Ще гласуваш ли за Путин?

Стои си враната на клона със сиренето в клюна. Под нея минава лисицата:

- Абе, врано, ти ще гласуваш ли за Путин?

Враната мълчи.

- Абе, врано, ти чуваш ли какво те питам, ще гласуваш ли за Путин?

Враната продължава да мълчи.

- Абе, врано, не ми се прави на глуха! За последен път те питам, за Путин ще гласуваш ли?

- Не! - казала враната, сиренето паднало от устата и и лисицата го отнесла. Враната продължава да си стои на клона и си мисли:

- Интересно, ако бях казала Да дали нещо щеше да се промени?

Кашкавал, сирене, кренвирши, АЕЦ

Главният прокурор Сотир се заканил тия дни да вкара някого в затвора, свързан с проваления проект за Втора атомна.

Странно ми е кого и в какво точно ще обвини прокуратурата, но както казват руснаците, поживём - увидим.

Примерно, може да привика за обяснения (и съответно, да го вкара в затвора) един от десетте най-цитирани икономисти в света, Симеон Дянков, който по повод на арбитража заяви, че "руснаците сме ги пляскали, и пак ще ги напляскаме". 

Или пък (защо не) може да привика Бокича да обясни там за трънския курс при пресмятането на стойността на централата и как България преди 4 години не можа да изтегли заем от 6 млрд лв (толкова щеше да е нашата част) да я построи, а сега изтегли 16 млрд наведнъж + 1,2 допълнително. Това са, като го смятам, 2 централи като Белене. Да видим по какъв курс и какво е смятал.

Или пък Делян Добрев, всепризнатият енергиен експерт с диплома за магистър по икономика на изкуството, да обясни как няма начин да загубим арбитража в Париж, примерно.

Все добри намерения, но аз съм скептичен за резултатите от нея.

Спомням си навремето прокуратурата се сепна и се втурна да проверява какво съдържат саламът, сиренето и кашкавалът у нас. Тема за сериозен размисъл, откъдето и да го погледнеш. 

Още чакаме резултатите от тази проверка да излязат, да разберем, ядем ли сирене с тебешир и кренвирши с тоалетна хартия или не? Като свърши тази проверка вероятно прокуратурата ще пристъпи и към АЕЦ Белене. 

Карибски дневници - 14: Wine&Cheese

Chateu de Chevalier - това вино най-много ми хареса, а и беше сравнително най-силно. Нямам ама грам претенции, 

че имената на вината и сирената са правилно преведени от мен.

За днешния си пост комбинирах две латински поговорки - " Si vivis Romae, Romano vivito more" и "In vino veritas". И тъй като номинално съм на територията на Франция, а тук и вина колкото искаш, и мезета към тях, та реших, че след като съм се бил като италианците, чехите и литовците, е време да се пиша и французин. Разбира се, с ясното съзнание, че по-подробна и достоверна информация човек може да намери в специализираните сайтове - аз пиша за това, което виждам на място.

• Виното

Chateau de Grand Puch - и то не е зле, приятно и средно силно. Не ме питайте за аромат и послевкус, чак такъв
алкохолик не съм.

Вина на острова дал Господ, всичко е внос от метрополията. Ако и да е близо до Калифорния и Чили, на Мартиника трудно ще намерите бутилка вино, дето да не е made in France. Единствено италианците могат да се похвалят с някакъв пробив, ако може така да се нарече наличието на няколко бутилки Chianti в магазините, които така си и седят и отлежават за по-добри времена, в които някой ще ги купи. До колкото знам и в самата Франция е трудно да намерите вносно вино, независимо колко е добро - само че ако там все пак е оправдано, тук на Карибите да поддържаш някаква форма на протекционизъм или пък да се мъчиш да  защитаваш небцето на местните ценители от недоброкачествени попадения е малко смешно - в смисъл, Мартиника е вторият по големина производител на ром в света, да се опитваш да ги превключиш на вино иде малко като в поговорката за свинята и кладенчовата вода. Не че местните не са придобили някаква култура на пиене на вино - наблюдавам ги, пазаруват, но повече се хвърлят на шампанското (аз пък така и не се научих да пия газирано вино), по-рядко на белите вина и още по-рядко на червените.

