Новият министър на външните работи

Моят канидат за външен министър

 След онова недоразумение Георг Георгиев за външен министър може да предложа един от котараците. И ще се справи по-добре от него, 100%. 

За разлика от тъпите копейки, аз помня опашките пред посолствата. 
И съм бил в чужбина, когато имахме право да сме 3 месеца на всеки 6.

Иначе си имам предубеждения към Надка Михайлова, но не мога да не потвърдя, че в сравнение се целувача на ръце е 100 пъти по-добро предложение. Дори Хюмнето щеше да е по-добър, но за щастие е зает с мира в Газа. 

Не мога да отрека усилията Михайлова в две направления: падането на визите през 2000 г и членството ни в НАТО от 2004, до голяма степен благодарение на поведението на правителството на Костов от Косовската криза. 

Какво доживях, да хваля Костов и министрите му!

Ъпдейт от 23 Февруари: външен министър с ясно изразена позиция и топки. За разлика от Къдравата Сю и Ръкоцелуващия Гошко! 

Да бръкнем в гъза на руснаците и на копейките прости

Краят на инерцията

 Понеже сега чета мемоарите на Осман Октай, та се върнах в началото на прехода, в 1990 г. Тогава, ако си спомняте, имаше две големи партии: БСП и СДС. Това беше времето на масовата изборна активност, на големите парламентарни групи, на тактиките и стратегиите. И на идеологиите. 

В БСП, например, за които доста години гласувах, се формираха различни крила, имаше някакво идеологическо люшкане между социалдемокрация, социализъм, модерна лява партия, че и разни комунистически остатъци имаше. В крайна сметка за 30 години БСП се сви до шепа бивши ченгета, които все още живеят със спомените си от "онези" дни и които 30 години вече са се снишили да мине бурята, но много скоро ще се организират и ще се върнат на бял кон във властта и ще си построим отново комунизма. 

Една я мислеха Лилов и Луканов, друга стана. 

Същата работа се случи и със СДС. Сринаха се два пъти - веднъж при Филип Димитров и след това при Костов. Е, при Костов не беше толкова рязко и надолу, но въпреки това се сринаха. Там вместо милионерите, назначени от Луканов Костов се опита да си създаде свои. До някъде успя, все пак приватизацията мина през неговите ръце. И там се въртяха някакви идеологии, разни теоретици се упражняваха и толкоз.

После за спасители се изредиха и Царят, и Бойко. Техният електорат не падна от небето, това бяха хора които основно гласуваха преди тях за СДС, по-рядко за БСП и за останалите партии. Времената на монолитните абсолютни мнозинства отстъпиха място на шарените парламенти и коалициите. Появиха се партии метеори като РЗС-то на Яне Янев (който обещаваше да вкара Бойко Борисов в затвора и да спре доганизацията, каквото и да означава това. Нито Бойко Борисов е в затвора, нито доганизацията е спряна, Доган си живее в Росенец, държавата си го пази и пак продължава да разпределя финансовите порции в държавата), ББЦ на Колю Капута, партия ЛИДЕР на Ковачки, която за едната бройка да влезе в НС, Атака, ВМРО и НФСБ, които стъпка по стъпка се отнасят в небитието и където ще отиде и Възраждане в един момент. Такива файтон-партии са и АБВ-то на Първанката, а днес е и Български възход на Стефан Янев, която много любопитно повтаря резултатите по места на партия ЛИДЕР. 

Мислите ми са, че се връщаме в едно нормално за България състояние - вижте Народните събрания между след Стамболов и до Стамболийски - раздробени парламенти, шарени коалиции, люспения партиите. С тази разлика, че ако тогава партиите са търсели някакъв идеологически образ, то днес виждаме краят на инерцията от 90-те години. 

Проваленият политик

Дебел Сашко в зората на демокрацията

90-те, зората на демокрацията у нас. От едната страна са БКП, от другата - новосъздадената опозиция, морален стожер на демокрацията у нас. Ония са нагаждачи, мързели, кариеристи и некадърници, успяващи да се уредят с връзки в Партията и на сладки местенца по партийна линия. Другите - онеправданите жертви на комунистическата действителност, потискани и унижавани в годините на Народната власт, преливащи от талант и умения, но нарочно държани встрани от комунистите. 

После дойде 1991 г., изборите есента, победата "с малко и за малко" и се оказа, че комунистите с право са ги държали тия хорица извън Партията и далече от топлите местенца. Затова нашите гладници бързаха да си наваксат - и Дебел Сашко, и Гошо Дантелата, и онова недоразумение Филип Димитров, и Кошлучето. 

От онези, които вдигаха двата пръста по площадите останаха само Дебел Сашко и Гошо Дантелата. И Кошлуков, айде и него да преброя. Останаха, в смисъл, на държавна хранилка - единия е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, но се изживява като сенатор, като морален блюстител на демокрацията и като европейски консерватор-демократ, лъскащ образа на Тъпанаря от Банкя ден и нощ. Другия пък се докопа до евродепутатско местенце, изведнъж забрави, че Борисов е карикатура на диктатор и взе и той да се изживява като политик от европейски мащаб и теоретик на демокрацията. 

Той не е лапал от държавната софра. Той не е една от причините днешното СДС да е маргинална файтон-партия, която не може да събере и две карета белот привърженици.

Та тоя сега нарича бившите си съратници по партийна линия "абсолютно вманиачили се провалени политици", все едно той е стоял настрана, той не е бил част от управлението, той не е бил в ръководството на СДС. 

