Врабчето, което много искаше да стане ястреб

Имало едно време едно врабче. Малко, рошаво и ухилено. Ухилено, щото имало навика да се хили като мутка в нови гащи. Казвало се ... е, как се казвало, да го наречем някак, как да го наречем, абе Росен ще го наречем. Та така, за врабчето Росен говоря. Това врабченце много обичало да чурулика, много обичало да си свирка, но като всички врабчета чуруликало само когато било в безопасност. Когато не било безопасно да си чурулика, врабчето Росен се скривало някъде на майка си в задния двор, покривало се с одеялцето и си и си казвало "Абе аз един ден ще порасна голямо врабче, голямо колкото ястреб, и няма да си трая, когато ми се чурулика, ами ще си чуруликам, когато си искам, и колкото си искам!" 

Врабчето Росен дори един ден станало главен строител на къщички за останалите птички и така насериозно се взело, че дори обявило на останалите птиченца един план "7+7", който трябвало да се изпълни за няколко години и всичко щяло да тръгне по мед и масло или по пух и перушина, сами си избирайте. Времето на тоя план отдавна изтекло, другите птици отдавна забравили за него, щото като всички останали неща, казани от врабчето Росен и това било празни приказки. 

На врабчето Росен дори му се отворил парашута да стане Главен перушан на Републиката, вярно, без да иска, но все пак станал. Когато го избирали един пуяк взел, че казал "Когото и да бяхме посочили, щяхте да го изберете" и това в присъствието на Росен, но Росен не се засегнал, ами само се ухилил като мутка в нови гащи, щото Росен много го бивало да се хили като мутка в нови гащи. В качеството му на Главен перушан от Росен се очаквало да бъде безкомпромисен, честен и неутрален, ама на Росен не му се получило. И да чурулика също не му се получило, въпреки че го турили на най-високото дърво в гората. Или в държавата, все едно. Важното е, че не му се получило. 

Но пък нашия перушан решил, че като Главен перушан на Републиката по-му приляга да бъде ястреб, не врабче. Той честно казано, и на врабче не приличал, по-скоро на колибри мязал, но тъй като по нашите земи колибрита нямало, та затова - врабче. Та решил нашия врабчо да стане ястреб. Ама как? Както вече казах, той нито чуруликал, нито наблюдавал кой как разпределя зрънцата на останалите птици, нито нищо. Живуркал си на най-високото дърво в гората, папкал и слушкал редовно и акал, то нали като папкаш и после акаш. И така 5 години. За 5 години на врабчето Росен не му се чул гласецът. Е, не е баш така, чул му се, но то в случаите, когато се обаждал то повече ставал за смях, отколкото нещо сериозно да го вземат. Ей така веднъж се сетил, че на една дата през една година търчал да търси тапети и да пише плакати, па те останалите пернати много бързо го сметнали и го изчислили, че си измисля. Друг път пък се сетил, че едно време строил къщички за птиченца и тръгнал из гората с фибран и шпакловка да агитира птичките за съветска власт и да им обяснява какъв благодат ще бъде, като си санират цялата гора. Те птичките не били много наясно каква благодат ги очаква, но за 5 години нито гората санирали, нито благодатта пристигнала, пък и санирането на гората излязло много скъпо, по-скъпо от друг път, но Росенчо по стар навик да не мислите, че чуруликал по темата?

Минало се време, дошъл момента Росенчо да решава дали ще остане на Големия бор (онуй, най-високото дърво в гората и държавата) или ще пикира на някъде, и докато той драматично и театрално мислел и обмислял Големия пуяк взел, че взел вместо него решение. И решил да замени врабчето Росен с една патка, ама за това друг път. Та Росенчо все пак си преровил джобовете за някакво останало достойнство, вирнал гребен (ако имат гребен врабчетата) и си тръгнал от Големия бор.

Така.

И така, както си тръгнал от Големия бор изведнъж Росенчо се сетил, че и той глас има, че и той да чурулика може! "Брех, да му се невиди, що си траях досега?" запитал се Росенчо и почнал да чурулика. Сетил се, че се чуруликане може и да стане ястреб. То верно, 5 години ей така ги проспал, ама по-добре късно, отколкото никога. А то има и една друга приказка, за акъл и мензис, ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо, та Росенчо второто принципно не го чакал, нищо, че бил бая муткоподобен, ама за първото ... С две думи, наперил се нашия врабец, накокошинил се, наострил едно око, като петле и почнал да чурулика за щяло и нещяло. Да го раздава ястреб. 

Е, и това не му се получавало като хората. От една страна, то хубаво чуруликал, ама хората 5 години не го чули веднъж поне да изписука, или по-точно, той само писукал, не му чули гласеца, изведнъж пристига ми оня ми ти перушан, ама един строг, ама един стоманен, като американския орел от герба им и почва да обяснява как той отдавна бил казал, как единственото спасение е в еди кое си, и въобще, без него сме за никъде, а той казвал фундаментални истини за живота. Пък той, Роско, каквото и да станело, той едно си знаел, едно си баел - Русия, и колко била лоша Русията, и как само се мешала в делата на другите държавици, все за Русия чуруликал, все Русия му била в човката и все Русия му била виновна. Е, покрай Русия и други идеи имал, всичките на принципа "Другари, дайте да дадем!" и все дни такива златни, безценни, съдържащи в себе си разковничето за добрия живот в обозримо бъдеще. Все подобни на ония за санирането и 7+7, много въздух под голямо налягане.

Зачуруликало нашето врабче и се оказало без 5 минути ястреб!

Само да не е от Русия

Плевню винаги ме е кефил когато гледа сериозно и строго

Банов изплува отнякъде онзи ден и ни в клин, ни в ръкав обяви: "България има нужда от АЕЦ Белене, само да не е руска!". Покрай обясненията му стана ясно, че целта на Русия е да ни зароби икономически за втори (или за трети, зависи кой как третира действията на Руската империя спрямо Третото българско царство) път след комунизма, когато си бяхме колония на СССР. И че един от инструментите на Русия е енергийното заробване, поставянето в енергийна зависимост от тяхна страна по всякакъв възможен начин - доставка на природен газ, атомни централи, петрол. Според Чехлю, във Франция, Америка и Южна Корея било пълно с инвеститори и строители, които само чакали нишан и щели да ни построят Втора атомна на пазарен принцип и с руските реактори. 

