Късметлията

 Една история от нета.

В една компания се завъртя разговор около късмета. Аз твърдях, че няма никакъв късмет, да не говоря за каръщината. И че нашият живот се подчинява само на теорията на вероятностите и до известна степен на нашите усилия. И тогава думата взе Андрей. Андрей, освен отличен кинооператор беше и заклет спортист - покорител на планински върхове и женски сърца. И ето неговия разказ.

Звъни ми един съученик, Витя, пита ме за нечий номер. Ние се разговорихме за живота и Витя си призна, че той е най-големия карък в света. И напълно е свикнал с това. Жена му избягала с негов приятел, с когото той ги запознал, на работата също му е адски кофти. В офиса имало съкращение, трябвало да съкратят един от 15 души и решили да теглят жребий. Теглили и, естествено, Витя изтеглил "уволнение". Дошъл шефът и казал, че в отдела не са 15, а 17 човека, двама са в командировка. Решили като се върнат да теглят нов жребий. Дочакали ги, теглили нов жребий, Витя отново изтеглил "уволнение".

Накратко, трябвало да спасявам стария си училищен приятел от черната карма и каръщината. Предложих му да идем заедно за няколко дни сред природата - с палатки, огън и останалите екстри. Обикновено подобни мероприятия поставят нещата на местата им. Витя, макар и никога да не е ходил на поход с радост се съгласи.

Взех две раници, две едноместни палатки, накупихме си консерви, разни други неща, хванахме влака до някъде и после пеша през гората. Вървим през нея, птичките пеят, настроението ни е приповдигнато. Особено на Витя, на него видимо му хареса. 

Изведнъж Витя се спъна, залитна и бавно, смешно падна напред върху ръцете си. В първия момент нищо страшно, дори се засмях. А Витя загуби съзнание за известно време. Като дойде на себе си се оказа, че докато падал, раницата по инерция продължил напред и една от консервите го ударила по тила с ръба си. Кръв, цицина, аз дори исках да се върна, но Витя ме уговори да продължим. Залепих го с лейкопласт, дадох му таблетка против главоболие и продължихме нататък, но настроението вече не беше същото. Намерихме подходяща полянка за бивак и започнахме да се устройваме. 

Аз разпънах своята палатка, Витя неговата и аз, от висотата на своя опит започнах да му давам съвети:

- Виж, разпънал си палатката си под старо дърво. Ако през нощта има буря такова дърво може лесно да падне върху теб.

- Да де, но и твоята палатка е под дърво!

- Моето е изправено, а твоето е наведено над палатката. Помисли накъде ще падне!

- Прав си - каза Витя и премести палатката си от другата страна на дървото.

Накратко, през нощта мина някакъв ураган за десетина секунди. В резултат на това дървото на Витя беше изтръгнато от корен и хвърлено на другата страна, върху палатката му. Слава Богу, нямаше счупени кости, но ударът пак му се случи по тила. Тук вече повярвах, че моят съученик е абсолютен карък. Наложи се да му отстъпя своята палатка, аз да се подслоня под онова, което остана от неговата.

На другата сутрин Витя дълго сумтеше и мънкаше, докато най-накрая не събра смелост и не попита:

- А сред природата как се ходи по нужда? Има ли някаква технология?

- В смисъл, по голяма нужда ли?

- Да.

- А, още не си ходил ли? Ето ти инструкцията: вземаш тоалетната хартия и лопатката. Харесваш си място, изкопаваш си дупка, вършиш си работата и после заравяш дупката обратно. Нали трябва да пазим природата?

- Да, разбира се. Е, аз отивам.

След известно време Витя се върна и смутено попита:

- Андрей, а как мога да измия лопатката?

- Защо ще я миеш? Дори вода нямаме за това. Избърши я в тревата и я пъхни обратно в калъфа.

- Не, в тревата няма да стане, тя цялата е в лайна.

- Откъде-накъде, Витя, си забил моята титанова лопатка в лайната?

- Не съм я забивал и всъщност то не е моето. Просто не ми провървя, започнах да копая дупка, а там вече беше заровено нечие лайно. Как сега мога да измия лопатката?

Тигър и човек

Русия, Приморския край, 2008 година. Село през зимата, около два часа през нощта.
Местният фелдшер се събужда от странен шум под прозореца си, но тъй като шума бързо затихва, фелдшерът решава да не задълбава и се обръща на другата страна и продължава да спи. На сутринта сладкият сън се прекъсва от позивните на пикочния му мехур (дори и при фелдшерите утрото не започва с кафе), но добирайки се до вратата на къщата фелдшерът разбира, че не е толкова просто да я отвори, колкото изглежда. Нещо затиска вратата отвън. Повторните опити да я отвори били също толкова неуспешни, колкото и първия и, съвсем отчаян, фелдшерът приема единственото вярно решение - да излезе през прозореца. Оказвайки се на улицата нашият герой решава да погледне какво му затиска вратата и после да търчи към тоалетната. А това решение се оказало напълно погрешно! Работата е там, че в зимното утро, в тъмнината фелдшерът не забелязал следите от едрия звяр, с които бил осеян целия двор. А тигърът (огромен мъжки тигър) лежал спокойно на верандата, точно пред вратата и гледал фелдшера с хладен, но в същото време неагресивен поглед. 

