Скок

  Аз съм този с нашивките

 97-ма година, аз съм в казармата, в ШЗО-то. На развод сме, ние сме последен взвод от нашата рота, отляво ни е първия взвод на съседната. А те са парашутисти-разузнавачи.

Та стоим си ние на развода и ги слушаме какво си говорят - единия бил от Сливен, имал 15 скока с парашут преди казармата. Втория бил от Пловдив, и той скачал преди казармата, имал 12 скока. Третия не помня откъде бил, ма и той имал еди колко си скока. С крило било по-добре отколкото с кръгъл парашут. И т.н.

В един момент решават да се изгъбаркат с нас (ние сме обикновени кашици):

- Абе, кашик, ти колко скока с парашут имаш? - питат един от нашите.

Той обаче не се дава и веднага изстрелва:

- Аз от здрав самолет доброволно не скачам!

И душата в рая, и докрая

Една история от нета.

Возих сина си при баба му и за пръв път в живота си летях в бизнес-класа.
Впечатленията ми са смесени, от една страна креслата са по-удобни, менюто е по-интересно написано, но като цяло не е нещо особено, за тези пари очаквах повече. 

Посрещна ни едва ли не самият пилот и в движение ни подаде шампанско - оказа се, че това е стюардът, просто изглеждаше като министър на авиацията! А в цялата бизнес-класа бяхме трима, аз, сина ми и един индус с тюрбан.

Вратите се затвориха, самолетът започна да рулира към пистата за излитане. 

И изведнъж из-зад завеските на препълнената икономична класа се появяват две едрокалибрени копия на мадам Грицацуева: майка и дъщеря, майката на около 40, дъщерята на около 15. Усмихнатият министър на авиацията се приближи и между тях се проведе следния разговор:

- Извинете, виждам че при вас е празно, може ли да ни преместите с детето тук? Оттатък е задушно, от едната страна плачат някакви деца, от другата китайците се разправят, няма накъде да се обърнеш. Краката не можем да си изпънем. Просто мъчение за 4 часа. Можем ли да се преместим тук, моля Ви?

- Разбира се, няма проблем. Можете да седнете на този ред, но трябва веднага да ви предупредя, че след като не сте пасажери от бизнес-класата, не мога да ви обслужвам, но ...

- Ох, моля Ви, разбираме, нямаме претенции към храната - все ще се оправим. Да са по-широки креслата, и на това ще сме благодарни!

Мадам Грицацуева

- Момент, не ме оставихте да довърша. За съжаление вас няма да ви обслужват и стюардесите от икономичната класа, тъй като те са от другата страна на завеската. Така че ще летите без храна, без кафе и чай. Ако ви харесват условията, заповядайте, сядайте и стегнете коланите, защото след малко излитаме.

Грицацуеви се спогледаха, намръщиха се и без да кажат и дума в отговор на министъра на авиацията, се мушнаха обратно зад завеската. 

Стюардът забеляза, че със сина ми станахме неволни свидетели на разговора им, намигна ни и се усмихна. 

Аз го попитах:

- А ако те се бяха съгласили на условията ви, вие наистина ли нямаше да им сервирате, дори вода?

- Ох, моля ви, разбира се, че щях да им сервирам - и храна, и вода, чай и кафе ако бяха поискали. За храната ли да ми е жал? Просто има хора, които искат и риба с гъбен сос да хапнат, и в по-широки кресла да се настанят. За толкова години работа ако знаете колко пъти са ми отправяли подобна молба, но никой не се съгласява 4 часа да гладува. Дори ще ви издам една тайна: когато в икономичната класа сервират храната, тези двете ще се върнат и ще кажат: "Сега сме съгласни да погладуваме при вас".

 След час и половина Грицацуеви действително се показаха из-зад завесата и ласкаво попитаха стюарда:

- Къде казахте, че можем да седнем? Тук ли?

Стюардът обаче направи една тъжна физиономия и отговор:

- За съжаление вече това не е в моите права, ако беше до излитането, както предложих, заповядайте; а сега може да ви помогне единствено командирът, но той е малко зает в момента ...

Много след хан Тервел

Хан Тервел в нашата история освен като наследникът на хан Аспарух на българския трон е известен и като Спасителят на Европа заради намесата си във византийско-арабският конфликт през 718 г. Аз, лично, си спомням далечната 1985 г, когато другарката Игнатова ни обясняваше по "Родинознание" пред каква дилема е бил изправен българският владетел: чия страна да вземе - на стария си враг Византия или на новата, непозната арабска сила. Та ханът седнал, помислил и решил, че по-добре да помогне на врагът, когото познава, отколкото да се съюзи с непознатия си противник, който утре може и него да заплаши.

Покрай историята с руските самолети за Сирия президентът Плевнелиев и част от правителството се опитват да се вкарат в ролята на хан Тервел. Опитват се да ни убедят, че сме направили преди време правилният избор и сега трябва да си го защитаваме.

Ма нещо не им се получава.