То така става, купуваш едни накладки за Лада, че по-евтини и отиваш в сервиза да ти ги сложат на Опел-а. И ония в сервиза "Няма проблем, пич, малко ще ги разпилим, тук ще ги пробием, ама ще стане".

Вероятно Плевню нищо руско не кусва и не пипа - ни водка (айде, там му е лесно, и полска има, и финландска, и германска, и българска, водка навсякъде се прави), ни хайвер, ни пелмени, а бензин само от ЕКО и Ромпетрол зарежда!

Да припомня, това е същия онзи Чехлю, чието гласче не чухме 5 години, докато си играеше на президент и се хилеше като п*тка в нови гащи по телевизията и който в далечната 2012 година беше против АЕЦ Белене. Разправяше наляво и надясно как и защо е против АЕЦ Белене, но не споменаваше нищо за пазарни принципи по онова време. Еволюирало е, момчето, и възгледите му са еволюирали, спор няма.

Например, обаче, еволюцията на Плевню не стига да ни обясни к`во стана с оная програма за фибрана и спестяването на енергия, докъде я докарахме със санирането, колко похарчихме се вътрихме и колко спестихме? 

Или пък, да се върне по-назад, коги беше министър, та да ни обясни к`во стана с програмата "7+7" - ето, вече сме 2020, къде са ни 7-те магистрали и къде са ни 7-те скоростни пътя?

Може, ама не му изнася.

Жалко човече се оказа мъжът на Банова, жалко и нищожно ...

Енциклопедия Британика, next edition

В следващото издание на енциклопедия Британика ще има статия, обясняваща българския израз " Хили се като *утка в нови гащи".

Като снимка към статията ще сложат ухилената муцина на Росен Плевнелиев.

Оня Росен, който 5 години ни беше президент.

Оня Росен, който 5 години си мълча като *утка докато събираше смелост да изока и он.

Оня Росен, който 5 години беше върховен главнокомандуващ на армията и по чието време бяха закупени 0 самолета, 0 танка, 0 бойни кораба, а армията ни вадеше на Гергьовденските паради съветски танкове Т-72 и съветски МиГ-29. Съветски!

Оня Росен, който 5 години не забеляза как България слиза все по-назад в класациите за свобода на словото, бизнес-среда, доходи. 

Оня Росен, който "... и магаре да бяхме сложили, и него щяхте да изберете"...

Оня Росен, който беше много строг и последователен когато Пеевски стана шеф на ДАНС, но никакъв го нямаше когато Филип Златанов имаше амнезия, когато Бойко Борисов поемаше ангажименти, когато, когато ...

Оня Росен, който в момента е редови гражданин. Като мен, като всеки един, който чете това, като всеки един от нас.

И какво е неговото мнение за действията на президента Радев няма никакво значение.

Оня Росен, който 5 години не беше толкова смел.

Оня Росен, който за 5 години направи президентската институция за посмешище, също както менторът му в момента прави премиерската.

Гледай си там Деси Бановата, хили се като *утка в нови гащи и се смотай някъде.

И он че изока някой ден!

12 дни преди президентските избори и 3 месеца преди изтичането на пълномощията си държавният глава Росен Плевнелиев събра смелост да опонира остро на Бойко Борисов, провокиран от думите на премиера. „Всяко негово интервю е предпоследно, в следващото може би ще чуем нещо по-различно“

Росен Плевнелиев, 25.Х.2016

Вместо мой коментар, ще копи-пейстна един разказ на Чудомир.

Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения. Когато големият часовник в коридора удари отмерено шест пъти и всички почнаха да се обличат, той стана бързо, погледна си часовника, да се увери окончателно, че работният ден е минал, изгледа свирепо наоколо, тупна светкавично с юмрук по масата, така че мастилницата отхвръкна като топка, а папките се строполиха от масата, и изрева с цяло гърло:

— Корупция! Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Това е вертеп!

Колегите му останаха поразени. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младшият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си, а машинописката подскочи от страх.

— Това не е ред — продължаваше бай Мильо, — това не е работа! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! С жизнените интереси на националността се гаврят! Как се назначава персоналът? Защо са толкова писарки? Искам да знам, защо са? Искам да знам и знам! Знам! Взятки има! Рушвети има! Мръсотии има! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!

Грабна шапката си и излезе като вятър.

Чиновниците се изгледаха плахо. Деловодителят, като мушна часовника си в джоба, прошепна:

— Полудя бе, полудя човекът и това си е!

— От горещините трябва да е — обади се архиварят. — От толкова години го помня: дума против началството не е продумал.

— Е, натупала го жена му на обед, па сега се люти — рече машинописката. — Ще му мине като на пес!

— А, няма да го бъде — поде пак архиварят. — Лудост е това! Ясно е като бял ден. Не видяхте ли очите му какви са мътни? И пяна имаше по устата!

— Да не го е ухапало пък бясно куче, хей? Трябва да се обади и на полицията, може да стори някоя пакост из града.

Само бай Йото разсилният, опрял гръб на ръба на вратата, се подсмиваше и като избърса с ръкав големите си мустаци, продума бавно:

— Нищо му нема на човеко, не берете гайле! Здрав си е бай Миле като юнец. Току вчера навърши години за пълна пенсия, та оттам му дойде куражо. Че послужим, кай, бай Йото, още един ден, да не съм сбъркал нещо у изчисленията, па че си направим байрамо, да ми олекне. И направи си го човеко, па това си е!

След това бай Йото подигна панталона си, премести каиша с една дупка по-навътре и продължи като на себе си:

— Море и менека ми остават още малко. Че накарам бай Миле да изчисли харно сметката, па и я, аллалем, че изокам, колко можем, некой ден, ама де да видим кога че е!

Та така, Роската пет години събира смелост, събира, събира, и накрая изока и той, и той си направи байряма. 

Дано само да не е сбъркал нещо у изчисленията!

А ще има ли Сталин за Росен?

В средата на 1941 г. Хрушчов ръководил евакуацията на правителствените учреждения от Москва в Куйбишев. Веднъж се втурнал при Сталин със съобщението, че немците след час ще са в Москва. Сталин имал много повече информационни канали, видимо знаел неща, които Хрушчов нямало как да знае. Той му казал да седне и да почака и продължил да си преглежда документите. Минали 20 минути, после 40, после час. Сталин вдигнал телефонната слушалка, разменил няколко думи с някого от другата страна, след което се обърнал към Хрушчов: "Е, къде са твоите немци, Никита? Къде са ти немците?" и свирепо започнал да го налага със слушалката.

