А и както анонсирах онзи ден, играя срещу многократни победители, то не е като да е някой „без да иска“ еднократен победител - не най-силния, а най-малко слабия. Тука нема лабаво, играя срещу хора, които най-малкото знаят колкото мен. А и доста си зависи от сферите на познанието, имаше сфери, в които никакъв ме нямаше: особено във втория кръг въпроса с актьора, който играе Енцо Ферари. И да го бях взел пак нямаше да ми стигне за финала. Тук е мястото още веднъж да отдам дължимото на моите противници: знаещи хора, не ме е срам нито че играх срещу тях, нито че отпаднах. Два дни влизам във втория кръг с по-малко точки от първия и го обръщам, а този път събрах 135 т след първите два кръга и не ми стигат да продължа в третия.
В моя защита ще кажа, че някои от сферите въобще не бяха моето; освен това в първите два кръга, 2х12 = 24 въпроса само един-единствен, този за жената, изобретила чистачките остана неотговорен.
Абе интересни игри се получиха; много по-интересно е да играеш срещу многократни шампиони. Дали ще участвам отново в такъв формат не знам: и да ме поканят, не съм сигурен, че ще приема като гледам с колко зор излизам до финала, но ... според зависи. Сега съм доволен от това си участие - взех, каквото можах и не се дадох лесно накрая.
И така, втора игра (след успешната първа), нови противници и нови емоции.
Пак направих лапсус, този път с гъбите още в първия кръг и пак допуснах да ми водят след първия кръг (абе това си е печеливша тактика, да се правя на умряла лисица). Пак имаше „Голяма Камба!“ с въпроса за Брекзит във втория кръг. Имаше си въпроси, които си бяха мои, имаше и такива, които не бяха мои; най-сетне се падна въпрос с отговор „Маастрихт“, който толкова търсеше аниматорчето от миналата година. Във втория кръг в един момент дръпнах с 280:110 пред втория и си казвам „Край, утрепах ги тука“, че и имах възможност да взема още 40 т с въпроса за пистата, ама на - пак лапсус, не че не го знам отговора. И до мен момчето, Станислав, като си дръпна точките от въпроса и от 170 разликата стана само 50 т. А в третия кръг за едната бройка да си замина, доста емоционална игра беше!
Една от най-интересните ми победи досега, много по-ценна и интересна от победите миналата година.
И така, седя си на работа и ми звъни телефона едно такова международно. Вдигам, „ало“ и отсреща: „Аз съм Майя от „Последният печели“, правим шампионски сезон, искате ли да участвате?“. Аз: „Искам, искам!“ (че как няма да искам, дават те по телевизията и пари ти дават за тая работа). „А ти колко победи направи?“ „Ами 3 последния път, общо 4“. „ОК, за еди-кога си удобно ли е?“. „Удобно е. А срещу какви ще играя?“. „Ами пак такива като тебе, 4-5-кратни победители.“
А сега де?
Ама къде ще ходя, то не може да си избираш противниците, каквото ти се падне - това е.
В уречения ден и час отивам в студиото, водя си подкрепление (Симеончо) и каквото сабя покаже, вече ще играя срещу хора, които знаят, а не срещу някой случайно без да иска спечелил (най-малко слабия). Настроил съм се да играя за удоволствие, в крайна сметка си начесах крастата да побеждавам предния път пък и не знам срещу кого/какво ще се изправя. То пък за беля се получи доста интересна игра!
В първия кръг двамата ми противници доста ми дръпнаха, че и се оказаха и по-бързи от мен с бутона при доста от въпросите. Така се завъртяха нещата, че обрах само 2 въпроса и 25 точки, аз никога не съм бил с толкова малко точки след първи кръг. Дори по едно време си мисля „Ами какво толкова, в крайна сметка играя със също толкова силни играчи като мен“. Ама си трая, щото на мен силата ми е във втория кръг, там обирам бая точки (както и стана в случая).