Роската си мрънка там нещо за европейските ценности и достойният член, един вид, и ние сме направили своят тежък и труден избор, ама неудобното е, че взехме страната на сирийската опозиция, а тя в конфликта в Сирия отдавна го играе ролята на храстче. От едната страна е Башар Асад, подкрепян от Русия, от друга са фанатиците от ИДИЛ, неподкрепени от никого.

Т.е. ние сме в една игра, дето е почнала много отдавна, а ние нито знаем всички правила в нея, нито ни подават често топката. В случая Сирия е част от голямата игра между САЩ, Русия, ЕС и останалите по-големи и по-малки играчи.

Къде се бутаме да пеем в хора тогава?

Половината свят е пропищял от фанатиците на Ислямска държава, то не са убийства, изнасилвания, отвличания, ма наш Роско си знае - няма оръжия за Сирия!

Кой те пита бе, мушморок?

И въобще, що си мислиш, че някой се вълнува от достойното ти членство в ЕС и НАТО? Не са решили, не са преминали руснаците.

Като говориш за ценности, спомняш ли си Муамар Кадафи, когото посрещаха с радост в Париж и Рим, докато накрая не стана неудобен със съществуването си и същите тези Париж и Рим го оставиха да свърши дните си като куче?

А като говориш за достойно членство в ЕС, що не коментира доскорошния ти колега Саркози, който поиска България и Сърбия да се превърнат в изолатор за емигранти? С две думи, докато ти си мрънкаш за достойният член онова джудже ти показа смятат, че ни е мястото и за какво са ни поканили в къщата си.

Предполагам, това ще види Даниел Митов, ако случайно си завре носа в някой руски самолет, кацнал за проверка
в България.

Колко отдалече си личи откъде духа вятърът у нас и откъде ни иде силата за това репчене пред руснаците!

От свободата и демокрацията, от европейските ценности?

Глупости, те са за наивните. Вятърът отдавна духа от Пенсилвания авеню. А в ролята на ветропоказател освен Роската е и вънкашният министър Митов.

Как си я представя тая с проверката на руските самолети, той сериозно ли го казва това, вярва ли си, че руснаците ще натоварят един самолет с оръжие и ще го приземят на летище Варна да го разглеждат всякакви разведки?

Държим се като квартален бакалин, който си е харесал г-жа Тотка с големите цици от съседната улица и се чуди как да я опипа, търси си повод и го намира - ако искаш салам, госпожа, ще минеш до онзи щанд да си го вземеш, ма ще трябва да те проверя, да не си скрила нещо в пазвата си. Ако искаш, госпожа, друг начин няма, то салама пари струва, европейска ценност е! 

Забелязал съм, всеки път, когато американците ни навиват гайките, все говорим или за европейски ценности, или достойно членство, или за цивилизационен избор.

Много след хан Тервел си живеем безгрижно и се самозалъгваме, колко сме велики!

Съмненията на г-н министъра

Г-н министъра на отбраната изрази съмнения, че руските самолети, на които отказахме въздушен коридор, носели на борда си оръжие.

Много е вероятно, те руснаците и на това му викат "хуманитарна помощ", не само на сухото мляко и аспирина. 

Също така не будят съмнение и чистите помисли на г-н министъра на отбраната, както и на г-н министъра на външните работи, който е отказал въздушният коридор на руските самолети.

Едно такова неприятно усещане остава обаче, като се сети човек за взрива в Анево преди три месеца и информацията от Ройтерс, че пострадалите са тествали оръжия за сирийската опозиция. 

Тогава г-н министъра нямаше никакви съмнения. Всъщност, тогава и самият министър никакъв го нямаше, покри се някъде, но това е друга бира. Тогава и външният министър се направи на две и половина, все едно пиратки по Нова година са гърмяли американците.

Не е зле Даниел Митов да има едно на ум в бъдеще, това може и да не е само карикатура

Аз отдавна съм споделял съмненията си, че част от нашите министри се назначават директно от отвъд Атлантика. Навремето Соломон Паси беше повече служител на Държавния департамент, отколкото министър на българското правителство. Същото беше и с Дянков, но толкова назначения, колкото са в сегашното правителство не е имало (Митов, Ангелкова, Христо Иванов). И най-обидното е, че сегашните просто са изкарали някакво двуседмично курсче (за нови световни лидери например) и аре, чупят стойки, вземат решения, изразяват съмнения.

В развитието на темата от Външно министерство са съгласни да пуснат руските самолети само след проверка на българско летище.

Как си я представя тая министърчето не ми е ясно, най-много да си изяде боя някъде след време, те руснаците имат добра памет и дълга ръка.

Лошото в случая е, че отново го играем болонката на американците в Голямата игра.

Катарзис в храма на Мелпомена

Христо Мутафчиев на протеста, снимка от Дневник. А тази снимка ми напомня на
знаменитата снимка на
певците и музикантите пред "Александър Невски" за предизборен плакат на СДС от 1990 г.

