Цветните революции

До тази сутрин цветните революции бяха нещо хубаво.

Сърбия, Грузия, Украйна, България - два пъти, Арабската пролет.

Хубаво нещо, порив на свободолюбивите и демократично настроените граждани за свобода и демокрация.

До тази сутрин.

Тази сутрин нахлуването в Парламента на САЩ се оказа вандалски акт на терористи, гамени, вандали и престъпници.

Що така?

Осъждането на нахлулите в Капитолият американци налива вода в мелницата на домораслите демократи - като почнете от Гошо Дантелата и Дебел Сашко, та свършите до булонките на Бойко Мария Ласкин и Томичката - всички в момента ще сравнят протестиращите от лятото и Отровното трио с вандалите в американския Конгрес. Но не бива да им се сърдим, все пак толкова им е мозъчният капацитет.

Лошото е, че тия строят демокрацията у нас.

Най-обикновена еднополова любовна история

Най-последната терористична заплаха към София се оказа най-обикновена педерастка работа. 

Поне според нашия тъпчо.

Като го слушам, вероятно най-нормалното нещо в една еднополова любовна връзка е заплахата с терористичен акт накрая, особено ако щастието не е споделено. Нема да се плашите граждани, опасността е ликвидирана!

Па как ги обяснява тия работи вчера, направо паднах; един вид: "Абе педерастка му работа, мани мани, само дето на калъп ги не фанахме, те седнали за тероризъм да ми говорят!". На мен така ми прозвуча.

Ма некои неща не са ми ясни.

Например, тоя, отхвърления любовник сега ще го съдят ли за заплаха за тероризъм?

Или пък, как тази заплаха стигна до държавния департамент на Съединените щати и до консулския им отдел? И защо тази "заплаха" беше качена във Фейсбук, а атентатите в Брюксел не бяха? А Фейсбук откога е официална медия, та трябва да го следим? Цецко, например, отново си спомни дните, в които беше давал консултации в областта на националната сигурност и каза, че нещата били лични, но и от неговото изявление не стана ясно как и защо американците я разпространяват тази информация.

От друга страна, като си събрал кураж, Бокич, да се озъбиш на Големия брат, що точно за тая история избра? Не може ли да им се озъбим за визите, за тока от Марица Изток 1, за размера на инвестициите? С`я, ако ще си разваляме отношенията с Америка, баш за неква педерастка история ли ще е, не може ли малко по-наедро да играем?

А след като "американските дипломати са изнесли информация, получена от българските им колеги", няма ли да привикаме българските им колеги да ги питаме каква информация, дето без бой я предоставят на който им падне?

Гледай колко неща излязоха от една най-обикновена еднополова любовна история. 

Въобще, това еднополовите любовни истории никога не е ясно кой е отпред и кой - отзад, кой е отгоре и кой - отдолу, кой е мъжът и кой - жената. Виинаги са с непредсказуем край и още по-неясни последици!
И после, що мразим педерасите и не им даваме да си правят гей-парада?! 

#яглавныйпассажир!

Целият свят два дни вече пали свещи пред френските посолства.

И ние, вече, барабар Петко с мъжете, и ние ходим да оставяме цветя и да палим свещи пред амбасадата.

И ние сме #JesuisParisien, както бяхме #JesuisCharlie преди няколко месеца. 

Президентът Плевнелиев и той се отчете.

Въобще, държим се като част от едно голямо сплотено семейство, което преживява заедно както мигове на радост и щастие, така и на нещастие и скръб.

Само преди две седмици един руски самолет беше свален над Египет. Загинаха над 200 пасажера, семейства, малки деца ... на снимката е "главният пътник", 11 месечната Дарина Громова, загинала по време на първото и последно пътуване със самолет.

Тогава обаче нямаше цветя пред руското посолство, нямаше свещи, нямаше го и президента Плевнелиев да изрази съчувствие и съпричастност в трагедията ... Нямаше хаштагове, нямаше страници във Фейсбук и туитове, нямаше извънредни новини, нямаше консултативни съвети и повишени мерки за сигурност по границите.

