеончо от второто.

Голяма въртележка стана накрая в класирането, разликата между децата на върха беше по 1 пункт в личните им коефициенти. От една страна Божидар победи в прекия двубой, но не взе първото място, от друга Божидар имаше служебна точка в първия кръг, от трета - и трите деца имаха по 5 точки накрая - има го и това, важното е че Симчо този път беше съсредоточен, не правеше глупави грешки и недовижданията му бяха сведени до минимум. На мен ми се искаше да останем и следобед, да играе в турнира за втори клас, предполагам, че нямаше да има много деца, но още е малък, много шах щеше да му дойде и да почне да прави глупости в последните кръгове. Както и да е, лятото ще има разни летни школи и турнири, ще го пусна и там. 

На турнира за трети клас

Симеончо този път е без медал, но нямаше и

за цел да взема.

Мина един месец и пак е време за шах.

Този път обаче решихме Симеончо да се пусне на турнира за трети клас по няколко причини. Най-основната беше, че при третокласниците играчите са много по-малко, обикновено до 30; в същото време второкласниците рядко падат под 60, а се играят само 6 кръга по швейцарската система - в случая е много по-справедлива (макар че ми излязоха едни съмнения като видях крайното класиране). Отделно, то турнир за трети клас, но половината са второкласници, да не кажа и по-малки. 

От друга страна, Симеончо има няколко състезания по математика тия дни, та повече наблегнахме на подготовката му за тях, шахът остана на заден план. Та една проверка срещу третокласниците щеше да ни дойде малко като сверяване на часовника, малко така да видим къде се движи, колко са му силиците. Още повече, че на първия турнир за годината, през есента, тогава организаторите ги смесиха, второкласници и третокласници, Симеончо се падна да играе с трима от трети клас, спечели срещу двама.

Та отиваме, регистрираме се, сядам с него - спокойно, тате, целта ни е да биеш един-двама, стига ти толкова, те са силни тия.

Силни друг път.

Това са победителите, Симеончо е пети, игра срещу първите двама и шестия.
Хлапето на трето място (аз го наричам "Кажи, баба, тенкю") загуби в първия кръг,
веднъж не седна по-напред от 5-та маса и накрая се оказа, че най-силният играч, с
когото е играл е 7-ми в крайното класиране. Няма нито една партия срещу играч от
шестицата, как става това?

От 22-ма участника този път със сигурност 4-ма бяха второкласници, отгоре на всичко победителят се оказа от първи клас (много е силно хлапето). Симеончо пак имаше много яки отигравания, в една от партиите жертва офицер, за да извади царя на противника си и да му сканира дамата. Като му каза "шах-шех" онзи в първия момент не можа да разбере какво точно става, после беше много разочарован. В друга партия пък Симеончо първо спечели дама на 7-мия ход, после на 10-ия я върна - какво да го правиш, още е детенце, едно му говориш, друго му остава в главата, тя не е лесна тая. Като цяло обаче му се падна доста тежък жребий, игра срещу първите двама в крайното класиране (и загуби), докато някои дечица доста необяснимо за мен се оказаха пред него.

В крайна сметка Симеончо е пети - с четири победи и две загуби, на половин точка от третото място, на една от второто. Като за турнир за сверяване на часовника - много добре, доволен съм.

Като датчаните

Това е преди да започне третия кръг. Снимах го преди всеки кръг, за късмет. Момченцето с очилата най-много го озори.

Помните ли как датчаните станаха европейски шампиони през 1992 г? 

Като ги събираха от плажовете.

Нещо подобно се случи със Симеончо вчера, но всичко започна в петък вечерта:

- Виж, треньорът му е сложил бележка, ще има турнир по шах в събота.

- Искаш ли да отидеш?

- Не!

- Е що?

- ... 

- Избирай, или плуване, или шах в събота!

- Уфффф, добре, шах! (що толкова не му харесва плуването, не знам).

Така в събота, след сутрешното решаване на задачи (все пак го чака финал в Несебър след месец) с велосипедите отидохме на турнира, който се оказа последен за годината (имало е и други, но поради една или друга симеончовска причина не сме разбрали за тях).

Преди да започне турнира Симеончо направи един спаринг с Божидар, момченце от неговото училище, но от съседен клас. Честно казано, аз се отчаях, то не бяха празни ходове, то не беше раздаване на фигури, страшна работа, аз си помислих "Къде сме тръгнали, ще го опердашат и ще се фрустрира!".

На тати шампиончето в домашна обстановка!

