Подаръци

 Коледа е, а аз бях послушно момченце тази година!

Световният ден на книгата в офиса

Моят подарък е на третия ред, а моите подаръци са на първия горе вдясно

 В Световния ден на книгата в офиса предложиха да си разменяме книги. Записваш се като желаещ, посочваш какви жанрове харесваш, после теглиш име на някой от записаните, виждаш кого си изтеглил и какво предпочита да чете и му купуваш нещо за подарък.

Сега, аз малко изтарикатях като се регистрирах, написах само един жанр като предпочитан и той беше "Юридически трилър" по простата причина, че в този жанр първото и най-вероятно единствено име е това на Джон Гришам. Гришам е доста продуктивен писател, продължава да пише и да издава книги всяка година, а аз, благодарение на няколко руски сайта редовно се снабдявам с най-новите му произведения, къде на руски, къде на български. Последните две книги, които издаде, са "Момчетата от Билокси" и "Размяната", която последната към момента не е отразена на страницата му в Уикипедия, нито на българската, нито на руската, нито на английската му страница.

Така, пуснах въдицата и зачаках. Ходът се оказа успешен - не знам кой беше изтеглил моето име, но получих "Размяната" - единствената (засега) книга, която не съм свалил. Шансът да получа нещо, което съм изтеглил и чел не беше малък - я някоя от книгите за остров Камино, я "Момчетата от Билокси", но рискувах и спечелих, както казва Ицата Стоичков.

Какво получих аз

Аз пък трябваше да подаря книги на една колежка, посочила три жанра - Приключенски, Ужаси, Фентъзи. Аз, като книжно дете, реших да не се ограничавам с един подарък, а с два. 

В категорията "Фентъзи" и избрах "Краят на вечността" от Азимов. Една от най-интересните му книги, които съм чел. Доста ми хареса навремето, когато я четох, даже съм си я набелязал за препрочитане тази година, да видя дали ще стигна до нея. Тя си е в класическия жанр "Научна фантастика" или поне едно време така му викахме, тва "Фентъзи" много модерно и педераски ми звучи. За целта даже поръчах антикварно издание от 1981-ва година (библиотека "Галаткика"), новото от след 89-та е изчерпано в книжарниците. Във втората категория "Приключенски" избрах "А планините ехтяха" - къде по-приключенска книга от това, сигурно "Винету" или "Съкровището в сребърното езеро" трябваше да избера. Силно се надявам да ги прочете, книгите си струват.

Та така, оказа се, че не съм единственият четящ книги в тази фирма и съм много доволен, че участвах в подобно нещо - дано се задържа тук и дано тази традиция да продължи и догодина. 

Време за милост

 Последната книга на Гришам, която прочетох, и от която съм във възторг!

Не знам колко звезди, точки, бала да му сложа. Не 10 от 10, 20 от 10 са му малко! Страхотна история (както обикновено) но за разлика от досегашните му новели с продължение: 

• В историята има нишка към "Сянката на чинара" - Порша работи в кантората на Джейк Бриганс нещо като секретарка/помощник и се готви да постъпи в Юридическия факултет на университета в Оксфорд. В края на книгата настъпва моментът на раздялата, Порша отива в Оксфорд и оставя една евентуална бъдеща връзка;

• Основния сюжет в книгата е защитата на непълнолетно момче, убило мъжът, при който живее с майка си като защитна реакция на домашно насилие. Утежняващото в случая е, че Стюарт (убитият) е помощник-шериф, а действието се развива в окръг Форд (къде другаде) в Мисисипи. От една страна е домашното насилие, системния тормоз, и сексът с малолетната сестра на Дрю (момчето) Кийра (това със секса с тийнейджърките в американската литература ми е малко като едно време руски филм без кон, без чай и без влак няма), от другата все пак е убийството на служител на закона. 

• Паралелно с делото на Дрю Джейк Бриганс води дело и срещу железопътна компания, с чийто влак е станала катастрофа, отнела животите на 4-членно семейство, от което единствения оцелял е третото им дете, което не е пътувало с тях. Джейк намира проучва всички свидетели, намира всеки един от тях, но само един остава енигма почти до края, когато нает от Джейк детектив го открива и разпитва. Показанията не са в полза на Джейк и той решава да не го обявява пред ответната страна и съдията. Проблемът е, че свидетелят изведнъж решава да провери какво става с това дело и дава показания пред адвокатите на ЖП-компанията, което застрашава изхода на делото за Джейк. Още една връзка към евентуално продължение на книгата.

• Финално, Джейк е пред банкрут, а с жена си решават да осиновят детето на Кийра (което е от Стюарт), като се споменава и евентуално напускане на Клантън. Интересно ще е да се разбере какво ще стане с него.

Като цяло, чете се на един дъх. Отдавна не съм правил ревюта на книги, които съм прочел, но тази си заслужава.

