Още една причина да гласувате

 На изборите в неделя имате възможност да промените картинката. Унгарците ви показаха как.

Унгарците, унгарците ...

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков отделя цяла глава на унгарското възстание от 1956 г. Цяла глава има озаглавена „Унгарската есен“, а в последващите глави Марков посочва какъв вододел се оказва унгарското въстание и какво отражение има то - избухването и потушаването му - върху мисленето на обикновените хора. Марков без притеснение и с доза завист споделя едно наложило се по онова време мнение у обикновените хора по отношение на въстаналите унгарци: „Ах, защо не сме като тях!“

Народ, който е застанал срещу съветските танкове в разгара на комунистическата диктатура как си я представяне,
че ще стои мирен и ще търпи нов Янош Кадар? 

А само преди дни унгарците ни показаха, че унгарското въстание от 1956 г не е случайна работа. И че не случайно им се възхищаваме през 1956 г. Унгарците само преди дни си взеха обратно държавата. Държава, която бе окупирана от една пионка на Кремъл и която ги доведе от една напреднала средноевропейска страна до нивото на догонваща България в някои отношения. Начело на Унгария бе (и в момента по инерция все още е) един откровен популист, чиято риторика случайно съвпада с риториката на Кремъл. И също като нашия Чорап си представя края на руско-украинската война посредством спиране на доставките за украинците. Хитър тарикат, унгарски бай Тошо, но 35 години след промените на Изток, когато времето на такива селски тарикати отдавна е отминало. Въпреки оранжевия тъпанар.

Унгарците са били и са в Европа. В неделя го доказаха. Дано и ние да сме като тях най-сетне.

Интересният номер 7

 Раул Гонсалес беше много интересен футболист.

Юноша на Реал М. В днешно време академиите рядко дават футболист, който да влезе в първия отбор, да стане капитан и да го води с години напред. А Раул не само че го направи, но и си спомням дебюта му през 1994 в Реал М, стана най-младия голмайстор в Шампионската лига, а по-късно поведе Реал към Десетата - дълги години се бяха закотвили на 9 Купи на европейските шампиони. Това, което след години пожъна Кристиано Роналдо беше заложено от Раул.

Във визитката на Раул се намират 3 Шампионски лиги, 6 пъти шампион на Испания и веднъж на Германия (с Шалке). 

 Раул беше истински лидер на Реал. С интересен поглед върху играта, интересни отигравания и интересен поглед върху играта.

Неслучайно носеше номер 7. Спомнете си го в неделя.

Уникалният номер 7

 Дейвид Бекъм е победител в ШЛ с Манчестер Юн, 6 пъти шампион на Англия, веднъж е шампион на Испания с Galacticos на Реал М, веднъж шампион на Франция с ПСЖ и 2 пъти носител на Купата на футболната асоциация. За човек с неговия талант е доста скромно. Нямаше късмета да стане световен шампион (те англичаните по принцип го нямат), веднъж даже той си ги издъни през 1998 на мача с аржентинците. За сметка на гова компенсира с класирането на Англия за мондиала в Корея и Япония с гола срещу Гърция в последната минута.

Бекъм беше майстор на паса. От всяко положение, на всяка дистанция. Бекъм играеше до последно, Бекъм можеше да обърне мача във всеки един момент, Бекъм беше лидер на отбора.

Бекъм беше уникален! И да, Бекъм играеше с №7.

Магическият номер 7

 Каквото и да се каже за Луиш Фиго ще е малко.

Един от малкото футболисти, играли и в Барселона, и в Реал М. Легенда и на двете места. Е, на Ноу Камп го замерват със свинска глава при първата му поява там с екипа на Реал. 

Носител на Златната топка. Победител в ШЛ с Реал М. 4 пъти шампион на Испания и 2 пъти носител на Купата на Краля.

Аз с удоволствие си спомням какъв гол заби на англичаните през 2004 г, уникален беше. Сиймън разбра какво е станало чак на другия ден.

Луиш Фиго беше магьосник с топката. Неслучайно носеше №7.