То вярно, първо не се знаеше каква е причината за падането на самолета, после се заговори за ракета, за бомба, за тероризъм, но накрая се разбра за какво става въпрос. Вярно е и че руснаците не си падат по подобни сълзливи истории, не се трогват от цветя, свещи и хаштагове, при тях като стане нещо такова стискат зъби и първо бият, после питат. Тъй че и файда от солидарност тогава не би имало, ма поне да бяхме се показали хора.

Добре е да си солидарен. Добре е да подадеш ръка на човек в нещастието и тъгата му, да го подкрепиш с каквото можеш и да му покажеш, че не е сам. В крайна сметка, хора сме, човещина е, а и убиването на невинни хора само защото нещо си там не ти харесва никога не може да бъде оправдано.

И в единия, и в другия случай.

Така че е добре и когато си солидарен, да не си избирателно солидарен.

Когато си избираме кога да бъдем солидарни и кога не, кога да палим свещи и кога да подминем с мълчание, от цялата тази криворазбрана солидарност ми се повдига.

Та по тази причина, с двуседмично закъснение аз поне ще кажа: #яглавныйпассажир!

Аз не съм Шарли

Поредната Макарена залива света!

Аз не съм Шарли!

Не защото одобрявам тероризма, избиването на хора, още повече невъоръжени или пък ми харесва ислямския религиозния екстремизъм.

По друга причина.

Това, което се случи в редакцията на "Шарли ебдо" за мен е логично и очаквано. Напълно отговаря на поговорката "Каквото дирили - намерили". То бива свобода на словото, то бива демокрация и "евроатлантически ценности" или каквито още глупости може да се измислят, ама да седнеш да си правиш ташак с религията на мюсюлманите и да си мислиш, че ще ти се размине само защото си много голям пич ... как ще стане тая?

Пък и не му е за пръв път на европоцентричния свят да се изсира на метенето и после с цялата си наглост да обявява, че това било свобода на словото и че мюсюлманите са тъпи и прости варвари, които нищо не разбират от свобода и демокрация.

Да ви пикая на свободата и демокрацията, ако това ви е разбирането за тях. Значи ние можем да си правим ташак с религията им, а мюсюлманите през това време трябва да се срамуват, че си забулват жените, така ли? Ма някой сега ще ми посочи карикатурите на Исус Христос в "Шарли ебдо" като оправдание за карикатурите на Мохамед - я се спрете за малко! Когато арабите почнат да пускат карикатури на Исус Христос в техните вестници, тогава може да говорим за реципрочност или въобще, за свобода на словото в този му смисъл.

Ма арабите не го правят, нали?

Тогава какво и кого защитиха световните лидери преди няколко дни в Париж? Свободата на словото или двойния морал? Французите вече отидоха в другата крайност, почнаха да арестуват и съдят наред на принципа "Който не е с нас е против нас", какво по-нататък?

Чакайте малко, нали за свободата на словото стана дума? Или не? Нали там почнаха разни счупени моливи да се появяват по новините от Париж, хаштагове, je suis Charlie ... или греша нещо? 

Има нещо много изкривено в цялата тая история.

Аз може и да не обичам много-много мюсюлманите, но смятам, че имат точно толкова право да изповядват религията си, колкото аз имам своето да изповядвам моята.

Може и да разказвам вицове, в които "главният герой" е мюсюлманин, но поне не го правя толкова урбулешката, както датските и френските журналисти. Пък и има разлика между виц, който си прочел в Интернет (и който във всяка страна има различен вариант) и карикатура, която си измислил и публикувал.

Аз лично не бих бил в състояние да снимам спокойно нечие убийство от прозореца си и секунди след това първата ми работа да бъде да го кача във Фейсбук. 

За мен лично как се е разпространявал хаштагът Je suis Charlie по света нито е новина, нито ме вълнува!

А иначе да стреляш по беззащитни хора, полицаи в гръб или да взимаш заложници и да ги убиваш хладнокръвно е нещо, което едва ли има нормален човек по света, който би оправдал. 

Ама тия работи първо не се оправят с хаш тагове, и второ - преди да почнем да правим маршове на солидарността е добре да си погледнем в собствената градинка.

Паспорти

Когато паднаха кулите на Световния търговски център, сред руините от бетон, стомана и стъкло американските полицаи намериха паспорта на един от терористите, отвлекли двата самолета. Или поне такива бяха градските легенди тогава.Чудо на полицейските чудеса!