Като цяло обаче ми направи впечатление, че от 225 т в първия кръг събрахме 135, горе-долу половината.
Втория кръг започва, Калоянчо обра едни 40 т и тръгна да дърпа, обаче идва сферата „Кавъри“ и въпроса за Роберта Флек и ... „Голяма Камба!“, 40 т за мен и ги почнах от тука. Впоследствие изпреварих Тодор и с въпроса за Уилиям Голдинг, той там отпадна, а аз почнах да събирам точки. Яд ме е за въпроса за „Мялби“, знаех че е някъде по скандинавието, ама не бях сигурен Швеция ли е, Норвегия ли е и заложих на Норвегия. При Алла Пугачова имах късмет, изпреварих ги, но пък при „Щурец в ухото“ нямаше лабаво, сигурен бях че ще питат какво е заглавието на филма. И така тихичко си дръпнах със 70 т, което се оказа от значение.
В последния кръг се гонехме с Калоянчо, без да го обиждам, ама малко ми прилича на зубрач, който вижда, че няма да има шестица като го изпитват. В сферата „България през годините“ объркаха последния въпрос и го смениха. Иначе знае, момчето, и двамата в общи линии сбъркахме по 1 въпрос и пасувахме еднакво. Тук трябва да кажа, че в третия кръг за да не губя време пасувам някои въпроси, на които знам отговора.
Но, както казват хората, внимавай какво си пожелаваш. Интересна игра се получи, успях да си задържа разликата от 70 т, а накрая и книгата взех (там стана случайно, налучках). Отидох за забавление, а взех победа, изпълних си програмата максимум на 120%.
Всяко нещо си има начало и край, включително и моето участие в Последният печели.
Преди всичко, трябва да кажа, че имам доста сериозни съмнения относно честността на победата в случая. Много съмнения ми останаха, свързани основно с факта, че победителят (Йордан) реши да отиде до тоалетната секунди преди да влезем в студиото. А когато влязохме в студиото и започнахме играта се почна триумфът на логиката: „Не го знам какво точно е написал Димитър Димов, ама той е единственият ветеринар сред писателите!" - и това още на първия въпрос, за 40 т, свързан с пиесата „Почивка в Арко Ирис"; „Ми то за Тереза Маринова казхте коя е олимпиадата, колко е скочила, годината казахте, то какво остава? Кой е треньорът!“ - желязна логика, аз например се сещам поне 5 въпроса от това видео - кои подред са Олимпийските игри в Сидни, колко златни медала имаме от тези игри, от коя политическа сила беше кандидат-депутат Т. Маринова, мога и още да продължавам. Казвам го това, защото има доста неща, които се казват в студиото, но не влизат в предаването. На въпроса за моста в Кюстендил, Камен Воденичаров го пита този (след като даде верен отговор): „Ти бил ли си в Кюстендил, откъде го познаваш този мост?“ - „Ми не, не съм бил, ама имам приятели, чувал съм за този мост, даже има и друго име, ма е нецензурно.“. Дай, Боже, всекиму такива приятели! Още повече, че съм цял ден там, цял ден гледам как хора бързат с бутона и дават не само грешен отговор, но и отговор, който няма нищо общо с въпроса след като го чуят (и аз се опарих така в пръвия запис и до там бях със сватбарските отговори).
Върхът обаче беше темата за Европейския съюз. Явно му бяха казали, че ще има въпрос с Маастрихт, ама или не го беше запомнил, или не го беше разбрал, скъса се да натиска предварително, да стреля сватбарската и не уцели. То като нямаш у главата колкото и да ти наливат, не става. Много елегантно прибрах едни точки с Робер Шуман, таман на време, че оная майна беше почнала да напиня да ме настига.