Първо Великобритания си гласува за Брекзит-а, после се обадиха Холандия и Австрия. Нашия Росен пък баш преди Брекзит-а се обади, че ЕС е хубаво нещо и ако няма ЕС, ще има война.
Лесно му е на Росен да ги дрънка такива нашироко, нали го няма неговия Сталин със слушалката ...

Да санираме земното кълбо!

"България успя да изпълни 7 години по-рано заложените от ЕС цели за въвеждането на възобновяеми енергийни източници и днес техният дял в енергийния микс достига 20%. Намалихме парниковите емисии с 20% и увеличихме енергийната ефективност също с 20%."

За Роската и неговите идеи за енергийна ефективност май родината вече отеснява. Оправи енергийно страната, захвана се с планетата. Кога беше, сякаш бе вчера, когато така тихо, под сурдинка едва ли не спомена за саниране, кога почнаха да санират Родината, кога Роската си говорше, че най-евтината енергия е спестената енергия ... ех, кога?

А днес?

Днес Роската ходи по белия свят, изказва се авторитетно и дава акъл. Ей го на, тия дни от Париж, от центъра на света се изказал за икономиката, енергията и глобалното затопляне. Ние, казва, трябва да променим начина си живот и да си противопоставим на глобалното затопляне.

Ха така!

Лесно му е на Роската, да променим вика.

То ние специално, какво имаме да променяме? К`вото имахме от комунизма, дето да замърсява - Кремиковци, Химко - то си го затворихме и сами, без Роската, без глобалното затопляне. Пък тия, дето останаха, като МДК Пирдоп и Нефтохим Бургас, те си замърсяват със или без Роската и глобалното му затопляне. С очите си съм виждал един комин в бургаската рафинерия, колегата ме дръпна да ми го покаже: "Виждаш ли го?", "Виждам го, и какво?". "20 000 лв на час. Много им пука на Лук ОЙЛ, те ще си ги избият тия пари.".

Пък тоя да ходи после да ми разправя там за глобалното затопляне и какво трябва да се промени.Па се не усеща, че пак сме деветата дупка на кавала. Че има производства по света, дето на ден цапат, замърсяват и унищожават толкова, колкото ние за една година не можем, и да искаме, не можем. Че ние с паянтовата си икономика къде въобще се бутаме? Че те световните лидери отдавна са я решили и тая със замърсяването, няма на наш Росен с фибрана да чакат, да дойде да им обяснява? Че е някъв там да пълни бройката на тоя форум и че е добре, че никой не го пита тия 20% зелена енергия в енергийния микс колко всъщност ни струват, каква мафия стои зад тях, и колко са напълно санираните сгради у нас за 4 години говорене на килограм?

Въобще, трябвало е Роската да занесе един фибран или XPS в Париж, да им покажа една бригада алпинисти, да си изпее песничката за спестената енергия и санирането и да почваме да санираме планетата, нема да си играем на дребно, я!

Как ще гласувам на референдума

За разлика от повечето хора, които са решили да гласуват "За" на референдума в неделя, аз съм решил да гласувам "Против".

Не защото не харесвам президента Плевнелиев.

Не защото съм против електронното гласуване.

Имам си своите аргументи.

Първо, не ми харесва начина, по който в момента се поставя въпроса за електронното гласуване и начина, по който то се пробутва като панацея срещу контролирания и купения вот.

Електронното гласуване безспорно е удобство и съм съгласен да го има. Ако го имаше, само като пример, аз нямаше да пропусна изборите от 2010 до 2013, когато бях в чужбина, щях да си гласувам всеки път. Проблемът е, че за да гласуваме електронно и то само по веднъж ще ни трябва някакъв персонален код, нещо като изборен ПИН-код. 

Това не само няма да затрудни и спре купуването на гласове, напротив, ще го масовизира и улесни. Всичко ще стане много по-лесно, просто вечерта преди изборите местните тартори ще минат през махалата, ще раздадат по 10 лв на човек и ще оберат ПИН-кодовете от ромските гласоподаватели. И ще се знае: Асан държи 200 гласа, Мехмет държи 500, а Ицо Жицата цели 1 000, направо си плащаш и получаваш.

Как ще го спре това електронното гласуване? Ми не се казва, независимо че някои му носят вода не от 9, а от 10 кладенеца.

Второ, от доста време насам в блога си застъпвам идеята, че у нас трябва да се въведе регистрация на гласоподавателите подобно на американската. Ако искаш да гласуваш, отиваш в общината и се регистрираш. Това, че си се родил и живееш в България те прави автоматично данъкоплатец, а не гласоподавател. А ако искаш като данъкоплатец да упражняваш някакъв контрол върху тези, които ти харчат парите от данъците, заповядай да гласуваш. А за да гласуваш, моля, регистрирай се в съответната община.

По този начин ще се ударят с един куршум няколко заека: първо, ще се знае точният брой на гласоподавателите в страната; гарантирам ви, че избирателната активност ще бъде над 90%. Второ, ще се елиминира до голяма степен купения (контролирания) вот: в една община са регистрирани 1 000 избиратели, от тях 300 са цигани (турци). Купения (контролирания) вот няма да надхвърли тези 300 цигански (турски) гласа, независимо, че примерно в общината живеят още 300, които обаче не са регистрирани, но в 5 ч. следобед някой от кандидатите е решил, че му трябват още гласове. Трето: Михаил Константинов ще престане да обикаля като цветарка по телевизии и вестници преди избори и да обяснява как БСП през 90-та година е фалшифицирала изборите с 500 000 гласа и оттам нататък всички избори са невалидни и въобще, мамата си трака!

И не на последно място: аз слагам моите "за" и "против" на масата със съответните аргументи. На президента Плевнелиев (и не само той, всички, които са декларирали своето "За" на референдума до този момент) му липсват аргументите, въобще цялата кампания около референдума е нещо малко така на принципа "Другари, дайте да дадем!".

Иначе резултатът ми е ясен, младите, образованите и добре платените ще гласуват "За" електронното гласуване, защото (както казваше доцент Денев) "Това е напредък!", към тях ще се добавят и разни овце, които умрат държавата да ги пита нещо и те да си мислят, че от тях зависи нещо. Може и да не съберат 50%, но поне 20 според мен ще има.