Пътуване: Македония

 Трябва да започна с това, че в Македония досега не бях ходил. Така се случи обаче, че Симеончо си намери някакъв турнир в Скопие, пък не ми се искаше да го пускам с непроверен транспорт или шофьор, затова се навих да го закарам. Хем да поиграе момченцето, хем аз да разгледам Скопие.

Пътуването

Трябва да го призная, доста оригинална идея е това с двуетажните автобуси

Пътят до Македония - абе като цяло си е трагедия. Магистрала у нас 30 км, от Перник до Дупница, после до границата двулентов път. Оттатък границата същата история, едни завои след нея до Крива паланка и накрая малко преди Скопие 20-30 км магистрала от времето на Тито (Белград-Скопие). Някои участъци от магистралата са не за ремонт, ами направо за унищожение и построяване на нова. 230 км за 3,5 часа, там някъде.

Хотелът

Подобно на Истанбул в Скопие се опитват да създадат атмосфера с уличните котки. Засега обаче им се
получава само с уличните кучета.

Хотелът го намери Симеончо. 33€/вечер за стая, евтиния. И мизерия. Снимки от хотела не правих, че нямаше смисъл, ма то нищо не работеше в тоя хотел. Вратата на стаята - счупена, тоалетната - ръждясала, душът - тотал щета, не е сменян от години. Радиатори някакви имаше - не работеха, телевизор - има, но е с декодер, а контактът е един само. Майната му, не съм дошъл да ви гледам македонската телевизия. Закуска - срещу 5 евро допълнително, ама за 5 евра в близкия мол можеш да се разпориш от йеденье. Персоналът - основно албанки, не ги разбрах кога чистеха и въобще чистеха ли. Шампоани/сапунчета - йок, ако не си носиш ще трябва да си купуваш. Добре, поне, че имаше хавлиени кърпи в стаята. В общи линии - все едно съм в соцхотел на Златните през 1993 - старото вече е изпочупено, а за ново пари още не сме събрали.

Градът

Но пък тази арт-инсталация с чадърите добре им се е получила

Джамии в Скопие дал Господ

Този велосипед с полициското куче много ми хареса

Градът, колкото видях от него си живее във времената на Тито. Инфраструктурата си е югославска, единственото интересно нещо бяха автобусите на градския транспорт - масово двуетажни. Много строежи, като в София, на апетитни места и в същото време забравени строежи на публични сгради, очевидно без финансиране. Не че няма пари, има, ама парите са в кичозните статуи в центъра на Скопие. Хотелът ни беше на 20 мин от Старата чаршия, та се разходих до там докато Симеончо играеше - може малко да се пипне, да се поотремонтира малко и ще има къде-къде по-забавен външен вид. Иначе смесица от тесни ориенталски сокаци и соцмрамор от 80-те. Там било албанския квартал, пълно с албанци, а самата чаршия по нищо не се отличава от чаршиите по Анадола - тежки миризми на кебаб, ориентаалски кафенета, кичозни турски костюми и рокли, златарски магазини с масивни накити по витрините, магазини за локум и чай, турски. Имах доста голямо желание да седна да опитам албанската кухня, но Чаршията ме отказа. 

Чаршията е точно под Кале-то: местната крепост, запазена (или възстановена) от турско време, но на мен по-интересен ми се стори центъра с паметниците и я оставих. Айде пък да не съм гледал калета, да не знам какво е.

Храната

А това са гемиджиите

Ами храната всъщност се оказа едно от малкото хубави неща в Македония, поне за мен. Симеончо с неговите приятели ядоха основно в KFC, но аз реших да опитам неща, които или не съм ял, или в България изглеждат по-различно. Например първата сутрин се набутахме в някаква Здравна станица, където сервираха в общи линии здравословни манджи. Поръчахме си тост, той се оказа с пълнозърнесто тесто, разрязаха ни го на две и в един момент и двамата се нахранихме само от едната поливина. На другата сутрин отидох пак там да закусвам, гледам - продават кисело мляко с чия и плодове отгоре на купичката, ама на някои купички има нещо кафяво, прилича ми на фъстъчено масло. „Какво е това?“ - „Ами бутерот кикирики“. Докато се усетя, че кикирики са некви ядки (в Литва имаше нещо подобно), а бутерот всъщност е бутер, масло - за едната бройка да остана гладен. Първоначално имах намерение да търся някаква баничарница около хотела, но не намерих. В последствие се оказа, че има, но заради един строеж е трудна за достъп. Иначе на Чаршията - заповядай, бюреци отляво и отдясно, ама късно вече.

