Бежанецът

Този човек прекара целия ден в градинката пред Централна баня. Видях го когато излязох на обяд, беше там и на връщане, а беше и когато си тръгвах. Не го знам откъде е, емигрант е, говореше арабски. Може да е от Сирия, може да е от Афганистан. Един Господ го знае. Този човек обаче няма ръце. Трудно се вижда на снимките, но ръцете му са отрязани от китките. Такова нещо може да се причини малко неща - от избухване на граната в ръката ти до наказание за кражба по законите на Шериата. Каквато и да е причината за това обаче, човекът не изглеждаше безпомощен - и цигара си запали, и със смартфона си се оправи. Говореше по телефона си и изглеждаше щастлив, сигурно се е свързал с някой близък. Гледах го и си мислех: "Този човек няма ръце, един Господ го знае къде спи и какво яде, но представям си от какво е избягал, за да остане тук, в България и тук, без ръце да му е по-добре от там, откъдето идва."

Тежка е съдбата на бежанеца.

Несъгласният учител

Постът на Кямран Манафла в Инстаграм, след който е уволнен

Представям ви случаят на 28-годишният Кямран Манафла, учител по география в Русия, който е уволнен от работа в следстиве на пост в профила си в Инстаграм (формалният повод). Истинската причина е отказът на младия човек да се съобрази с изискванията на руското министерство на образованието за представят в час официалната гледна точка на правителството за войната в Украйна. Материалът е от сайта Медуза, оригиналът можете да видите тук, а преводът е мой. 

Аз съм на 28 и преподавам география от седем години. Последните две години - в училище № 498 в Москва, на Таганка. Това е обикновена гимназия.

Учих в Тверския държавен университет. Избрах си География, защото имаше стаж в чужбина. Когато сте студент първа или втора година и можете да пътувате из Европа, това е доста необичайно, особено за Тверския университет. В първата си година в магистратурата за първи път работих с деца - на международната олимпиада за ученици по география. Намерих това за много интересно. След това получих допълнителна педагогическа степен и отидох да работя в училище.

Основните знания, които руските деца получават в училище, мисля, че са много добри. Учебниците по география и обществени науки като цяло са много добри. В много училища цареше дух на свобода – никой не знае какво ще се случи зад затворената врата на урока. Ясно е, че всеки учител може да развие критично мислене у децата и да преподава по свой собствен начин.

Преди няколко години участвах на избори, като други учители. Моята задача беше да упътвам хората накъде да тръгнат, за да гласуват. А някои учители работеха директно с бюлетините. Колеги от други училища ми казаха как не им излизат гласовете там, как се затваряха секции, пъдеха всички и преправяха резултатите. Директорът на среща преди изборите също ни каза: „Гласувайте за Единна Русия“. Но не ни принуждаваха да снимаме бюлетините, както беше в други училища.

След 24-ти всичко стана много по-строго, дори започнах да не разпознавам ръководителите на моето училище. Изпратиха ни наръчници за „специалната операция“, както я наричат, за произхода на конфликта и т.н. Всичко това трябваше да се разкаже и покаже на децата. Естествено, не направих това (тогава нямаше проблеми поради това) - както казах, не ни проверяваха какво правиш в час.

Но няколко дни след началото на войната (училищното ръководство) събраха всички учители. Казаха ни, че изобщо не можем да имаме собствено мнение, защото сме „държавни служители“. Прави ми впечатление тази фраза – не смятам, че държавният служител трябва да е роб на държавата. Казаха ни, че трябва да говорим с децата само по тези наръчници и не дай Боже някой да изрази мнението си. Това работи като спусък за мен. По закон училището трябва да се придържа към неутралност и ние сме принудени да агитираме.

Аз самият съм против войната – като всеки нормален човек, който има съвест, състрадание и съпричастност. На това сме учили децата си. Най-важната ценност е човешкият живот. Мисията на училището е да бъде мирно.

От самото начало (на войната) децата тичаха след мен по коридорите с въпроси. Те се чудеха защо се случва това, що за държави са новите (самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, чиято независимост беше призната от Русия – бел. Медуза). Имаше такива моменти. В уроците по един или друг начин се повдигаше темата за войната, поради което, мисля, ни изпратиха всички тези ръководства. Опитах се да остана неутрален, без никакво вълнение обясних ситуацията. Казвах им, че много неща са объркани, но изводите децата винаги правеха сами. Младежта ни е добра, защото е много по-спокойна от по-старото поколение. За тях не е ясно защо е необходимо да отидеш някъде и да убиваш.

На 8 март публикувах пост в Instagram, където написах, че трябва да живеете така, че съвестта да не ви измъчва. Имам собствено мнение и то не съвпада с мнението на държавата. Не съм отварял политически въпроси и не съм използвал думата „война“ там. След това директорът на училището Тамара Горджейко ми се обади и ми каза да изтрия този пост. Както винаги, със заповеден тон. Отказах да изтрия публикацията, тогава тя каза, че ще ме уволни.

На следващия ден отидох на училище, да се сбогувам с децата и да прибера личните си вещи. Не ме пуснаха в училището по заповед на директора, а на входа беше поставена охрана. В този момент децата ме видяха, те бяха чели поста и разбраха всичко.

От администрацията извикаха полиция, която все пак ме придружи до кабинета ми. Бях като бяла врана, всички служители на училището гледаха настрани и дори не казаха здравей, не дай Боже да не покажат, че ме познават.

