Глухата министърка

 Госпожа министърката, която се оказа, че и от финанси разбира (дялан камък) Теменужка Петкова лично е назначила прясно уволнената си бивша заместничка обратно във финансовото министерство като ръководител на Агенцията за държавен финансов надзор. 

Вероятно въпросната Людмила Петкова също е дялан камък. Още повече, че според думите на самата Теменужка (първата Петкова) тя не е чула нито една партия да има нещо против втората Петкова.

На глухата госпожа ще припомня, че въпросната незаменима Петкова в качеството си на служебен министър на финансите внесе в НС някакъв толкова абсурден бюджет, че дори собствената партия на глухата теменужка го отхвърли. Отделно въпросната лелка търсеше едни 18 млрд лева да си запълни дупката в бюджета, които първо нито се намериха, и второ - липсата им така и не събори нито борда, нито държавата. И трето - май-май не са 18 млрд. И както се оказа, и 500 млн не са, и не е дефицит, а излишък.

Но глухата госпожа май е забравила как Асен Василев ги направи на бъз и коприва само преди 2 седмици докато незаменимата Петкова все още беше заместник-министър. И докато двете обясняваха в един глас как пари в бюджета няма, че имало дупка и как държавата си е*а майката, ама още не сме си е*ли майката.

Интересно ми е на фона на всичкото това горе, какво ли ще бъде според Глухата Теменужка партиите в НС да имат нещо против Людмила Петкова?

Сводката от разузнаването

 Асен Василев, преди два дни:

"... българските служби за сигурност много рядко могат да дадат изпреварваща информация, почти никога не могат да подадат анализ, на базата на който политическата власт да действа и почти винаги информацията, която стига до правителството, можела да бъде прочетена в международната преса няколко дни преди това."

Един друг Асен, Асен Марчевски, в своята книга "Италиански потайности":

Всъщност ставаше дума за обикновени преводи от печата. "Политическият" ме караше да му ги превеждам на ръка, не на машина. Бяха изрезки от вестници, но не от централния печат, а от немного известни политически и икономически списания и ежедневници. В Италия гъмжи от такива вестничета и седмичници: на крайната левица, на извънпарламентарни полулегални организации, на „зелени“ и на „пацифисти“. Добре осведомени издания, с контакти и в парламента, и в Министерство на отбраната, специализирани по компромати и скандални афери, въобще издания, които не се получават в България. Откъде ги намираше, негова си работа. След десетина такива превода ми се изясни как се прави разузнавателна сводка. Трикът се състоеше в следното: дадено специализирано провинциално издание прави политически прогнози или критикува например икономическата стратегия на Италия по отношение на САЩ или Съветския съюз. Ако материалът е преведен от професионален преводач, той лесно се редактира и доукрасява с допълнителни данни, този път от официалния печат. Ако искате сводката да е пълна, провеждате разговор с някой италианец от бранша, без да го разпитвате много, а само му подхвърляте темата. Италианците са безкрайно разговорлив народ. Като почне някой за нещо, после не можеш да му вземеш думата. Може и да не се срещате с никого, вестници и списания в Италия под път и над път, всеки гледа да бие по правителството.

Предполагам, че такава разузнавателна сводка се изготвя така:

На трети август тази година проведох среща с депутата от опозицията г-н Х. У. във връзка с… Италианецът не се оказа много разговорлив по темата, поради което се наложи да му дам вечеря в ресторант Н. След втората бутилка депутатът се оказа по-разговорлив и във връзка с (темата на сводката) същият сподели следното: (следва свободен преразказ на преведеното от провинциалното вестниче). Обаче същият предполага, че евентуално… (следва допълнение по същата тема от официален римски вестник). Разбира се, възможно е… (нещо, за което се предполага, че няма да стане) поради което депутатът счита, че…

За вечерята бяха изразходвани 80 000 италиански лири. За да не възбудя подозрения, след като заплатих сметката, скъсах я пред депутата и я хвърлих в пепелника. Моля да ми бъде признат горният разход.

Естествено, че сумата му я признават.

Излиза, че от десетилетия ние поддържаме скъпоплатени читатели на вестници. 

Познанствата

 Имам един братовчед, по-голям е от мене, изживява се като известен софийски бохем. Казано на по-простонароден език, гъзар си беше, гъзар си остана. Няма да се впускам в подробности какво ме кара да имам такова мнение за него, друга ми е целта на поста.

Братовчед ми, за да подчертае колко е известен, в страницата си във фейса редовно пуска снимки с разни знаменитости от роден и международен мащаб - Мария Илиева, Ники Кънчев, Орлин Павлов, Тодор Славков (то па с него май само аз нямам снимка), че дори и Уесли Снайпс (с него започва и свършва международния мащаб). Работата е там, че братовчеда яко пълни стената си с тези снимки, дори цял албум си е направил и го е озаглавил "Моите знаменити приятели - и те са хора като нас", но съм забелязал, че нито една от познатите му знаменитости не е постнала снимка с него на нейната стена. Сами си правете изводите кой кого познава и кой на кого е приятел. И кой колко е известен. Едно време покойният палячо Жорж Ганчев във всяко свое интервю не пропускаше да спомене някое известно име, или не толкова известно име, обаче на някаква възлова позиция в САЩ, Великобритания, ЕС, въобще, голяма клечка, с която той си е бъбрил приятелски преди 15 години на някое матине или пък е правил бизнес преди 20, между две фехтования с рапирата и шпагата. Пък ти върви проверявай съществува ли такъв човек, има ли такъв пост, тоя човек въобще подозира ли за съществуването на България и Жоржи в частност? Покрай Жоржи дори разбрах, че това си има име в средите на поведенческата психология, но не помня как го наричаха.

В подобна ситуация е Петърчо Москов. И 20 пъти да избираме Народно събрание тази година, Петърчо повече от 5000 гласа няма да вземе, което означава че освен собствените му кандидати и роднините им никой друг на гласува за него, което обаче не му прече да се коалира с все по-възвишени цели и все по-мащабни планове за спасението на България. Последните му напъни са да се коалира с Цецо Полицая, друг титан на мисълта и стратегиите, но използвайки вълната на обществения интерес в момента Петърчо решава да се отърка у Кирил Петков и Асен Василев: "Аз ги познавам, добри момчета са ..." 

Въпросът, който няма как да не ми се завърти в главата е: А те тебе познават ли те?