На мач

Едно време ...

Така започна - с настроение, с пълен (относително) стадион

Едно време се редях на опашка, за да си купя билет за мач. Независимо за кой. За България - Германия през 95-а чаках 3 часа, и тогава гадовете пуснаха билети само за секторите Б и Г - А беше за разни специални хора, а В не знам как го продаваха. Няма значение, бил съм на мача.

За мачовете на Левски в Шампионската лига през 2006 ме уреди един приятел, син на някогашния лекар на Левски. Билетите от Левски - Челси и Левски - Вердер си ги пазя и до ден днешен. Също и от Левски - Удинезе от предния сезон, в купата на УЕФА. Пазя билети от мачовете на Левски с Глазгоу Рейнджърс (2:1) и Вердер (2:2) от ШЛ през 1992 г, от финала за Купата на България от 1998 г с ЦСКА (5:0) и от сума ти мачове от българското първенство през 90-те, а също така и от мачовете на националния отбор през 90-те - с Франция (2:0), Швеция (1:1), Германия (3:2), Албания (3:0).

А преди няколко дни си купих билет за Левски - Ред бул (Залцбург) без да ставам от стола си в работата. И билетът дори няма как да го пазя при онези от Челси, Вердер и Удинезе защото ми е в телефона (трябва да го разпечатам за да си спазя традицията).

Стараха се, момчетата, няма какво да се лъжем. За съжаление, обаче, само с желание не става

Конкретно за мача от онзи ден - първо, аз този стадион съм го виждал препълнен и на мачове не Левски, и на мачове на националите. И то стария капацитет, 55 000 места. На Левски - Рейнджърс имаше 60 000, в това съм сигурен. И, не знам, от годините ли, от възпитанието ли е, от нещо друго ли е, ама мачовете не са като едно време. Сега на мачовете ходят некви талибанчета - онзи ден едни до мен бяха вкарали едно шише с 200 гр водка, кой и къде ги е проверявал не знам, хвалеха се, че и базука могат да вкарат. Единия се отряза много бързо, цял мач не знаеше къде се намира, другия цял час не млъкна - стадиона пее едно, той си вика друго. И вече мачовете се гледат прави, няма значение, че има седалки на стадиона.

Много ми се искаше резултатът да е в наша полза, но с оглед на показаното на терена е справедлив и е
най-малкото, с което се размина Левски.

А така изглеждат билетите днес

Отделно, че Левски нищо не игра и това 0:1 е най-малкото, с което се размина. От Ред бул наложиха много сериозна преса още от първата минута, пресираха ги много дълбоко и Левски беше принуден да изнася топката с центрирания от защитата към нападението, където топката лесно се губеше. При 0:1 на почивката второто полувреме австрийците се прибраха отзад и въпреки това имаха няколко възможности за втори гол, спасени от Вуцов. Всъщност, чистите положения бяха само за тях, на актива на Левски може да се запишат само няколко мелета и неточни удари (Левски няма точен удар за 90 минути). Мога да обобщя играта на Левски с изречението „Много искаха, ама нямаше кой“.

Толкова за анализа на мача.

Поста ми е за това колко напред отидохме в сравнение с 90-те и началото на века.