Е да, ама турнира започна, теглиха жребий, Симеончо извади късмет, падна се с някакво момченце, и за 5 мин го опердаши - 1:0. Мисля си, нормално, в първите два кръга ще е така, по-лесни противници ще му се падат, после става сложно. Втория кръг също нямаше проблем, противника му беше много объркан, направи три неправилни хода и по правилата на турнира загуби автоматично - 1:0 и 2/2.

В третия кръг се притесних, падна му се някакво момченце с очила, изглеждаше уверено, много нападателно играеше, аз гледах отдалече и не знам Симеончо какво го омота, обаче резултатът беше 1:0 за Симеончо и 3/3.

В четвъртия кръг му се падна друго умно момченце, то вече слаби не можеше да му се паднат, и аз най-сетне реших да видя какви ги върши Симеончо. Останах изненадан, в мителшпила Симеончо беше с дама и топ срещу два топа и офицер (беше сменил топ и лека фигура за дама), смени топовете и почна да пробутва пешките, накара противника си да смени офицера за проходна пешка, след което му взе и топа, произведе дама и го матира! 1:0 и 4/4 - брех, тоя Симеончо!

Остана петия кръг, с друго момченце, което беше с 4/4. В тоя момент си помислих "Айде, тати, да те видя вече какъв си шахматист!", като очаквах противникът му да е малко по-сериозен. По едно време Симеончо извика съдията, другото дете беше направило неправилен ход, след малко пак викна съдията, а след още малко отивам към масата, той става и тръгва към мен ...

- Какво направи бе?
- Ми матирах го!

Ей, т`ва децата ник`ва милост нямат, матирал го! Те за ремита не са и чували още!

5 от 5!

Обаче се оказа, че още едно момченце има 5 от 5 и за да се определи крайният победител трябва да играят блиц, с часовник. Викам си, край, той никога не е играл с часовник, ще почне да се върти, да се чуди какво да направи, до тук беше, ама айде, първи турнир, и второ място не е зле. И докато си ги мисля тия работи, гледам, Симеончо му е взел две фигури и пешка, а онова мота в ръцете си фигура и пешка. Приближавам се колкото мога, гледам внимателно - наистина е така, Симеончо го е излъгал нещо. И като се почна, едни дами и офицери свързани, едни диагонали се държат, топове в центъра, дай пешката, дай топа, дай дамата, това не ти трябва - аз направо се уплаших, то такава касапница стана. Накрая противникът на Симеончо остана с цар и два топа, Симеончо беше с дама, топ и два офицера, май и един кон му беше останал - шах, шах, шах, дай топа, дай царя, айде, довиждане!

6 от 6, първо място!

Точно като датчаните през 1992 - ра, не му се ходеше, а стана първи!

П.П. Информация за събитието може да намерите тук, а също и тук.

Победител

Симеончо - награден!

Призовата тройка

Събитие: Първи Детски турнир по боулинг. 

Място: Плейграунд в мола на "Цариградско шосе".

Участници: дечица от първи клас на 125-то СОУ.

Понеже търчах цяла сутрин напред-назад, а и не разбрах в колко часа точно трябва да отидем, затова се пласирахме за втория тур.

Добре, Симеончо се падна с още 2 момиченца да играе и това въобще не се оказа предимство за него, защото първото се оказа победител в първия кръг, и то с разлика. 

Но-о-о-о ... Симеончо е Симеончо, от всички турнири, в които участва през месеца най-малко съм очаквал да спечели нещо тук, но какво да се прави, талант.
За пръв път игра боулинг на истинска писта, с истински кегли и истинска топка, за пръв път направи страйк, за пръв път спечели на истински боулинг, а точките му се оказаха достатъчни за ІІІ място и медал (първите две места ги взеха две дечица, които имаха точки и на първия кръг). Е, то в течение на играта стана ясно, че принципно събарянето на кегла си е успех, но все пак какво да искаш от деца в първи клас?! Топките са тежки, децата не знаят нито как да застанат, нито как да пуснат топката, нито как да замахнат, а бе въобще голям майтап беше отстрани. Стигна се и до сълзи на нашата пътека, защото едното момиченце победило предния кръг с разлика, а сега беше последна - рев, сълзи, драми (а майката е неква çok güzel Наташка, така че, нали ме разбирате, трябваше да утешаваме детенцето) ... бе то сложно стана.

Таблото в края на мача

А това до Симеончо е Лора

А накрая всички получиха дипломи и награди, така че сълзи тогава нямаше.

Но все пак, Симеончо взе медал само с участие в кръг, което за нас вкъщи си го прави чиста проба победител. Първи медал му е, в каквото и да било. Вчера цял ден се разкарваше с него из апартамента.

Победител!