Във втория кръг златния дъжд за Данчо продължи, изпревари ме с бутона за моста на Арда (то пък какъв въпрос за 40 т, на коя река се намира?), изложи се като кифладжия на въпроса за „Танц със саби“. Натиска нашия бутона още докато върви видеото, решава, че ще питат „Как се казва произведението?“ - Sabre dance или Танц с ножове, който бил играл (е, в някаква пародия сигурно по морето). Нито на английски го уцели, нито на български, ама пък с какъв кеф ги прибрах и тия точки, само изчаках да почне въпроса да се ориентирам за балета ли ще питат или за националността на автора. И като казвам „Гаяне“ и Камен не може да повярва на ушите си. И това го знам, бе Камене!
Нещата си лъснаха в третия кръг. Аз във всяко състезание, включително и ония двете преди 2 години, в третия кръг увеличавам точките си, не губя. Този едва изчака в последната тема да даде 2 верни отговора да ме мине и почна с пасовете. Тук е момента да призная, че въпросите за Литекс и Оланд ги знаех, но ми излязоха от главата в момента и изстрелях първото, което ми дойде на устата. Що казах Левски, като знам, че не е Левски, не знам. Яд ме е за въпроса за Джералд Форд, че не стигнах до него, щото дадох верен отговор, а отговора на Данчо беше „Абе онзи там, смотания“ - според мен го обърка с Джими Картър най-малкото, ама не се наемам да определям кого от американските президенти Данчо смята за смотан. И за Александър Сано знаех верния отговор, и за „Дом на дракони“, но не бях на 100% сигурен и затова ги пасувах. Това са едни 50 т за мен, които щяха да свалят и без това стопения аванс на Данчо с още 50 т и нещата щяха да стоят по друг начин.
Но има и нещо друго - това ми беше 4-ти запис за деня, вече бях уморен и едва ли щях да съм толкова свеж в следващия запис. Гледам се на записа, и обувките ми убиват, и очите ми са уморени, и с бутона не съм достатъчно бърз. Да обобщя - не ме е яд, начесах си крастата с 3-те победи, стига ми толкова. 6 пъти съм влизал в това студио, 6 пъти съм стигал финал и 4 пъти съм излизал победител. А двата пъти, когато съм губил, е било с бой до последно. Ако има нещо, за което да съжалявам е, че не го отстраних тоя да му кажа накрая едно Vamos a la plaja от мен, но нейсе. Както се срещнахме с Методий в пърия запис, така и с него можем да се срещнем отново един ден, не се знае.
Третото ми участие спокойно може да се нарече "Баташкото клане".
Този път подборът на категориите очевидно ме компенсира за гредите в предните две участия. Не знам за нивото на участниците, но жената (Ралица) направо се скъсах да я троля с бутона, а не съм го търсил нарочно - според мен и бяха малко по-бавни реакциите. В един момент тя започна да рискува да отговаря преди да е чула въпроса, и въпреки че Камен на няколко пъти и намекна, че това не е правилната стратегия до последно рискуваше (безуспешно). В интерес на истината при последния въпрос от втори кръг, за годината на първите съвременни олимпийски игри леко закъснях с бутона - исках да им дам шанс, ама нито един от двамата не реагира бързо и накрая си ги взех и тези точки. А и, да си призная, предпочитах жената да не стига до финала, знаеше повече според мен и не се знае какво щеше да направи там. Пак имаше въпроси, на които знаех отговора (за Михаил Вешим и "Английския пациент" и Хаим Оливер и "Фалшификаторът от Черния кос") ама, пусто, изключих. За Мадагаскар знаех, че там съществува държава Малгашка република, но не знаех, че има малгашки език. И въпреки, че креолите живеят в други части на света, покрай френския реших, че и креолския е пренесен там и заложих на него, но не уцелих.
За сметка на това обаче в третия кръг отново бях като риба във вода. Много въпроси пасувах, на които дадох верен отговор впоследствие, на разбора след завъртането - просто за да дам верния отговор трябва да губя време, а предпочитам да не го правя.
Второто участие в "Последният печели", вече бях малко по-освободен психически, въпреки, че във всеки един момент можеше да отпадна, не ги знам тия двамата колко знаят. Но пък някак си бях сигурен, че няма да се дам без бой.
