На първа линия

На фона на напрежението по украинската граница напълно възможно е да се окажем въвлечени във военен конфликт. А ние, като страна-членка на НАТО ще си участваме в него, няма искам-не искам. На носталгиците и на противниците на НАТО ще им припомня, че участвахме активно и в Първата световна война като страна-членка на Централния пакт, и във Втората световна като страна-членка на Оста (това, че не пратихме войници на Източния фронт и че обявихме война на Германия на 8 септември 1944 не променя факта, че изпълнявахме задълженията си като съюзник на Германия), и в операция "Дунав" като страна-членка на Варшавския договор. Колкото и смешна да изглежда българската армия в момента с остарялото си въоръжение, недоокомплектоваността и смешния брой, все пак имаме съюзнически задължения. Е, едва ли някой от нас очаква да формираме фронт, който да поеме към Украйна и да отблъсне руската армия зад старата граница на първи етап, а на втори зад Урал, но все пак стане ли нещо досега не ни се е разминавало и сега няма да ни се размине. 

Като офицер от запаса, макар и само прост младши-лейтенант съм пряко засегнат от това. Недай, Боже да се стигне до активно участие на България в конфликта и ако не се оправим само с кадровата армия и се наложи мобилизация на запасняци, а там един Господ знае какво ще стане. Аз хем съм в мобилизационна възраст, хем съм един от последните, които са минали казарма (отмениха я 7-8 години след мен), а и нямам връзки, за да се откача, ако се стигне до там.

Неминуемо се сещам за президента Петър Стоянов, който навремето нарече присъединяването ни към НАТО "цивилизационен избор". Неговият син ще го мобилизират ли? И ако го мобилизират, каква е вероятността да е в действащата армия, а не в някое щабно поделение, като преводач например?

Сещам се и за дебел Сашко, когото видях през септември 1996-а в плевенската Школа за запасни офицери подръка с полк. Христо Иванов, тогавашният командир на школата. Оказа се, че синът на Сашко влезе в Школата заедно с мен, но според слуховете изкара до клетвата и после го преместиха в някакво софийско поделение по IV-ти километър или на друго топло местенце. Не го знам дали е станал запасен офицер, едва ли му е било и стремеж. Но ако утре руснаците почнат да обстрелват Варна примерно, едно че им е навик, и второ че във Варна е координационния център на НАТО за Черно море дали на дебел Сашко отрочето ще командва някоя зенитна установка? Пардон, той май свързочник беше, като отчитам техническото състояние на БА дали ще търчи с катушката от Варна към Шабла примерно, където ще е резервната позиция на натовското черноморско командване?

Сещам се и за първопроходецът, за пионерът на родното участие на България в НАТО, Соломон Исак Паси. След като прекара 4 безметежни години като чиновник на ЦРУ на позиция външен министър на България, след като вози Манфред Вьорнер в трабанта си и легенди се разказват за това возене, сега от кумова срама ще се запише ли доброволец в случай на активни, пък и не чак толкова активни, военни действия? Едно време опълченци от Шипка са се записвали доброволци за Балканската война въпреки 35-те години дистанция, не виждам причина нашето еврейче да не го направи. А най-вече, дали синът му, Исак Паси-младши ще бъде мобилизиран и пратен на първа линия при евентуални активни бойни действия?

Паситрабантно

Прословутия трабант на Соломончо, този път с Яп де хопс Хефер

Поредната простотия с марка "Соломон Паси" се роди днес - Еврейчето от вицовете подарило прословутия си трабант, символ на евроатлантическата атлантическата идея у нас на Военноисторическия музей.

Само да ви напомня, Военноисторическият музей е едно такова място, където се съхраняват бойни реликви, свързани с доста кръвопролитната ни история - оръжия от войните, бойни знамена, разни  други артефакти. Това е място за пушки от балканските войни, разни паласки и манерки, принадлежали на незнайни войници, загинали и оставили костите си по бойните полета. Там е мястото, където можете да видите, или по-скоро да усетите онази част от историята на България, която се е писала с кръв, а не с мастило.

Там можете да видите танкове, самолети, камиони, бойна техника, била на въоръжение в Българската армия през годините. 

И наред с тях - славният трабант на нашето еврейче.

Ако във великия трабант на Паси беше подписан Санстефанския или Лондонския мирен договор, разбирам. Или пък ако с този трабант комунистите са щурмували Военното министерство на 8-ми срещу 9-ти Септември 1944 има логика да е в музея.  Ама не е!

