Загрижените

„България се извинява“ - така осъмна Паметникът на Съветската армия на 21 август 2013 г., 35 години след нахлуването
на войските на Варшавския договор в Чехословакия. 35 години по-късно намерихме сили и да се извиним на чехите и
словаците за стореното от Тодор Живков. Дали са ни простили е тема на друг разговор.

 Преди години, след падането на комунизма, след като почнаха да се отварят документите стана ясно, че навремето, през 1968 г. най-яростния противник на Пражката пролет е бил не друг, а другарят Тодор Живков. И че от него първо излиза идеята за военната намеса на Варшавския договор, още докато Брежнев се е колебаел дали да пръдне или не, правешкият диктатор вече се е насрал. И в едно от последните си интервюта, когато го попитаха защо така се е натягал на Брежнев, защо е заемал такава остра позиция срещу Чехословакия без това да е било необходимо и след като дори съветската позиция не е била толкова остра, наш Тодор се оправда с думите: „Трябваше да мисля за осем милиона българи!“. В годините на комунизма позата на най-верен сателит на Съветския съюз ни е донесла само и единствено презрението на останалите източноевропейски народи. И това с любезното съдействие на другаря Живков, който много мислел за нас.

Тази седмица правителството на Чорапа взе позорното и подло решение да спре военната помощ за Украйна. Премиерът се оправда, че от тази война страната ни търпяла социално-икономически щети.

Като се разчепкаха нещата стана ясно, че говорим за въоръжение от складовете на Българската армия, а не за безвъзмездна военна помощ. И че украинците досега всичко са си купували, един патрон няма безплатно изпратен. В общи линии спряхме това, което и без това не давахме, за да продължим да продаваме онова, което и досега продавахме.

Тя Украйна не е опряла на нашите снаряди или гаубици. Поне вече не. И ще се оправи и без нас, то пък оставаше и от нас да зависи. Това решение на правителството идва в добавка на други две: отказът от участие в Б-9, отбранителната организация на източноевропейските страни от НАТО - официално не сме се отказали, но на последната среща в Букурещ изпратихме зам.-министър на отбраната (а пък като го гледам какъв е титулярният министър на отбраната представям си какъв фатмак е заместникът му) и по този начин неглижирахме събитието; второ - България не подкрепи Специалния трибунал срещу Путин, като се присъедини към Унгария, Словакия и Малта. Унгария и Словакия отдавна пеят в московския хор, Орбан и Фицо отдавна са на руска хранилка, а ние се върнахме там, където си бяхме - най-верният сателит на СССР. 

Та спираме оръжието за Украйна - Украйна, която вече пета година се бори срещу руските агресори и която вече пета година дава време на Европа да се подготви срещу бъдещите руски попълзновения към Източна Европа. Няма какво да се лъжем, Путин няма да успее да възстанови нито СССР, нито Руската империя, но ще заложи основите и ще си избере приемник, който да продължи. Украинците ни дават възможност не само да забавим процеса, но и да го спрем въобще. 

България не само не подкрепи трибунала срещу Путин но премиерът Радев зае байганьовската позиция, че нямало
смисъл от такъв трибунал, тъй като нито Русия е победена, нито Путин е пленен. Което е напълно нормално
разсъждение за човек, започнал кариерата си в редовете на Българската народна армия, но за съжаление отново
ни поставя в ъгъла на европейския дом, в компанията на доказани проруски боклуци като Орбан и Фицо, отново
заели угодна към Русия позиция, отново подчертаваща липсата ни на достойнство, на чест, на съвест и на морал.

В общи линии Румен Радев се оказа не по-малко загрижен за българския народ като патрона му Тодор Живков. И той загрижен за българското население, само дето на него му е по-леко, щото вече не сме 8, а само 6,5 милиона. И това на фона на премиер като Кирил Петков, по чието време, оказа се, малката и храбра България е помогнала на украинците да спрат руската инвазия просто защото така трябва. В определени моменти 1/3 от мунициите и от горивото са били български. Защото е въпрос на дълг, на чест и на морал да помогнеш на по-слабия. Защото утре ти може да си на негово място. 

Очевидно е трудно да стигнеш нивото на Кирил Петков като премиер.

И нещо друго искам да кажа: в Търновската конституция има един член,  61-ви, който гласи: „Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.“. Българите от онова време са имали достатъчно смелост да го напишат, дали някога е бил приложен - не знам, но в конституцията си сме го записали. Знаели сме, че на робът трябва да помогнем, че робството е нещо тежко. Не сме подали ръка на господарят му, а на роба. Такива са били българите тогава.

