Грозде

 Доста съм се специализирал с моя телефон и функциите му за снимки. Той си върви към смяна, имам го от 5 години и си работи много добре и най-верояно след година-две, когато го сменя, пак ще си взема Huawei и пак ще е от серията Р. 

Тази снимка я направих миналия уикенд на село, с бленда. Стана много яка и съм си я сложил на декстопа в момента.

Карибски дневници - 14: Wine&Cheese

Chateu de Chevalier - това вино най-много ми хареса, а и беше сравнително най-силно. Нямам ама грам претенции, 

че имената на вината и сирената са правилно преведени от мен.

За днешния си пост комбинирах две латински поговорки - " Si vivis Romae, Romano vivito more" и "In vino veritas". И тъй като номинално съм на територията на Франция, а тук и вина колкото искаш, и мезета към тях, та реших, че след като съм се бил като италианците, чехите и литовците, е време да се пиша и французин. Разбира се, с ясното съзнание, че по-подробна и достоверна информация човек може да намери в специализираните сайтове - аз пиша за това, което виждам на място.

• Виното

Chateau de Grand Puch - и то не е зле, приятно и средно силно. Не ме питайте за аромат и послевкус, чак такъв
алкохолик не съм.

Вина на острова дал Господ, всичко е внос от метрополията. Ако и да е близо до Калифорния и Чили, на Мартиника трудно ще намерите бутилка вино, дето да не е made in France. Единствено италианците могат да се похвалят с някакъв пробив, ако може така да се нарече наличието на няколко бутилки Chianti в магазините, които така си и седят и отлежават за по-добри времена, в които някой ще ги купи. До колкото знам и в самата Франция е трудно да намерите вносно вино, независимо колко е добро - само че ако там все пак е оправдано, тук на Карибите да поддържаш някаква форма на протекционизъм или пък да се мъчиш да  защитаваш небцето на местните ценители от недоброкачествени попадения е малко смешно - в смисъл, Мартиника е вторият по големина производител на ром в света, да се опитваш да ги превключиш на вино иде малко като в поговорката за свинята и кладенчовата вода. Не че местните не са придобили някаква култура на пиене на вино - наблюдавам ги, пазаруват, но повече се хвърлят на шампанското (аз пък така и не се научих да пия газирано вино), по-рядко на белите вина и още по-рядко на червените.

Baron de Lestac - според мен отстъпва по сила на първите две, но пък също ми е в
категорията „приятни“. Всъщност, от нещо най-често купувам.

Около 90% от червеното вино на острова е от региона на Бордо. Има и от другите области на Франция, но поне не си струва да изпадам в такива детайли и да търся и да сравнявам. С едно-две изключения, опитаните от мен вина много ми харесаха - не са тежки, една чаша на вечеря е напълно достатъчна. И макар да има правило цветът на виното да отговаря на цветът на месото, червените вина от Бордо много добре се комбинират с рибни стекове.

Единствената празна бутилка, която ще поставя, е на Cotes du Rhone - не че е нещо 

много хубаво, напротив - голям киселяк, едва го изпих.

Chateau Hyoy Beasusejour - слабичко, киселко, с изкуствена тапа и без грам 
шансове да го опитам отново.

Не очаквайте обаче да ви описвам букети от аромати, вкусове, дъх на дъбови бъчви или топъл вкус от южни склонове - нито съм такъв познавач, нито смятам да ставам. Преди години в Италия ми се случи на една вечеря да гледам как сеньор Балбинот (чорбаджията) си поръчва вино - то не бяха бутилки, дегустации, пък му сипваха в една чаша, пък я въртяха така, че виното се стичаше по спирала по стената на чашата, пък я гледа на светлина ... не, merci, прекалено педераско ми идва. Единственото, на което обръщам внимание (научил съм го от тъста си, който пък наистина разбира от вина без да изпада в описаните от мен по-горе отклонения) е тапата. Всичко, що е в кутия, на винт или с тапа от изкуствен корк няма начин да го повторя. 

• Сирената

Comte е вкусно, твърдо сирене, без натрапчива миризма и не е от най-гадните.