И така, започваме да играем, пак темите са ми малко мъгла и като цяло Тодор ми дръпна. Аз после като се гледах на записа и като видях, че ми води с 20 т след първия кръг направо се шашнах. Дагееца също знаеше, ама много бързаше и за капак нещо крака го болеше, та не му се играеше много-много.
Иначе беше интересно. Падна се някаква тема "Кестени", аз бях сигурен, че ще има някакъв въпрос, свързан със София, все пак в казармата на софиянци "кестени" им казват, та не мислех много-много. И в тема "Булевардът" знаех, че Миряна Башева е автор на текста на "Булевардът", но заложих на грешния кон, както се казва. В темата "Германия" също трябваше да взема точките за Виктор Пасков, спомням си как преди няколко месеца покрай новината за "Германия, мръсна приказка" търсех негови книги за сваляне. В същата категория ме подпряха, при въпроса "Кой е настоящият канцлер на Германия?" бях най-бърз, но в момента, в който натиснах бутона малкото име ми изскочи от главата, та се опитах да мина с "хер Шолц". Първоначално Камен поиска да му кажа и малкото му име, но после очевидно му се обадиха от апаратната в слушалката, та ми го призна.
Във втория кръг принципно ми е силата, но пък като видяхме темите беше пълен ужас - какви са тия "Тракийски гробници", какви са тя "Диригенти", да не говоря за "Неореализъма". Там имах късмета да съм достатъчно бърз с отговора за астероида, просто логиката е че или е комета, или е астероид, но кометите обикновено ги кръщават на откривателите им, този диригент едва ли е открил комета. Въпроса за Чудомир и Казанлъшката гробница го карах на логика, знам, че Чудомир е от онзи край. С въпроса за Страсбург изпреварих Тодор с части от секундата, като го гледах после на записа бая се ядоса, очевидно и той се беше сетил.
В третия кръг да влезеш със 120 т преднина не е зле и макар че след първото завъртане Тодор ми свали 20 т, във второто го намачках, а в третото някои въпроси (за Мойсей например) ги пропуснах, то нямаше и значение, но пък някои бяха абсолютно неизвестни за мен, а объркването на Китай с Япония не трябваше да то правя, знаех го.
Но пък надминах предното си участие и си гарантирах още едно.
Преди около две години се регистрирах за участие в "Последният печели". Няма и седмица по-късно ми се обадиха, отидох, участвах, спечелих (по-нататък ще постна видео от тогава). За мое огромно съжаление спечелих само един път, при второто състезание ме отстраниха, а имах много голямо желание да играя поне 5-6 пъти. И потенциал имам, айде да не се правя на скромен.
Предаването обаче очевидно страда от липса на желаещи да играят и преди известно време започнаха да канят еднократни победители да играят един срещу друг. На мен обаче не ми се обадиха до сега, вероятно има доста преди мен, но в края на краищата дойде и моя ред.
Във въпросния ден отивам в уречения час в студиото, минавам портала и докато търся място да паркирам гледам от една кола слиза някакъв мъж с детето си (може да си водиш публика в студиото). Заглеждам се и мъжът ми се вижда познат: "Симеончо - казвам - този го отстраних предния път, той беше шампион тогава като играх". "Вярно, казва Симеончо, Методий се казваше!". "Абе не го помня как се казваше, ама ми прилича на него!".
Верно се оказа въпросният шампион и пак играх срещу него. И пак го бих. Тоя Методий, нищо против него нямам, ама е направо готов за Карък на годината - два пъти играе, и двата срещу мене, и двата пъти го отстранявам. А за капак в това предаване а-ха да се класира за финала и с последния въпрос го изхвърлиха, и то само с 10 точки. А и какъв е тоя куц късмет да се наниже и този път на мен, не знам.
Разликата обаче е, че докато по стария регламент играеш само срещу един шампион, този път всички срещу теб са шампиони, няма лабаво. И колкото и да са имали късмет като са ставали шампиони, толкова съм имал и аз.
