Най-яката почивка досега

Бил съм на почивка къде ли не - и в България, и в чужбина (за Турция съм писал тук). В България основно ходим в Албена, но след последното ни посещение там миналата година нема да им стъпим повече, както казва Христо Мутафчиев. Едно на ръка, че алкохолът им е някакво тотално менте - гроздова напитка Ахелой, ром и коняк CK и др. изгъзици, но и храната им е тотал щета - сутрин на закуска всичко е марка Аро - сирене, кашкавал, салам, кисело и прясно мляко - всичко е Аро. Пичове, аз ако искам да ям боклуците на Метро, ще си ги купя сам, няма да ви давам една торба пари да ме храните с тях, да ви пия евтините ментета и да паркирам на 25 мин пеша от хотела.

Casa Alegria, Olympiada, Chalkidiki

Миналата година обаче, като свърши джамбурето във Волос (за това ако не съм писал ще направя отделен пост) и на връщане трябваше да оставя един колега на Халкидики, той остана в Гърция на почивка. Минавам през Халкидики - то едни селца, къщички, хотелчета, една улица ги дели от плажа, пресичаш и си там. И аз си казвам „О, догодина директно тук!“ и така и направихме.

Селцето се казва Олимпиада, на първия ръкав на Халкидики. Тихо, чисто, спокойно. Водата - кристал, няма лабаво. Селото е в залив, няма вълни следобед. Поради факта, че почивахме и през септември нямаше и тълпи от туристи. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Спането - намерихме едни къщички, 3 бр, с голям двор с люлки, много пространство за игра, барбекю. На 300 м от плажа, 5 мин пеша. Вечерта - няма дискотеки да ти дънят, няма оркестри да ти свирят, тишина и спокойствие, можеш да правиш каквото си искаш - да си говориш с приятелите, да си почиваш, да си жулиш мастиката. В селото сигурно българите в онзи момент бяхме повече от гърците. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Накрая си напазарувахме зехтин и перилни препарати, зехтинът на промоция ни излезе 6 €/л. За храненето - напазарувахме мръвки, кисели млека, домати си носихме от България, сирене също (което може да се спести), спагети и разни други нещица за закърпване на положението купихме на място. 

Най-обикновено сирене, увито в две кори за баница, запържено и поднесено с мед и сусам

Гърците са го измислили, както се казва в една реклама.

На плажа - цената за чадър с 2 шезлонга е 5 евро. Гърците се опитват да хитруват, казват ти че имаш и 1 напитка минимална консумация, ние решихме, че е включена в цената, оказа се, че не е. Аре у лево, не на нас тия. Иначе цял ден на плажа, кеф ти във водата (тиха, чиста, топла), кеф ти на сянка под чадъра. До нас две ресторантчета и бар - отядохме си на гръцки манджи, основно морски продукти.

Това е порция в ресторант Karabopetra на плажа. Огромна е, 4 кюфтака, питка и пръжени картофи. Karabopetra
въпреки, че е ресторант за морска храна, предлага и някои гръцки специалитети. Порциите са огромни, а цените са
около 20 - 25€ на човек.

И целия тоя кеф ми струваше къде 1500 евра с всичко - с къщичката, с бензина, с магазините, с ресторантите.

Част от плажната фауна. Верно, не вика „Царррррррревицаааааааа“, върви и свири с една свирка (ние в първия момент
помислихме, че е спасителят), вика си нещо на гръцки, знае, че за нас това е „поницка, поницка is the best!“, като цяло
не са скъпи - 2,5 - 3€.

Най-яката почивка, която съм имал до сега. Догодина пак съм там!

Специален поздрав за Ричард Алибегов и всички хотелиери и ресторантьори по българското черноморие, които 
всяка година аха-аха да фалират, завалиите.

В Casa Alegria има зачислени поне 5 котки, всичките са обезпаразитени и се грижат за тях.
Е, и те се грижат за себе си, да не останат гладни.

В Гърция също има много улични котки, които са свикнали с хората и не се страхуват от тях. Някои, като тези на снимката,
най-нагло си спят пред ресторантите.

Ние двамата с малкото Кате от шоколадовото яйце. А дървото зад нас е лаврово, за пръв път видях такова

На мач

Едно време ...

Така започна - с настроение, с пълен (относително) стадион

Едно време се редях на опашка, за да си купя билет за мач. Независимо за кой. За България - Германия през 95-а чаках 3 часа, и тогава гадовете пуснаха билети само за секторите Б и Г - А беше за разни специални хора, а В не знам как го продаваха. Няма значение, бил съм на мача.

За мачовете на Левски в Шампионската лига през 2006 ме уреди един приятел, син на някогашния лекар на Левски. Билетите от Левски - Челси и Левски - Вердер си ги пазя и до ден днешен. Също и от Левски - Удинезе от предния сезон, в купата на УЕФА. Пазя билети от мачовете на Левски с Глазгоу Рейнджърс (2:1) и Вердер (2:2) от ШЛ през 1992 г, от финала за Купата на България от 1998 г с ЦСКА (5:0) и от сума ти мачове от българското първенство през 90-те, а също така и от мачовете на националния отбор през 90-те - с Франция (2:0), Швеция (1:1), Германия (3:2), Албания (3:0).

А преди няколко дни си купих билет за Левски - Ред бул (Залцбург) без да ставам от стола си в работата. И билетът дори няма как да го пазя при онези от Челси, Вердер и Удинезе защото ми е в телефона (трябва да го разпечатам за да си спазя традицията).

Стараха се, момчетата, няма какво да се лъжем. За съжаление, обаче, само с желание не става

Конкретно за мача от онзи ден - първо, аз този стадион съм го виждал препълнен и на мачове не Левски, и на мачове на националите. И то стария капацитет, 55 000 места. На Левски - Рейнджърс имаше 60 000, в това съм сигурен. И, не знам, от годините ли, от възпитанието ли е, от нещо друго ли е, ама мачовете не са като едно време. Сега на мачовете ходят некви талибанчета - онзи ден едни до мен бяха вкарали едно шише с 200 гр водка, кой и къде ги е проверявал не знам, хвалеха се, че и базука могат да вкарат. Единия се отряза много бързо, цял мач не знаеше къде се намира, другия цял час не млъкна - стадиона пее едно, той си вика друго. И вече мачовете се гледат прави, няма значение, че има седалки на стадиона.

Много ми се искаше резултатът да е в наша полза, но с оглед на показаното на терена е справедлив и е
най-малкото, с което се размина Левски.

А така изглеждат билетите днес

Отделно, че Левски нищо не игра и това 0:1 е най-малкото, с което се размина. От Ред бул наложиха много сериозна преса още от първата минута, пресираха ги много дълбоко и Левски беше принуден да изнася топката с центрирания от защитата към нападението, където топката лесно се губеше. При 0:1 на почивката второто полувреме австрийците се прибраха отзад и въпреки това имаха няколко възможности за втори гол, спасени от Вуцов. Всъщност, чистите положения бяха само за тях, на актива на Левски може да се запишат само няколко мелета и неточни удари (Левски няма точен удар за 90 минути). Мога да обобщя играта на Левски с изречението „Много искаха, ама нямаше кой“.

Толкова за анализа на мача.

Поста ми е за това колко напред отидохме в сравнение с 90-те и началото на века.