Ето това е здравата станица. Ако ще ходите в Скопие - препоръчвам

И да ви представя - jогурт, чиjа и бутерот кикирики

Опитах обаче местен дюнер, тъй и тъй съм на джънк фууд, нема кво да се правя на интересен. Местните дюнери обаче са удар в десятката, поне този, който опитах. Телешки дюнер, увит като палачинка, с телешко месо и някакво зеле с млечен сос. Няма майонеза, няма пържени картофи, няма жили в месото - ядеш си нормално без да рискуваш да се изпокапеш като прасе. И най-важното: няма киселини и не се уригваш след това през 5 минути, щото стомахът ти се е подул на плондер. Не разбрах дали дюнерът е някаква албанска манджа (в моя случай) или хората просто са се ориентирали, че не е необходимо да се тъпчеш с боклуци,  Usta Dönerci имат моето уважение!

Фонтанът с лъвовете. Фонтаните бяха празни, всичките - и този, и брат му с конските глави, и тези на 
паметниците на Филип и Александър Македонски. На заден фон са Климент Охридски и Наум 
Преславски, какво общо имат двамата с Македония един Господ знае

Фонтанът с конете повече ми хареса. Сигурно е красив, ако му пуснат и вода

На другия ден пък опитах местното пиде - само че местните му казват пита. И тук вече ми го приготвиха и сервираха албанци, определено. Не се отличава особено от пидетата у нас (поне от тези в турските ресторанти и закусвални), но пак - не беше тежко, не беше мазно, тестото беше тънко и хрупкаво, евала на хората стараят се. 

И като цяло е малко по-евтино от България. На Симеон едно меню в KFC му струва около 450 денара, което е 7,30€ - за същото в България ще плати около 10€, че и нещо отгоре. 

Отношението

Лъв някакъв си

Проблемът е, че водачът на големото народно востание од 17 век е българин

Светите братя Кирил и Методий. Родени от баща грък и майка славянка в Солун - главният град на
областта Тесалия. До колко Тесалия е част от Македония не знам.

Георги Искариот - Скендербег.  

Симеон се сблъска с отношението на местните почти веднага след пристигането ни - отишли с неговите приятели до една бензиностанция вода да си купят, там някаква от персонала като ги познала, че са българи и почнала: българите нищо не им признаваме, ни църквата, ни езика, ни историята. Освен турско робство имало и българско робство, а то било по-лошо от турското. В магазините и ресторантите според мен ме разпознаваха, че съм българин и леко се дистанцираха, но не са ми правили проблем. Може би защото бях брадясал и имам външен вид на човек, който първо бие, а после пита. Но като цяло трябва да им пратим на македонците един влак с криви макарони, ще са им доста необходими в следващите години. 

А това би трябвало да е Филип Македонски. Или
поне така си го представят македонците. Защо е
основал град в Тракия не казват.

Оригиналният номер 7

 5 пъти шампион на Англия, 2 пъти носител на Купата на Футболната асоциация, два пъти носител на купата на Лигата. 

Това е Ерик Кантона.

Кантона беше един от великите магьосници с топката. Кантона създаваше шедьоври на терена, Кантона беше оригинален. С вдигната яка, с мъжкарското си излъчване, само с присъствието си на терена - веднага разбираш, че предстои нещо, което друг път няма да видиш. До такава степен плени англичаните, че те измислиха следното: „1966 година беше знаменателна за английския футбол. Роди се Ерик Кантона“.

За негово съжаление единственият му шанс да стане световен шампион беше пресечен от България. Въпреки, че ни вкара гол.

Кантона играеше с номер 7 на гърба. Не го забравяйте. Не е случайно.