Много след хан Тервел

Хан Тервел в нашата история освен като наследникът на хан Аспарух на българския трон е известен и като Спасителят на Европа заради намесата си във византийско-арабският конфликт през 718 г. Аз, лично, си спомням далечната 1985 г, когато другарката Игнатова ни обясняваше по "Родинознание" пред каква дилема е бил изправен българският владетел: чия страна да вземе - на стария си враг Византия или на новата, непозната арабска сила. Та ханът седнал, помислил и решил, че по-добре да помогне на врагът, когото познава, отколкото да се съюзи с непознатия си противник, който утре може и него да заплаши.

Покрай историята с руските самолети за Сирия президентът Плевнелиев и част от правителството се опитват да се вкарат в ролята на хан Тервел. Опитват се да ни убедят, че сме направили преди време правилният избор и сега трябва да си го защитаваме.

Ма нещо не им се получава.

Роската си мрънка там нещо за европейските ценности и достойният член, един вид, и ние сме направили своят тежък и труден избор, ама неудобното е, че взехме страната на сирийската опозиция, а тя в конфликта в Сирия отдавна го играе ролята на храстче. От едната страна е Башар Асад, подкрепян от Русия, от друга са фанатиците от ИДИЛ, неподкрепени от никого.

Т.е. ние сме в една игра, дето е почнала много отдавна, а ние нито знаем всички правила в нея, нито ни подават често топката. В случая Сирия е част от голямата игра между САЩ, Русия, ЕС и останалите по-големи и по-малки играчи.

Къде се бутаме да пеем в хора тогава?

Половината свят е пропищял от фанатиците на Ислямска държава, то не са убийства, изнасилвания, отвличания, ма наш Роско си знае - няма оръжия за Сирия!

Кой те пита бе, мушморок?

И въобще, що си мислиш, че някой се вълнува от достойното ти членство в ЕС и НАТО? Не са решили, не са преминали руснаците.

Като говориш за ценности, спомняш ли си Муамар Кадафи, когото посрещаха с радост в Париж и Рим, докато накрая не стана неудобен със съществуването си и същите тези Париж и Рим го оставиха да свърши дните си като куче?

А като говориш за достойно членство в ЕС, що не коментира доскорошния ти колега Саркози, който поиска България и Сърбия да се превърнат в изолатор за емигранти? С две думи, докато ти си мрънкаш за достойният член онова джудже ти показа смятат, че ни е мястото и за какво са ни поканили в къщата си.

Предполагам, това ще види Даниел Митов, ако случайно си завре носа в някой руски самолет, кацнал за проверка
в България.

Колко отдалече си личи откъде духа вятърът у нас и откъде ни иде силата за това репчене пред руснаците!

От свободата и демокрацията, от европейските ценности?

Глупости, те са за наивните. Вятърът отдавна духа от Пенсилвания авеню. А в ролята на ветропоказател освен Роската е и вънкашният министър Митов.

Как си я представя тая с проверката на руските самолети, той сериозно ли го казва това, вярва ли си, че руснаците ще натоварят един самолет с оръжие и ще го приземят на летище Варна да го разглеждат всякакви разведки?

Държим се като квартален бакалин, който си е харесал г-жа Тотка с големите цици от съседната улица и се чуди как да я опипа, търси си повод и го намира - ако искаш салам, госпожа, ще минеш до онзи щанд да си го вземеш, ма ще трябва да те проверя, да не си скрила нещо в пазвата си. Ако искаш, госпожа, друг начин няма, то салама пари струва, европейска ценност е! 

Забелязал съм, всеки път, когато американците ни навиват гайките, все говорим или за европейски ценности, или достойно членство, или за цивилизационен избор.

Много след хан Тервел си живеем безгрижно и се самозалъгваме, колко сме велики!

Има ли те на снимката?

Някои хора така и не разбраха, че Путин може и да е малък, но Русия е голяма

Навремето, при комунизма, широко разпространена практика беше роднинската/комшийската взаимопомощ. То човек до човека опира открай време и това най-силно си личеше, когато трябваше да се свърши някаква тежка работа. Така например си спомням как мама и тате удариха едно рамо на леля, когато трябваше да се лее плоча на гаража им (братовчед ми си беше купил кола). То не бяха само мама и тате, събраха се близки и далечни роднини, комшии - а бе заформи се една яка бригада и плочата я изляха за няколко часа. Така беше по онова време, вместо да викат бригада (не че нямаше, имаше, но бяха кът, пък и пари вземаха), събираха се роднини, познати и комшии и хем вършеха работа, хем и по-евтино излизаше, основно се заплащаше в твърдата валута "бира+кюфтета" и ангажимент ти да помогнеш при нужда.

Та ... един от приятелите на братовчед ми все търчал да помага, но веднъж и на него му потрябвала помощ пак за биене на плоча, и той викнал де що хора може да събере. В уречения ден и час по-голямата част от тях дошли, но имало и някои, които обещали, че ще дойдат, ма се скатали. Приятелят на братовчед ми се почесал по главата и преди да почнат работа извадил един фотоапарат и рекъл: "Бе я елате да се снимаме преди да сме почнали, че после я сме в състояние, я не!". После си свършили работата, седнали да ядат и да пият, отишли си по живо, по здраво, а на братовчеда приятелят отишъл до фотото и дал лентата да я проявят и си извадил снимката. И от тогава, някой като отиде да го вика да помага къде за биене на плоча, къде за вадене на картофи или събиране на царевица, или друга услуга да му иска, най-общо казано, оня първо вади фотографията (черно-бяла, от 80-те години на миналия век) и казва: "Я първо виж тука, има ли те на снимката?". 

Тая аграрно-промишлена история я разказвам не за друго, а защото Путин онзи ден си направи май неква такава подобна снимка, на която нашето момче липсва. Не щото сме нещо кой знае колко обидени на руснаците, не щото споделяме някакви кой знае какви дълбоки общи ценности със западноевропейците и американците, ама просто щото българинът е по-католик и от папата и по-голям турчин от султана. Тя Меркел утре ще отиде до Русия и ще се разбере с Путин, Оланд също, и Камерън и той, а ние пък ще пратим я Боко, я Роската да се моли на Путин да ни изкупуват консервите и да ни пускат газа на по-ниска цена. Но се опасявам, че Путин и той ще извади една снимка тогава ...