Baron de Lestac - според мен отстъпва по сила на първите две, но пък също ми е в
категорията „приятни“. Всъщност, от нещо най-често купувам.

Около 90% от червеното вино на острова е от региона на Бордо. Има и от другите области на Франция, но поне не си струва да изпадам в такива детайли и да търся и да сравнявам. С едно-две изключения, опитаните от мен вина много ми харесаха - не са тежки, една чаша на вечеря е напълно достатъчна. И макар да има правило цветът на виното да отговаря на цветът на месото, червените вина от Бордо много добре се комбинират с рибни стекове.

Единствената празна бутилка, която ще поставя, е на Cotes du Rhone - не че е нещо 

много хубаво, напротив - голям киселяк, едва го изпих.

Chateau Hyoy Beasusejour - слабичко, киселко, с изкуствена тапа и без грам 
шансове да го опитам отново.

Не очаквайте обаче да ви описвам букети от аромати, вкусове, дъх на дъбови бъчви или топъл вкус от южни склонове - нито съм такъв познавач, нито смятам да ставам. Преди години в Италия ми се случи на една вечеря да гледам как сеньор Балбинот (чорбаджията) си поръчва вино - то не бяха бутилки, дегустации, пък му сипваха в една чаша, пък я въртяха така, че виното се стичаше по спирала по стената на чашата, пък я гледа на светлина ... не, merci, прекалено педераско ми идва. Единственото, на което обръщам внимание (научил съм го от тъста си, който пък наистина разбира от вина без да изпада в описаните от мен по-горе отклонения) е тапата. Всичко, що е в кутия, на винт или с тапа от изкуствен корк няма начин да го повторя. 

• Сирената

Comte е вкусно, твърдо сирене, без натрапчива миризма и не е от най-гадните.

Да-а-а-а, нали си спомняте как дьо Гол на времето се жалвал, че трудно се управлява страна с толкова видове сирене? Не знам дали са над 360, както се твърди, но наистина са доста и най-различни - твърди, меки, мухлясали, нормални, от краве мляко, от овче мляко, от козе мляко. Масовата част са доста мазни, солени и почти всички смърдят на чорапи. Имал съм случаи в началото да се чудя сиренето ли смърди, или някой е забравил нещо развалено някъде по рафтовете.

Повече от половината от сирената са с някаква коричка - на някои се маха, на някои се оставя и се яде с него. Аз така и не се ориентирах в ситуацията, и затова махам коричката само ако е гадна на вкус - което рядко се случва, но се случва. Имах дори следната случка - купих едно сирене, Камамбер или Бри беше - продаваха го в кутия. Отварям кутийката, а вътре сиренето на малка пита и увито в хартия. Това, че смърдеше през хартията иди-дойди, ама като го разрязах да го опитам (то и то с коричка) съдържанието му се оказа полутечно, мазно и адски солено. И смърдящо, както вече отбелязах. Едва изядох около 1/4 от него, после го пробутах на един колега, уж и той гурман като мен, който геройски изяде и той около 1/4 и рече "Туй сирене, ако искаш си го вземи, щото аз ще го хвърлям!".

И ако по отношение на вината все пак чат-пат е възможно някоя иностранна бутилка да се появи в магазините, при сиренцата няма такъв филм - всичко е 100 % родно (в смисъл, френско) производство. Дори продават и нашенско сирене като сирене тип "Фета" и да си призная, хич не е лошо. Поне видимо няма следи от палмово масло, сухо мляко и соя, и то без безценните усилия на Мирослав Найденов и неговите стандарти.

И с риск да разочаровам някого, не понасям мухлясали сирена и за мен те не са кой-знае какъв деликатес - така че, не се учудвайте, че не ги виждате представени тук. Не че не продават на острова - напротив, много сериозно си ги търгуват, но не са мой тип. 

• Гроздето

Комбинацията от грозде и кашкавал я опитах преди няколко години на един бебешки рожден ден, на който домакинята вместо да се хаби да прави разни работи за родителите, се беше обадила на една кетърингова фирма и ония бяха поели храната. Хареса ми доста и е твърде тъжно, че у нас пазарите предлагат грозде в едва около 4 месеца през годината.

Освен това, когато бях малък, баба ме научи на комбинацията от хамбургски мискет и бяло сирене - също доста върви.