Сега, след терористичния акт в редакцията на "Шарли Ебдо" парижката полиция внедри челния опит на братската американска полиция и "намери" личната карта на единия от терористите, Саид Коаши, изпаднала в колата, с която двамата братя избягаха от редакцията на списанието. 
Днешните терористи не са като едновремешните. 

Едно време най-много някое предсмъртно писмо да намерят, да се знае все пак нещо; сега като се почне паспорти, актове за раждане, кръщелни свидетелства, удостоверения, какво ли още не!

Хептен ни вземаха за канарчета.

КСНС ... WTF???

А бяха времена, в които националната сигурност изглеждаше така

В очите на настоящите управляващи тазседмичното решение да обвиним "Хизбула" за атентата в Бургас изглежда смело и мъжко. Самото решение беше очаквано на фона на необичайно дългото навиване на гайки на Цветан Цветанов в САЩ преди Нова година и "изненадващото" посещение на Николай Младенов в Израел преди няма и месец.

В очите на нашите съседи от Балканите и от Източна Европа решението не е изненадващо - бяхме известни със сервилността си към СССР, не ги изненадва и разкраченото положение между САЩ и Израел от едната страна и ЕС от другата.

В очите пък на самият ЕС един Господ знае как изглеждаме, но не ще да изглеждат много щастливи от факта, че ги набутваме в нещо, което до този момент избягват.
Проблемът обаче не е в първоначалното разминаване между държавните ни мъже и последвалата демонстрация на единство. Не е и в разтревожения Станишев, който поне (чест му прави) единствен каза истината - че решението е взето извън България. Не е и издрънканото от Цветан Цветанов за "съпричастност" и "обосновано предположение". Не е и в невъзможността да се покаже черно на бяло някакво поне доказателство.
Проблемът е в мястото, от което дойде решението за обвиняването на "Хизбула", наречен с високопарното наименование "Консултативен съвет по национална сигурност". Съгласно чл.2, ал.2 от закона за него:

Чл. 2.
(2) Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
1. председателят на Народното събрание;
2. министър-председателят;
3. министърът на отбраната;
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на външните работи;
6. министърът на финансите;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) председателят на Държавна агенция "Национална сигурност";
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) началникът на отбраната;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) по един представител от всяка парламентарна група.
(3) В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.

Я да ги почна по ред на номерата:

1. Председателят на Народното събрание: ми това е тетка Цецка бе, хора! Нея ли ще питаме за "Хизбула" и за национална сигурност? Не говорим за затваряне на туршия и варене на лютеница, я да се разберем преди това.
2. Министър-председателят. Оня с дюнерите на всеки ъгъл. 
3. Министърът на отбраната: генерал Аню. Той на артелчик мяза повече, хеле пък на генерал. А може да е генерал от артелните войски, знам ли го? Както и да е - участвал, неучаствал онзи ден, не му чухме гласеца след заседанието.
4. Министърът на вътрешните работи: звездният миг на Цветан Цветанов. Моментът, в който той демонстрира най-добрите страни на дългогодишната си работа в системата на МВР, опитът от закупуване на апартаменти и даването на консултации, наученото във ВИФ, следдипломната в УНСС и триседмичното си висене в САЩ. Не си мислете, че е лесно три седмици да ти набиват канчето и накрая да изръсиш, че можеш да направиш "обосновано предположение".
5. Министърът на външните работи: след Еврейчето от вицовете Хюмнето е вторият външен министър на България, който е на заплата в Тел Авив и Вашингтон.
6. Министърът на финансите: е ако някой може да ми обясни тая счетоводна душица чий го крепи там? 
7. Председателят на ДАНС: това ДАНС не беше ли онази агенция, която получила сигнал от МОСАД за предстоящ атентат у нас, ама го беше проспала? 
8. Началникът на отбраната: кой пък е тоя бе, мамка му? Началник? На отбраната? 
9. Представители на всяка една парламентарна група: е що? 