То на Монката Паси всичката му работа е такава - мине се, не мине време, и вземе, че роди някоя безсмъртна идея като тази за универсалното зарядно например, или ще си направи някакво безсмъртно селфи, щото иначе няма какво друго да направи, или ще ни занимава отново с трабанта си и с предложението си да влезем в НАТО, направено още през далечната 1990 г. 

То, да не се лъжем, това е лесното - да се изтъпаниш на трибуната и да предложиш нещо, дето първо - я мине, я -не, и второ - и да мине, докато стане, я камилата, я камиларя. Пък и не зависи всичко от нас, то ние хубаво искахме да ни вземат и в НАТО, и в ЕС, ма те, ако не искаха, още щяхме да си подсмърчаме отвън.

То на Соломончето цялата му работа е такава - колкото ГДР-ейската сапунерка беше кола, толкова файда от него.

ПАСИонарно за кривите краставици

Та всъщност какъв късмет сме имали, че тези двамата са ни били министри

Винаги съм смятал Соломон Паси за "еврейчето от вицовете". Може би защото не обичам политическите пеперудки - тези, които прескачат от партия в партия и винаги са от печелившата страна. Може би защото не обичам отрочетата на комунистическата номенклатура, които растяха под стъклен похлупак тогава, днес да ми обясняват за трудностите на демокрацията, докато се качват в скъпите си коли. Или може би защото смятам, че в министерстването му по времето на Царя беше повече чиновник на заплата в Тел Авив или Вашингтон, отколкото външен министър на България. А може би защото не намирам за морално да си направиш любовницата първо депутат, а после министър и междувременно да я водиш да си развява шундата по белия свят за сметка на държавата.

О не, не съм прав - тя (бившата любовница и настояща съпруга) всъщност е много умна, красива и талантлива - все го забравям. А и Соломон Паси също е много умен и талантлив, това моето всъщност е ... как беше модерната дума, хейтърство? Да, сигурно е така - в някои среди минавам за много злобно човече. Ето например умните и културни французи от Arte очевидно са решили да покажат, че не всички у нас са като Делян Пеевски и са заснели филм за семейство Паси и неговият принос към европейската цивилизация.

Не знаехте, нали?

Мислехте си, че сме известни само с Lactobacillus bulgaricus, знам аз! А какво ще кажете за универсалното зарядно за телефон? Не знаехте, че е българска идея, нали? Не знаете, защото не оценявате европейците сред нас, а семейство Паси са точно такива! Каква идея само - универсално зарядно за телефон! Вие замисляте ли се как е съществувала Европа преди, преди да се роди тази безценна идея? Вие осъзнавате ли каква могъща мисловна сила стои зад тази идея, колко позитивна енергия е била впрегната, за да се роди този шедьовър на техническата мисъл - универсалното зарядно за gsm-и?

Вие осъзнавате ли каква гордост за България е това? Коя друга държава може да се похвали с подобна идея? Сърбия, Албания, Македония - кой?

Дори трябва семейство Паси да се насърчават да генерират подобни идеи и в бъдеще, да не спират до тук - например, могат да се замислят защо автомобилните акумулатори са леви и десни? А като казах леви и десни - к`ви са тия изгъзици с лявото движение в Англия и останалите страни от Обединеното кралство? На кви се правят, нали и те са в ЕС? И още, и още, сигурно и още може, в крайна сметка Гергана и Соломон Паси са по-първа ръка европейци, техният дом е обединена Европа, а сърцата им бият в ритъма на "Одата на радостта".

Семейство Паси са нашата визитна картичка пред Европа в днешни дни. В онази Европа, в която имаше директива колко да бъдат криви краставиците.

Отдаване на дължимото

Трябва да призная, че първоначалните ми оценки за Николай Младенов бяха доста негативни. И не говоря за времето, когато той стана министър на отбраната в правителството на Борисов, а още когато беше в СДС (до тук нищо лошо) и след това напусна СДС и се присламчи към ГЕРБ. Принципно мразя подобни акробати, особено когато говорим за участие във властта. Отделно и съм алергичен към представителите на седесардемократическите традиции в българската политика - като си спомня Луджев, Венци Димитров, Маргарит Мицев и разни други герои - ех, то какво спомени може да ни връхлетят.

Само че това "хюне", както сполучливо го нарекоха в един форум очевидно започва да оправдава вложените усилия и средства в него. И поводът за тези мои мисли е неговото интервю тази сутрин (не съм го гледал, научих за него от дир.бг) в което този човек споделя нещо, което отдавна е минало и през моята глава - "Аз няма да продължа да живея в този сапунен сериал от последните 20 г., в който някой непрекъснато вади нещо и казва: виж този, виж онзи."