На Мартиника гроздето е внос - било то от Италия, Франция или Перу и го предлагат целогодишно. Основно е това на снимката - едро, светлочервено, десертно. Веднъж (някъде в края на Ноември) се отпуснаха и предложиха някакъв сорт, подобен на хамбургския мискет, внос от Франция. Първата седмица го пуснаха по около 10 евро/кг и си взех колкото да го опитам. Очевидно продажбите не са тръгнали както са очаквали и след седмица цената беше намалена наполовина и тогава нивото "за опитване" го прескочих и преминах директно на "за сериозна консумация". Предлагат и бяло грозде, внос от Франция, но то е далеч от нашия сорт "Болгар", повярвайте ми.

Въпреки това често си позволявам вечерята ми да бъде грозде, няколко резена сирене и чаша - две вино.

Това сирене носи странното име Reblochon latier, което ме навежда на мисълта, че може и да не е съвсем
сирене. На вкус определено не е - мазно, полутечно, гадно и смърдящо - абе въобще, голяма грешка се
оказа.

Козе сирене - има вкус на пресована извара от козе мляко. На мен лично ми хареса, няма типична за
продуктите от козе мляко миризма. Предлага се в мазни (45%) и не чак толкова (25%) варианти.
Първият не е за препоръчване.

Port Salut е от меките и мазни сирена, с миризма на чорапи, но не и до степен да ти се отяде. Вероятно
зрее в мрежа, която се сваля преди да се пакетира и оставя следа върху коричката му.

Fleur d'aunis - полутвърдо, приятно, не чак толкова мазно. С коричка, която така и не разбрах яде ли се
или не? Малко по-мазно от долното сирене Merzer, но пък и по-смрадливо от него.

Сирене от фермата Saint nectare - странно звучи и е странно на вкус. Почти безсолно е и е доста мазно.

Фабриките за мизерия

Вече коментирах напъните на Министерството на земеделието да наложи "отгоре" правила в производството на мляко и млечни изделия - и нещата се развиват точно по начертания от мен сценарий. Държавата, в лицето на министерството се мъчи да определи някакви правила (да се запитаме къде беше същото това министерство през последните 22 години), които фирмите-производителки посрещат на нож и има защо:

Въвеждат се унифицирани критерии за производството на млечни продукти, за да се защитят интересите на българските производители. Ще се забрани на една и съща поточна линия да се произвеждат продукти от чисто мляко и с растителни масла.

От бранша вече коментираха, че ще се стигне до фалити и закриване на работни места, защото бизнесът няма средства, които да инвестира във втора линия.

В предишния си пост застъпих тезата, че колкото и червени точки да си пише министър Найденов, докато колегата му Дянков има черни хората ще купуват евтиното "сирене" и въобще няма да се интересуват по стандарт ли е произведено или не. Въпрос на потребителски избор и финансови възможности. Поради тази причина у нас рядко се внасят качествени продукти - просто пазарът за тях е прекалено малък, да не кажа бутиков.
Друго ми е интересно в новината - подчертаната от мен реакция на производителите.
И какво се оказа, значи? Родният бизнес има силици колкото да произвежда боклуци. Мизерия. "Сирене" с палмово масло, соя, сухо мляко и пълнители. "Салами" с Е-та, течен пушек, сланина, сухожилия и дупета. "Кисело мляко" с картофено нишесте, мая за сирене и сухо мляко. Сухо мляко, внос от Литва, Полша или (по-лошото) Украйна, някъде от района на Чернобил. Изправен пред избора сирене или "сирене" да произвежда, родният предприемач избира кавичките. "Сиренето", дето струва 5 лв/кг, "сиренето", което съдържа сухо мляко, соя, палмово масло, "сиренето", произведено от работници, работещи за 300 - 400 лв на месец. А, забравих да спомена и химикалите, които се добавят за да "узрее" сиренето по-бързо - няма кой да чака технологични срокове. Интересно ми е дали тези мандраджии консумират собственото си производство и дали се престрашават да пробият на чуждите пазари?
А понеже си говорим за качество на произвежданите продукти, ще разкажа една история от не толкова далечното ми минало. Отивам в Литва и първата вечер си купувам от това кисело мляко на снимката вдясно - ама точно от него. В Литва освен 2,5% друго кисело мляко не се продава (изключвам 0,1%, ама то не е мляко) - останалото е сметана. Та аз по стар български навик си купувам наведнъж 4 кофички (забележете и грамажа). Съответно, ям каквото ям, обаче накрая последната я отворих някъде след 4-5 дни - беше се подула, а млякото се беше прокиснало. Не че не го изядох - но кога за последно ви се е подувало родно кисело мляко?
Да се върна към заплахата за фалит на родните предприемачи (не само от хранително-вкусовата промишленост). От едната страна имате качествения продукт, от другата е някакъв заместител. Философията на пазарните отношения обикновено е да се налагаш на пазара, като предлагаш най-високо качество за най-ниска цена. У нас обаче не е така - у нас на пазара се предлага възможно най-евтиния продукт, а качеството е каквото дойде.