Така и не видяхме един следовател да обясни нещо. Така и не чухме шефа на ДАНС да се обади. Така и не беше извадено поне едно доказателство черно на бяло - само някаква отвлечена информация кой от атентаторите къде бил роден и къде бил живял, как бил влязъл у нас и как си бил наел кола. "Обосновано предположение", "съпричастност", "финансиране". Никаква реална връзка с "Хизбула". Нищо черно на бяло като мерки за сигурност, като някаква стратегия как ще предотвратим повторен терористичен акт срещу нас (освен да отворим по два дюнера на всеки ъгъл).
Единственото, което ме топли е, че чувайки новината от КСНС евентуалните терористи от "Хизбула" са умрели от страх. Или от смях, анализирайки състава му.

Нашият 11 Септември

Снимката е от тук

Нашият 11 Септември не е като американският. Не е и като атентата на Аточа, не е и като атаките в лондонското метро. 

Разликите са много - там атентатите бяха в самолети, влакове и метро - при нас в автобус, един. Жертвите при нас са значително по-малко отколкото на другите места, макар че и един човек да е, пак е жертва, пак е човек.

Можеше цялото летище да вдигнат във въздуха ...

И друг път съм го казвал - каквато ни държавата, такъв ни е и тероризма! Само че сега ще допълня - какъвто ни е тероризма, такава ни е и реакцията.

На 11 Септември янките веднага покриха президента Буш. Сгънаха го на 4, вдигнаха го като куфар и го скатаха в някаква ВВС база. Дори, ако не греша, първото му изявление по въпроса - обръщението му към американския народ, е правено от там, от базата, в която да го скрили. И не само него, и вицепрезидента му, и шефовете на Конгреса и Сената - всичко се покрива. Имат си организация хората, спазват си я. Не са им малко президентите, загинали след атентат, така че са си научили уроците.

У нас пък точно обратното - половината управление на държавата се изсипа в Бургас като махленски сеирджийки, та ако има някой скрит в храсталаците я с гранатомет, я със снайпер, да има да си избира. Отделно е какво точно правиха там министрите, че и министър-председателя - освен да поцъкат малко с език, да си плюят в пазвата, друго май не свършиха. Но най-фрапираща ми е горната снимка - президента по ризка, гледа уплашено и разтревожено (шокиран и ужасен каза че бил човекът), но спокойствие в снимката внася левента на преден план, с пищова на кръста - така де, и ние не сме без оръжие! Що трябва толкова явно да се показваш какъв си и какво имаш под ризата? Щото толкова ти е нивото! 

А я се опитайте да намерите в интернет снимка на президента Буш часове след 11 Септември! Правилно, няма. А нашия го снимат как си тичка пред летището, и  повярвайте ми, най-лесното нещо е да го застреляш - както може да насочиш обектив срещу него, така може и да е дуло на пистолет. 

След 11 Септември американците, а след тях и останалата част от света много бързо приеха антитерористични мерки - на първо място, пилотските кабини са недостъпни за терористите, независимо какво става отзад в салона; по летищата се разположиха повече скенери; отделно след предотвратения опит за нов 11 Септември в Лондон вече и течности не може да се внасят в самолетите; по летищата във Франция има въоръжени армейски патрули; в Германия има засилено полицейско присъствие и полицията проверява всеки съмнителен (най-често араби) пътник.

А у нас?

У нас атентатът е насочен не толкова срещу държавата ни, колкото срещу еврейските туристи. Атентаторът е чакал израелски самолет и е заложил бомбата си в автобус с евреи. Но ... мерките обхващат вътрешните автобусни превози - първо, засилени проверки на автобусите по АМ Тракия (все едно автобусите по останалите пътища Господ ги пази), а след това (това вече е малко по-логично, признавам си) забраняват изпращането на багаж по автобусите без придружител. Нищо за допълнителни скенери по летищата, нищо за засилване на охраната и контрола на автобусите на туроператорите, чакащи туристи пред летищата - нищо конкретно срещу повторен атентат. Като в казармата - няма значение какво е станало, първата работа на военните е да се спрат отпуските.
А още по-неприятното е, че тези проверки по автобусите са кампанийни - ще траят до края на летния сезон и после ще отмрат, или ще станат избирателни. Ето ви и доказателството - само преди 3 години у нас мъж отвлече автобус (имал лични проблеми). Ако отворите линка, ще видите че е заплашвал с пистолет и ... правилно, бомба. Да сте забелязали някакви мерки след това - примерно, да има скенери за оръжие и за експлозиви по автогарите, задължително сканиране на багажа преди поставянето му в автобуса, закупуването на билет да е само срещу документ за самоличност? Няма и да забележите - и затова само преди година инцидентът се повтори. 

