Съвпадение и съгласуване

Оценката на Плевнелиев за ситуацията в Сирия съвпада с тази на Обама.

Така поднесена новината от Дневник много ми прилича на старият съветски виц от брежневата епоха:

Втората Световна война, обсадата на Берлин, Сталин звъни на маршал Жуков:
- Другарю Жуков, имате ли план за превземането на Берлин?
- Тъй вярно, другарю Сталин!
- А съгласувахте ли го с подполковник Брежнев?

Или, да го кажа по друг начин, барабар Росен с мъжете.

Президент или лукова глава

Този виц го чух навремето, когато Обама току що беше спечелил президентските избори 2008 г. т.е., още не беше стъпил в длъжност и вече имаше виц за него.

Първи работен ден на Барак Обама в Белия дом, той преглежда работния си график: понеделник, среща в Конгреса, вторник - посещение в еди-кой си щат, сряда - среща с Асоциацията на американските автомобилостроители, четвъртък - благотворителна вечеря в полза на ветераните от войните, петък и събота - посещение в Канада, неделя - среща с шефовете на ЦРУ и ФБР. И така всяка седмица - седем дни в седмицата, 52 седмици в годината, плътно на работа, без един почивен ден. Разровил Обама програмата си за следващата година - пак същата работа, само бачкане и никаква почивка. 

"Тук има нещо, нещо не е наред" - помислил си Обама и извикал секретаря си.

- Каква е тая работа с работната ми програма, защо нямам почивни дни? - попитал Обама - Разбирам - криза е, трябва да се работи, но аз все пак Президент ли съм или съм лукова глава?

Секретарят му го погледнал, почесал се и му казал:

- Вижте сега, г-н Обама - че сте президент, президент сте, но недейте забравя, че сте и негър!

Sempre c'è perche*

Съжалявам, че не мога да намеря снимка как се целуват, сигурен съм че съм виждал. Масово изскачат

снимки на Брежнев с Хонекер (прословута) и Горбачов с Хонекер.

В добрите стари (разбирай съветски) времена първите партийни и държавни ръководители по света (в по-добрата му тогавашна половина) и у нас се избираха от ... е, официално от народа, но на народа му беше пределно ясно, че на върха е онзи, който е посочен  от Кремъл. Липсата на свободен избор беше компенсирана с безброй вицове за зависимостта на политиците от Кремъл. Като например този: през 1985 г. новоизбраният съветски лидер Михаил Горбачов прави първото си посещение зад граница именно в България. На летището е посрещнат по традиция от Тодор Живков и по традиция се целуват три пъти. Та вицът е, че на всяка от целувките се е провел следният диалог:

Живков: - Сменен ли съм?
Горбачов: - Не си!
Живков: - Мерси!

Е, такива бяха времената, както казваше другарят Лилов на по-късен етап. И макар че времената се смениха и по едно време у нас задуха вятърът на промяната, зависимостта на малка България от Големия брат си остана. И през добрите нови времена периодично си ни навиваха гайките, само че този път не от Изток, а от  Запад. А за да не се чувстваме като булката след първата брачна нощ се самоуспокояваме с глупости като "цивилизационен избор" и "евроатлантически ценности". Е да, и се научихме да се усмихваме гузно, да гледаме встрани и да се правим, че не забелязваме - например, когато поредният американски посланик се държи като генерал-губернатор (особено Пардю и Уорлик) или пък когато отвъд океана направо си назначават министри (Соломон Паси, Николай Младенов и Симеон Дянков). 

А бе на много неща се научихме, но-о-о-о ...неприятното чувство остана, както е казал Моше в един друг виц. 

Ти си голям световен лидер, но...

Тая с целувките обаче вече не върви и макар да е заменена с ръкостискане Борисов видимо няма късмета на Живков - първо се започна с новината за посещението на Борисов в САЩ, която беше направена не от Външно министерство, а от пресцентъра на МВР, след това премине през безпрецедентното триседмично "работно посещение" на Цветанов в САЩ за да се стигне но връщането му на родна земя и просташкото му държане като слон в стъкларски магазин още от стъпването му на родна земя - първо сви сърмите на президента Плевнелиев, после настъпи МВР да му помпа мускулите, а днес самият Борисов преживя своят 10-ти Ноември, макар и с наведена глава.

Та днешното изявление на Борисов, колкото и да се опитва да го мине като шега, колкото и да оригиналничи с "маршалския жезъл в раницата", колкото и да е привидно спокоен, няма начин да не напомни номинацията на Путин за кандидат-президент от Единна Русия, направена от действащия президент Медведев - малко така бодряшки, малко така с половин уста, малко така един вид "А бе сменят ме, ама аз съм пич и не ми пука, пък и без това сам щях да си ходя!".

Е да де, ама ние не сме Русия - на всички там беше ясно, че Медведев топли креслото на Путин. Тук какво, ще обърнем управлението на държавата на въртележка между тапири ли? 

Едва ли някой го е взел на сериозно Борисов с днешното му изявление - ако е било шега, доста тъпа е. Но поведението на Цветанов е факт, инструктажа му в Америка също. Така че, ако Борисов се наистина се е развълнувал защо пък Цветанов един ден да не извади маршалския жезъл от раницата си, първият отговор е: защото е по-тъп и от тебе!

Или както казват италианците - Sempre c'è perche! 
----------------
* Sempre c'è perche - винаги има защо (ит.)