До

 Феминизмът е до първия достоен мъж.

Комунизмът - до първия собствен капитал.

Атеизмът - до първото друсане на самолета.

Антиваксърството - до първото вдишване на кислород в инфекциозното.

Стойте вдясно, не си бийте жените и негрите и не пускайте фойерверки

 В последните години разни обществено-полезни кампании се вихрят из страната.

Стойте вдясно в метрото. 

Пичове, вдясно се стои в метрото ако нямате алтернативен проход. Вдясно може да искате да стоите в метрото в Москва, в Киев, в Прага - возил съм се там, ескалаторите са дълги и са само по един в посока. Там стълбище или трети ескалатор по средата няма. Там има смисъл да искате останалите пътуващи да стоят вдясно. Тук, като толкова бърза някой има стълбище по средата, там никой не ви пречи. Аз ще си стоя където си искам, не съм в казармата, да се движа само отдясно. 

Не си бийте жените

Спокойно, нямам намерение да агитирам за насилие над жени. Просто насилието над жени у нас се превърна в нашенския еквивалент на BLM (нали по обективни причини си нямаме негри). Та след като няма как циганите у нас да коленичат при започване на мачовете, щото толкова цигани/турци футболисти кажи-речи нямаме, следва да бием тъпана за насилие над жени. Ако се вярва на феминистките организации у нас, средностатистическия български мъж пердаши жена си по 10 пъти на ден, 6 дни в седмицата. А ако успее да я утрепе още по-добре. Повече информация можете да откриете в специализираните сайтове като този, ама кел файда след като там можете да прочетете следното: 

По време на пандемията случаите на насилие върху жени в България се увеличиха драстично. Това вероятно е още по-вярно за случаите на насилие върху ромските жени, но нямаме данни, които да го потвърдят. Всички обаче помним несправедливо затворените ромски квартали през пролетта и лятото на 2020-та година, когато достъпът на нашата общност до здравни и социални услуги, както и взаимодействието с външния свят въобще, бяха силно ограничени на много места в страната. Така потенциалните жертви на насилие бяха не просто затворени с насилниците по къщите си, но и с ограничени възможности да търсят помощ.

Вероятно има насилие, ама нямаме данни. Заради пандемията затворихме циганските гета и циганите си биха жените на воля (ми дайте да ги отворим и да си разнасяме зарази навсякъде). Въобще, пълни глупости, но в името на благородна кауза, да спрем насилието над жени. Въобще, не може да няма насилие над жени, след като принудително са затворени с насилниците си! Нямаме доказателства, но го чувстваме. Малко като оня катаджия, който спира софиянеца при Сливен с думите "Не ми казвай, че си карал от София до тук без да направиш нито едно нарушение!".

А аз мойта жена за 15 години един път не съм и посегнал, със или без Истанбулската конвенция, протести и феминистки организации. Нямам и намерение, то си е въпрос на възпитание и ценностна система. Дразнещо е, че използваха убийствата на две жени в кратко време за протест, а на два-три дни по-късно при убийството на мъж не го споменаха дори.

Без фойерверки за Нова година

Били се плашили животните, моля ви се - и домашните, и бездомните. Може и да се стряскат, ама е един ден в годината. Аз и заря за 2-ри юни съм правил, на козлодуйския бряг. 20 човека с калашници озвучавахме зарята. Е дай сега да я спрем, че дунавския кекавец баш на 2 юни му е размножителния период и им нарушаваме половия живот. Шегата настрана, от фондация "4 лапи" сериозно са се заели със случая, много са се загрижили за бездомните кученца и котенца. Апропо, аз съм cat person, обичам котки, но около нашия вход има  5-6 улични парчета. Лятно време спим на отворен прозорец, като почнат да се гонят и чифтосват по нощите това да те събудят в 3 през нощта си е в реда на нещата. Не съм забелязвал активисти на "4 лапи" около блока по това време на нощта, но не искам да повдигам темата, че ще ми обяснят как това било естествен хабитат на уличните котки и си е тяхно право да вдигат врява в 3 през нощта. С фойеверки, без фойеверки. Преди години в един такъв форум ми обясняваха как аз, велосипедистът, съм вдигал прах по улиците с колелото си и съм застрашавал така бездомните кучета, та те затова ме гонели да ме хапят и оттогава се отказах да споря с такива талибанчета. И за 10 години съм купувал само веднъж фойерверки, но с такива кампании много ме притискате да си купя за следващата Нова година римски огън за едно 300 лв.

