Унгарците, унгарците ...

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков отделя цяла глава на унгарското възстание от 1956 г. Цяла глава има озаглавена „Унгарската есен“, а в последващите глави Марков посочва какъв вододел се оказва унгарското въстание и какво отражение има то - избухването и потушаването му - върху мисленето на обикновените хора. Марков без притеснение и с доза завист споделя едно наложило се по онова време мнение у обикновените хора по отношение на въстаналите унгарци: „Ах, защо не сме като тях!“

Народ, който е застанал срещу съветските танкове в разгара на комунистическата диктатура как си я представяне,
че ще стои мирен и ще търпи нов Янош Кадар? 

А само преди дни унгарците ни показаха, че унгарското въстание от 1956 г не е случайна работа. И че не случайно им се възхищаваме през 1956 г. Унгарците само преди дни си взеха обратно държавата. Държава, която бе окупирана от една пионка на Кремъл и която ги доведе от една напреднала средноевропейска страна до нивото на догонваща България в някои отношения. Начело на Унгария бе (и в момента по инерция все още е) един откровен популист, чиято риторика случайно съвпада с риториката на Кремъл. И също като нашия Чорап си представя края на руско-украинската война посредством спиране на доставките за украинците. Хитър тарикат, унгарски бай Тошо, но 35 години след промените на Изток, когато времето на такива селски тарикати отдавна е отминало. Въпреки оранжевия тъпанар.

Унгарците са били и са в Европа. В неделя го доказаха. Дано и ние да сме като тях най-сетне.