Добре забравено старо

След гредата с "Взлом" се преместих на една проверена и сигурна територия, Джон Гришъм. За една вечер минах 10% от книгата, и то при положение, че имах тренировка и трябваше и на танкове да играя, че има специални мисии.

Ето ви един цитат, на който се натъкнах тази сутрин:

– И изведнъж всичко приключи – намеси се Честър. – Цената на въглищата рязко спадна и “Вейдън” се изпариха за една нощ. Адвокатът на Уебстър им сервира сметка за четиристотин хиляди долара и ново съдебно дело. Около месец по-късно “Вейдън” обявиха фалит и изчезнаха. Преструктурираха се в нова компания и все още съществуват. Собственикът е някакъв милиардер от Ню Йорк.

– Значи семейството не е получило нищо? – попита Саманта. 

– Почти нищо – каза Мати. – Няколко дребни суми в началото, нищожна част от договореното. 

– Любимият номер в този бранш – обади се Честър. – Копаят въглища, докато има, после обявяват фалит, за да избегнат плащанията и всякакви искове. Рано или късно се появяват с ново име. Същите слаби актьори, само заглавието е ново. 

– Това е отвратително! – възкликна Саманта. 

– Законът го позволява.

Джон Гришъм, "Планината Грей" 

Позната картинка от родната действителност.

А както са казали хората, всяко ново е добре забравено старо.

За някои неща, като финансовите пирамиди, финансовите гимнастики със заплатите (осигуряват те на минимална заплата, а на ръка ти дават остатъка), нулевите печалби (или пък работата 10 години на загуба) или пък, както е описаното в случая, умишлените фалити - е, както казва една реклама, гърците са го измислили. Ние не сме чак толкова умни, че да откриваме тепърва топлата вода.

Май ще се окаже, че и Гришата, и Валентин Златев, и Сульо и Пульо четат книжки или поне хората, които им движат бизнес-делата четат, и това е поредното доказателство че тези, които четат книги управляват онези, които гледат телевизия.

Още от Гришам

Доста съм занемарил споделянето на прочетените от мен книги, до известна степен оправдание ми е, че "Дива"-та се счупи баш преди почивката и ходи на ремонт извънредно. След като си я взех, първото нещо, което направих, е да си дръпна малко литература от нета, основно от руските библиотеки (щото у нас си имаме само Читанка.инфо основно, ама на оня галфон и тя му беше много).Подобна история е и "Трибуните", но тя е посветена на треньор по американски футбол в малко градче в Средния Запад. Новелата е кратка, и описва влиянието на един най-обикновен треньор по американски футбол върху "малкия град". Град, който всъщност живее с победите на местния отбор в първенството на щата, със съдбата на играчите си, със звездите на отбора и който очевидно няма нищо друго пред себе си. И в един момент си казва "Ами накъде сега?".

Първата книга беше "Обжалването". Хубавото на книгата е, че избягва от сладникавия сюжет "Давид срещу Голиат" с гарантирана победа на "малкия човек" накрая. Напротив - Голиат си печели така, както е в реалния живот; Давид ... е, Давид определено не печели, въпреки че новелата започва с победа в съдебната зала.

Голиат е собственикът на химически концерн (Крейн кемикълс), който с години е тровил водата и почвата в малък град, а Давид са адвокатите на една жена, която е изгубила мъжа си и детето си от рак. Съдът присъжда в нейна полза огромно обезщетение, което собственикът на Крейн кемикълс Карл Трюдо няма намерение да плати. Окончателното решение трябва да го вземе Върховният съд на щата Мисисипи, и всъщност около него се върти цялата история. 

От едната страна са малките хора от малкия град, които трябва да работят нещо, за да преживяват. От другата страна лъскавият свят на парите, на борбата за надмощие и на властта. И (много подходящо за България) Гришам описва как г-н Трюдо слага ръка върху Върховният съд на щата Мисисипи - с намирането на подходящите хора, подходящите машинации и подходящия човек, когото да спуснат там и да гласува "правилно". На практика изборът на съдия във Върховния съд на щата Мисисипи се оказва една огромна машинация, в която се наливат няколко милиона долара, за да не стигнат едни други милиони до хората от Баумор. В историята има и губещ - и това именно е новоизбраният съдия във Върховния съд на Мисисипи. Хубавото е, че го разбира, но за съжаление - късно и по неприятен повод.

Другата новела e "Да играеш за пица" - кратка история на куотърбек от НФЛ, който се дъни свирепо на финален мач в Америка и неговият агент му намира отбор в Италия. Да, оказва се, че в Европа също се играе американски футбол (то и в Америка се играе сокър, така че нещата са фифти-фифти). Джон Гришам не е само адвокатски истории и съдебни зали, но въпросната новела е леко и приятно четиво, което не те кара да се замислиш толкова сериозно, колкото предното произведение. Тук вече е има happy end, и той е достатъчно предсказуем - американският неудачник си сяда на задника и играе основната роля в спечелването на Суперкупата в Италия. Не е нещо особено като сюжет или като герои, но е доста приятна и неангажираща за четене. 