Привечер трябваше да отида отново до училището. Докато вървях по коридора, един от служителите, който първоначално не ме пускаше в сградата, ме нападна. Той започна да крещи нецензурни думи, след което налетя да ме бие. Извадих телефона си и включих камерата. Като видя това, той малко се успокои. Но все пак подадох сигнал в полицията.

Това се случи около 16 часа, в този момент в училището нямаше деца, но имаше много учители, които видяха какво се случва. Те веднага избягаха в стаите си, за да не помагат и да не участват, това е най-тъжно. Всички мълчат – или се страхуват, или подкрепят. От 150 служители на училището само едно момиче, учителка, ми се обади и ме подкрепи.

На следващия ден директорката ми каза, че няма да ме остави да напусна самостоятелно, а ще ме уволни по съответния член, тъй като уж съм провел митинг с участието на непълнолетни. Тя имаше предвид, че аз (след като бях уведомен за уволнението) се снимах на улицата с децата, на които преподавах. В резултат на това бях уволнен по статията „неморално поведение“.

След уволнението се свързах с независимия синдикат "Учител", събрахме документи и исках да обжалвам това решение в съда. Но се случи един много неприятен момент, след който реших да напусна страната. Директорът на училището Тамара Горджейко проведе среща с всички учители заради мен. На тази среща [служители на администрацията] показвали мои снимки в Instagram от Съединените щати, снимки от пътуването до Европейския съд по правата на човека - след това тези снимки бяха поместени в чатове с родителите и някои ученици бяха принуждавани да изтрият коментари за подкрепа под моите постове, заплашвайки ги с детската педагогическа стая.

Разказваха най-баналните и комични хорър истории, че съм бил агент на Държавния департамент на САЩ, че съм финансиран от Запада, че имам бизнес, свързан със Запада. Тогава директорката каза, че ще направи всичко, за да ме вкара в затвора за 15 години, защото съм „предател на родината“, а такива хора трябва да лежат в затвора. Тя е депутат в Общинския съвет от Единна Русия, тези думи ме уплашиха и след огласяването на моята история можеха да ми припишат каквото си искат.

Накъде ще отида, още не съм решил, сега съм в транзитен пункт, но най-вероятно ще е някоя от западните страни. Много се надявам, че ще мога да преподавам в друга държава, но в момента просто искам да се предпазя и да се успокоя. Да започна да спя спокойно и след това да помисля какво да правя по-нататък. В идеалния случай бих искал да продължа да работя и да се развивам.

Струва ми се, че всичко ще бъде още по-зле в сферата на образованието в Русия. Буквално през 2018 г. с разрешение на директора, с ваканция, заминах за Европа, отидох в Америка на обмен, по различни педагогически проекти. Сега всичко това се срина, постоянно се затягат гайките, образователната система все повече се превръща в тоталитарна. Повече контролират децата, повече контролират това, което научават, това, което четат. Започнаха да провеждат уроци за социалните мрежи, в кои може да влизате и в кои не. Училището се опитва да диктува правилата на живота на децата.

Общувам с колеги, които работят в други училища. Един приятел ми каза, че в тяхното училище всички учители са принудени да носят георгиевски ленти под формата на буквата Z. Ясно е, че има учители, които отказват това, но веднага започват да оказват натиск върху тях. Ако по-рано учителите можеха да имат собствено мнение, сега това не е така.

Уходили мы из Крыма

Уходили мы из Крыма

Среди дыма и огня;

Я с кормы все время мимо

В своего стрелял коня.

А он плыл, изнемогая,

За высокою кормой,

Всё не веря, всё не зная,

Что прощается со мной.

Сколько раз одной могилы

Ожидали мы в бою!

Конь всё плыл, теряя силы,

Веря в преданность мою.

Мой денщик стрелял не мимо —

Покраснела чуть вода...

Уходящий берег Крыма

Я запомнил навсегда.

Огромната смелост

За вас не знам, но аз лично нямам нищо против емигрантите.

Проблемът е, че те имат против нас.

Ние не сме смели и безстрашни воини, които пазят родината си. Не сме храбри рицари, които бдят над земята на дедите си.

Ние просто сме най-обикновени крадци и разбойници.

На границата ни има тълпи от хора, най-различни. Има хора, които са платили хиляди евра за да стигнат до Западна Европа и които за нищо на света няма да останат тук. Има хора, които бягат от бомбите в Сирия, Ирак и Йемен, от ислямския фундаментализъм и фанатиците му. Хора, които искат да живеят мирно и спокойно и да работят и вадят хляба си честно и почтено. 

Но ние не ги пускаме на нашата земя!

Е, вярно е, няма как да знаем кой какъв е. На ничие чело не пише "крадец", "лъжец" или "честен човек". Трябва да се пазим.

Па като погледнем какво точно пазим ... то без пари да го даваме няма кой да го вземе, ние го пазим, все едно ще ни вземат земята и ще си я занесат в Сирия или Афганистан, и на жените ни бурки ще сложат, а децата ни ще качат на самолета за Осло.

