Ей т`ва на снимката е последният junk food, който изядох без угризения. Кебпченца, пържени картофки, лютеничка, майонезен сос ... точно преди година време. 
Втори ден съм вече в отпуска и ме хващат да храня Софи.
За тези които не знаят, Софи е малкото чудовище, което командва парада у нас от 8 месеца. Та понеже приключих с командировките и обектите за дълго (надявам се) време, сега не ми дават да цъкам ФИФА и са ме хванали за канарче да помагам вкъщи.
Сега съм си у дома, и мога да отделям повече от времето си на семейството си, част от това е и храненето на Софи.
Само че Софи е свикнала мама да я храни, а не тате (тате е за люш-люш и фър-кац), отнесе се към заниманието ми с известна доза подозрение и си яде пюренцето с половин уста, докато се усетим къде е заровено кучето.
Е, като се сменихме с мама и титулярния хранител си дойде на мястото нещата се промениха, Софи се успокои и пюренцето беше изядено.
Извод: Софи проявява характер!
Един виц за десерт, подходящ е за случая:
- Една лъжичка за мааааааама ... една лъжичка за таааааааааати ... една лъжичка за бааааааааааба ...
Детето си ядеше кашата и постепенно намразваше роднините си!