А най-лошото е, че утре войната ще свърши. Че Украйна ще погледне на Запад и ще потърси приятелите си. А ние май пак ще боядисваме Паметникът на Съветската армия (ако, не дай, Боже, още не е демонтиран) и ще пишем на него „Болгарія вибачається“.

Разоръжаването на армията

Из спомените на Огнян Дойнов:

"... Военната ни продукция беше ефективна, за един лев получавахме два долара. Взехме я от Добри Джуров, от армията. Първоначално Добри Джуров се противопостави: "Вие ме разоръжавате". Но Живков му каза: "Трябват ни пари, за да купим зърното. Няма опасност някой да ни нападне, но има опасност от глад". Продадохме и внесохме 2 млн т зърно ..."

Както виждате, в началото на 80-те години складовете на армията са отворени изгребани. Е да, оръжието не е дадено/подарено на Украйна, а е продадено, за да се купи зърно. Едва ли можем да подозираме Тодор Живков в немарливост към боеспособността на армията. Напротив, продаденото въоръжение впоследствие е сменено с по-ново. 

Както е казано, който иска, намира начин. Който не иска, си намира причини.

Разочарованието

Всеки път, когато президентът Радев заяви, че изпращането на оръжия в Украйна ще въвлече България във войната - та значи всеки път се замислям: "Добре бе, Полша, Словакия, Германия, САЩ и кой ли още не официално декларираха, че ще подкрепят Украйна, те не се ли чувстват заплашени от въвличане във войната? Защо дори държави като Албания и Северна Македония подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО, а ти единствен смяташ, че това е невъзможно, защото в Украйна има действащ военен конфликт в момента (все едно ръководството на НАТО не знае)?".

После се замислих как държави като Словакия и Румъния си прочистиха арсеналите от изостаналото съветско въоръжение още в първите дни на войната и ги замениха с по-съвременни западни образци, а ние още се влачим със сагата "Кой ще ни ремонтира двигателите на безценните съветски МиГ-ове?".

А накрая идва Сана Марин, къде е 50 кила с мокри дрехи, която е премиер-министър на страна, която дори не е член на НАТО все още, с население от 5,2 млн души (не по-далеч от нашето) и отгоре на всичко съсед на Русия и тая Сана Марин директно ти казва: "Войната ще свърши когато Русия се изтегли от Украйна!". И точка, няма никой да и мрънка "Ама това ще ни въвлече в конфликта, ама има етнически финландци в Русия, те сега ще пострадат, ама мрън-мрън ...". 

Навремето, в ония години бяхме най-верния сателит на СССР. Толкова верен, че 2 пъти се опитвахме доброволно да станем съветска република. Толкова верен, че идеята за нахлуването в Чехословакия през 68-ма е на др. Живков, да не би някой да го изпревари? И тогава се писахме по-тарикати от останалите, и сега с пишем.  

Г-н Радев, много съм разочарован от вас!

.@MarinSanna: “The way out of the conflict is for Russia to leave Ukraine.”

pic.twitter.com/JEVONTAW0Y

— Paul Massaro (@apmassaro3) October 7, 2022

Против бил

 

Баба ми казваше: "Стани военен! Докато те разберат, че си идиот ще станеш майор. Докато се чудят какво да те правят, ще се пенсионираш." 

Горното е виц, ама като във всеки виц има доза истина, а в конкретния случай си е чиста 100%-ова истина. Ей го сега Димитър Стоянов, съветник на президента Радев, който в момента го играе служебен министър на отбраната бил против да изпращаме тежко въоръжение в Украйна. 