Интересни истории пише Гришам, дори да не отнасят за съдебни зали, казуси и милиони долари обезщетение.

Адвокатският свят на Джон Гришъм

Клиентът

Така-а-а-а ... срам - не срам, ще си призная, че открих Гришъм доста късно. А бе направо - сега. Гледал съм филми, правени по негови книги - "Версия Пеликан", "Клиентът", "Фирмата", но не бях чел нищо негово.

Преди около месец - месец и половина започнах с "Бялата къща". И макар Гришъм да е известен със съдебните/адвокатските си трилъри, "Бялата къща" всъщност няма нищо общо с това - разказва се за 7-годишно момче, което живее в памучна ферма в Арканзас - за живота във фермата, грижите около памука и неговото прибиране, за сезонните работници - планинци и мексиканци и за едно наводнение, което унищожава по-голямата част от реколтата и принуждава семейството на момчето да напусне фермата в търсене на работа и по-сигурен живот във фабриките на Север. За взаимоотношенията със съседите, с познатите, с другите фермери... за тогавашните нрави във фермерския Юг. Много приятна история, много лесно и бързо се чете.

Може би защото разказаното в книгата се доближава до някъде до нашия бит (въпреки, че действието се развива някъде през 1952 година), но прочетеното ми хареса и го подкарах Гришъм по ред на номерата - "Адвокат на улицата", "Време да убиваш", "Камерата", "Клиентът" ...

"Адвокат на улицата" е малко наивен според мен - млад адвокат става заложник за няколко часа на бездомник, след което открива, че фирмата, за която работи е косвено виновна за заложническата драма. Напуска, започва да защитава бездомници и първото му дело е срещу бившите му работодатели ... Прекалено американско, с хепи енд, в който богатите адвокати осъзнават грешката си.

"Време да убиваш" е първият роман на Гришъм, който му носи известност - чернокож убива двама бели, които са изнасилили 9-годишната му дъщеричка. И му повлича крак - останалите книги, които прочетох, все са свързани с щата Мисисипи и американският Юг. Расизмът, Ку-клукс-клан, сегрегацията, чернокожи, граждански права .- всичко това започва от "Време да убиваш". Това, което най-много ми харесва в Гришъм, е че не губи време в излишни описания - историята се развива много бързо, няма излишни описания на природни красоти или нещастни житейски съдби. Финалът е малко в стил хепи-енд, очакван, справедлив и логичен и липсва пудрата. Книгата също е филмирана, но някак си едва ли ще изтърпя захаросаните физиономии на Сандра Бълок и Матю Маконъхи, въпреки участието на Самюел Джексън.

Действието се развива на същото място и в "Камерата", но там ролите са разменени - подсъдимият е бял, ку-клукс-клановец и осъден за двойно убийство, извършено преди 23 години. Очаква го газова камера, а един месец преди изпълнението на присъдата защитата му я поема внукът му, който от години живее под друго име и дълго време не е знаел нищо за него. Този път няма хепи енд, няма помилване в последната секунда, няма победоносна пледоария на адвоката в последната минута - Сам Кейхол е екзекутиран, но краят е логичен и очакван.

Време да убиваш

Както казах, преди години съм гледал екранизацията на "Клиентът", но почти нищо не помня. Пък и трябва да призная, книгата е в пъти по-интересна от филма. Въпреки, че филмът е почти 2 часа (пак го гледах снощи), доста е претупан; екранният образ на федералния прокурор Рой Фолтриг е доста различен от книжния - вероятно заради Томи Лий Джоунс, не върви все пак да играе такъв задник. Но пък определено Сюзън Сарандън е много точно попадение за адвокатката Реджи Лав, особено ефектна е във въвеждащата я сцена - боса, с пола до коляното, сгъната на перваза в кантората си. Мафията във филма е много по-слаба и пасивна, отколкото в книгата, някои моменти с нейно участие не са екранизирани и съответно, някои герои са спестени. За сметка на това Антъни Лапалия е много добър избор за ролята на мафиоза Бари Мулдано.

Не ми хареса образът на Марк Суей - и на двете места. Прекалено е печен за 11 годишно хлапе. Колкото и да го е научил животът на улицата, айде сега, това да не ти е "Неочаквана ваканция". А специално във филма Бран Ренфро много копира от играта на Едуард Фулронг (Джон Конър) в "Терминатор 2".

А най-хубавото от всичко е, че имам още няколко книги на Гришъм на Дива-та плюс достъп до две руски онлайн библиотеки, откъдето също може да се свалят книги.