Разказът на служителката

"Разказът на служителката" е роман от канадската писателка Маргарет Атууд и да ме питате сега, що го прочетох, не мога да ви обясня.

Видях го там в една класация, намерих го, свалих го, и след като "Сага за Форсайтови" ми се видя невероятно скучна (зарязах я с намерение някой ден да я дочета, ама едва ли) се захванах с него.

Действието се развива в някакво относително близко бъдеще, примерно ако книгата е писана през 80-те години на миналия век, то събитията се развиват някъде около 2000 - 2010 година или нещо такова. В бъдещето на територията на САЩ е установена теократична Република Галаад, в която фертилните жени са кът и са им наложени ограничения - не могат да имат собствени авоари, не могат да работят, не могат да имат безразборни връзки, постоянно им набиват Библията в главата, постоянно се контролират, взаимно се следят, подслушват се (Големият брат и тук те гледа). Единствената задача на тези, които могат да родят, е да родят, но и това не е съвсем така - главната героиня в случая живее в семейството на Комодора и трябва да му роди дете, като за целта Комодора прави секс с нея, докато тя е удобно полегнала в скута на съпругата на Комодора (която пък не може да има деца). Така те съставляват едно цяло, според разбиранията на общността в Република Галаад. Доста странна представа за threesome, ако ме питате. Ако служителката ("Фредова", по името на Комодора) зачене и роди, ще се премести при друго правоимащо семейство, на което също ще роди дете (където пък ще смени името си в зависимост от следващия Комодор или който е там) - в общи линии, ходещ инкубатор.

Ако пък не може да роди или нещо кривне от правия път я очаква Колония, в която ще работи с токсични отпадъци и не и остава много.

Подобно на "1984" и тук има масови церемонии, този път религиозни, масови екзекуции, строго разделение на мъже и жени и съблюдаване на минимум контакти между тях, безкрайна война със съседите, дефицит на стоки и пазаруване с купони (и като контрапункт, още в самото начало на книгата се описва сцена, в която Фредова пазарува в един магазин и на излизане я снимат японски туристи и я питат дали е щастлива).

А бе не ми хареса нещо.

Не знам защо, може би защото авторката е описана като активна феминистка (въпреки че е омъжена, но пък феминистка не означава автоматично лесбийка), но нещо не се е получило. То са едни разсъждения, то са едни спомени, безкрайни монолози, байгън да му стане на човек. Заради сцената, в която Комодора изпълнява "съпружеските си задължения" книгата е била забранена от училищен съвет в Тексас, което според мен и е прекалено излишна реклама - то какви по-откровени секс-сцени са били разрешавани през годините, в 80-те да забраняваш за такава постна история си е направо идиотизъм. Има и приятелка-бунтарка-лесбийка, която също е нарочена за инкубатор, но се опитва да избяга и я хващат. Първо и чупят крака, втория път успява, но пак я хващат точно преди да премине в Канада и накрая се озовава в нещо като бардак, където обслужва комодорите и другите властимащи, които могат да си го позволят (в интерес на истината, очаквах такова местенце).

Като плюс мога да спомена края на историята - първо, оказва се че съществува нелегална организация, която все пак се опитва да върне добрите стари времена, но очевидно не е успяла, съдейки по финала на книгата. Фредова обаче привлича вниманието на властите, дали благодарение на жената на Комодора или по друга причина не е ясно, но една вечер за нея пристига микробус на тайните служби, който обаче се оказва маскировка на нелегалните. Предполага се, че Фредова е изведена от страната в Канада (която пък е все още свободна). Казвам "предполага се", защото финалната сцена е някакъв симпозиум през 2175 г, на който професори с фамилни имена като Ясен път или Божествена светлина тълкуват намерени записи на аудиокасети от ранногалаадския период и разсъждават кой евентуално може да е Комодора. 

Коя обаче е служителката и какво е станало с нея не знаят. На практика обаче това, което не става ясно в книгата до този момент, става ясно от доклада на професорите, което като за финал ми харесва.