Присъдата

Преди десетина години, когато още нямаше толкова блогове и социални мрежи във Врачанско стана една катастрофа - пиян водач помете момче и момиче пешеходци на междуселски път. Тогава още четях вестници и на този случай пресата отдели доста внимание.
Водачът се оказа Павел Йотов, син на бившия шеф на врачанското следствие. Благодарение на това съдиите във врачанския съд си направих отвод в началото на делото, а съмненията за лека присъда благодарение на връзките на таткото не се разсеяха. Първоначално Павел Йотов беше осъден на 3 години условно, а след възмущението от леката присъда следващите инстанции го осъдиха на 4 години ефективно.

Не зная дали Павел Йотов ги лежа тия 4 години, но си спомням нещо друго - пак го прочетох в тогавашната преса. Та бяха написали, че докато трае следствието и делото Павел Йотов се бил покрил в селото на баща си, пак някъде по Врачанско, но и там не намерил покой. Просто хората набързо му "прочели" присъдата.

Не, не го линчували, не му направили "мечка", не го прогонили с дървета и камъни.

Направили нещо много по-просто, по-ефективно и по-сериозно.

Изолирали го.

Никой не говорел с него, никой не го поздравявал, никой не искал нищо от него. Като влизал в хоремага да си купи хляб разговорите секвали, за да се продължат след него. Дори продавачката не го питала какво иска, а чакала той да си каже, след което мълчаливо му подавала хляба, млякото, цигарите или каквото там си е пазарувал.
Може и да е вестникарска измислица, може да преувеличават, но на мен много ми се иска да е вярно. Хората по селата са способни на такива неща, те си имат едно тяхно си чувство за справедливост, изградено от прости правила.

Помня я тая история не заради трагедията, а заради този и край - поне според мен правосъдие е това, а не онова, дето го раздават в храма на Темида или след това в затвора. И я разказвам не толкова, за да споделям спомените си или да демонстрирам добра памет, а защото ми се иска такава да бъде реакцията на обществото ни след всяка присъда на нашия съд, която се разминава с представите ни за справедливост. 

Като например днешното решение на софийския съд. 

Разбира се, съдиите са имали своите мотиви - Валентин Стоянов бил малолетен, неосъждан бил (то пък оставаше и да е), от една година стоял в ареста (не разбирам какво толкова се мотат) - направо да им се чудиш те в тая държава ли живеят, деца нямат ли? Е, вярно, в случая "обществото" са съученичките на Валентин, дошли да го подкрепят в трудната за него минута на разкаяние пред съда. Макар че то не върви да се разкайваш в съдебната зала и да намигаш отвън - ей така, от кумова срама дето се вика, можеше да почака малко. Но пък при положение, че половин час след като е пребил нещастното момче се е изфукал във Фейсбук, логично е да се очаква от него. За кифлите, които са го посрещнали с овации той е герой - сега ще има купони, гаджета, разкази за пандиза.
По-нататъшната съдба на Павел Йотов ми е неизвестна. Следващите съдебни инстанции го осъдиха на 4 години ефективно, които трябва отдавна да е излежал. Дали наистина ги е лежал, дали се е отървал - не зная. Дали днес някой му говори или не, също не зная.
Но ми се иска, много ми се иска ние, като общество да коригираме "присъдите" на нашата съдебна система. Присъдите на хората не винаги са първосигнални и прибързани.
Дори само с мълчание, стига да помага. 

Покажи си лицето

Снимката е взета от тук.

Една снимка, видяна днес сутринта преди да започна работа ме кара да пиша сега. Снимката на един баща, който се крие от репортерите на влизане в съда. 

Неговият син е осакатил жестоко едно непознато момче. А после, почти като във Вапцаровата "Песен за човека" - "... Измил се, на черква отишъл подире и ... после му станало леко." Само дето му е станало леко не от посещението в черквата, а от изфукването във Фейсбук. Та в тази връзка - покажи си лицето, приятелю, защо се криеш? Синът ти е герой, синът ти е голяма работа, синът ти е пич и половина; никой не може да се ебава с него, щото като се ебават с него, и виж какво става, виж къде свършват тия, дето се опъват на сина ти. Пък и да не се ебават с него, просто трябва да се научат като минава по улицата да се дърпат на два метра, да застават мирно и да отдават чест. Сигурно сте били много горди с него, когато преди две години е влезнал в престижния техникум - бъдете горди с него и сега. Гордост от отрочето си не се демонстрира с вестник пред лицето. 