Да-а-а-а, нали си спомняте как дьо Гол на времето се жалвал, че трудно се управлява страна с толкова видове сирене? Не знам дали са над 360, както се твърди, но наистина са доста и най-различни - твърди, меки, мухлясали, нормални, от краве мляко, от овче мляко, от козе мляко. Масовата част са доста мазни, солени и почти всички смърдят на чорапи. Имал съм случаи в началото да се чудя сиренето ли смърди, или някой е забравил нещо развалено някъде по рафтовете.

Повече от половината от сирената са с някаква коричка - на някои се маха, на някои се оставя и се яде с него. Аз така и не се ориентирах в ситуацията, и затова махам коричката само ако е гадна на вкус - което рядко се случва, но се случва. Имах дори следната случка - купих едно сирене, Камамбер или Бри беше - продаваха го в кутия. Отварям кутийката, а вътре сиренето на малка пита и увито в хартия. Това, че смърдеше през хартията иди-дойди, ама като го разрязах да го опитам (то и то с коричка) съдържанието му се оказа полутечно, мазно и адски солено. И смърдящо, както вече отбелязах. Едва изядох около 1/4 от него, после го пробутах на един колега, уж и той гурман като мен, който геройски изяде и той около 1/4 и рече "Туй сирене, ако искаш си го вземи, щото аз ще го хвърлям!".

И ако по отношение на вината все пак чат-пат е възможно някоя иностранна бутилка да се появи в магазините, при сиренцата няма такъв филм - всичко е 100 % родно (в смисъл, френско) производство. Дори продават и нашенско сирене като сирене тип "Фета" и да си призная, хич не е лошо. Поне видимо няма следи от палмово масло, сухо мляко и соя, и то без безценните усилия на Мирослав Найденов и неговите стандарти.

И с риск да разочаровам някого, не понасям мухлясали сирена и за мен те не са кой-знае какъв деликатес - така че, не се учудвайте, че не ги виждате представени тук. Не че не продават на острова - напротив, много сериозно си ги търгуват, но не са мой тип. 

• Гроздето

Комбинацията от грозде и кашкавал я опитах преди няколко години на един бебешки рожден ден, на който домакинята вместо да се хаби да прави разни работи за родителите, се беше обадила на една кетърингова фирма и ония бяха поели храната. Хареса ми доста и е твърде тъжно, че у нас пазарите предлагат грозде в едва около 4 месеца през годината.

Освен това, когато бях малък, баба ме научи на комбинацията от хамбургски мискет и бяло сирене - също доста върви.

На Мартиника гроздето е внос - било то от Италия, Франция или Перу и го предлагат целогодишно. Основно е това на снимката - едро, светлочервено, десертно. Веднъж (някъде в края на Ноември) се отпуснаха и предложиха някакъв сорт, подобен на хамбургския мискет, внос от Франция. Първата седмица го пуснаха по около 10 евро/кг и си взех колкото да го опитам. Очевидно продажбите не са тръгнали както са очаквали и след седмица цената беше намалена наполовина и тогава нивото "за опитване" го прескочих и преминах директно на "за сериозна консумация". Предлагат и бяло грозде, внос от Франция, но то е далеч от нашия сорт "Болгар", повярвайте ми.

Въпреки това често си позволявам вечерята ми да бъде грозде, няколко резена сирене и чаша - две вино.

Това сирене носи странното име Reblochon latier, което ме навежда на мисълта, че може и да не е съвсем
сирене. На вкус определено не е - мазно, полутечно, гадно и смърдящо - абе въобще, голяма грешка се
оказа.

Козе сирене - има вкус на пресована извара от козе мляко. На мен лично ми хареса, няма типична за
продуктите от козе мляко миризма. Предлага се в мазни (45%) и не чак толкова (25%) варианти.
Първият не е за препоръчване.

Port Salut е от меките и мазни сирена, с миризма на чорапи, но не и до степен да ти се отяде. Вероятно
зрее в мрежа, която се сваля преди да се пакетира и оставя следа върху коричката му.

Fleur d'aunis - полутвърдо, приятно, не чак толкова мазно. С коричка, която така и не разбрах яде ли се
или не? Малко по-мазно от долното сирене Merzer, но пък и по-смрадливо от него.

Сирене от фермата Saint nectare - странно звучи и е странно на вкус. Почти безсолно е и е доста мазно.