Криза на лидерството

И друг път съм споменавал, че у нас има криза на лидерите, но покрай ситуацията с "Южен поток" ще го повторя отново, като това е най-малкото, което може да се каже.

Защо ли?

Ми защото имаме един Путьо Маринин за президент, който една година ни пя за европейското законодателство, за спазването на правилата, за Третия енергиен пакет, за общите ценности и за не знам още какво си. Русия била агресивна, не знам още каква си - една година се прави на мъж пред журналистите. Но когато на Путин му "писна от българите" се покри като мишок някъде и не смее да се покаже. Излез бе, путьо, нали си президент на страната, нас обиждат, тия, дето сме те избрали. Излез и му отговори на Путин, къде ти изчезна смелостта?

Имаме и един тъпанар за премиер, който навремето разписва като селски кмет (какъвто всъщност е) и се снима с Путин и Милер, а днес по стар навик друг му е виновен; той не знае, той не е чел, той такова, онакова ... Не му стигна смелостта да се обади на Путин и да го пита: "Ало, братушката, к`во правим?"

Унгарците може и да го наричан Виктатор, може както искат да си го наричат, но това е лидер с топки.

А ние можем само да си въздишаме, както е описал Г. Марков "Ах, защо не сме като маджарите!"

В същото време унгарският премиер Виктор Орбан не цепи басма на Брюксел и директно си им го каза право куме, та в очи: Брюксел саботира проекта.

Докато ние ... ние не сме сами. Каза ни го Жан-Клод Юнкер, на обща пресконференция с Бойко Борисов и Кристалина Георгиева (а тая па чий го крепеше на пресконференцията ако може някой да ми обясни?).

И какво като не сме сами? Ние разчитахме на този проект - това бяха работни места, това беше раздвижване на икономиката ни, това бяха доходи от транзитни такси, това беше хляб. Сега Европа ще ни потупа съчувствено по рамото и ще ни гледа с разбиране.

Как пък не се намери един политик у нас, който да удари по масата и да каже на Брюксел да си гледа работата. Че Третия енергиен пакет е измислен от ония, които измислиха директивата за краставиците, че Европа ако беше силна, да беше построила "Набуко" за всичките тия години; че на нас ни трябват пари кеш и транзитните такси са точно това; че като толкова им се спазват бюрократичните им правила в областта на енергетиката, ето им "Северен поток", да се упражняват там; че както може Юнкер да заобикаля правилата, дето са за всички, така можем и ние.

Сега, извинявайте, ма не ме вълнува дали България е щяла да печели по 400 или по 300 млн долара годишно от транзитни такси. Или щели да бъдат 200 млн, пък зависело от обема на транспортирания газ, пък той я бил толкова, колкото е предвидено, я не. Пари се печелят, пари се губят, не е там работата.

Такъв, онакъв, ама лидер. И Турция расте....

Работата е там, че България бавно и упорито се връща в ролята си отпреди 1939 г - изостанала аграрна страна. Ей това е. През 39-та не сме имали атомна централа, не сме имали и газопровод, и в скоро време нито атомна енергетика ще имаме, нито газопровод. В същото време в съседна Турция руснаците прекараха преди 15 години газопровода "Син поток" (който тогавашният премиер Костов геройски отказа), турците почнаха да строят газови централи, захранвани от газопровода и 10 години по-късно имат една от най-бързо и устойчиво растящите икономики в света.

Може би щото Ердоган очевидно също е лидер, не е путьо маринин.

Като Живков, като Брежнев

Комунистическите лидери от онова време имаха една слабост в биографиите си: не всички имаха подходящия героичен ореол в тях и трябваше да си го изфабрикуват постфактум.

Да вземем другаря Живков например: някъде имало стачка, говорил пред хората някакъв работник, но не се знаело кой и хоп - един ден се оказва, че това бил самият той, другарят Живков (Б. Кастелов,"Тодор Живков, мит и истина"). Това обаче става известно едва след 9 Септември.

Или пък "дорогой Леонид Илич". Той си изкарва войната като политкомисар и съответно, не върви да се прави на герой с такова военно CV, партийната пропаганда се впряга да му създаде легенда и хоп - веднъж подполковник Брежнев лично заляга зад картечницата, за да спре настъпващите фашисти (Д. Волкогонов, "Седемте вожда"). Оцелели свидетели на героичния му подвиг - йок! 

Роската Плевнелиев и той да не остане по-назад, тия дни се отдал на сладки спомени къде бил по време на 10-ти Ноември. Сетил се, че на връх самия 10-ти правил плакати и ходил на митинг. И както се пееше в една песен, нямаше кой да ни каже, че митингът беше седмица по-късно, на 18-ти.

Дали наистина ги е имало или ги е нямало въпросните плакати мисля, че въобще не е от съществено значение. Да се пишеш герой с четвърт век постфактум и то при положение, че семейството ти също е било от комунистическата номенклатура е много жалко и недостойно. 

Звъни Сталин на Жуков:

- Др. Жуков, имате ли план за превземането на Берлин?

- Тъй вярно, др. Сталин!

- А посъветвахте ли се с полк. Брежнев?

И това, за съжаление, показва какво дребно човече ни е президент в момента.

И пак за комунизма

Едни си спомнят за комунизма така ...

В съветските времена във великия Съветски съюз народното творчество родило следната аксиома: "Като не знаеш какво да кажеш, говори за Ленин!".

И у нас беше същото, че и сега пак е така.

Мине се, не мине време, и някой се присети колко тежко му е било по време на комунизма, колко лошо нещо всъщност е комунизмът, каква човеконенавистна идеология е, какви злини е причинил на човечеството, някой паметник на пострадалите от комунизма се издигне, пък като не му обръщат внимание хората, и издигнат някой друг.

В последните си дни ХХХVIII-ото Народно събрание даже прие закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Всичката Мара втасала, само този закон ни липсваше баш тогава. И пак от десницата, като се почне от Дянко Марков и се стигне до кого ли още не вкупом ни обясняваха колко лошо нещо бил комунизмът, каква човеконенавистна идеология е и т.н. - като на малоумни, все едно не сме го живели тоя комунизъм. Един мой приятел заради това постоянно дуднене по адрес на комунизма ненавижда комунистите заради избитите невинни хора - като се почне от царското семейство в Русия и се свърши до камбоджанците и Пол Пот. 

