Гласовете на разума

 Има хора на Запад, които осъзнават каква груба грешка беше избирането на Тръмп. И техните гласове стават все по силни. А есента има частични избори за Конгреса и ако (както се очаква) демократите получат мнозинство в двете камари, оставането на Тръмп на поста в следващите две години се очертава силно проблематично. Той самият го знае. А в американската история има един прецедент вече, когато президент става човек, който не е бил избиран пряко нито за вицепрезидент, нито за президент. 

Идва край на позорната и идиотска политика на Тръмп - и на глупостите му с митата, и на дебелашките му териториални претенции, и на отстъпките му по отношение на военния престъпник Путин, и на арогантното му отношение към Зеленски. И все си мисля, че както стана вторият президент в американската исторя с два непоследователни мандата, така ще стане вторият, остранен след процедура по импийчмънт. Или петият убит по време на мандата.

Хюмнето в оправдание

Хюмнето седнало да се обяснява за мейлите си относно проваления проект АЕЦ Белене. Нямало новина, нормална практика било да информираш партньорите и съюзниците си, вика. И се простира надълго и нашироко кой кого бил уведомявал.
Принципно Хюмнето звучи убедително, може и да е прав. Неприятното в случая е, че българският външен министър уведомява не американския си колега, а някакъв съответен отговорен сътрудник, девета дупка на кавала в Държавния департамент.

С други думи, отчита се по каналния ред, докладва на Голямото началство.

Иначе, че буля Клинтъница му е набила канчето на Тъпанаря от Банкя и че ни е отрезала квитанциите за Втора атомна беше ясно отдавна. По въпроса Хюмнето е в перманентно оправдание.

По устав, братко полковник

В уставите на Българската армия е записано, че неуставно подадена заповед не се изпълнява. Не знам как е в уставите на либийската армия или на бунтовниците, които в момента го играят армия. Не знам как е и в американската армия.

Освен това (ако не греши паметта ми) не се изпълняват и заповеди, които не идват от твоя командир - ако ще и генерал да ти заповяда.

Та без да роня сълзи за Кадафи (точно пък за него), но някак странно се получава външният министър на една страна да дава заповеди под формата на загриженост и препоръки, а от друга "бунтовниците" да ги изпълнят за няма и 48 часа. С помощта на НАТО-вски самолети... Каза Клинтън, изпълниха го веднага. Странно, да беше така и с бен Ладен навремето. 

Това май по всички норми на международното право си е подбудителство към убийство. А госпожа Клинтън е просто външен министър на една страна, пък било то и Съединените щати, а не съдия. И е последния човек в света, който има правото да казва кое е добро и кое лошо. Не за друго, а просто защото заедно с Милошевич на подсъдимата скамейка в Хага трябваше да бъдат нейният съпруг и Томи Блеър. Не за друго, а просто защото и до ден днешен не сме видели оръжията на Саддам Хюсеин. Не за друго, а защото на нейната иначе добре въоръжена армия и бяха необходими цели 10 години, за да убие Осама бин Ладен. 

Добре би било съдбата на Кадафи да бъде решена от съдебен процес, както бе в Ирак - независимо колко справедлив и безпристрастен е съда. Само че в Ирак първо иракачаните замерваха с обувки свалената статуя на Саддам, после се радваха, когато американците съобщиха на пресконференция "Дами и господа, хванахме го!"; радваха се и когато го обесиха след бърз процес, но накрая замеряха Буш с обувки и викове "Умри, куче!". Да не говоря, че подобна мъченическа смърт създава ореол около бившите диктатори - вижте само носталгията по Живков и Чаушеску; десетина години "демокрация" ще създадат същия ореол и около Саддам. И около бин Ладен. И около Кадафи, помнете ми думата. 

Друг е въпроса, че колкото и да сме пострадали от Кадафи покрай историята с медиците ни, колкото и унизени да бяхме като нация (сестрите в частност), да пишеш, че ЕС приветства смъртта на диктатора (едва ли в Брюксел са танцували около запаленото чучело на Кадафи, но така излиза от новината) показва липса на каквато и да било култура. Не е много християнско, да не кажа човешко, да се радваш на нечия смърт. И докато пострадалите от режима на Кадафи либийци все пак са оправдани да изразяват радост, какво е нашето оправдание? Не само на нас, като българи - и на ЕС, и на САЩ. Та не купувахме ли от него петрол през всичките тия години? Та не търгувахме ли с него през всичките тия години? Та италианци и французи не приемаха ли пари от Кадафи в замяна на доставки на оръжия? Та Либия не инвестираше ли петродоларите си зад граница? Или радостта е, че му е затворена устата? И тук искам да се върна на странното изказване на Хилари Клинтън - като едното нищо Кадафи се е свързал с американците и е заплашил, че ще пропее. А той доста може да изпее, все пак е на власт от 1969 г.

Та затова си мисля, че всъщност пресконференцията на Клинтън от Триполи би трябвало да се тълкува така: "Братко полковник, ти беше удобен за нас дълги години - беше ни и скрит приятел, и явен враг; и таен съюзник, и открит противник когато трябваше; и клиент и партньор; когато беше необходимо беше лош, когато ни трябваше добър, беше добър. Търгувахме с теб, бомбардирахме те, демонизирахме те или се правехме, че не съществуваш - но те крепяхме, защото беше предвидим. Сега трябва да се разделим - но за твое съжаление, ние продължаваме с влака нататък, а ти слизаш тук!".

И май в Либия тепърва ще се утвърждава джамахирията.