Показват се публикациите с етикет офицер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет офицер. Показване на всички публикации

12 август 2022

Против бил

 

Баба ми казваше: "Стани военен! Докато те разберат, че си идиот ще станеш майор. Докато се чудят какво да те правят, ще се пенсионираш." 

Горното е виц, ама като във всеки виц има доза истина, а в конкретния случай си е чиста 100%-ова истина. Ей го сега Димитър Стоянов, съветник на президента Радев, който в момента го играе служебен министър на отбраната бил против да изпращаме тежко въоръжение в Украйна. 

Защо бе, г-н министре? Какво ще стане? Ако ви е страх, че ще разсърдим руснаците питайте поляците и словаците как става тая работа и тях що не ги страх. Ако до там не можете да стигнете питайте комшиите, румънците, а най-добре питайте макетата, че с тях един език говорим. Питайте ги как те могат да предоставят остарялата си съветска техника на украинците - самолети, танкове, системи за залпов огън и не ги е страх от руснаците. Питайте ги как става така, че те предоставят остарялото си оръжие на украинците и получават по-съвременно - може и втора ръка да е, ама не е модел от 70-те години на ХХ-и век. Ако не можете да свържете нещата, това се нарича модернизация на армията, прави се постоянно по белия свят - богатите държави продават остарялото си въоръжение на по-бедни държави от Третия свят, освобождават си място в арсеналите и купуват по-модерно и по-съвременно оръжие. След 10-20 години пак - я ракети, я самолети, я танкове. Ние навремето харизахме 50 танка на македонците, те ги нарязаха за скрап, все едно  ние не можем да го направим сами. Преди да влезем в НАТО ревахме като улави за ракетите С-300, с които смятахме да изпепелим Истанбул в случай на нужда, без да си даваме сметка, че вероятно турците не само че знаят колко и къде са ни въпросните ракети, но и имат къде-къде по-съвременно ПВО, което ще се разправи с тях много по-лесно и бързо. Но остана въпроса: добре, ние ще ги нарежем тия системи, а не е ли по-добре да вземем някакъв западен аналог на тяхно място? 

За какво са ви тия съветски изтребители? Имаме 8 МиГ-29 и ги пазим като че ли само ние на света ги имаме и докато ги имаме никой не смее да ни нападне. Освен да играят "лошите" при съюзни учения друга файда не виждам. Па мине се - не мине година-две и се почва сагата с ремонта на двигателите им - в Русия ли ще е, у нас ли ще е, в Полша ли ще е, па колко ще струва, па лицензи, па не знам още какво си. И в същото време 20 години говорихме как ще си купим нови, модерни самолети, говорихме, спестявахме, по-евтини оферти дирихме и накрая какво - купихме си 8 (осем) Ф-16. Ма не били най-последния модел, то дори и Ф-16 си е бая старичък самолет, не е като Ф-18 и съвсем не е като Ф-35, но сравнен с нашите МиГ-ове е все едно да сравнявате Москвич Алеко с Тойота Авенсис от първите. Е да де, ама съседите румънци купуват и те Ф-16, ама тях са ги учили да броят и над 10. Ся, втора ръка били, не знам какво си - ама имат ли 32 самолета, имат! Това са 4 ескадрили, нашите 2, дето ги поръчваме на час по лъжичка докато станат, ония ще намерят пари за още 4, нищо че са втора ръка. А ние можехме да направим една вътрешна ротация в алианса, да дадем самолети за Украйна и да получим по-евтино някой и друг Фантом втора ръка. А поляците направо Ф-35 си договарят, при тях няма лабаво. Ще каже някой "Ма 4,6$ млрд са много пари, ние нямаме толкова." Напротив, имаме - 3 млрд лева заровихме в земята за тръбата на Путин, ето ви 1,6$ млрд, като отрежем малко щата на родния Пентагон, като пратим малко шапкари в пенсия, ето ви още половин милиард долара - ми ще вземем наполовина на поляците, ама ще имаме и 2 ескадрили Ф-35, нови. Сегашните МиГ-29 да не са повече?

Същото важи и за останалата техника - нова ли ще е, втора ръка ли ще е, войната в Украйна беше златен момент (и все още е) да се модернизира армията ни с по-съвременно натовско въоръжение. Че ставаме за смях на гергьовденския парад да минават джипове Мерцедес с картечници ПК-47 на покрива. И това да ни е най-модерното в армията.

А как пък във всичките тия държави не се намери един шапкар, дето да каже че е нещо го е срам, че нещо е против, че нещо го е страх? Как пък само нашите военни при полагането на клетвата им режат топките бе, цялата армия ли е пълна с такива кастрати? Като се почне от президента Радев и се мине през предишния служебен министър-председател Стефан Янев, през ЗПКЧ-то бай Гълъб и се стигне до Митко Полковника - вие военни ли сте бе, вашата мама, не сте ли се клели да защитавате тая държава? Че то вас ако ви е страх какво остава за мене в такъв случай? Или ще използваме старата живковска стратегия "Да се снишим да мине бурята"?

