Несъгласният учител

Постът на Кямран Манафла в Инстаграм, след който е уволнен

Представям ви случаят на 28-годишният Кямран Манафла, учител по география в Русия, който е уволнен от работа в следстиве на пост в профила си в Инстаграм (формалният повод). Истинската причина е отказът на младия човек да се съобрази с изискванията на руското министерство на образованието за представят в час официалната гледна точка на правителството за войната в Украйна. Материалът е от сайта Медуза, оригиналът можете да видите тук, а преводът е мой. 

Аз съм на 28 и преподавам география от седем години. Последните две години - в училище № 498 в Москва, на Таганка. Това е обикновена гимназия.

Учих в Тверския държавен университет. Избрах си География, защото имаше стаж в чужбина. Когато сте студент първа или втора година и можете да пътувате из Европа, това е доста необичайно, особено за Тверския университет. В първата си година в магистратурата за първи път работих с деца - на международната олимпиада за ученици по география. Намерих това за много интересно. След това получих допълнителна педагогическа степен и отидох да работя в училище.

Основните знания, които руските деца получават в училище, мисля, че са много добри. Учебниците по география и обществени науки като цяло са много добри. В много училища цареше дух на свобода – никой не знае какво ще се случи зад затворената врата на урока. Ясно е, че всеки учител може да развие критично мислене у децата и да преподава по свой собствен начин.

Преди няколко години участвах на избори, като други учители. Моята задача беше да упътвам хората накъде да тръгнат, за да гласуват. А някои учители работеха директно с бюлетините. Колеги от други училища ми казаха как не им излизат гласовете там, как се затваряха секции, пъдеха всички и преправяха резултатите. Директорът на среща преди изборите също ни каза: „Гласувайте за Единна Русия“. Но не ни принуждаваха да снимаме бюлетините, както беше в други училища.

След 24-ти всичко стана много по-строго, дори започнах да не разпознавам ръководителите на моето училище. Изпратиха ни наръчници за „специалната операция“, както я наричат, за произхода на конфликта и т.н. Всичко това трябваше да се разкаже и покаже на децата. Естествено, не направих това (тогава нямаше проблеми поради това) - както казах, не ни проверяваха какво правиш в час.

Но няколко дни след началото на войната (училищното ръководство) събраха всички учители. Казаха ни, че изобщо не можем да имаме собствено мнение, защото сме „държавни служители“. Прави ми впечатление тази фраза – не смятам, че държавният служител трябва да е роб на държавата. Казаха ни, че трябва да говорим с децата само по тези наръчници и не дай Боже някой да изрази мнението си. Това работи като спусък за мен. По закон училището трябва да се придържа към неутралност и ние сме принудени да агитираме.

Аз самият съм против войната – като всеки нормален човек, който има съвест, състрадание и съпричастност. На това сме учили децата си. Най-важната ценност е човешкият живот. Мисията на училището е да бъде мирно.

От самото начало (на войната) децата тичаха след мен по коридорите с въпроси. Те се чудеха защо се случва това, що за държави са новите (самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, чиято независимост беше призната от Русия – бел. Медуза). Имаше такива моменти. В уроците по един или друг начин се повдигаше темата за войната, поради което, мисля, ни изпратиха всички тези ръководства. Опитах се да остана неутрален, без никакво вълнение обясних ситуацията. Казвах им, че много неща са объркани, но изводите децата винаги правеха сами. Младежта ни е добра, защото е много по-спокойна от по-старото поколение. За тях не е ясно защо е необходимо да отидеш някъде и да убиваш.

На 8 март публикувах пост в Instagram, където написах, че трябва да живеете така, че съвестта да не ви измъчва. Имам собствено мнение и то не съвпада с мнението на държавата. Не съм отварял политически въпроси и не съм използвал думата „война“ там. След това директорът на училището Тамара Горджейко ми се обади и ми каза да изтрия този пост. Както винаги, със заповеден тон. Отказах да изтрия публикацията, тогава тя каза, че ще ме уволни.

На следващия ден отидох на училище, да се сбогувам с децата и да прибера личните си вещи. Не ме пуснаха в училището по заповед на директора, а на входа беше поставена охрана. В този момент децата ме видяха, те бяха чели поста и разбраха всичко.