Пиша го това заради новината, че Абдулах ал-Мохамед, сириецът, който беше научил дъщеря си да се смее на бомбите е емигрирал от Сирия. Емигрирал е в Турция - може и да не е искал, но поне за него и семейството му там е безопасно. Принципно не проумявам що за сила се иска за да научиш 3-годишното си дете да се надсмива над смъртта, и то в момент, когато всеки миг може да е последен, но е имало и, очевидно още има такива хора. За такова нещо се изисква огромна смелост, много по-голяма от онази, която ще те накара да не побегнеш, когато срещу тебе се насочи дулото на противниковия автомат. Но ние това не можем да го разберем. За нас смели хора са Динко и Перата.
Честно да ви кажа, този човек, Абдулах, заслужава на гръб да го пренесем до България и да го поставим някъде на челно място в София, пред Народното събрание примерно. Да минават хората и да го гледат, па белким се замислят накъде върви света и що за хора са необходими.

Такива хора като Абдулах бутат света напред. Но ние още не можем да го разберем. На нас такива като него не ни трябват. 

Макрон, моят приятел

Двама големи приятели

Като голям европейски лидер Бойко Борисов се постави над скандала от думите на Макрон за африканските мигранти и източноевропейските им колеги (по-точно ние и украинците). В смисъл, Бойко е мъж на място, Макрон му е добър приятел и сега, казал там нещо, хайде сега, Бойко не е дребнав. Всеки знае, че понякога казваме нещо не на място, на всеки се случва, няма да се сърдим и да си разваляме приятелството за глупости сега я!

Пък и са големи приятели, да не забравяме. Тука всички са parlez-vous français, нали така?

На сайта на френския президент при търсене на Борисов нищо
не излиза.

От друга страна, Макрон малко се е поизсилил. В смисъл, не е че е искал да ни обиди нарочно, той вероятно трудно намира България на картата, пък и едва ли ни свързва с нещо друго, освен с гола на Костадинов от 93-та, то няма и с какво. Всъщност, не съвсем да няма, примерно, Макрон ни свързва и с транспортните фирми и финансовите им гимнастики със заплатите на шофьорите, непознати за западноевропейците. И с проститутките от Сливен и околията. И със сутеньорите им. 

Президентът Макрон не е сметнал за необходимо да отрази
разговора с премиера Борисов в официалния си профил в туитър.

Все познати неща. Неща, които са ни пред очите всеки ден, но ги признаваме с половин уста, че иначе сами трябва да признаем, че не ни е баш съвсем мястото в Европа. И въпреки това не са ни приятни. 

Бойко обаче, както казах, над тези неща.

Той веднага е реагирал - и Захариева е привикала френския посланик, и Каракачанов се е сетил, че е баш комита, и Джамбазки без да го подсещат сам се е обадил. Нищо чудно Бойко да се е обадил на Макрон, той навремето от едни листчета учеше английски, може и френски листчета да си е намерил. Премерен ход, то едва ли някой ще звъни сега на Макрон да го пита говорил ли е с Борисов или не? 

Само дето на официалния сайт на френския президент няма и дума за разговор с Бойко Борисов. Нито официалния профил на президента Макрон в туитър го споменува нашия премиер. 

Пък и с Макрон двамата са приятели, нали лани го прие в Евксиноград. То така лесно ли се ходи в Евксиноград, ако не си приятел с Бойко? Та целия този скандал ще се реши по приятелски, ти на мене, аз на тебе. Ето, ние сега няма да се правим чак пък на толкоз обидени, какво толкова е станало, казал там нещо си Макрон, голяма работа; а той пък ще ни удари едно рамо за еврозоната и за Шенген. Няма значение дали сме готови или не. Няма значение дали икономиката ни е достатъчно стабилна или съдебната ни система е достатъчно независима и ефективна, няма да ги гледаме сега тия неща, да е мислил Макрон преди да дава интервюта, това е цената на приятелството. Те англичаните още разправят, че се не къпем, ние какво сега, да се метнем от моста ли?

Макар че то такова приятелство малко така дебелашко иде, по селски - той разправя из цялото село, че жена ти е курва, ма ти ще го викаш да ти помага с рикията и да ти храни прасето, докато си на море. Ама приятелство, какво да го правиш?

Patria*

Йоло Денев е в края, положението е сериозно!

В новините: шествие срещу мигрантите в София.

Шестват едни такива здрави момченца, с черни якета, кубинки, национални знамена, патриотични лозунги.

Скандират "България за българите, чужденците - вън!" и с едни такива груби, тежки гласове, мъжки, дрезгави, да не си помисли някой от чужденците, че тук некви меки китки и недорасляци протестират. Мигранта трябва да се напикава само като ти чуе гласеца, да го е страх от сянката ти, па какво остава като те срещне на улицата?

Така трябва да е, имаме лоши спомени от последната масова инвазия на мигранти по нашите земи от втората половина на ХІV в. 

С`я, то трябва да се признае, че ако зависеше от мигрантите, нямаше да останат у нас и 5 мин., то всичко живо иска в Германия, Франция, Скандинавия - изобщо, там, където и ние искаме, ама нас не ни искат. И въобще, смешна история, протестираш, скандираш с дрезгав глас, а накрая пак си в онзи край на Европа, пак си най-беден и дори и иракчаните и пущуните, които бягат от ислямските фанатици и талибаните не искат да останат тук доброволно.

Но ти демонстрираш готовност да защитаваш родината си от тия гнусни нашественици, от тия абдахали! Patria все пак ...

Чудя се, при един реални бойни действия колко от тия със знамената ще са пред военните окръжия доброволно и колко ще трябва да ги търсим под креватите на жените им?

_________________________

* Patria - отечество (лат.)