Бъдете горди, че синът ви, само на 15 е пребил и оставил инвалид свой връстник. Бъдете горди, че се е научил да мрази и да убива още преди да се е научил да обича и да се радва на живота. Бъдете адски горди, че той е толкова горд от себе си, че първото, което е направил, е да се изфука във Фейсбука (къде другаде?) - макар че последното говори за липса на разсъдливост. А всъщност не е глупаво детето, я виж как се е подготвило - маска, да не се движат на групи, за да не предизвикат подозрения ... пуста социална мрежа, значи!

Мисля си, че заедно с малолетния престъпник (всъщност, ще чакаме съда да обяви Валентин за престъпник с влязла в сила присъда; все още не е) в съда трябва да бъдат и родителите му. Само че в Наказателния и Наказателно - процесуалния кодекси още няма текстове срещу лошо възпитание, а родителския контрол е сведен до това да си контролираш отрочето да не е на дискотека след 22:30. Няма, няма и да има. А трябва.  

Майка ми ми е казвала следното: "Да не ти се случва това, което ти мисли майка ти!". Мислено съм се поставял на нейно място и преди да бъда семеен, и преди да се роди детето ми; а днес не се поставям, ами направо съм на нейно място. Поставям се обаче на мястото на родителите на пострадалото момче, Андрей Илчев. Представям си как те са на работа и телефонът им звъни, за да им съобщят, че детето им е пребито от друго дете без повод, без причина, ей така, за нищо. За да може един пикльо да се фука после във Фейсбука си. Представям си как са изпратили сутринта детето си на училище, а утре ще приберат от болницата един 16-годишен полуинвалид.  

Ти, приятелю зад вестника, поставяш ли се на тяхно място? 

Ти толкова ли не можеш да се изправиш поне пред един репортер и с половин уста поне да кажеш "Извинявайте, съжалявам за стореното от сина ми!"?

Ти, приятелю, като знаеш, се синът ти и друг път е имал вземане - даване с полиция и ДПС, толкова ли не можеш да му стегнеш малко юздите? 

Ти, приятелю, наистина ли не се притесняваш какво прави сина ти зад компютъра вкъщи? С кого говори, какво се уговаря, с какви хора се свързва? Толкова ли не можа да си направиш труда да го провериш? Не ми казвайте, че е невъзможно - възможно е, хората за това толкова програми са направили. Просто по-лесния отговор е "Аз от компютри нищо не разбирам". 

Темида, дами и господа!

Ей затова не виждам смисъл да чакам Темида да обяви Валентин Стоянов за престъпник. Защото Темида ще гледа само стореното от сина, а никой няма да постави на везните и нестореното от родителите. А от неказано и несторено се създават малки изродчета, за които по-важното е да пребият някой, който много им се отваря. Или ги гледа. Или ги дразни. Или е казал нещо си. Или е с шалче на "Левски"/ЦСКА. Или прилича на гейче. Или им е заговорил гаджето. 

Единственото, за което се надявам е да получи максималната присъда. Да си я излежи със здраве. Да не го бият в затвора - просто да се дипломира като ученик от някое ТВУ, а не от престижния Строителен техникум. Да излезе на свобода след 5 години и да си потърси работа - и навсякъде, където кандидатства, да му искат свидетелство за съдимост (както на мен са ми искали). И навсякъде да получава отговор "Съжаляваме, но предпочетохме друг кандидат". Е, тоя зад вестника може и да има връзки и да го уреди някъде, при някой познат.

По-важното е да разбере тогава какво е да си провалиш бъдещето заради 15 минути бабаитлък. Да разбере какво е да промениш живота си в грешната посока заради удоволствието да напишеш на стената си във Фейсбука, че си разцепил някакъв нищо неподозиращ нещастник. Но никога, никога няма да разбере какъв ще е живота на същия този нещастник от тук нататък. Срещу това няма присъда.

Затова - свали вестника, приятелю. Темида за съжаление, няма да те осъди, но хората на улицата могат нали. Ние също имаме деца.