От администрацията извикаха полиция, която все пак ме придружи до кабинета ми. Бях като бяла врана, всички служители на училището гледаха настрани и дори не казаха здравей, не дай Боже да не покажат, че ме познават.

Привечер трябваше да отида отново до училището. Докато вървях по коридора, един от служителите, който първоначално не ме пускаше в сградата, ме нападна. Той започна да крещи нецензурни думи, след което налетя да ме бие. Извадих телефона си и включих камерата. Като видя това, той малко се успокои. Но все пак подадох сигнал в полицията.

Това се случи около 16 часа, в този момент в училището нямаше деца, но имаше много учители, които видяха какво се случва. Те веднага избягаха в стаите си, за да не помагат и да не участват, това е най-тъжно. Всички мълчат – или се страхуват, или подкрепят. От 150 служители на училището само едно момиче, учителка, ми се обади и ме подкрепи.

На следващия ден директорката ми каза, че няма да ме остави да напусна самостоятелно, а ще ме уволни по съответния член, тъй като уж съм провел митинг с участието на непълнолетни. Тя имаше предвид, че аз (след като бях уведомен за уволнението) се снимах на улицата с децата, на които преподавах. В резултат на това бях уволнен по статията „неморално поведение“.

След уволнението се свързах с независимия синдикат "Учител", събрахме документи и исках да обжалвам това решение в съда. Но се случи един много неприятен момент, след който реших да напусна страната. Директорът на училището Тамара Горджейко проведе среща с всички учители заради мен. На тази среща [служители на администрацията] показвали мои снимки в Instagram от Съединените щати, снимки от пътуването до Европейския съд по правата на човека - след това тези снимки бяха поместени в чатове с родителите и някои ученици бяха принуждавани да изтрият коментари за подкрепа под моите постове, заплашвайки ги с детската педагогическа стая.

Разказваха най-баналните и комични хорър истории, че съм бил агент на Държавния департамент на САЩ, че съм финансиран от Запада, че имам бизнес, свързан със Запада. Тогава директорката каза, че ще направи всичко, за да ме вкара в затвора за 15 години, защото съм „предател на родината“, а такива хора трябва да лежат в затвора. Тя е депутат в Общинския съвет от Единна Русия, тези думи ме уплашиха и след огласяването на моята история можеха да ми припишат каквото си искат.

Накъде ще отида, още не съм решил, сега съм в транзитен пункт, но най-вероятно ще е някоя от западните страни. Много се надявам, че ще мога да преподавам в друга държава, но в момента просто искам да се предпазя и да се успокоя. Да започна да спя спокойно и след това да помисля какво да правя по-нататък. В идеалния случай бих искал да продължа да работя и да се развивам.

Струва ми се, че всичко ще бъде още по-зле в сферата на образованието в Русия. Буквално през 2018 г. с разрешение на директора, с ваканция, заминах за Европа, отидох в Америка на обмен, по различни педагогически проекти. Сега всичко това се срина, постоянно се затягат гайките, образователната система все повече се превръща в тоталитарна. Повече контролират децата, повече контролират това, което научават, това, което четат. Започнаха да провеждат уроци за социалните мрежи, в кои може да влизате и в кои не. Училището се опитва да диктува правилата на живота на децата.

Общувам с колеги, които работят в други училища. Един приятел ми каза, че в тяхното училище всички учители са принудени да носят георгиевски ленти под формата на буквата Z. Ясно е, че има учители, които отказват това, но веднага започват да оказват натиск върху тях. Ако по-рано учителите можеха да имат собствено мнение, сега това не е така.

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери. 

Написах "Против".

Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.

Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.

Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?

Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?

Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.

В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 

И си има правила.

Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.

Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.

Кольо Терориста или защо нямаме нашият Oh, Captain, My Captain

Oh, Captain, My Captain

От последната модна простотия разбирам единствено това: Кольо Терориста. 

Кой е Кольо и що му викат Терориста - не разбрах. Не разбрах и с какво е известен в Америка, та е включен в тоя лигоч, наречен Харлем шейк. Но това е единственото, което разбирам от тази "песен". Вероятно не пеят това, но така ми звучи и нямам обяснение какво може да е. Иначе е лигоч, щатски вариант на някой от вокалните екскременти на Азис и азисоподобните. Но като всяка простотия, дошла отвъд океана и на тази сме готови да отделим необходимото (че и отвъд) внимание. Но не на музикалните или хореографските и стойности, а само и единствено заради  уволненият пловдивски учител Христо Данев.

