Една много хубава немска футболна поговорка гласи: „Има дузпа когато я свири съдията!“. С други думи можеш да играеш волейбол в наказателното си поле, ако съдия ти е Жоел Киню дузпа няма. Същото важи и по отношение и останалите неща във футбола - от тъчовете и корнерите до фауловете и засадите.
Аз не знам що съм запомнил, че когато са на една линия нападателят и последният в защитата засада няма? Но пък в случая не виждам за каква засада въобще става въпрос при положение че Майкон като взе топката пред нашето наказателно поле я изнесе до противниковото без да могат да го спрат, мина им през половината отбор (дори на снимката се вижда как трима са ангажирани с него), вдясно Ел Джемили никой не го покрива и няма значение последния в защитата на ЦСКА къде се намира - и 5 м отзад да е, каква засада, какви 5 лв, то няма кой да го спре, тия за засада реват.
И е прав Борето като казва, че съдиите на ВАР 5 минути се мъчат да си начертаят линиите - аз не виждам засада в случая, но вероятно съдията е видял.
Не знам в историята на футбола да е имало друг такъв играч.
Играч, който играеше футбол заради самия футбол. Заради магията на играта. Играч, който правеше магията на играта.
Има играчи, които сами са печелили мачове. Марадона сам спечели едно световно първенство, Мондиал`86.
Най-яркият ми спомен от Марадона обаче не е фамозният гол срещу англичаните в Мексико, а 4 години по-късно, от италианския мондиал. Тогава на 1/8-финала аржентинците се изправиха срещу Бразилия. Аржентина едва се промъкна от групата, загуби откриването срещу Камерун, после срещу Румъния направиха равен, а Марадона спря топката с ръка пред голлинията (тогава излезе лафа, че лявата ръка му е да вкарва голове с нея, а дясната - да ги спасява), въобще играта на аржентинците не вървеше, промъкнаха се напред по терлички, като един от най-добрите трети отбори. А бразилците нямаха проблеми в групата, три победи от три мача - въобще, гласяха се да стигнат до финала. Почти целият мач се игра пред вратата на аржентинците, Гойкоечея спаси всичко, което трябваше да се спаси, и когато всички очакваха продължения топката попадна у Марадона, той дръпна напред, почна да разминава бразилците и пред наказателното им поле срещу него се хвърлиха всичките четирима защитници, а Диего само чукна наляво към непокрития Каниджа - шах и мат! Всички очакваха повторение на парада срещу англичаните 4 години по-рано, ама за Марадона беше по-важно Аржентина да продължи, а не той да вкара топката заедно с половината отбор на Бразилия във вратата. Между другото, всички говорят за мексиканския мондиал като за мондиала на Марадона, и с основание, но италианският мондиал заслужава не по-малко внимание: както вече споменах, аржентинците загубиха на откриването от Камерун, направиха равен с Румъния, продължиха напред само заради тогавашните правила да продължават първите 2 отбора + 4 от най-добрите трети (отпадаха петия и шестия трети отбор от групите. Ние излязохме по-същия начин от групата си в Мексико). Срещу СССР се контузи Нери Пумпидо, титулярният им вратар, световен шампион от Мексико`86. Смени го Гойкоечея, който освен, че спаси Аржентина срещу Бразилия на 1/8-финала имаше решителен принос за достигането на аржентинците до финала, спасявайки дузпи срещу Югославия на 1/4-финала и срещу Италия на 1/2-финала - и двата мача стигнаха до дузпи след 1:1 в редовното време. Така с един Марадона и един Гойкоечея Аржентина стигна до финал с Германия, повторение на финала от 86-та, който загуби заради мексиканеца Кордесал, който единствен видя дузпата, от която Бреме отбеляза 5 минути преди края на мача.
Друг силен момент, който съм запомнил, е последният гол на Марадона за Аржентина - вкара го на американския мондиал, срещу Гърция. Тогава вече се беше забъркал в разни скандали, бяха му открили кокаин в пробата години преди това, беше стрелял по папараци, някаква неаполитанка го съдеше за бащинство, за капак беше на 34 години - колкото и да не е, все пак има значение. Та онзи гол срещу гърците му дойде точно на време - ето ме, аз съм Марадона, може да говорите каквото искате за мен, но на терена аз съм Марадона, аз съм на терена да побеждавам!
Yo soy Maradona!
Не знам колко деца днес се карат кой да е Меси и кой - Роналдо, но едно време всички искахме да сме Марадона.
За мен една от най-големите несправедливости на отминалото Европейско беше отпадането на Швеция в предварителната група за сметка на Англия. За мое нещастие пътувах по време на прекия сблъсък между двата отбора и научих резултата чак на другия ден.
3:2 за Англия.
И то при положение, че англичаните бяха определено най-слабия отбор, прескочил групите, и то благодарение на доста солидно съдийско рамо в мача им с Украйна.
Но!
Както е известно, във футбола има Господ! На друго място може и да няма, но тук справедливостта рано или късно възтържествува.
Уникален Златан тази вечер срещу Англия! Уникален!!!
А четвъртия му гол е футболният еквивалент на Давид на Микеланджело, на Мона Лиза, на Сикстинската капела, на Кехлибарената стая, на музиката на Моцарт.
Който има очи, ще ме разбере.
П.С. Все пак да не забравяме, че според Ицата Стоичков швеците най-редовно ги бутат съдиите, вероятно и в този мач е било така.
П.П.С. Не му е за пръв път на Златан да вкарва подобни голове - ето един подобен от Евро 2004.
Онзи ден, по-скоро онази вечер на 18 Ноември Тиери Анри (или Хенри, както обичам да го наричам) изигра основната роля в класирането на френският национален отбор на финалите на Световното в ЮАР. От два дни всичко живо по света го оплюва, подиграва се и на него, и на Франция, занимава се с моралът на французите. Намесват се ФИФА и УЕФА, капитанът на ирландците Кийн откри конспирация начело с Платини и Блатер. Аналогии с "Божията ръка" на Марадона. Хайде де ... Я да се подсетим за някои моменти от историята
Е, какво го оплюват Анри? Я се поставете на негово място, на мястото на всеки французин. Завършили са втори в групата след Сърбия (пак некви там от Балканите), налага се да играят бараж, за да се класират на световното, губят с 0:1 от Ирландия и се очертават дузпи, които вече струваха един полуфинал (Испания 82) и един финал (Германия 2006) на горката Франция. А най-важното е датата - 18 Ноември. Аз да бях на негово място, с две ръце щях да я хвана и направо да я метна във вратата. Като Апостол Карамитев в "Любимец 13". Всъщност, целта на този коментар е малко злобничка - просто франсетата за пореден път доказаха, че големият футбол в Европа го играят Англия, Германия, Италия и Испания. Франция - не. А и все пак е приятно да си спомниш ... "г-о-о-о-л, Господ е българин!". Много гадно беше, в последната минута.
