Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!

След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.

Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.

Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

Файтон

За някои отбори евротурнирите това лято ще са до края на юли

Едно време в махалата като не стигахме някаква бройка за нормален мач играехме на "файтон"- един застава на вратата и останалите му бият дузпи. Ако този пред тебе е вкарал, ти си длъжен също да вкараш, иначе изгаряш. И така един по един, докато не остане един победител, който пък определя кой да е вратар и в какъв ред да се бият дузпите.

Онзи ден Славия не игра футбол, а игра на "файтон".

Цял мач лежане, бавене, паркираха автобуса пред вратата, чистене напред, само и само да я докарат до дузпи, пък там дано стане нещо. Сега някой ще каже "Това е футболът" - айде не на мене тия, не може да излезеш на финал и за 120 минути да имаш два шута във вратата и след мача да си с претенции, че нещо си играл, че нещо си се борил и че си надиграл и победил, смешно е.

Че в Левски са си виновни, че не си вкараха положенията, виновни са си, това е едно на ръка. Ама като си спечелил без да искаш и да го раздаваш после все едно си водил с 3:0 още на почивката, аре нема нужда.

Макар че съм виждал отбори като Аржентина и Манчестер Юнайтед да печелят по този начин, на световни първенства и на финали за КЕШ, та тука нашата Славия ли няма да го направи?

На Гошо Петков номерата не ги гледам за първи път, нито за последен, вероятно, но никога няма да забравя едно - как ни провали срещу Залцбург в ЛЕ през 2009 г. Ей го тука, можете да го видите големия вратар (от 25 секунда нататък) как направи и невъзможното да загубим с 0:1. И после се сърди, че Батков го изгони от Левски! То как не му счупиха краката някъде тогава?

Ще ви върна назад до 1974-та, след финала на Световното - на пресконференцията след мача Ринус Микелс казва: "В този мач победи по-слабият отбор", на което Хелмут Шьон отговаря "Знам само, че резултатът е 2:1 за нас". Едва ли обаче германците са се ограничили само с два шута във вратата на Йонгблод.

Същото беше и онази вечер - победи по-слабият отбор.
И то на файтон.

Правото да празнуваш, правото да отбелязваш

Наталия Фьодорвна Меклин. 

Майор, командир на 46-и нощен бомбардировъчен авиополк. 

Към декември 1944 г. е извършила 840 бойни полета за бомбардиране на важни обекти в тила на врага, места на съсредоточаване на негова жива сила и техника, нанасяйки значителни щети на хитлеристите.

Родена е на 8 Септември 1922 г, в гр. Лубни, Полтавска област, Украйна. В Червената армия е от Октомври 1941 г. През 1942 завършва Енгелската авиационна школа за пилоти. На фронта е от края на май 1942 г.

С указ №4855 на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 февруари 1945 г. на гвардейски лейтенат Наталия Меклин е присвоено звание Герой на Съветския съюз с връчване на орден "Ленин" медал "Златна звезда".

Награждавана е с орден "Ленин", 3 ордена Червено знаме, ордени "Отечествена война" 1-ва и 2-ра степени, орден "Червена звезда", различни медали. На нейно име са наречени училища в Севернодвинск, Смоленск, Полтава, Ставропол. Почетен граждани на Гданск, Полша.

Жени като тази на снимката са извоювали правото днес Русия да отбелязва Денят на победата. Дали е във Великата отечествена, дали е във Втората световна или е нещо друго мисля, че си е право на самите руснаци да си го определят. И не само тяхно, право е на украинците, белорусите, казахите и всички останали народи на бившия СССР, които пострадаха от онази касапница между 1941 и 1945 година.