Бързо оценявайки ситуацията фелдшерът разбрал, че да се добере обратно до прозореца, при всичкото си желание няма да успее ... Около 10 минути двамата се изучавали един друг, на човекът вече не му се ходило до тоалетната, тази нужда отпаднала в момента, в който срещнал погледа на тигъра. 

Скоро тигърът разбрал, че човекът пред него не е опасен и се приближил. Вие някога усещали ли сте сърцето си да се откъсва и да слиза в петите ви? А фелдшерът точно това почуствал! Все пак се взел в ръце и забелязал метална примка на шията на тигъра - "подарък" от китайски бракониери. Такива примки китайците залагали за елените и други подобни животинки, но понякога в тях се хващали и тигри. Телта вече се била впила достатъчно дълбоко в кожата на животното и започнала да загноява. В какво ли отчаяние трябва да изпадне дивото животно, за да се обърне за помощ към хората? Така или иначе, фелдшерът разбрал всичко и две седмици тигърът живял при него, като получавал лечение и храна. Местните жители доста охотно помогнали, никой не останал безучастен. Всички процедури по обработка на раните тигърът понесъл със завидно търпение, нито веднъж не проявил агресия. След две седмици си тръгнал, така както и се появил - през нощта. След известно време фелдшерът отново не могъл да отвори вратата си. Излизайки, както и предния път, през прозореца, в двора си видял тигровите следи, а вратата я затискал огромен убит елен.

Природно бедствие

Няма правителство в последните години, на което да не му се случи наводнение с жертви. При Тройната коалиция беше наводнението в Цар Калоян, при Бойко Борисов - наводнението в с. Бисер, а сега при Орешарски е наводнението в Аспарухово.

Общото в трите случая не е нито бедствието, нито жертвите. Общото е безотговорността, бездействието и липсата на виновни. Общото е, че колкото и пъти да ни се случи така и не се вземат адекватните мерки за да не се повтори подобна трагедия. Общото е, че всеки път политиците вадят от торбата загрижени физиономии, посещават пострадалите места, кимат със съчувствие на пострадалите и говорят успокоително на населението.

И след това - нищо!

Когато яз. "Иваново" издави хората в с. Бисер разбрахме какъв риск е поел лично Тъпанарят от Банкя, летейки на хеликоптерите "Кугар", които подлата Тройна коалиция е закупила без системи за против обледеняване. Пак тогава столичната кметица Йорданка Фандъкова  имитира дейност и обиколи софийските реки и язовири, за да провери състоянието на защитните диги и язовирните стени (друг е въпросът до колко е компетентна една учителка по руски език да оценява състоянието на язовирни стени). Тази година, ако и да валя сериозно, за подобни проверки нищо не се чу.

Когато Добрич беше наводнен през 2009, първите думи на тогавашния кмет (слушах го по Дарик радио) бяха, че Бойко Борисов е уведомен. След няколко дни Тъпанарят от Банкя посети Добрич, но сега, 5 години по-късно, когато Добрич отново е наводнен се питам: "И какво от това?".

Сега ги гледам Кристалина Георгиева и Росен Плевнелиев по разни новинарски емисии - Кристалинка се завъртя за няколко часа из Варненско и сочейки към небето посъветва хората да се застраховат, а Роската със скръбна физиономия обеща, че принципно държавата ще помогне на пострадалите, но първо трябва да минат комисиите, които да опишат щетите ... Тя държавата и без Росен вече помогна, колкото да не е без хич, но принципно на държавата помощта при бедствия не и е най-силната страна. А ако Роската ще харчи държавна пара да иде да съобщи на пострадалите от наводнението, че първо комисията ... въобще, това и секретарят на кмета може да го свърши.

Когато се издавиха хората в с. Бисер започна един пинг-понг със собствеността върху язовир "Иваново" и така и не се разбра чия собственост е язовира и кой е бил отговорен за стопанисването и поддръжката му. Сега, като се издавиха циганите в "Аспарухово" пак започват разни конспирации - незаконна сеч, незаконни рибарници, незаконни строежи. Добре бе, мамка му, какво и да е - а кой го е допуснал? Къде е била държавата тогава, къде е била общината? Толкова ли не си научихме урока от с. Бисер?Аз също съм преживявал порой - е вярно, водата стигна едва до стъпалата пред къщата ни. Отстрани на улицата имаше канавки, които се почистват 2 пъти годишно - минават разни безработни ли са, специално наети ли са, и ги чистят от бурени, клони и боклуци. И това на Мартиника, на майната си, дето има толкова общо с "бяла" Франция, колкото аз съм братовчед на Барак Обама.
Не че в другите страни не вали и няма жертви - само преди месец в Сърбия и Босна беше още по-зле от тук и загиналите бяха повече. Но там политиците (властимащите) не си правят глупави ПР-акции на гърба на пострадалите, а правят необходимото следващия път да бъдат подготвени.

Докато у нас природното бедствие не е когато природата ни удари, а след това, като гледаме как разни нещастни хорица, временно заемащи различни управленски постове, уплашено мигат и обещават, че другия път ще сме по-подготвени.

Компенсация

Едно от най-неприятните неща, когато се прибираш от работа с велосипед, е да те завали дъжда. За щастие, има си и плюсове ...