И още нещо - тия всичките - и президента Радев, и генералите Янев и Стоянов са изградили своята кариера в последните 30 години. По едно съвпадение в същите 30 години армията ни ставаше от ден на ден все по-малобройна и все по-зле въоръжена. Не се знае при евентуален конфликт не само колко самолета ще излетят, но и колко танка ще тръгнат, дали ще има гориво за всички тях, колко радара ще сработят, колко ракети ще излетят. 30 години армията ни върви надолу, 30 години тия юнаци рапортуват бодро за успехи и растат в кариерата. Раздават си генералски пагони един на друг. Мен  щеше много да ме е срам, ако съм генерал на такава армия.

27 септември 2012

Армия от ..?

От какво?
Навремето да бъдеш офицер от българската армия е било наистина престижно. Офицерите са били символ на мъжество и храброст в мирно време. Още повече че славните победи по време на двете Балкански и Първата световна войни са показали, че бившите роби, бившите овчари и копачи всъщност са способни да произведат храбри и талантливи командири. Простите селски момчета, отраснали в различните краища на българското землище се оказват проницателни, смели и храбри офицери, които превеждат поверените им войски през касапниците на войните от 1885, 1912, 1913 и 1915-1918 г.
От казаното до тук се разбира, че говоря за царските офицери. В различни сайтове, а най-лесно е в уикипедията може да се проследи пътя на българските офицери от селата на Македония, Добруджа, Бесарабия, Тракия до генералските пагони. Дори си имаме и "градски легенди" - както за ген. Иван Колев като първообраз на танковите клинове на Хайнц Гудериан (има го и в информацията за самия ген. Колев), така и за ген. Луков като спасител на Кюстендил. Според мен всеки един народ, особено с бойната история на нашия има подобни легенди за свои офицери, примери за това бол - който иска, да търси. И ако историите за конницата на ген. Колев и подвига на ген. Луков са само добре разказани приказки, то свалените британски бойни знамена пред ген. Владимир Вазов (поне за мен) са чиста истина. Отделно от това има една много страшна истина, изречена от гладните и окъсани български войници на Македонския фронт през 1917: "Има Дрангов - има хляб!". Което, повярвайте ми, го разбирам прекрасно благодарение на киселото зеле на фурна, зеления фасул с "Русенско варено" и вчерашния хляб, нагризан от мишки от гладната зима на 1996 година в Плевенската ШЗО.
Армията на една страна е неизменно свързана с националното самочувствие на народа!
Всичко това го казвам без да имам офицери в рода си - нито един, нито майчина, нито от бащина страна. Прадядо ми е бил прост войник, който знам че е бил при Булаир през Първата Балканска и Дойран през Първата Световна. Дядо ми е стигнал до Унгария през Втората Световна, пак като обикновен войник. Аз самият съм о.з. младши-лейтенант, като съм далеч от всякакви мисли, че принадлежа към българските офицери, дори и към запасните. 
Войници или офицери, едновремешните българи обаче са воювали за майка България. Е, вярно, за войниците е било понякога повече по заповед, докато за офицерите почти винаги е било първо дълг. Но пък е гордост да знаеш, че си превзел Одрин и си разбил англичаните при Дойран, а сърбите, гърци и турци още се напикават , като чуят "Напред! На нож!". Казвам "едновремешните", тъй като, днес българското офицерство е заето със съвсем други мисли - как да опази не границите на Отечеството, а 20-те заплати накуп при пенсиониране. Най-общо казано, щото не е само това, разискват се възраст за пенсиониране, стаж, отпуски - все традиционни за славната българска армия теми. А всъщност от години на българската армия някои слоеве от населението гледа като на социален защитник - във военните училища постъпват младежи от бедни и икономически неразвити райони на страната, които нямат широк избор за професия, а армията дава сигурност. Поне през 90-те години беше така, знам го от личен разговор са тогавашни курсанти и току-що произведени лейтенанти - момчета от селата от Пирин и Родопите. Един старши-лейтенант някъде от Пиринско откровено си призна: "Аз станах военен, щото до нашето село имаше поделение, но го закриха..." От години негласният девиз, негласната движеща сила за избора на професията "военен" (вече не "офицер") е "Пенсиониране на 38, 20 заплати накуп, и после можеш и да работиш, и да вземаш пенсия!". Оставете ги приказките за офицерска чест, защита на родината, клетва и дълг - посегни за кокала на кучето и то ще заръмжи. Днешните български офицери не умуват над превземането на непревземаеми крепост и не откриват нови военни прийоми (като огневия вал например или първия боен полет на самолет) - те са съсредоточени в запазването на скромната си войнишка чорбица. И ако преди 100 години изумихме света не само с "Одрин падна!", но и с дързостта на вчерашните роби да обявят война на поробителя си, то днес мирно и тихо се задоволяваме с охранителната дейност на американските складове в Ирак и Афганистан. 
Жалко и унизително!
Не ще и дума, че мисиите ни след 1990 г - в Камбоджа, Босна, Афганистан и Ирак допринасят за славата на българската армия и особено за бойния опит на българските офицери. Но се съмнявам, че освен ограничен кръг от висши военни и политици някой друг да се чувства особено горд от тях.
Тая сага с личния живот на офицерите се влачи от десетилетия - апартаменти, устройване на съпругите им на работа, социални придобивки (пенсиониране, стаж, медицинско обслужване) - не че не трябва да ги има, но  отдавна трябваше да са решени тия неща. Особено след като сме страна, членка на НАТО. В съседна Турция да си офицер наистина е чест - и заплатата им заплата, и уважение им държат хората, и това от десетилетия. Платени не толкова на бойното поле, колкото с участието на армията в трите преврата в средата на миналия век. И затова всяко следващо турско правителство не пипа военните и техните привилегии. 
Ако някой от министрите на отбраната за последните 20 години (тук вече военните нямат толкова вина) си беше направил труда вместо да върти врътки с военни имоти и далавери с военните заводи да беше решил поне част от проблемите на офицерите и сержантите от БА, сега едва ли щях да пиша този пост. Само че не - не се решиха, напротив, задълбочаваха се. Това обаче не остави армията без офицери - хората продължават да си кандидатстват. Из за офицери, и за сержанти, и за кадрови войници. Въпреки всичко.
И това от любов към Родината и чувство за дълг? Да бе - къде е Родината, къде са 20-те заплати? Те нещата са свързани - остарели самолети, остарели танкове, смешен флот, архаично въоръжение, липса на модерни оръжия и техника и наплив от желаещи да работят с тях - то на практика имаме не армия, а някаква банда наемници. 
Малко хора знаят, че думата "кашик", както на жаргон се наричат пехотата в БА, идва от турската дума kaşık, означаваща "лъжица" - и това просто защото първите български войници след Освобождението са държали лъжиците си в поясите или в кончовете на ботушите си. А пък новосформираната войска е била съставена основно от пехота. Та, в крайна сметка, да попитам - днес армия от кашици ли имаме?