Спечелените пари рядко се влагат в нови мощности, в повишаване на капацитет, в технологии, да не говорим за повишаване на квалификацията на персонала. Печалбата на фирмата се изразява в нов джип за шефа, цици за любовницата му, апартаментче за детенцето, шопинг в Милано за благоверната съпруга - или нещо подобно, но все в тая категория. Повечето родни предприемачи мислят с червата си, за съжаление. Ето ви дори конкретен пример от последните дни - пробития резервоар в Девня. Който се оказал в експлоатация от 1962 г - 40 години вече. Мислите ли, че семейство Баневи ги мисли тия работи - да се подменят старите съоръжения, да се купуват нови мощности? Мислите ли, че са обсъждали колко струва един нов резервоар? Дълбоко се съмнявам. Същата история и с  "Брикел" - като го е купил Ковачки, като се е засилил да му инсталира веднага сероочистки, та направо го е подминал и спрял в центъра на Гълъбово. Стои си всичко както е било по време на комунизма и не се пипа да не би да се развали и да откаже да работи.
Аз, в един от заводите в които съм работил - ЗУМК Кремиковци - видях същата картинка - огромен едновремешен завод, огромно хале. Машинния парк - в общи линии на моите години. Заварките - все едно гледам картинки  "Видове дефекти при заваряване" - толкова си можеха заварчиците. Купена линия за рязане, чакаме да дойде и газорезна машина. Тя пристига, но се оказва, че е купена, щото е била най-евтина. Произведена е за друг клиент, който се е отказал от нея; производителят я е закарал на панаир, където е сложил една табелка "Цена на мострата - 40 000 евро" - и моят тогавашен чорбаджия се е навил да ги плати. После, при монтажа и, се случи нормалното - "Ама ние това искахме, ама ние онова искахме, това да може, така да се пали, еди как си да реже ...". Ми искал си, пич, ма то пари струва, ма ти си си платил за базовия модел. А не да ми караш Лексус и в същото време в завода ти здравите стъкла да са по-малко от счупените, покрива му да тече точно върху новата линия за рязане и да я спираш при дъжд, зимно време да не можеш да си отопляваш цеха и в него да спят около 20 бездомни кучета. И подготовката за АКЗ (боядисване) да се ограничава до почистване с парцал и кореселин.
Какво си мислите, че произвежда този завод - метални конструкции?
Не - произвежда мизерия. При цена от 1100 лв/т за метални профили шефа ми пусна оферта за 2200 лв/т за метална конструкция от 60 т. Половината от парите ще отидат за материали, с останалите ще се плащат заплати, консумативи, боя, ток, контрол. Каква печалба, какви 5 лв?
Та си мисля, при положение, че родните производители толкова се страхуват да не фалират и да не закриват работни места - може пък и да е за добро, ако фалират. На тяхно място ще дойдат други собственици, които няма да мислят толкова с червата си и след фабриката за илюзии най-сетне ще затворим и фабриката за мизерия.

Лисицата и сиренето

В допълнение на баснята за лисицата, враната и сиренето.

Стои си враната на клона и вижда лисицата да се приближава към дървото. "Сега, каквото и да ме попита лисицата, ще си мълча" - помислила си враната. 

Лисицата се приближила, без да каже дума взела един камък и - прас! - враната в десятката.

Враната се освестила на земята, гледа - в далечината лисицата се измъква със сиренцето:

- Баси, как са я изменили тая приказка!