Иначе състезанието мина като по вода, и клипа от него съм качил, който иска, може да гледа. Много добре ми дойде темата с цитатите от филми, влязоха ми в кръвната група. Иначе на другите места ме няма, макар че трябваше да се сетя за Вилхем Пик, това го знаех. В мой стил стрелях точно в десятката с въпроса за "Мъжки времена", само аз знаех отговора и реагирах много на време.
Във втория кръг обаче се опарих много жестоко. Променили са малко регламента, вече сватбарската стрелба при Орлин Горанов не върви, трябва по-конкретни отговори. Така изгорях с въпроса за Антарктида, а за Нина Добрев не го чух добре и реших, че става въпрос за Мария Бакалова. Останалите теми бяха terra incognita не само за мен и като цяло много малко точки се взеха.
В третия кръг в бързината вместо Ружа Игнатова казах Ружа Райчева, ама то щото Ружето бая цици е вързала, па Ружа Игнатова не я знам какви са и. Там лека-полека започнах да увеличавам разликата, влязохме със 155:110 (аз си мислех, че е повече, а то само 45 т), Димитър не знам защо блокира, като го гледам на записа започва да дава грешни отговори, да се бави в отговорите, а накрая в темата "Зевзеци" направо го разбих. И го занулих.
Първо: не смятам, че цитиране на чуждо мнение е форма на фобия. Някой, някога, някъде казал нещо си, то си остава казано. И да го цитираш, и да не го цитираш, все тя, остава си. Някои го споделят, някои не, то това е въпрос на ценностна система, която не се насажда със забрани и заповеди - иначе homo soveticus щеше да е образец за морал. Човекът, който някога се е изказал, е имал своето виждане, своето мнение, казал е това, което мисли и което чувства. Ама че на някой днес не му харесва нещо си, казано преди 30, 40 или 50 години не означава нищо - след още 30, 40 или 50 години може пък нещата да се обърнат на 180 градуса и казаното днес вместо да бъде заклеймявано, да бъде одобрявано. Като забраняваме Mein kampf това премахва ли Холокоста? Възкресява ли убитите евреи? Не е ли по-важно повече хора да посетят Освиенцим, Дахау или който и да е от другите концлагери и на място да видят какво е било, отколкото да забраняваме, сакън, да не ни помислят за нещо? Любопитно ми е, вицовете за евреи можем ли да ги разказваме?
Второ: точно пък Кошлуков да ми се прави на морален стожер и да трупа точки на гърба на евреите - аре нема нужда. Той си беше лайно още от седесарско време по ранните 90, беше и лайно по времето на Царя, беше и си остава. То лайното освен да смърди друго не може и не знае. А реакцията на Б`ней Б`рит е толкова светкавична, че нашето лайно правилно се е ориентирало в обстановката: да си затрае или да се обади, по-добре да се обади. С евреите шега няма, пипат сериозно - като нищо ще му духнат под опашката. Лайното ще се обади за цитата на Боби Фишер, няма да се обади как висеше като сопол в офиса на Водстрой 98, където Иван Мирински переше парите на Делян Пеевски. Но, какво да се прави, някои лайна трудно потъват, и това ще го търпим още още. Той Кошлуков за евреите ще се направи на мъжкар, където е безопасно - един вид, моля ви се, аз съм дълбоко покрусен, до дъното на душата си, как може в оглавяваната от мен обществена телевизия да има такова недоглеждане, аз веднага ще реагирам. Не го търсете там, където наистина се искат морал и топки, например да обясни как навремето изнуди Царя да го включи в правителството, или как се яви на избори с абсолютно честния и почтен Христо Ковачки?
Трето: не смятам и че уволнението на редактори и коректори (или който там са уволнили) ще реши проблема с антисемитизма в България, до колкото го има. Някои хора сега ще си загубят работата заради имиджа на лайното и за старанието му да се подмаже на евреите. Но това не променя нещата, новият приятел на семитите си остава лайно.