В крайна сметка това наистина трябваше да се каже. И смятам, че е крайно време да затворим фабриката ... не, не за илюзии - тя още работи, нищо че генералният и директор не се казва Петър Стоянов - фабриката на сугаревци, инджевци и прочие народни будители, притежаващи документи за този и онзи, и вадещи ги на показ за щяло и нещяло, обикновено постфактум и с идеята "Ама вижте го тоя какъв е, а пък той седнал да..." .

Няма държава в света, която да е вървяла напред, гледайки постоянно в миналото. Няма и такъв период в нашата си история, а тя е доста голяма.

Та ... един прост анализ на героите на новото време - ето го това момче, което без да е ходило в казармата, стана министър на отбраната (много голям минус), завършило магистърска степен по отбрана в Лондон (плюс, ама не толкова голям), днес е министър на външните работи. От другата страна мога да сложа Яне Янев, Емил Кошлуков (който е известен само и единствено с това, че през 1981 г. е казал на учителката си по история "Ха на бас, че в Полша ще въведат военно положение". А да, и с това, че яко се понагуши в последните месеци на управлението на НДСВ, а за "последно 10" игра с Ковачки на изборите лани), Милен Велчев, да не забравим и Краси Каракачанов, и разбира се, дребното човече с малката пишка.

Може би не говори толкова добре английски, колкото Румяна Желева немски; поне Премиерът - слънце не е цитирал Джеймс Камерън така, както цитира фрау Меркел. Само че поне още не се оплел в разни далавери или поне не известно да е тръгнал да си строи хотел на Златните (чувате ли, г-н Велчев), нито да си урежда евтини ведомствени апартаменти (има време до края на мандата, ще кажат Теодосий Симеонов и Огнян Аврамов), нито е известно да е направил едни врътки с едни апартаменти и с една земя за едни тенис-кортове (ама много сложна схема, госпожо Берберян), нито пък забременя и роди от шефа си/назначи, забремени и се ожени за любовницата си (семейство Паси).

Да не го хвалим много момчето, що са дни, за пред нас са.

Само че и на мен ми писна 20 години да ме занимават с ченгета и досиета.

И то хора, които 4 години държаха и ножа, и хляба, и сиренето. И стига да искаха, щяха да извадят всички досиета на светло. За всеки.

И тогава Георги Първанов щеше да си остане Георги Първанов, агент Гоце, председател на ВС на БСП.

А не ви ли писна например, доказателствата за вината на Никола Филчев за убийството на ямболската адвокатка да се размотават по телевизиите и пресконференциите, а да не са там, където им е мястото - в полицията и в съда?

И тогава Инджев щеше още да е на работа в БТВ.

Коритаров щеше да си спести едно откровение в ефира на НТВ.

Отвлякох се май.

Не ви ли писна доказателствата за връзките между властимащи и властнямащи политици с разни криминални, оперативноинтересни, добре облечени и прочие мутри да се дъвчат по вестници - от сериозните, през полусериозните и накрая жълтите? И да няма нищо в съда, да няма нито един осъден?

Не ви ли е неприятно, когато едни бивши доносници (Инджев, Коритаров, Гарелов, Дмитри Иванов и разни други) сочат с пръст към други едни бивши агенти и доносници (Първанов, Петър Берон) и това вече 20 години, и това всеки път, постоянно, с някаква математическа точност - мине се, не мине време, и хоп - тоя е ченге, оня има връзки с Трактора, Валяка, Булдозера и Фадромата, трети е бил главен Трето на Трети, а приятелят му - в Четвърто на Пети.

И никой не си задава въпроса защо в цяла Източна Европа управляващите в една или друга степен са свързани с бившите тайни служби - навсякъде. Не навсякъде останаха толкова дълго във властта, но и не навсякъде всичко е разчистено.

Ей това момченце на първата снимка ни посочи правилният път.

И ако наистина, без излишен шум, си седне на задника и изчисти МВнР от плявата, от ченгетата и разните му там пишман разузнавачи и постави основите на наистина нормална външна политика. А основания за това има, съдейки по две други негови изяви - едно изказване по адрес на "македонския език" и то при посещение в Скопие; и втората е по-прясна - подаването на ръка към Сърбия и членството и в ЕС. Признавам си - дори да не ми е приятен, Николай Младенов е наистина отлично попадение в управлението.