Jас сум шетал, jас сум бил на Запад

Jас сум шетал, jас сум бил на Запад

Дур и до Германиjа

За да наjдам парче леб за мене и за

Моjата фамилиjа

Еj, да имам, ко што немам
Па да купам бел коњ
и да jавам, дење ноќе
И на jаве, и на jаве и на сон

Има няколко нощи в живота си, които едва ли ще забравя някога, и първата ми нощ в Прага е една от тях. 

Но има и нещо друго, което няма да забравя, как тръгнах за Прага. Сутринта се облякохме с Малкото Кате и Симеончето, излязохме от блока и аз тръгнах надолу към метрото, а те в другата посока, към детската градина. Симеончо беше в една синя грейка, детенце, малко над 2 годинки. Аз пресякох улицата пред блока, тръгнах към метростанцията и в този момент нещо ме накара да се обърна назад, и като погледнах, Симеончето също се беше обърнало и ме гледаше.

Сърцето ми се сви тогава, и до ден-днешен не мога да го забравя как ме погледна, на тати юначето. 

И не че съм бил някакъв нещастен гурбетчия, че ми е било особено тежко и не е имало път назад за мене, не. Но пък песента е хубава и не е задължително всичко да е "Облаче ле, бяло".

Тъкмо на време

90 жени се оплакаха от сексуални посегателства навръх Нова година в Кьолн.

И докато кметицата на Кьолн ги посъветва да стоят на "една ръка разстояние", а канцлера Меркел е "ни шагу назад" по отношение на политиката към емигрантите, в Германия преиздават ”Моята борба”. Е, сега някои ще кажат, че е за да опровергаят теориите на Хитлер, ама айде нема нужда от такива опровергавания, дето се вика, предния път го отнесоха евреите, сега е нечий друг ред.

Няма да се учудя, ако след няколко месеца почнат да ремонтират жп линиите до Бухенвалд и Освиенцим. ...

Покажете куршума

Около застреляния афганистанец се вдига шум от всички страни.

От една страна са "хуманно" настроените нации, Българският Хелзинкски комитет (за къде сме без тях?), Върховният комисариат по бежанците и състрадателната част от населението, готова да спаси половината свят от враждебните действия на другата половина.

От другата страна са патриотично настроените българи, за които това тука им е Татковина и въпросният граничен полицай е защитил териториалната цялост на страната и е показал, че при нас лабаво нема и не мое така да се минава границата като сладкарница, гранична полиция има тука,и к`во като си емигрант бе, ходи си у вас и въобще, нема да идвате тука, ваш`та мама мигрантска!

За мен истината е някъде по средата - всеки има право да си търси щастието където му видят очите, но като си тръгнал да минаваш граници нелегално, пък и с оръжие в торбата сам си береш гайлето. Да пресечеш държавна граница и то с оръжие в себе си (ако наистина е имало) си е акт на война, ако не греша. Пък и това е граничен полицай срещу тебе, не е селски пъдар, трябва да му се подчиняваш. 

Както и да е, този афганистанец ще мине в графата "косвени жертви" или там нещо такова. БХК ще пошуми още малко какви ориенталски примати сме, белия свят ще ни сочи с пръст и ще ни казва "хем не можете да им осигурите условия, хем ги трепете", патриотите у нас ще извадят картите с трите морета и ще почнат да се записват доброволци за гранични отряди в Странджа - Сакар. И така седмица, две най-много, то всяко чудо си има своите три дни. 

Само майката на това момче ще си го мисли още дълги години ...

Нещо друго обаче ми е в главата. 

Животът у нас показва, че когато се съберат разни умни глави и почнат всички в един глас едно и също да повтарят, и като почнат надълго и нашироко да обясняват е станала неква инфекция, обаче при пълно спазване на закона, просто така се е случило, значи нещата са точно обратните - някой яко е осрал пейзажа.
Спомнете си само как беше при убийството на Ахмед Емин - Сульо и Пульо в един глас ни обясняваха, как той е бил едва ли не само и единствено "мъжка секретарка", как най-логичното и нормално е да идеш да се самоубиеш в дома на шефа си; един не каза "А бе, то човек като се самоубива, па иде в гората и се обеси, или на тавана, па се гръмне, тоя единствен отиде да се застреля в дома на шефа си".

Та и в този случай - кога го гръмнаха афганецът, кога тръгнаха шефовете на МВР да дават пресконференции, и веднага почват да дават заключения: "Нашия човек правилно е действал, в рамките на закона, ама то така се случило, имало било да става ..." 

Аз от казармата едно знам: първият куршум обира смазката в дулото на оръжието. Ако го намерят в жертвата, трудно ще мине тая с предупредителния изстрел и рикошета. Ако пък има рикошет, то освен следите от смазка по нагара на куршума самият куршум трябва да е деформиран, нали е рикоширал в нещо (в какво, се пита в задачата може да рикошира един куршум в гората край границата?). Той тоя полицай едва ли да е бил въоръжен с 5,45 мм, те май отдавна ги махнаха и от армия, и от полиция ... бе не знам.

Знам само, че ако наистина е имало рикошет, досега тоя куршум десет пъти щяха да го извадят и да го разнасят по телевизиите да го показват. Естествено, сега някой ще почне да се обяснява за следствената тайна и т.н., ма не на мене тия - ако ви изнасяше да го покажете тоя куршум, нямаше да ви пречи следствената тайна.