И понеже днес в България няма за какво да си говорим, отново си говорим за комунизма. За това колко лош е той, колко човеконенавистен е, колко човешки съдби е променил и колко хора е затрил и какви злини е причинил на човечеството. И най-фрапиращото за мен е, че за комунизма говорят Желю Желев и Петър Стоянов, които имаха достатъчно време и власт да отворят архивите отпреди 1989 г и наистина да прочетем историята на онези времена.

Нищо не пречи и на Росен Плевнелиев да го направи сега.

От Европа ни питат: "А бе, вие докъде стигнахте с реформата в съдебната система?"

"Ами ние се занимаваме с наследството на комунизма!"

"А докога ще сте най-корумпираните и най-бедните?"

"Ами ние още не сме си прочели домашното по история на комунизма!"

"А кога ще си оправите държавата?"

"Ама знаете ли колко тежко ни беше при комунизма, чакайте да си го припомним!"

... а други - така.

В същото време, не знам дали Полша, Чехия или Унгария се занимават толкова с комунистическото си минало, но знам че са далеч напред пред нас икономически. И най-странното е, че те могат да си позволят да си говорят за комунизма много повече от нас - те не бяха "най-верният сателит" на руснаците, но очевидно гледат на нещата по друг начин.

Природно бедствие

Няма правителство в последните години, на което да не му се случи наводнение с жертви. При Тройната коалиция беше наводнението в Цар Калоян, при Бойко Борисов - наводнението в с. Бисер, а сега при Орешарски е наводнението в Аспарухово.

Общото в трите случая не е нито бедствието, нито жертвите. Общото е безотговорността, бездействието и липсата на виновни. Общото е, че колкото и пъти да ни се случи така и не се вземат адекватните мерки за да не се повтори подобна трагедия. Общото е, че всеки път политиците вадят от торбата загрижени физиономии, посещават пострадалите места, кимат със съчувствие на пострадалите и говорят успокоително на населението.

И след това - нищо!

Когато яз. "Иваново" издави хората в с. Бисер разбрахме какъв риск е поел лично Тъпанарят от Банкя, летейки на хеликоптерите "Кугар", които подлата Тройна коалиция е закупила без системи за против обледеняване. Пак тогава столичната кметица Йорданка Фандъкова  имитира дейност и обиколи софийските реки и язовири, за да провери състоянието на защитните диги и язовирните стени (друг е въпросът до колко е компетентна една учителка по руски език да оценява състоянието на язовирни стени). Тази година, ако и да валя сериозно, за подобни проверки нищо не се чу.

Когато Добрич беше наводнен през 2009, първите думи на тогавашния кмет (слушах го по Дарик радио) бяха, че Бойко Борисов е уведомен. След няколко дни Тъпанарят от Банкя посети Добрич, но сега, 5 години по-късно, когато Добрич отново е наводнен се питам: "И какво от това?".

Сега ги гледам Кристалина Георгиева и Росен Плевнелиев по разни новинарски емисии - Кристалинка се завъртя за няколко часа из Варненско и сочейки към небето посъветва хората да се застраховат, а Роската със скръбна физиономия обеща, че принципно държавата ще помогне на пострадалите, но първо трябва да минат комисиите, които да опишат щетите ... Тя държавата и без Росен вече помогна, колкото да не е без хич, но принципно на държавата помощта при бедствия не и е най-силната страна. А ако Роската ще харчи държавна пара да иде да съобщи на пострадалите от наводнението, че първо комисията ... въобще, това и секретарят на кмета може да го свърши.

Когато се издавиха хората в с. Бисер започна един пинг-понг със собствеността върху язовир "Иваново" и така и не се разбра чия собственост е язовира и кой е бил отговорен за стопанисването и поддръжката му. Сега, като се издавиха циганите в "Аспарухово" пак започват разни конспирации - незаконна сеч, незаконни рибарници, незаконни строежи. Добре бе, мамка му, какво и да е - а кой го е допуснал? Къде е била държавата тогава, къде е била общината? Толкова ли не си научихме урока от с. Бисер?Аз също съм преживявал порой - е вярно, водата стигна едва до стъпалата пред къщата ни. Отстрани на улицата имаше канавки, които се почистват 2 пъти годишно - минават разни безработни ли са, специално наети ли са, и ги чистят от бурени, клони и боклуци. И това на Мартиника, на майната си, дето има толкова общо с "бяла" Франция, колкото аз съм братовчед на Барак Обама.
Не че в другите страни не вали и няма жертви - само преди месец в Сърбия и Босна беше още по-зле от тук и загиналите бяха повече. Но там политиците (властимащите) не си правят глупави ПР-акции на гърба на пострадалите, а правят необходимото следващия път да бъдат подготвени.

Докато у нас природното бедствие не е когато природата ни удари, а след това, като гледаме как разни нещастни хорица, временно заемащи различни управленски постове, уплашено мигат и обещават, че другия път ще сме по-подготвени.

Измислици - премислици - недомислици

Покрай предложението на г-н Президента за референдум взе да се чувствам като в "Животинската ферма". Подобно на прасетата там и у нас се мятат някакви недомислени предложения на сляпо, а овцете само това и чакат: "Четири крака - ДА! Два крака - НЕ!". А овцете у нас са доста, гласовити са и мисленето не е най-силната им страна.

Например, всички "добри" ("лошите" са БСП и ДПС by default) като почнете от РБ и свършите до ГЕРБ се пънат да обясняват каква благинка е електронното гласуване, колко просто било, как нямало проблем при преброяването лани, как младите щели да гласуват (а младите, можещите, мислещите и образованите както знаем от миналото лято са масово против БСП и ДПС и то кой остава в такъв случай?), как вече сме в ХХІ век и това било бъдещето. Така е, пичове, електронното гласуване е напредък, както би казал доцент Денев, ако имаше тази възможност. Аз дори бих посочил още един плюс: електронното гласуване ще елиминира "индийската нишка" в избирателните секции и неимоверно ще улесни търговията с гласове в циганските махали. Просто тарторите на циганите ще съберат електронните кодове на своите хора и ще чакат да ги потърсят разните партийни играчи. 200, 300, 500 гласа за някоя партия - няма проблем, след 10 минути ги имате, само оставете парите на масата. Дори хващам бас, че и въведе ли се електронното гласуване, и без задължително гласуване в циганските махали избирателната активност ще приближи 100-те процента.

