БГ вата-роднини

 Седим си на семейно събиране тия дни по празниците и телефонът звъни. Майка ми търсят, оказва се неин първи братовчед, бате Стоянчо (тя баба имаше 2 сестри и 4 братя, голяма рода, не мога им фана спатиите на всички роднини). Бате Стоянчо от години живее в Съединените щати. Принципно, в Щатите имам доста роднини по майчина линия, моя втора братовчедка замина със Зелена карта преди години, пък изтегли майка си и баща си там да и помагат в отглеждането на дъщеря и (че междувременно се разведе); отделно кумовете на мама и тате също живеят в Щатите, те заминаха покрай дъщеря им, която навремето се омъжи за американец. Сега има някакъв бизнес с чистене на къщи, чичо Боби и леля Мима също се бяха хванали в семейната манифактура. Та не е като да няма.

Майка ми говори каквото си говори, връща се, казва ни, че бил бате Стоянчо. Стоял в Щатите само щото трябвало някаква операция да му се направи, иначе всеки път и се оплаквал колко тъпи и прости били американците. Ма много тъпи и прости били (не случайно Задорнов им казваше "Ну тупые!"), едва ги изтрайвал.

Нагледно описание на психологията на ватниците - много е лошо на Запад,
но там живеем, там ще се лекуваме.

Защо бате Стоянчо не иде в Русия да си я направи тая операция не разбрах. 

Защо майка ми има сума ти роднини в Щатите, които се оплакват колко гадно било там и колко били тъпи и прости американците, но никой не се е върнал също не разбрах.

Защо майка ми няма нито един роднина или познат, който да е емигрирал в Русия също не разбрах.

Майка ми през живота си жив американец не е виждала. Но мисля, че и навик от годините на комунизма, когато партийният секретар обясняваше какво е искал да каже другарят Живков и колко е гадно на Запад.

А срещу майка ми седи жена ми, която два пъти е пътувала и работила в Щатите по програмата Work&Travel и по-добре от нея знае кой е тъп и кой не в Щатите.

Какво да се прави, както казват в "Шейново" - човек не си избира родините.

Сегодня ты играешь джаз

 Опитът на Румен Радев да го играе морален стожер на тема ДС не излезе особено успешен. И не защото няма право на мнение, нито пък мнението му е крайно или неуместно, не. Работата е там, че за толкова години като президент пред него и пред обществото имаше достатъчно моменти, в които можеше да се осъди Държавна сигурност. Президентът можеше да отвори темата за лустрацията, за реална оценка на комунизма, за мястото на паметниците на Съветската армия, нацвъкани из страната с повод и без. 

Можеше много неща, но не ги направи. Не ги спомена дори.

Та сега не върви някак да чете морал на Васил Терзиев. Който, без да се отрича от родителите си каза: "Това, което е правила ДС е неприемливо, нечовешко, неморално". Не е едно и също дядо ти де е бил офицер от ДС или ти самият да си бил ченге под прикритие или пък доносник. 

Но най-смешното е аргументът на президента. Досущ като Нона Мордюкова в "Диамантената ръка", като безбройната армия от верни лелки и отрядници, на които се опираше Партията в онези години - днес свириш джаз/играеш рок-енд-рол/слушаш "Бийтълс", а утре непременно ще отърчиш в американското посолство да продадеш Родината.