Така че, покажете куршума - да го видим, да му видим следите от нагара, да му видим деформациите, сами себе си да убедим, че нашата гранична полиция наистина е полиция, която пази границите ни, а не убийци с униформи.

Silvio, Il Bulgaro

Новый русский

Всичко започна преди около година, когато Жерар Депардийо реши, че не иска повече да бъде французин. Първо се пресели в съседна Белгия, а в началото на тази година получи и руски паспорт от Владимир Путин. У нас новината около "новый русский" мина в категорията "Любопитно", макар че основната причина за преселението на Депардийо бяха данъците във Франция, и по-специално желанието на Франсоа Оланд да обложи богатите французи с еднократен, доста висок данък. По онова време министър Дянков развиваше теории как и кога ще забогатеем, и все беше в близкото бъдеще. Депардийо очевидно не го е слушал или нещо преводът от български му куца, щото вместо в страната с най-ниски данъци в Европа се озова в страната, дето може да пиеш колкото ти душа иска. 

После обаче дойде бежанската вълна от Сирия, а покрай сирийците започнаха да влизат у нас и разни иракчани, палестинци, суданци, малийци и не знам още какви. Едните бягаха от гражданска война, други от немотия и беднотия, трети просто си търсят късмета и отиват там, където им видят очите. Държавата прави каквото може, но очевидно то не е много. В крайна сметка, независимо откъде са бежанците, като се поосвестят и се поогледат нещо нямат желание да останат у нас. Защото къде ще избере да си плаща данъците Жерар Депардийо не е кой знае важно ("Бе другарко, да ви имам проблемите!" както казал Иванчо), но да имаш пред очите си хора, които са избягали от горящите си домове, от падащите над главите им снаряди, които са рискували да минат пеша границата ни зимно време само за да ни кажат, че тук е по-лошо от там, откъдето бягат - това вече си е проблем. Ако сирийците, кюрдите и палестинците бягат от войната, разните му суданци, малийци, нигерийци и прочие чернокожи от онзи свят, който наричаме "Трети" би трябвало да се радват да са у нас. Но не, и те ни разглеждат като транзитна спирка по пътя към богатия Запад.

Il Bulgaro

Отговорът на въпроса "Кой всъщност трябва идва у нас?" дойде днес, и то от съвсем не от там, откъдето по принцип очакваме. Медиите в Италия посочиха България като евентуално убежище на подгонения от италианското правосъдие Берлускони. Някак си напълно логично, то и без това едно от значенията на думата "bulgaro" на Апенините е силно негативно. Но не това е водещото за италианските журналисти; просто България и Берлускони заемат своето си място в редицата от проститутки, автокрадци, мафия, липса на правосъдие, пияни тираджии, трафиканти на фалшиви пари, бедност, нищета, отчаяние и мизерия. България може да не е подходящ дом за сирийските бежанци, нито за негрите от Африка (които до вчера са живели с по 2 долара месечно), но за един подгонен от закона padrone вероятно е. Неприятно ми е да го призная, но е логично. Италианците посегнаха на политическия лъв Джулио Андреоти навремето, та какво остава за политическата хиена Берлускони? 

А къде сме ние? Бисеров, Доган, Цветанов, Пеевски, бат` Сали?

Ми що тогава да не ни пратят и Силвио? 

Не знам дали медиите на Ботуша наистина вече го наричат il Bulgaro, но май наистина мястото на Берлускони е у нас. В Италия всичко пред него е ясно - той е обект на разследване от доста време, започна се с "Рубигейт" и се стигна до данъчни измами. Там всичко е ясно, там всичко е на светло и по закон. Докато тук законът е врата у поле, затворът е само за балъците, но пък нож в гърба следва да очакваш най-вече от приятелите си.

Something to think about

Мине се - не мине време и някой от поданиците на Нейно величество вземе, че размаха плашилото "българи и румънци". Ей така, веднъж месечно - просто за да поддържат огъня, дет` се вика. И все едни и същи карти се раздават - ще ни залеят, ще ни ограбят и изнасилят, ще ни съсипят хубавата държавица.

Сега, специално отношението към румънците не знам откъде се е взело, може би щото Джика Хаджи и компания първо ги напердашиха на Световното във Франция, а след 2 години ги изхвърлиха от Европейското в Белгия/Холандия още в груповата фаза. За нас е ясно - пердахът при Дойран още им държи влага и още се стряскат и на сън с викове "Българите идат!".

Но!

Веднъж вече британците водиха подобна кампания срещу България и Румъния - това беше преди присъединяването на двете страни към ЕС на 01.Януари 2007. Голям страх браха тогава, голямо треперене му  удариха. Пък то какво - един Бербатов дето отиде тогава да играе в Тотнъм, ама иначе то бяха големи опасения, големи разисквания, големи мерки. Очакваният потоп от емигрантски самолети се сведе до автобус със студенти. На британците не им пречат милионите индустанци, живеещи в обособени квартали в големите им градове във всичките им разновидности - индуси, пакистанци, бангладешци, сикхи, тамили и де за знам още кой. Не се притесняват, че тия с тюрбаните ги заливат от десетилетия. За китайците да не говоря, те са като хлебарките - навсякъде са. Те не им пречат - българите и румънците са им проблемът!

