А и както анонсирах онзи ден, играя срещу многократни победители, то не е като да е някой „без да иска“ еднократен победител - не най-силния, а най-малко слабия. Тука нема лабаво, играя срещу хора, които най-малкото знаят колкото мен. А и доста си зависи от сферите на познанието, имаше сфери, в които никакъв ме нямаше: особено във втория кръг въпроса с актьора, който играе Енцо Ферари. И да го бях взел пак нямаше да ми стигне за финала. Тук е мястото още веднъж да отдам дължимото на моите противници: знаещи хора, не ме е срам нито че играх срещу тях, нито че отпаднах. Два дни влизам във втория кръг с по-малко точки от първия и го обръщам, а този път събрах 135 т след първите два кръга и не ми стигат да продължа в третия.
В моя защита ще кажа, че някои от сферите въобще не бяха моето; освен това в първите два кръга, 2х12 = 24 въпроса само един-единствен, този за жената, изобретила чистачките остана неотговорен.
Абе интересни игри се получиха; много по-интересно е да играеш срещу многократни шампиони. Дали ще участвам отново в такъв формат не знам: и да ме поканят, не съм сигурен, че ще приема като гледам с колко зор излизам до финала, но ... според зависи. Сега съм доволен от това си участие - взех, каквото можах и не се дадох лесно накрая.
И така, втора игра (след успешната първа), нови противници и нови емоции.
Пак направих лапсус, този път с гъбите още в първия кръг и пак допуснах да ми водят след първия кръг (абе това си е печеливша тактика, да се правя на умряла лисица). Пак имаше „Голяма Камба!“ с въпроса за Брекзит във втория кръг. Имаше си въпроси, които си бяха мои, имаше и такива, които не бяха мои; най-сетне се падна въпрос с отговор „Маастрихт“, който толкова търсеше аниматорчето от миналата година. Във втория кръг в един момент дръпнах с 280:110 пред втория и си казвам „Край, утрепах ги тука“, че и имах възможност да взема още 40 т с въпроса за пистата, ама на - пак лапсус, не че не го знам отговора. И до мен момчето, Станислав, като си дръпна точките от въпроса и от 170 разликата стана само 50 т. А в третия кръг за едната бройка да си замина, доста емоционална игра беше!
Една от най-интересните ми победи досега, много по-ценна и интересна от победите миналата година.
И така, седя си на работа и ми звъни телефона едно такова международно. Вдигам, „ало“ и отсреща: „Аз съм Майя от „Последният печели“, правим шампионски сезон, искате ли да участвате?“. Аз: „Искам, искам!“ (че как няма да искам, дават те по телевизията и пари ти дават за тая работа). „А ти колко победи направи?“ „Ами 3 последния път, общо 4“. „ОК, за еди-кога си удобно ли е?“. „Удобно е. А срещу какви ще играя?“. „Ами пак такива като тебе, 4-5-кратни победители.“
А сега де?
Ама къде ще ходя, то не може да си избираш противниците, каквото ти се падне - това е.
В уречения ден и час отивам в студиото, водя си подкрепление (Симеончо) и каквото сабя покаже, вече ще играя срещу хора, които знаят, а не срещу някой случайно без да иска спечелил (най-малко слабия). Настроил съм се да играя за удоволствие, в крайна сметка си начесах крастата да побеждавам предния път пък и не знам срещу кого/какво ще се изправя. То пък за беля се получи доста интересна игра!
В първия кръг двамата ми противници доста ми дръпнаха, че и се оказаха и по-бързи от мен с бутона при доста от въпросите. Така се завъртяха нещата, че обрах само 2 въпроса и 25 точки, аз никога не съм бил с толкова малко точки след първи кръг. Дори по едно време си мисля „Ами какво толкова, в крайна сметка играя със също толкова силни играчи като мен“. Ама си трая, щото на мен силата ми е във втория кръг, там обирам бая точки (както и стана в случая).
Като цяло обаче ми направи впечатление, че от 225 т в първия кръг събрахме 135, горе-долу половината.
Втория кръг започва, Калоянчо обра едни 40 т и тръгна да дърпа, обаче идва сферата „Кавъри“ и въпроса за Роберта Флек и ... „Голяма Камба!“, 40 т за мен и ги почнах от тука. Впоследствие изпреварих Тодор и с въпроса за Уилиям Голдинг, той там отпадна, а аз почнах да събирам точки. Яд ме е за въпроса за „Мялби“, знаех че е някъде по скандинавието, ама не бях сигурен Швеция ли е, Норвегия ли е и заложих на Норвегия. При Алла Пугачова имах късмет, изпреварих ги, но пък при „Щурец в ухото“ нямаше лабаво, сигурен бях че ще питат какво е заглавието на филма. И така тихичко си дръпнах със 70 т, което се оказа от значение.
В последния кръг се гонехме с Калоянчо, без да го обиждам, ама малко ми прилича на зубрач, който вижда, че няма да има шестица като го изпитват. В сферата „България през годините“ объркаха последния въпрос и го смениха. Иначе знае, момчето, и двамата в общи линии сбъркахме по 1 въпрос и пасувахме еднакво. Тук трябва да кажа, че в третия кръг за да не губя време пасувам някои въпроси, на които знам отговора.
Но, както казват хората, внимавай какво си пожелаваш. Интересна игра се получи, успях да си задържа разликата от 70 т, а накрая и книгата взех (там стана случайно, налучках). Отидох за забавление, а взех победа, изпълних си програмата максимум на 120%.
Това са Панайотчо и Харалампи. Харалампи е новобранец у нас, син е на Панайотчо и много иска да си играе. Панайотчо е зает, има да спи на 17 различни места днес, и Харалампи му пречи да се съсредоточи къде точно е спал и да не повтаря.
От друга страна, Харалампи е още бебе, подрастващ и трябва да се развива. Той е още малък, но като порасне ще ни изпонахапе всичките, ще видим ние.