Странно, защо нашите овце не ги мислят тия работи?

Също така друга любима тема на овцете е задължителното гласуване. Ей ги от една страна ГЕРБ, 4 години бяха на власт, що не го въведоха това задължително гласуване? А сега реват за него и са единствените в Народното събрание, които са "За". И хубаво ги мислят нещата, но не разбирам следното:

1. Какви наказателни мерки ще има за тези, които не отидат да гласуват?
2. Как ще принудят българите, които постоянно живеят в чужбина, да гласуват задължително?
3. "Свирката може и да насила, гълтането е по желание" - или с други думи, може да ме закарате насила в тъмната стаичка, но не можете да ме накарате да пусна валидна бюлетина. На родните овце политици тази поговорка очевидно не им е известна.
4. А да попитам, при 5 000 000 гласоподаватели (примерно), ако имаме 2 800 000 невалидни бюлетини, няма ли да говорим за невалидни избори? И к`во правим тогава, както обичат да казват родните КАТ-аджии? 
5. Защо никой не предлага вместо въвеждането на задължително гласуване да се въведе регистрацията за изборите? Отиваш 6 месеца преди изборите в общината (може и по електронен път, ако си в чужбина), регистрираш се като гласоподавател и точка. То вярно, че всичкото циганин също ще се регистрира, но така ще се знае точния брой на гласоподавателите. Като дойдат изборите - има те в списъка, гласуваш; няма ли те - другия път да се регистрираш. Пак ще има купени гласове в циганските махали, но ще се знаят колко са.

А г-н Президента няма спирка, очевидно е решил да ни умори от толкова много демокрация - ново предложение, с всеки избор - референдум. Избираш кмет - референдум. Народно събрание - референдум. Президент - пак референдум. Европарламент - два, за по-сигурно. Теми за референдум ... ще измислим, няма страшно! Много го бива г-н Президента да измисля подобни глупости, спомнете си за  Обществения съвет към Служебното правителство - така и не разбрах избраха ли го, не го ли избраха, кой влезе в него, какво свърши?

Но-о-о ... както казах, у нас овце, дето не мислят - дал Господ. Това са хора, дето цял живот да чакали да видят Тодор Живков в 12 без 5 на 31 Декември, иначе няма да дойде новата година. Това са хора, които ще отидат и ще гласуват каквото и да ги попита властта по инерция, просто щото властта ги пита. 

А всъщност, по нашите ширини досега не съм видял някой (не само в България) да пита народа си за нещо важно. Щото не се знае какъв ще е резултата - да не стане накрая "К`ва я мислехме, к`ва стана?"

Много панацеи на едно място

Какво иска да ни пита г-н Президентът?

1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Българският народ, като едно добро стадо овце, бъдете сигурни че ще гласува с "ДА" и на трите въпроса. По навик, като в доброто старо време, когато гласуваше с 99,99% "ЗА". Същия този народ, който всяка Нова година чака поздравлението на Президента така, както толкова години чакаше обръщението на др. Тодор Живков. Иначе Новата година няма да дойде, вероятно.

Но да не се отклонявам излишно.

Не, не подкрепям мажоритарните избори - нито пълните, нито частичните. Хората ще гласуват за мажоритарните избори, защото "искат да гласуват за личности!", без да си дават сметка обаче, че кандидатът на партията Х и него партиен лидер го посочва. И че той също зависи от Партията Х, и че на него има кой да му каже "Не забравяй кой те издигна!". Хората може много да искат да гласуват за личности, но когато дойдат  изборите и изборът е между Искра Фидосова, Десислав Чуколов и Румен Петков много ми е интересно за коя точно личност ще гласуват?

На изборите през 2009 г. имаше 31 мажоритарно избрани депутата. Съмнявам се, че някой от искащите да гласуват за "личности" може да каже името на поне един от тях. Отделно, при едни мажоритарни избори (независимо дали ще са частични или пълни) получените резултати ще са твърде далече от реалното съотношение на изборите. Ако изборите през 2009 г. бяха мажоритарни резултатите щяха да бъдат 200 депутата от ГЕРБ и 40 от ДПС. А представителство в Народното събрание щяха да имат едва около 50% от гласувалите. А останалите?

Според д-р Тони Филипов,  хората в Бразилия, където гласуването било
задължително се сговорили и избрали хипопотама от зоопарка, когато нито
един от кандидатите им не бил подходящ.

Да не говорим, че така ще разцъфтят местните коалиции, които ще си "изберат" правилния кандидат. Ако си мислите, че задължителното гласуване (за него след малко) ще елиминира контролирания вот, дълбоко се лъжете. Това не е родно изобретение и още не се родил онзи, който ще го премахне.

Мажоритарната система има много повече минуси, отколкото плюсове. Но хората няма да се замислят за това, те просто са свикнали да отговарят с "ДА" на всичко, за което ги попита властта.

Не подкрепям и задължителното гласуване. Първо, защото правото да гласуваш е точно толкова право, колкото и да не гласуваш. Второ - защото задължителното гласуване не означава задължително валиден глас. Трето - насила хубост не става досега не съм видял нищо хубаво, дето да е станало по принуда, тя била тя и по закон.

И четвърто ...

Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма!

Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.

Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.

Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:

- Помози ви бог, момчетааа!

- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима.

- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!

- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото.

А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.

- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!

- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?

Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:

- Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?

- Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата?

И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:

- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...

Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата...

То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?

Чудомир, "Юряяяяяяя!"

Не знам дали г-н Президента (или спийчрайтърите му) е чел целия разказ на Чудомир, но не е зле да го прочете преди да се изказва неподготвен.
А колкото до електронното гласуване по интернет ... аз съм "ЗА", но не смятам, че за това трябва да питам някой чобан на село, който ползва интернет само за да рови в порносайтове, още по-малко пък да се свиква цял референдум за това. И една промяна в закона стига.

Последната грижа на Президента

Загрижеността на родния президент Росен Плевнелиев за бъдещето на Великобритания вече една седмица е сред топ-темите на сайта на британският "Обзървър" (оригиналът тук). Загрижил се е човекът, не е шега работа, за обединена Европа иде реч. 

Скъпи г-н Президент!

Росене!