Та тъй като на Острова имат доста свободно време и се чудят как да го уплътнят и за какво да се притесняват, ето им малко идеи от мен, абсолютно безплатно:

1. Ушите на принц Чарлз - а бе за толко години хич ли пък не можахте да намерите читав хирург? Може ли престолонаследникът ви да прилича в профил на кръстоска между самовар и Купата на европейските шампиони? 
2. Тъй и тъй съм зачекнал престолонаследника - тя и Камила нещо си плаче за пластична хирургия. Може дори нещо отстъпка да ви направят, така, семейно - вижте там, е ви го д-р Енчев, не взима скъпо човека.
3. Циците на херцогиня Кейт - вижте, пичове, боза си требе тука. Манете го силикона, т`ва е афиф работа - яко боза и два-три номера по-голям сутиен не и мърда. И хем принц Уилиям ще е доволен, хем ще има какво да покаже другия път на папараците. Пък и няма да си мълчите така гузно като си говорим като мъже за цици.

И това е само на prima vista, дето се вика - ма да си мислите там, да не се занимавате с глупости.

Дантелен тъпанар

Това е белгийският министър-председател (Елио ди Рупо), избран след 2.5 

годишно ходене по мъките. Не се учудвайте, че мяза на педерас, за там 

това е нормално.

Тъй като основната насока на българската външна политика в момента е да се докараме на германците като финансово много дисциплинирани и послушни (голям кеф), някак си остана настрана новината, долетяла от братска (нали, зер, в едно общо европейско семейство сме!) Белгия: Българите подбивали пазара на труда в Белгия. Като се зачете човек, вижда че на малката, спретната и кокетна Белгия българите и румънците причиняват непоправими щети, и обричат на крах социалната система и народеца и на глад.

Sic!

Това е същата онази Белгия, която 2,5 години след изборите не можа да си избере правителство, и която всеки следващ парламентарен избор приближава към разделение или най-малкото към замяна на сегашната федерална (двете общности в момента имат свои органи на властта) с конфедерална държава. Същата онази Белгия, която държи първо място в ЕС по брой педофили на глава от населението и по гъстотата им на кв.м.

А сега внимавайте - това е същата онази Белгия, където кандидатката Таня Дерво (Tania Dervaux) от партията "Не!" преди няколко години обеща 40 000 свирки, за да влезе в белгийския Сенат. Просто момичето беше изчислило, че толкова гласа му трябват, за да си осигури избирането. И тъй като историята нямаше продължение, вероятно Таня се е разминала със Сената, което не ме учудва (виж първата снимка) за страна, където еднополовите бракове са разрешени. 

Не сте я избрали? Идиоти!!!

Та на тази Белгия, оказва се, проблема са и 5 000 българи и 23 000 румънци по официални данни, които подбивали трудовия им пазар, като се съгласявали да работят за по-ниско възнаграждение от местните. Поне така твърди Джон Кромбе, новоназначеният белгийски държавен секретар. Всъщност, като им гледам министър-председателя, мисля си, че е напълно нормално подобно идиотско изявление да се тиражира и да му се дава гласност. От една страна, Джони ще прекара в кабината си има-няма година и половина, от друга - нали трябва да оправдае назначението си пред избирателите и да си постели за следващите избори. Вероятно и избирателите на Джони са същите блеещи овце като самия него, след като приемат подобни изявления за чиста монета и тиражирането им не прави лошо впечатление никому.

А на мен все пак ми е неприятно, че у нас не се намери нито един журналист или политик, който да отреагира на казаното от господин държавния секретар. И да го попита все пак, тия няма и 30 000 емигранти ли му спъват разцвета на родината, те ли му точат социалните, те ли му повишават безработицата? И ако един българин/румънец се е съгласил да работи за 700-800 евро на месец, тия пари му ги дава местният му работодател, който е белгиец. 

 Отделно, господинът Кромбе не се усеща какъв автогол си вкарва, като изброява отраслите, в които работят сънародниците ни - строителство (тежък физически труд; в почти всички западноевропейски страни е от емигранти), селско стопанство (дълъг и уморителен трудов ден, и много ниско заплащане), здравеопазване (лекари и медицински сестри, които в различна степен са в дефицит навсякъде в Европа), индустрия (не ви се работи зад струговете, май). Така изброени, не видях нито една област, където се взимат заплати от няколко хиляди евра на месец.

И какво излиза - идваме, работим ви мръсната работа за жълти стотинки и накрая сме виновни, че ви подбиваме пазара на труда? Че къде си видял белгиец на строеж бе, шушляк - всички са турци, поляци, българи, румънци, украинци и т.н. източноевропейци. Че преди да си отвориш устенцата да обясняваш как ви подбиваме трудовия пазар в областта селското стопанство виж кой ходи на прословутите бригади в Англия лятос и каква е работата там. Дай ви на вас да завършвате хуманитарни университети и да си клатите краката по офисите и да обяснявате как ние трябва много да работим, за да стигнем вашето ниво.

На затъпяване ли? 

Не, мерси. Гледайте си там брюкселското зеле, брюкселските дантели и тоя тъпанар и не ми давайте акъл - очевидно нямате достатъчно за самите себе си.

Що не си гледате кралската сватба за 21 път?

Когато преди години даваха по ТВ "Тайният дневник на Адриан Мол" ми направи впечатление следното: в една от сериите Адриан спомена, че ще излиза да свърши някаква работа, защото неговото семейство предпочита да гледа сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна за 20-ти път.

Същото и с Уилиям и Кейт Мидълтън - то не бяха с какво щяла да бъде облечена, с какво щяла да бъде съблечена, пък сестра и, пък брат му, пък къде щели да ходят преди и след, пък какъв стрес изпитвали...