Това е актьорът Христо Мутафчиев, от 3 дни преизбран председател на САБ, а от вчера и протестиращ срещу правителството. Вече имах възможността да споделя, че протестиращите го обърнаха на купон, на който между другото свалят правителството на комунягите, все едно става въпрос не за България, а за Османската империя. 

Това е същият този Христо Мутафчиев, който получи инсулт през 2010 година и тогавашният ни министър-председател Бойко Борисов реши да си пише червени точки по случая и прати правителственият самолет да го вземе от Бургас и да го докара в София. Така и не се разбра какво и е на бургаската болница, та Борисов да и няма доверие, но злите езици разправят, лекарите и сестрите изплезили език и бая се озорили докато подготвят Мутафчиев за транспортиране само и само да угодят на Тъпанаря от Банкя.

Да е жив и здрав Христо Мутафчиев, нямам нищо против него като актьор (на мен лично не ми харесва, но вероятно се харесва на когото трябва), нито като човек. Има си своите политически възгледи човека, решил е, че това правителство не го кефи и се е присъединил към 15-те хиляди протестиращи. 

А`пропо, за колко от тях което и да е правителство ще прати самолет като получат инсулт?

Избор

Лети американец с руска авиокомпания. Към него се приближава стюардесата и го пита:

- Желаете ли да обядвате?

- А какъв е избора?

- Да или не.

Окрилената любов

Любовта има криле, нали?

В университет обявяват, че гостуващ лектор ще изнесе лекция за любовта, с илюстрации. Започва лекцията, залата е пълна, лекторът е приготвил прожекционен апарат. Започва увода:

- И така, колеги, има много видове любов...
- Снимки! Снимки! - скандира залата.
- Има любов между мъж и жена, например.
- Снимки! Снимки!
- Има и друг вид любов, например между жена и жена.
- Снимки! Снимки!
- Има и извращения, като брат със сестра, жена с животно...
- Снимки! Снимки!
- А има и любов към родината. Ето и снимки...

 А ако се чудите как изглежда в снимки любовта към народа, към сънародниците ти - моля, ето как: 

Любовта има криле

Това е правителственият "Фалкон 2000". Него премиерът го изпрати да докара получилият инсулт Христо Мутафчиев от Бургас до София. Разбира се, не за всеки получил инсулт за разкарва правителствен самолет, дори и "Бърза помощ", ако не се лъжа, май са им нещо кът летателните апарати, ама кой ти гледа бе. Само дето на самолета пише "Република България" - къде - къде по - подходящо в случая е "Всичко за човека, всичко в името на човека". Отделно, че се прави за ... хайде да не го наричам посредствен, със сигурност не е, но за средна ръка актьор. Наистина Христо Мутафчиев е добър актьор, но на фона на житейският край на Георги Георгиев - Гец май е повече поредната ПР-акция. Защото утре и аз ще получа инсулт - господин премиерът ще изпрати ли "Фалкон" - а за мен? Можете да сте сигурни, всеки един от нас си е задал този въпрос. А всеки един от нас работи и плаща данъци, докато хората на изкуството май нещо са скарани - на мен ли ми се стори, или май преди месец нещо изреваха за пенсии и осигуровки. А, и май Васко Кеца беше скаран и с данъците дори. 

Както и да е, да не навлизам в територията на злорадстването, в крайна сметка човекът е получил инсулт и все пак е спасен. Всъщност, остава ни да се молим някой ден и за нас да пратят самолет, или поне хеликоптер. И не правителствения - достатъчно е да се купят 5-6 хеликоптера - 3 за Северна и 3 за Южна България. Та в крайна сметка се сещам за една сцена от "Титаник" - може и да е евтин режисьорски похват, но всъщност постигна целта си - жена от долните палуби казва на момиченцето си: "Първо са пътниците от първа класа, а после ще ни спасят и нас". Та така - вече поне знаем кои са първата класа. Не знам защо Мутафчиев не е транспортиран с линейка до София, толкова ли пък да нямат оборудвани линейки? А какво е оборудването на "Фалкон" - а, той пък само за медицински цели ли е пригоден? Че за какво са го взели тогава? 

Правителственият самолет на връщане от Охрид

Та се сещам и за любовта към сънародниците ни, пострадали при потъването на "Илинден" в Охридското езеро. И там беше една любов към тях, една загриженост - единия пратил самолет, ама другия лично отишъл да ги види и да ги върне, та самолета киснал не знам колко си време на летището, да го чака.

А ми се искаше когато има сънародник в беда наистина държавата да реагира така. По този начин. Например с медицинските сестри в Либия. Искаше ми се държавата ни наистина да изпрати самолет, който да ги върне. Или хеликоптер. С командоси на борда, които да влезнат в затвора и да ги извадят от там. Както би постъпила Държавата Израел, ако се касаеше за евреи.  

Всъщност, в случая трябва да свалим шапка на бургаските лекари - очевидно са направили и невъзможното, само и само да докарат Христо Мутафчиев в състояние да издържи полета със самолета. Че, не дай Боже, състоянието му се беше влошило от полета, язък и за него, и за горивото, и за ПР-а.