Не сме равни

Meine kleine deutsche freunde!

Искам да ви обясня едно нещо, гледайте да ме разберете от първия път, щото с немския съм зле, пък вие с българския ...

Ако за вас Месут Йозил, Мемет Шол, Сами Кедира или пък Мирослав Клозе са германци, за нас Манго, Асан и Айшето са си цигани. Ако вашите ашладисани германци се съобразяват къде са и се мъчат да се интегрират в обществото ви, нашите ашладисани сънародници са далеч от тази мисъл. Ако вашите си плащат данъците, спазват законите и се мъчат да станат германци като вас, нашите мангали си носят циганията със себе си където и да идат и не те се съобразяват с нас, ами ние с тях. Щото иначе пристигат разни лелки от ООН, чичковци от ЕС или пък се намират разни пишман-юристи от БХК и ни обясняват, че било дискриминация и расизъм това нашето да караме циганите да си плащат и да работят, вместо да крадат и да си мислят, че тока е безплатен като въздуха. Ако не ме разбирате до тук, да ви пратим един адвокат от БХК до Германия, да видим тогава кой кого е бутнал и кой на кого е причинил страдания и дискомфорт?

Вие вашите можете да си ашладисвате, можете да си ги интегрирате и дори и в bundes mannschaft-а да си ги пуснете, ние от нашите отдавна сме вдигнали ръце. Едно време ни сочехте с пръст, че не можем да ги интегрираме, че не знам още какво си, на ви ги сега, интегрирайте ги, диференцирайте ги, каквото искате ги правете. 

Та, да не се разпростирам много, ако за вас Месут Йозил е германец, щото живее в Германия, дали сте му германски паспорт и вкарва голове за маншафта ви, наш Манго си е мангал, циганин, ром, к`вото там го наречетете и не е българин. Аз съм българин, аз работя, плащам данъци, спазвам правилата. Бай Мангал минава покрай всичко това на път за Германия, ама като го пуснете там, си кара по цигански. Ако аз съм българин по произход, Манго е българин по паспорт, но разликата между нас двамата е далеч преди паспорта.
Затова, оправяйте се с тях някак си, ние тук си имаме други проблеми, и вземете се научете да правите разлика, че и без това целия свят още си мисли, че Хитлер е германец.

Мостът на шпионите

Да си призная, очаквах повече от този филм - шпионска история от Студената война, и то от разгара и, от едната страна руският шпионин в Съединените щати Рудолф Абел, от другата страна е американският пилот Франсис Пауърс и инцидентът с неговия Ю-2, свален над СССР. 

Самата история на Рудолф Абел е много интересна, син на руски немци-комунисти, изгонени от Русия за революционна дейност още през 1901, заселили се в Лондон, след което се върнали в СССР. Самият Рудолф Абел (с рождено име Уилиям Фишер) работи в ОГПУ първо като преводач, а после като разузнавач в Норвегия и Великобритания докато не го прибират обратно в Русия, където го уволняват от ОГПУ поради недоверието на Ягода към разузнавачите, работили в досег с "класовия враг". Цяло чудо е, че не е свършил още тогава в ГУЛАГ.

След войната го прехвърлят в Съединените щати, където основава и ръководи агентурна мрежа, която дава доста добри резултати. Провалът на мрежата и арестуването на Абел става заради пробив в радиста на мрежата, финландецът Рейно Хайханен. Абел обаче и в затвора се държи интересно, рисува, решава интегрални уравнения, въобще, има много хляб в неговата история.

Франсис Пауърс и неговото сваляне и залавяне също е интересно и богато на събития, то е един от най-известните случаи на шпионаж от онези години. Инцидентът е част от програмата на Съединените щати за шпионаж срещу Съветския съюз. Първоначално президентът Айзенхауер предлага на Хрушчов политиката на "Отворено небе", за да се предотврати взаимното нанасяне на ядрен удар. След като Хрушчов отказва, Айзенхауер все пак дава зелена светлина пред програмата, но тайно, едностранно. Официално летателният отряд на американците се е занимавал с метеорология. Американците започват с шпионаж първо на западните части на СССР, излитайки от Германия и Норвегия, постепенно започват да шпионират и Сибир и Далечния Изток. Специално полетът на Пауърс е бил наречен "Голям шлем" поради факта, че е започнал от Пакистан и е трябвало да завърши в Норвегия, а целите пред него са били да заснеме различни стратегически обекти.

Въпреки, че Съветският съюз по онова време не е имал технологичната възможност да свали шпионските самолети U-2 поради голямата височина на полета, тяхната ПВО редовно ги е прихващала. От това, което чета за свалянето на Пауърс, то е повече въпрос на късмет, но все пак е станало.

Въобще, от две толкова интересни истории, обединени в една, във филма се разказва за адвоката на Рудолф Абел, Джеймс Донован.

Том Ханкс го пуснаха ей така, в Източен Берлин, все едно го пратиха да носи кошница с вино и сиренце на болната си баба. Ма да не се намесвало правителството, ма и руснаците не искали там нещо си да се знае, сигурно е имало разни съображения от различно естество, но като цяло, ако наистина ЦРУ толкова са го закършили за агенти още в началото на 60-те построяването на комунизма през 1980-а си изглежда напълно реално и постижимо. Не че омаловажавам участието на Джеймс Донован в цялата история, просто при тези две събития, толкова храна за въображението дават (Спилбърг е режисьор), направо не можах да повярвам до края, че гледам някакъв филм за усилията на честния американски адвокат!

Николай Беляев

Днес отново е 9-ти Май, денят в който е завършила най-голямата касапница в човешката история.

А на долната снимка е в днешно време, на 93 - 94 години, с олисяла глава, с медалите си, с униформата си на ветеран, с мизерния фон на квартирата зад гърба си, но все пак със спомените за победата, за избегнатата смърт, за жестоката битка за Берлин и за 9-ти Май 1945-та.

Обикновено публикувам разни постове на този ден просто защото руснаците са хора като нас и техният дял в победата над хитлеристка Германия е най-голям и най-тежък. 

Преди време намерих в нета снимки на Николай Беляев, единственият останал жив от онези руски войничета, които са щурмували Райхстага през Май 1945-та. На архивната снимка в дясно е първият в ляво, до него са Егоров и Кантария. 

Годините минават и скоро едва ли ще има живи ветерани от Втората световна, не само бившия СССР, но и въобще. Нормално е, оредяват редиците от година на година, но все още ги има. И като го гледам на снимките, като ги сравнявам, си мисля - страшна младост са имали тези хора!

С днëм победы!