А ние, от нашите си географски ширини да попитаме злобничко: "А блага ракия имаше ли на сутринта?".

Всъщност, не затова съм се заел да ги чепкам англичаните, нито пък заради поредния побой, който ни нанесоха в София преди дни.

Ето я новината в Дарикнюз, ето я и в оригиналното място. Както сами можете да се уверите, в Дарик дори леко са я поразширили, но в общи линии се спазва основният тон - престъпленията скачат на Острова след присъединяването на България и Румъния. Въртим, сучем - все до България и Румъния опираме. Никакъв Шенген, дори и визите трябва да им върнем на тия!

Много бързо забравиха първите дни на Януари 2007, когато тълпи от журналисти очакваха на лондонските летища самолетите (ордите), идващи от Балканите и в крайна сметка след голямото броене се оказа, че дошлите да си вадят хляба на Острова след присъединяването на двете страни към ЕС бяха по-малко от чакащите ги журналисти.

А знаят ли британците за това? Прочетете я статията и вижте кога е писана - преди повече от година. И, забележете - както статията на Дейли Експрес е основно за емигрантите от ЕС и се споменават, така "случайно" България и Румъния, така и в материала на Дарик емигрантите са от ЕС - не са се ограничили само до българите.

Всъщност, докато ровех из нета за да намеря горната статия, се сетих за една пресконференция преди години, на която британски полицаи обявиха, че 1/4 от всичките наркотици на Острова минават през българските граници. Не помня кой от тогавашните офицери в МВР им отговори: "Всъщност 100% от наркотиците във Великобритания минават през британските граници".

Да пускам линк и да напомням за Майкъл Шийлдс е безпредметно - първо, от него не си вадим изводите, че всички британци са такива, второ - достатъчно известен случай е. 

От друга страна, във Великобритания е пълно с индийци/пакистанци, азиатци, чернокожи - всякаква измет от колониите им. Пълно е с руснаци, украинци, поляци и представители на останалите източноевропейски страни, отишли там да си вадят хляба. И както можете да прочетете в линка по-горе, се справят добре. Едва ли всички са отишли във Великобритания с чисти помисли, едва ли престъпленията се извършват само и единствено от британци. Само че хайде да не си поднасяме така новините, че току виж утре сме направили една статистика що за граждани на ЕС са купили имоти и живеят у нас и в частност да погледнем към поданиците на Н.В. Елизабет ІІ. То вярно, че Дейли Експрес се води британския еквивалент на "Труд" и "24 часа", ама все пак и него хора го четат; пък западноевропейците имат вредния навик да вярват на това, което пише по вестниците, а не на очите си.

Та май е по-добре да си пуснете някоя от кралските сватби и да си ги гледате още веднъж - ай стига се ни разнасяли що за престъпници сме. 

Не сте по-стока от нас.

Кой как го разбира връщането

Тия дни в ефира попадна поредната изцепка на тъпанаря от Банкя: щял да връща българите от чужбина, че и срок си поставил. Първоначално я отминах с усмивка, то тия неща отдавна вече не стават по команда, нито пък граници и паспорти ни спират. Интересното стана днес, когато Дарик пуснаха лек коментар по темата, наистина малко тенденциозен, но пък за сметка на това дискусията във форума стана интересна. 

Първо, прегледа на коментарите показва, че огромна част от тия, дето няма да се приберат всъщност и не трябва - независимо къде са, какво работят и какво са постигнали, си остават нискокултурни и не особено умни бачкатори. Странно е да обиждаш непознати хора и то само и единствено защото са си позволили да имат собствено мнение, различно от твоето. И така достигам до истинската причина за провала на комунизма у нас - просто хората бойкотираха всичко, свързано със системата, включително и образованието. И така отново стигнах до нивото на грамотност на българите - а то е доста ниско. За грамотността вече съм поствал, а това са свързани неща. Лошото е (повтарям мислите си от другия пост), че малограмотните хора започват да се възпроизвеждат и политически - избират си същите малограмотници за управляващи. Е, понякога съжаляват и на следващите избори се оглеждат за нещо по-просто и малограмотно, избор има. 

Второ - жалкото е, че има въпроси, които всеки ден изникват пред очите на масовата част от българите, но никой не ги задава. Или по-точно, никой не си ги задава. По навик чакат някой друг да им свърши работата - затова все още в България съществува израза "Да излезе и да каже" като символ на липсата на мислене. Някой трябва да излезе (къде, да излезе у тях си на двора, под асмата, при доматите или до клозета) и да каже (какво - стихотворение ли, ЕГН-то ли да си каже). Няма нужда да мислиш, няма нужда да питаш - като му дойде времето, ще ти кажат. 

Така и с Борисовото изказване - разлая кучетата, а никой не се сети да го попита елементарни неща.