То излиза, че да пътуваш с автобус в България си е или мазохизъм, или роден вариант на влакчето на ужасите.
Е, мерките не са без хич - проведе се заседание на КСНС - ако си терорист, само като му чуеш заглавието, може да се поминеш от смях. Ако не от това, тогава след като чуеш кои са участвали в този съвет. То само споменаването на тетка Цецка и "национална сигурност" в едно изречение е достатъчно. Отделно Станишев пък бил се бил разтревожил -  ама така и не става ясно от какво. То не върви да си скатал казармата и да се изказваш за националната сигурност. Накрая президентът пак се изказва бодряшки и сериозно като селски кмет за реколтата от тикви, като намеси половината световни разузнавания в бургарския атентат, а великото ченге от Банкя си затрая, и добре прави, че току виж пак метнал някоя дюнер-сентенция.
Пък като казах Станишев и национална сигурност, сигурно си спомняте канцеларската история за една папка, дето се оказа в Алексей Петров, пък той бил съвестен гражданин, а Станишев бил нарушил националната сигурност, разбираш ли...?
Какво ли пише в тия доклади на ДАНС след като сигналите от партньорските служби са проспани, независимо от кого?
Не бих нарекъл това българска работа, по-скоро е мурдарска, мърляшка. 

Домашно по тероризъм

Малко история:

През 1925 г военното крило на БКП извършва атентатът в църквата "Св. Неделя", като целта му е убиването на колкото се може повече държавни и обществени ръководители и започване на революция у нас. За да съберат жертвите си на едно място, два дни преди това комунистите убиват ген. Константин Георгиев и използват траурната служба за осъществяване на замисъла си. Дълги години след това този атентат е бил изучаван от терористите като един от основните им тактически похвати - убийство на високопоставена личност и след това убийството на още повече и по-високопоставени личности на погребението. Изучаван е и от секретните служби на западните държави като елемент от борбата им с тероризма. Нещо повече - в почти всички държави по света има правила кой с кого да не пътува - например, никога не пътуват заедно президент и председател на парламент, тъй като обикновено при смърт на президента функциите му временно се поемат от председателя на парламента. Това правило беше нарушено от поляците при катастрофата при Смоленск - не, че им се разруши държавата, нито пък настъпи анархия, но с едно грешно движение полският пилот обезглави сума ти институции в Полша.

Малко наблюдения:

Гледали ли сте как малки деца играят футбол?

Те не се подреждат по терена, те не знаят какво е това защита и нападение, те не знаят какво е това подаване, движение без топка, пас в коридор, флангове, засада.

Те се разделят така - двама вратари, (евентуално) някой и друг защитник, някое "гюме" и останалото се скупчва около топката и се почва едно ритане, кюскане, блъскане по нея (топката). Двата отбора (без описаните по-горе) се движат около топката като сателити около планета, по-слабите подтичкват в периферията, по-силните пък се мъчат да я изритат към "гюме"-то и така цялата група се движи като хомогенна маса около топката, в зависимост от това накъде отива тя.

Малко действителност:

У нас рядко има хора във властта, които да са си научили уроците и да са си написали домашното.
Днес гръмна автобусът на летище Сарафово и почти цялата държавна власт се събра там. Съгласно информацията, там са министър-председателят, двамата му заместници - министрите на вътрешните работи и на финансите, министърът на външните работи, президентът и министърът на здравеопазването.
Чудя се, какво ли правят там - едва ли министърът на здравеопазването ще оперира пострадалите туристи лично. Едва ли министърът на финансите ще раздава парични компенсации и ще отпуска на място средства за животоспасяващи операции. Едва ли вътрешният министър лично ще регулира движението около летището и болниците в Бургас, или пък ще търси улики с лупа в ръка. Какви ги вършат пък президентът и премиерът на мястото на атентата въобще не ми побира главата - единия вече се изказа колко бил шокиран и ужасен, все едно е президент на Джибути, а не на държава-членка на НАТО; другият пък по-добре да му бутнат един дюнер в устата, но да не се изказва, че тоя път няма да ни се размине. Освен да мигат на парцали, да си плюят в пазвите, да се кръстят и да гледат съчувстващо, да дават гръмки интервюта друга работа няма да свършат.
В общи линии властта ни е като малките деца от горната точка - скупчили са се около топката и се мъчат да отбележат гол.
Това е реакцията у нас на осъществената терористична заплаха, и то на такава, която не е била хипопетична. Само че преди половин година останахме с впечатлението, че официално ни се казва "Няма такова нещо, не се безпокойте", но с половин уста ни признаха "А бе имаше, ама ние сме пичове и се оправихме!". А според някои слухове, и шефът на ЦРУ, който беше у нас преди 10 дни е предупредил за възможна атака на израелски туристи.
И така, са сте пичове, да сте пичове, колко да сте пичове? Май не много. Ей това ни е държавата - въртим се около проблема, искаме да го решим, ама не се получава както на другите.То и стана навик на властта да търчи из страната за щяло и нещяло - язовирът край село Бисер, земетресението в Перник, взривовете край Петолъчката, пожарът на Витоша, сега и атентатът срещу туристите от Израел - властта търчи като онази булка, дето мъжа и я викал от гората с пушката и всичко било наред, докато не почнал ловният сезон. Събират се министрите, слагат едни загрижени физиономии и до следващия път. И нито един отбелязан гол досега. А ако някой от терористите реши следващия път и да си напише и домашното, не ми се мисли!

Наобратно

Всичко е наопаки в България. Всичко!

Не е само клатенето на главата - да беше само то, с мед да ни намажат нас, българите.

В другите държави - почне една фабрика от велосипеди, после автомобили, накрая самолети произвежда. У нас, в Ловеч - първо се сглобяват самолети, после "Москвич"-и и "Булгаррено", накрая велосипеди, а днес май и велосипедите са в запас. 

Тамошен гей

В белите страни националният им отбор почва със слабаците, после минава в средната категория и накрая вземе, че стане я европейски, я нещо на световното направи. Нашите първо даяниха 32 години без победа на СП, после взеха, че за няма и седмица набиха де що има финалисти от предното световно - първо Аржентина, а после и действащият шампион Германия, а днес треперим пред Македония, Албания, Черна гора, Беларус и Корсика. И на клубно ниво същата работа - почнахме от европейските шампиони, а сега се радваме, ако въобще вкараме гол.

В белите страни като си изгонят монарха, не му дават да пристъпи обратно, конфискуват му де що има имоти и не го споменават дори. У нас - не само че се върна, не само че си взе имотите, ами и премиер го направихме.

Белите държави водят войни, за да поправят загубеното в предните войни. Нашата води войни за да стане още по-лошо и в следствие на това 1/3 от територията на страната е зад официалните ни днешни граници.

В белите страни като убият някого и хората помагат на полицията да залови убиеца. У нас получават амнезия.

В белите страни дори най-големите престъпници влизат зад решетките; у нас дори най-малките ги пускат да се лекуват.

Нашенски педераст

В белите страни престъпността първо започва с единични убийства на улицата, после се вземат заложници и се иска откуп, докато накрая се стигне до масови убийства. А при нас - точно обратното - почваме от масовите атентати и вървим назад, към дребното, към единичното. Исканията на похитителите на Запад от нас се простират от милиони долари откуп до освобождаване на политически затворници. У нас се оказа, че при вземане на заложници терористът нито знае какво иска, нито знае колко са му заложниците, нито пък къде се намира. Хората там обират банки за да се сдобият с пари за някаква цел или кауза, у нас банки се обират ако не си вземаш шофьорския изпит.

Каквато ни държавата, такъв ни и тероризмът.

Там дори Ал Капоне влиза в затвора

Е например САЩ - голяма държава, богата държава. Ми я им вижте тероризма - Давидова клонка, 11 Септември, чат - пат масови убийства по университетите и колежите. Дори да не ходим толкова далече, ето и скандинавските държави чат пат някой превърти, и вземе да трепе наред. 

Дори днешният ден ни отваря очите за разликите между тук и там - инциденти в Естония и в България.

Дори няма да се изненадам, ако утре часовниците в България започнат да въртят на обратно. 

В белите страни ония, обратните, почват от обикновени педераси и еволюират до гейове. При нас еволюция няма, бяха си педераси, и същите педераси си останаха, но се представят за гейове.