Защо бе, г-н министре? Какво ще стане? Ако ви е страх, че ще разсърдим руснаците питайте поляците и словаците как става тая работа и тях що не ги страх. Ако до там не можете да стигнете питайте комшиите, румънците, а най-добре питайте макетата, че с тях един език говорим. Питайте ги как те могат да предоставят остарялата си съветска техника на украинците - самолети, танкове, системи за залпов огън и не ги е страх от руснаците. Питайте ги как става така, че те предоставят остарялото си оръжие на украинците и получават по-съвременно - може и втора ръка да е, ама не е модел от 70-те години на ХХ-и век. Ако не можете да свържете нещата, това се нарича модернизация на армията, прави се постоянно по белия свят - богатите държави продават остарялото си въоръжение на по-бедни държави от Третия свят, освобождават си място в арсеналите и купуват по-модерно и по-съвременно оръжие. След 10-20 години пак - я ракети, я самолети, я танкове. Ние навремето харизахме 50 танка на македонците, те ги нарязаха за скрап, все едно  ние не можем да го направим сами. Преди да влезем в НАТО ревахме като улави за ракетите С-300, с които смятахме да изпепелим Истанбул в случай на нужда, без да си даваме сметка, че вероятно турците не само че знаят колко и къде са ни въпросните ракети, но и имат къде-къде по-съвременно ПВО, което ще се разправи с тях много по-лесно и бързо. Но остана въпроса: добре, ние ще ги нарежем тия системи, а не е ли по-добре да вземем някакъв западен аналог на тяхно място? 

За какво са ви тия съветски изтребители? Имаме 8 МиГ-29 и ги пазим като че ли само ние на света ги имаме и докато ги имаме никой не смее да ни нападне. Освен да играят "лошите" при съюзни учения друга файда не виждам. Па мине се - не мине година-две и се почва сагата с ремонта на двигателите им - в Русия ли ще е, у нас ли ще е, в Полша ли ще е, па колко ще струва, па лицензи, па не знам още какво си. И в същото време 20 години говорихме как ще си купим нови, модерни самолети, говорихме, спестявахме, по-евтини оферти дирихме и накрая какво - купихме си 8 (осем) Ф-16. Ма не били най-последния модел, то дори и Ф-16 си е бая старичък самолет, не е като Ф-18 и съвсем не е като Ф-35, но сравнен с нашите МиГ-ове е все едно да сравнявате Москвич Алеко с Тойота Авенсис от първите. Е да де, ама съседите румънци купуват и те Ф-16, ама тях са ги учили да броят и над 10. Ся, втора ръка били, не знам какво си - ама имат ли 32 самолета, имат! Това са 4 ескадрили, нашите 2, дето ги поръчваме на час по лъжичка докато станат, ония ще намерят пари за още 4, нищо че са втора ръка. А ние можехме да направим една вътрешна ротация в алианса, да дадем самолети за Украйна и да получим по-евтино някой и друг Фантом втора ръка. А поляците направо Ф-35 си договарят, при тях няма лабаво. Ще каже някой "Ма 4,6$ млрд са много пари, ние нямаме толкова." Напротив, имаме - 3 млрд лева заровихме в земята за тръбата на Путин, ето ви 1,6$ млрд, като отрежем малко щата на родния Пентагон, като пратим малко шапкари в пенсия, ето ви още половин милиард долара - ми ще вземем наполовина на поляците, ама ще имаме и 2 ескадрили Ф-35, нови. Сегашните МиГ-29 да не са повече?

Същото важи и за останалата техника - нова ли ще е, втора ръка ли ще е, войната в Украйна беше златен момент (и все още е) да се модернизира армията ни с по-съвременно натовско въоръжение. Че ставаме за смях на гергьовденския парад да минават джипове Мерцедес с картечници ПК-47 на покрива. И това да ни е най-модерното в армията.

А как пък във всичките тия държави не се намери един шапкар, дето да каже че е нещо го е срам, че нещо е против, че нещо го е страх? Как пък само нашите военни при полагането на клетвата им режат топките бе, цялата армия ли е пълна с такива кастрати? Като се почне от президента Радев и се мине през предишния служебен министър-председател Стефан Янев, през ЗПКЧ-то бай Гълъб и се стигне до Митко Полковника - вие военни ли сте бе, вашата мама, не сте ли се клели да защитавате тая държава? Че то вас ако ви е страх какво остава за мене в такъв случай? Или ще използваме старата живковска стратегия "Да се снишим да мине бурята"?

И още нещо - тия всичките - и президента Радев, и генералите Янев и Стоянов са изградили своята кариера в последните 30 години. По едно съвпадение в същите 30 години армията ни ставаше от ден на ден все по-малобройна и все по-зле въоръжена. Не се знае при евентуален конфликт не само колко самолета ще излетят, но и колко танка ще тръгнат, дали ще има гориво за всички тях, колко радара ще сработят, колко ракети ще излетят. 30 години армията ни върви надолу, 30 години тия юнаци рапортуват бодро за успехи и растат в кариерата. Раздават си генералски пагони един на друг. Мен  щеше много да ме е срам, ако съм генерал на такава армия.