Вероятно е голям кеф да ти вземат интервю от "Обзървър", но между нас казано, на албионците много-много не им пука за Вашето мнение. Последният път, когато родните държавници се заинтересуваха от Обединеното кралство, в тамошния парламент прозвучала репликата: "Българите? Това са онези хора, които след баня си казват "Честито!"". Така че тия приказки за железните завеси и изолацията не ги плашат. Ако се бяхте поинтересували малко преди интервюто, да се подготвите един вид преди да се изказвате със загрижен вид и сериозен тон, щяхте да знаете, че Великобритания първо е проспала образуването на ЕС (Европейската общност за въглища и стомана, както се е казвала тогава), след това два пъти е кандидатствала неуспешно за членство през 60-те години на миналия век, и чак през 1973-та са я пуснали. Тъй че си спестете тия приказки за изолацията, нема да фанат дикиш.

Пък и принципно са прави хората да си пазят къщичката, но да бяхме само ни е с румънците, с мед да ни намажат. А то всякаква измет от колониите има при тях - като почнете от африканците и свършите при индусите и пакистанците - и т`ва всичкото и то хляб иска да яде. Тъй че, след като тъй и тъй ви се е отворил парашута да давате интервю за "Обзървър", да им ги бяхте посочили. Вярно,че тия са поданици на британската корона от време оно, ама айде стига вече са ни броили за втора ръка хора.

Пък ако не разбират от добро, можете да им посочите какви са нашите емигранти, какви са техните туристи и какви са разните му пакистанци, нигерийци и прочие измет от бившите колонии. 

Можехте, г-н Президент, така и така ви е паднало, да им кажете: "А бе, пичове, то хубаво искате да се позапазите малко, но в момента ние хем сме най-бедни, хем опъваме каиша със сирийците - аре малко по-сериозно го давайте. Ще пуснете некой лев (паунд) да си позатегнем и ние границата и ще ни ударите едно рамо за Шенген, щото иначе ги товарим на първия самолет за Лондон и се оправяйте с тях."

Така де, да разберем, че и ние президент имаме, а не само да цъкаме с език на поляците, унгарците и чехите.

Съвпадение и съгласуване

Оценката на Плевнелиев за ситуацията в Сирия съвпада с тази на Обама.

Така поднесена новината от Дневник много ми прилича на старият съветски виц от брежневата епоха:

Втората Световна война, обсадата на Берлин, Сталин звъни на маршал Жуков:
- Другарю Жуков, имате ли план за превземането на Берлин?
- Тъй вярно, другарю Сталин!
- А съгласувахте ли го с подполковник Брежнев?

Или, да го кажа по друг начин, барабар Росен с мъжете.

Педераст, самономиниране и Йоло Денев

Не знам що му трябваше на президента Плевнелиев да си слага тоя таралеж, наречен Обществен съвет в гащите - на демократ ли се прави, на приятел на народа ли, на нещо по-различно от Стоянов и Първанов ли, не знам, но единственото усещане е от цялата тая работа е, че все по-уверено вървим към онова, което до скоро се наричаше джамахирия. И колкото повече се приближаваме към назначаването на служебното правителство, толкова повече това усещане се засилва.

Никой не е на ясно що за животно е този Обществен съвет - как ще се материализира юридически, откъде-накъде служебното правителство ще трябва да се консултира и съобразява с него, какви правомощия ще има, кой ще го попълни, на какъв принцип, и най-вече: откъде се взе необходимостта от него и що трябва да си усложняваме живота с тази глупост? Никой не знае, никой няма отговори на тези въпроси, но кандидати да го попълнят или поне да дават акъл как да се попълни и с какво да се занимава дал Господ. Големанов, дами и господа: "Една партия може да остане без членове, но без кандидати за министри - никога!". И тук така - Сульо и Пульо пише писма, дава акъл, иска, настоява, обръща внимание ... кръгът на знаещите как ще се оправи България отдавна надхвърли границите на таксиметровите шофьори и фризьорките. А каква хубава поговорка имаме за жабите и гьола!

Йоло Денев forever!

То, че всякакви идиоти има, това едно на ръка; че се чудят с какво да си уплътняват времето, това е друго, но досега не се занимаваха с управлението на държавата или поне не с такъв размах. А това сега на нищо не прилича - футболни фенове, надомни работници, инвалиди, военни, репресирани, педераст някакъв там, една сюрия организации и асоцииации и Йоло Денев за капак! Боже мили, колко народ напира да ме спасява и колко много хора знаят какво е добре за мен! Едни искат да връщат военната служба и Строителни войски, друг пък искат конфискация на синдикално имущество, трети се самопредлагат или предлагат видни техни съграждани от ромски произхòд, вероятно единствения в махалата с 8-ми клас. Най-кратък и лаконичен е Йоло Денев, заредил батериите от сблъсъка с украинските цици! Националната аптечна камара (и такива имало!) жертва цели двама магистри-фармацевти за Обществения съвет, но това е капка в морето в сравнение с жертвата на туристическата индустрия, която предлага цели 11 члена на ОС към служебното правителство, до един председатели на отделни туристически организации. Почнах да се замислям, при толкова много туристически организации що сме известни като евтина дестинация на алкохолен туризъм, но отговори ще търсим след изборите, очевидно туристическия бранш е зает да спасява Отечеството. Как точно става ясно от самото писмо: "Групата ще подкрепя експертно служебното правителство и ще защитава нашите интереси". Вашите интереси ...

Ако сте завършили училище преди 2001 г, не се интересувате от футбол и музикални риалити-формати и не сте имали нужда от юридически услуги напоследък, вероятно сте забравили за съществуването на Кристиян Гьошев. Нищо, служебното правителство и общественият му съвет са възможност да си го спомните кой беше. 

Участие в Обществения съвет ли? ... Ей сега, един момент!

И това са само тихите луди! От останалите един пише приказки за силното левче и слабия лев, Движение "Народен юмрук" (WTF!?) прави  ненужна дисекция на Конституцията и излага некои съображения, трета група граждани (май са някои от лидерите на някои от протестиращите) издига искания и същевременно декларира, че няма да участва в Обществения съвет по морални подбуди, Асен Кончев предлага да премахнем парите (кешовите плащания), а някои солови играчи очевидно имат за цел за уморят президентската администрация от смях (тук, тук и тук). 

И още има, не са само тия!

То е така, българите сме силни в приказките, а очевидно имаме и президент, дето уйдисва на акъла на всеки, когато единствената му правилна реакция е като тази на мистър Биин вдясно.