Сагата около това уволнение се точи вече 10-ти ден и все повече се превръща в римейк на "Вчера" - от едната страна имаме училищни власти, които са закостенели, консервативни, безцветни, строги и мухлясали (че какви други да са едни училищни власти?). От другата страна е "господинът" (така и не се научихме да се обръщаме към учителите си с "учителю/учителко" или с "г-н учител/г-жо учител. Все едно на тези хора това им е професията: господин/госпожа), който е млад, модерен, цветен, прогресивен, нестандартен, готин и печен. Пропуснах ли нещо?
И това било така, защото Христо Данев:

"... ги е водил на кино, на гребната база, организирал им различни мероприятия. Тайната на ученическата любов е, че той ги третирал като индивиди и имал различен подход към тях, но най-важното за него било децата да научат езика."

според в-к Труд. 

Сигурно е така. Сигурно г-н Данев е искал да научи своите възпитаници на английски, използвайки малко по-нестандартни методи. Сигурно им е обръщал внимание на думи и конструкции, използвани в току-що гледаният филм. Сигурно са описвали какво виждат очите им на Гребния канал на езика на Шекспир. Бунтарят срещу системата, 10-ти рунд.

Само че лъжичката катран в цялата каца с медец е точно простотията, наречена Харлем шейк. Щото, пак да повторя, Харлем шейк е простотия. И то много голяма. И това че в youtube можете да намерите над 500 клипа на този "танц", и това че го харесват милиони не го прави по-малко простотия и не го извисява нито на милиметър. И, ама грам не се връзват обясненията за светлите и чисти помисли на даскал Христо на фона на кълчотенето във видеото на Харлем шейк в Пловдив и имитирането на секс от подрастващи. 

Защитата на Христо Данев започна от подписка и група във Фейсбук (за къде сме без Великата простотия?), премина през избиване на комплекси тип "Що не я знам математиката" и танцуване на Харлем шейк от родители и ученици и накрая стигна до сравнение с Баръмов и "Вчера" - от всичкото това взе сериозно да ми писва, а и не само на мен. 

Писва ми, защото Харлем шейк е последното нещо, от което ще научиш езика на Шекспир. Писва ми, защото за подрастващите един учител е "готин" когато не юрка, не е особено стриктен и когато в неговия час можеш да правиш каквото си искаш. А същите тия подрастващи след 5 години ще имат диплома за завършено средно образование и ще отчайват потенциалните работодатели и чужденците в ресторантите по морето, където ще работят. Писва ми, защото всичко у нас се свежда до евтиното и пошлото, че едно нещо не можем да направим, без да вкараме в него поне малко секс (не ми мрънкайте, че не е така, едно сирене вече не можем да продадем без цици). Че авангардните ни театрални постановки не са толкова авангардни, ако не съблечем поне една актриса. Че ако не си с неизвестна или объркана, или забулена, или загадъчна сексуална ориентация въобще не си талантлив певец, актьор, художник, а напротив - ако си талантлив, определено е защото си най-малкото гей (но за по-сигурно прави секс и с домашни животни, не се знае накъде ще се обърне вятъра един ден). Писва ми, защото не винаги млад и нестандартен означава правилен.

Не знам на кои филми е водил Христо Данев своите ученици, не знам какво са гледали, какво са запомнили и какво са научили (нищо не конкретно не е споменато публично вече 10-ти ден), но определено самият Христо Данев има нужда да гледа "Обществото на мъртвите поети". Хем английският да си поупражнява и поддържа, хем да се наслади на играта на Робин Улиямс, Итън Хоук, Робърт Шон Леонард, Джош Чарлз. И, между другото, да види какво точно представлява учителят, който иска да научи учениците си на нещо, разчупвайки шаблона и излизайки извън рамките на системата. И да не лежи на тая, че това е само филм - както казват италианците, se non è vero, è bene trovato (ако не е истина, е добре измислено).

Белким накрая разбере самият той каква е разликата между това, да те изпратят със стих от поема от 19 в. и с Харлем Шейк.