Като например:

1. Една жена, която чисти къщи за 10 евро на час в Испания би го правила и у нас. Просто трябва да и се създадат необходимите условия. 10 Евро на час правят между 60 и 100 евро на ден, в зависимост от това колко си позволява да работи. Нека са 100 - това прави 2400 евро на месец заплата от чистене на къщи. Как ще я върнеш тая жена да работи в България за 360 лв заплата след 3 години, тъпчо?
2. Една западноевропейска/американска фирма, която открива работни места в България дава заплати, съобразени със стандарта на живот. Навсякъде е така. Само че когато вече говорим за квалифицирана работна ръка, за инженери, юристи, не е ли вече малко неудобно за една и съща работа в рамките на фирмата (стойността е една и съща, а разходите за заплащане са различни) инженера в България да взема от 3 до 10 пъти по-малко в сравнение с колегата си в Западна Европа/Америка? Докога ще се хвалим, че сме евтина работна ръка? Толкова ли ще обеднее една немска фирма, ако дава на българските си работниците си нормални заплати?
3. Една българска фирма, набирайки работници, ги осигурява на минималните прагове - така и мен Джуджи ме осигуряваше върху 340 лв, а на ръка ми даваше още 900 под формата на бонуси; в онова недоразумение ЗУМК ме водеха на 450, а ми даваха още 450 като премия. Тези финансови гимнастики са разрешени от българското законодателство, а за чуждите фирми са първото нещо, което научават тук. Е, докога бе, тъпчо? Как го виждаш някой, който взема 3 - 4 000 евра и го осигуряват на пълната заплата, да се върне у нас на това, което ти описах? 

Сетих се за "Българският Великден" по времето на Костов - как първо Костов бодряшки обяви, че Правителството ще открие нови 250 000 работни места за 1 година (интересно, след като правителството открива работни места, кой плаща - пак ли бюджета?), а след една година, баш преди изборите бодро рапортува, че целта е изпълнена (дори бяха 264 000).
Сетих се и за Любка Качакова, Милен Велчев, Николай Василев, Георги Попов, Калин Катев - въобще, всички юпита, които се върнаха и без Бойко Борисов - пък нищо, освен банковите им сметки, не се промени.
И си казвам - толкова ли пък хората не различават черното от бялото, толкова ли са неграмотни, та когато един полуобразован милиционер им говори глупости (че и взема заплата за това!) да не могат да си зададат истинските въпроси и да им потърсят отговорите? Или са доволни, че някой е "излязъл и е казал"?
Горния списък може доста да се разшири, но няма смисъл. Който е намерил отговорите на тези въпроси, той вероятно отдавна не е в България и едва ли ще се върне у нас след 3 години (освен ако не отива на почивка на морето примерно, по новите ни магистрали. А който чака да му го сдъвчат и да му го изплюят ... какво да го мисля такъв?

Metropolis TV - Topics - Real men - Bulgaria: Be a jerk - Ей заради това се махнах!

Metropolis TV - Topics - Real men - Bulgaria: Be a jerk

Ей заради тия образи се махнах. По-ясна картинка и да искам, няма и не мога да измисля.

Докато главните герои са разни мутрообразни тъпи същества с подвижните вагини около тях, България е и ще си остане по-ориенталско място и от Близкия Изток.

Докато главните герои са разни тъпаци и златотърсачки, неосъзнаващи грешката на Съдбата, дала им малко пари и блясък, ще си бъдем мизерно и нещастно място в покрайнините на Европа.

Силикон в циците можете да слагата до припадък, в главата няма как. Пък и за какво ви е, едва ли е необходим мозък за възвратно - постъпателни движения с главата.

И в крайа сметка какво излиза - естествен процес на емиграция - от селото - в малкия град, от малкия град - в големия град, от големия град - в София, а от София - в чужбина.

Аз се махнах от България и не смятам да се върна точно заради вас, безмозъчни и тъпи евтини селски пачаври и бегове. Най-малоумното нещо ще е да остана и да се "боря" с вас, да ви очовечавам и облагородявам. Мерете си пишките, карайте си "големите" коли, помпайте мускули и развивайте "бизнес" - все едно ми е.

Само не си и помисляйте и вие да дойдете тук!

Емигранти

Ами, ето ме и мен, вече съм емигрант.

Никога не съм си представял, че и аз ще съм емигрант един ден, но ето, че наистина станах. И както казах в предния постинг (макар и по друг повод), какво колело е животът!

От една страна се надявам, да съм взел правилното решение, от друга - то май няма друга. Въпросът дали си струва, дали не съм сбъркал винаги ще ме дълбае, но едва ли има човек, който да може толкова бързо да даде отговор.

Знам от баща ми, че неговият прадядо навремто е ходил аргатин из Тракия лятно време, и е стигал чак до Бургас. Знам, че един ден не е пуснал дядо ми да ходи аргатин, защото "чуждият хляб горчи". Знам, че на майка ми и баща ми сърцата им се свиха, като им казах, че заминавам. Най-лошото е, че ми е мъчно и за родителите ми, и за жена ми, и за Симеончето.

Всъщност, не знам дали такава е съдбата българска, да се скитаме по света и да се топим от мъка по родните си. Не съм нито първият, нито последният емигрант, не съм единственият, който изпитва носталгия по родните си места, но все пак съм един от тях. Не знам другите как са тръгнали, не знам как са тръгвали преди 50 или 100 години, но днес не е по-леко. Имало интернет, имало телефони - глупости, нищо няма. Няма я жена ми до мен, няма го детето ми, няма ги приятелите и родните ми.

Защо сме емигранти?

Защо си оставяме огнището и най-близките хора и се запиляваме по света?

Такава ли ни е орисията още времето на Вазов и "Немили - недраги"?

Защо 2 милиона българи напуснаха България за 20 години, и сега Отечеството ни се гърчи в агония - най-бързо застаряваща нация, най-бедна в ЕС, най-, най-, най- ...