28 декември 2011

За честта на пагона

Аз съм о.з. младши лейтенант от БА. Завърших ШЗО "Христо Ботев", после командвах взвод от Вътрешни войски. През живота си, по-скоро по време на службата си нямам и един ден като офицер - най-много съм бил старшина-школник както хилядите други, завършили ШЗО през годините. Офицер станах в деня на уволнението си, тоест, при минаването ми в запас на 01.01.1998 година. Аз нямам усещането, че принадлежа към пагона. Или към българското офицерство. Би било глупаво от моя страна. За мен поздравът "Господа офицери!" е толкова далечен, колкото и "Селям алейкум" или "Шалом". Аз, ако съм искал да стана офицер, щях да завърша военно училище. 

Днес сутринта попаднах на едно интервю с генерал-лейтенант Бойко Борисов по Нова ТВ с гост-водещ Константин Вълков от Дарик радио. Та там нашия тъпанар се жалва от това, че е трябвало да напусне МВР заради тройната коалиция. 

Май Борисов е единственият офицер - и от армията, и от полицията, подал оставка заради Тройната коалиция. Друг е въпросът колко е офицер, при положение че в последните 20 години 10 е работил като пазвантин, 4 като кмет и 2 като министър - председател. Очевидно е добър пазвантин, след като пази Тодор Живков и Царя. През това време колегите и съвипускниците на Борисов бяха на действителна служба в редовете на МВР и растяха заслужено. Е, с назначаването на Борисов за главсек на МВР нещата си дойдоха на мястото, от полковник скоростно го произведоха в генерал - майор. А после и в генерал - лейтенант. 

Съгласно Търновската конституция, князът (царят) е главнокомандуващ на българската войска в мирно и военно време. През 1912 година цар Фердинанд І се обръща към началник - щаба на армията генерал Савов с думите: "Генерале, поемете командването - аз дослужих до поручик!". В същото време, като главнокомандуващ едва ли Фердинанд е бил майор или полковник - на запазените снимки от онова време е с генералска униформа. Повишаването в чин на коронованите особи е повече от конюктура, отколкото за действителни военни заслуги. Независимо от това, българският престолонаследник княз Борис е строеви офицер по време на Първата световна война и участва в бойните действия в Македония.

Съвременниците на Леонид Брежнев разказват следната комична случка: на поредната среща на ветераните от 18-та армия, където е служил, Брежнев влиза, заметнат с плащ и командва: "Внимание! Влиза маршал!" Отмахва плаща и показва на ветераните новата си маршалска униформа. Сочи с пръст маршалските знаци и трогнат (с насълзени очи - той умееше това) казва: "Дослужился!".  Сиреч - дослужих, дочаках, доживях, признаха ме накрая...

А аз ... да съм знаел, през онзи студен 30 Декември 1997 да съм купил 1-2 килограма месо да си храня котката.

Да види как храни о.з. младши лейтенант...