Тия дни се сетих - голяма работа е Аланис, да е жива и здрава. Jagget Little Pill беше страхотен албум, почти няма слаба песен в него. То, всъщност, Аланис и с този албум стана известна.
Въобще, уважавам музикантите, които сами си пишат текстовете/музиката и видеоклиповете им не са гмеж от компютърни ефекти и танцьори. Така нещата са по-истински и имат повече стойност.
А Аланис си е Аланис, няма слабо място при нея.
Аланис ми е любима певица от 90-те.
Винаги ми е харесвала с топлия си глас и текстовете на песните. Обикновено тя сама си ги пише, което е още един повод да я уважавам. Забелязал съм, че певците, които сами си пишат текстовете (Марк Нофлър например, Долорес О`Риордан) винаги имат какво да кажат на слушателите си и песните им се слушат години след като те слязат от сцената.
На практика този албум на Аланис е доста дълъг, но читавите песни (разбирай тези, които са ми харесали) са малко. Понякога и това го има.
Та така, Аланис е много приятна за слушане в неделя сутрин, когато човек се е събудил и се чуди още какво да прави през деня.
Burn the books they've got too many names and psychosis
All this incriminating evidence would surely haunt me
If someone broke into my house
Suits in the living room
Do you realize guys I was born in 1974
We've got someone here to explain your publishing
We know how much you love to be in front of audiences
Hopeful you are
School bound you are
Naive you are
Driven you are
Take a trip to new york with your guardian
And your fake identification
When they said "is there something anything
You'd like to know young lady?"
You said "yes I'd like to know what kind of people
I'll be dealing with"
Precocious you are
Headstrong you are
Terrified you are
Ahead of your time you are
Don't mind our staring but
We're surprised you're not in a far-gone asylum
We're surprised you didn't crack up
Lord knows that we would've
We would've liked to have been there
But you keep pushing us away
Resilient you are
Big time you are
Ruthless you are
Precious you are
Както и друг път съм казвал, аз обичам жена си не само на 8-ми март, а и през останалите 364 дни в годината. Не споделям малоумието на утрешния ден - идиотски празник, останал ни от времената на комунизма - то е достатъчно да хвърлиш един поглед върху Клара Цеткин и Роза Люксембург и ще разбереш що точно с политика са се занимавали (виж, ФЕМЕН са друга работа). Не че имам нещо против жените, напротив, напротив - но "женско парти" по случай световният ден на жената ми звучи точно като HIV-парти по случай 1- ви Декември.
Но!
Причината за това жените да помнят прекалено дълго неподарените цветя според мен се крие в неказаните думи (и от двете страни).
За себе си мога да кажа, че винаги съм се старал да съм внимателен и галантен, друг е въпросът дали съм успявал и дали го е оценявала отсрещната страна. Но жените помнят, и то помнят твърде дълго.
Както и да е, искам да кажа, че не съм бил такъв задник като героите на песента.
А жените ... цял живот събират в себе си неказани думи. Сигурно за да благодарят с тях за неподарените цветя.