Ей от такива чакахме да ни постоят демокрацията.

Bacillus apartamenticus

Всичко започна от Теодосий

Българският бацил не е Lactobacillus bulgaricus. Българският бацил е Bacillus apartamenticus.

След Десети, ако си спомняте, отнякъде са нароиха разни бедни, гладни, нямащи брадати типове, които под път и над път ни обясняваха какви гадове били комунистите, как си уреждали апартаменти за тях си, за децата си, за внуците си, за останалите си роднини, па който е свършил роднините, за приятелите си, и те комунисти до един.

По едно време бедните, гладни, нямащи и брадати взеха властта за по-дълго време. И се оказа, че нищо човешко не им е чуждо. Изкараха дори цял мандат (Костов) и в края на мандата, когато идваха избори и я камилата, я камиларя, за по-сигур си уредиха евтинджос апартаменти. От държавните, строени в "ония" години, за без пари. Така, 4 години министър/депутат ("Келепир има в тая работа") и накрая след 4-та година си купуваш апартамент на ниски смешни цени, че после може и да няма. Някои даже, като Теодосий Симеонов и Венцислав Върбанов си разписаха сами за апартаментите, щот` тъй по-сигур! Костов можеше и да не прояви необходимото разбиране. Други тарикати не само си уреждаха апартаменти на топ-локации срещу смешни цени, ами и това, дето трябваше да го платят, го плащаха с компенсаторни записи. Редовия седесариат скачаше по площадите и си мечтаеше за времето, когато ще построим Демокрацията, ма един от тях не видях да е намазал евтин апартамент срещу компесаторки. Виж, нуждаещи се министри, зам.-министри, депутати и други кърлежи от държавната администрация колкото искаш, какво да се прави, сюрмашка ни е държавицата, ниски са им заплатите, а па да кесиш 4 години в София и накрая да продаваш маратонки на Женския пазар като оня депутат от СДС преди години, може ли?

Това продължи и в годините на НДСВ, които също се писаха "дясна" партия, макар че какво и е дясното на Юлиана Дончева например, или пък на Нина Чилова - тя по-скоро трябва да е тясна, а не дясна, не ли тъй? При Царя пак се нароиха разни бедни и гладни, които да не са капо, и те си топнаха у държавната каца с пчеличковия медец, и те завлякоха по апартаментче. От ведомствените, от евтините. По-нависоко други работи прилапваха, ама по-надолу действаха по жилищните имоти.

Тези, които не успяха да хванат ръка при Костов и при Царя изплуваха при Бойко. Нарочно пропускам Станишев, щото БСП by default жилищно-имотния въпрос са го решили в първите години след Девети (основно) и след това и техните игри са на друг терен. Та при Бойко нещата еволюираха до такава степен, че един прост (ама много прост!) милиционер на име Цветан Цветанов се оказа собственик на 6 (словом: шест!!!) апартамента в София. Обясненията на Цветанов за произхода на парите за тези апартаменти бяха достойни за главната награда на "Разсмей Слави" или "Комиците", то не бяха консултации в областта на националната сигурност, то не бяха тъст и тъща спестовни пенсионери, въобще Цветанов вицове да разправяше нямаше да е толкова смешно. Това обаче му се оказа малко на Цветан, та преди време прилапа апартамента, който собствениците на "Артекс" бяха предвидили за сина си. С личен асансьор, излизащ в хола му. Покрай Цветан Цветан се оказа, че евтин апартамент си е уредила и Тетка Цецка, и разни зам.-министри, и други такива. 

Но!

На Цветан му върви на проверки от страна на прокуратурата.

Както по-нагоре споменах, преди 10 години го проверяваха откъде са му парите за 6-те апартамента, сега го проверяват дали случайно не е търгувал с влияние срещу апартамента, изнудвайки "Артекс" със законови промени. Или поне би трябвало да го проверяват за това, то схемата си беше като нарисувана преди изборите за Европарламент лани. Не знам за какво точно го проверява прокуратурата една година, но се оказа, че е невинен! Това доведе до неописуем възторг у дантеления депутат Георги Марков, който побърза да припикае територия: Цветанов е невинен! Цветанов вероятно има имунитет, придобит от bacillus apartmenticus, прокуратура него не го хваща, проверка не го лови, апартаменти не връща! Това е някаква защитна реакция на организма при откриването на бацила, оставка давам, апартамента не ми пипайте! Нито един от досега изброените не е на поста си, всички дадоха оставка, но апартамента не върнаха.

А всъщност ... сетих се за онзи момент от "Двойникът", когато Иван Доцентът отива в новия си апартамент, издействан му от Иван Магазинера и на въпроса "Какво е това?" получава отговор:

- Апартаментче ... За тебе съм го направил!

Бацилът на апартамента е отдавна по тези земи.

Евродепутатът

За 30 години преход през политиката минаха какви ли не карикатури. Ама истински карикатури! Само си спомнете какви чорлави и брадати типове бяха първите ни демократи, спомнете си за дънковите якенца, домашните пуловери и ризките с къс ръкав във Великото Народно събрание, спомнете си как тежко го раздаваха разни политици от домашен калибър само защото по стечение на обстоятелствата са избрани за депутати, министри или зам.-министри, председатели на комисии, комитети, агенции или просто защото ги показват по телевизията ( то май още от тогава тръгна грешното схващане, че с избирането на висок пост автоматично ти идва и акъла и много от днешните ни политици още робуват на него).

Е, някои от онуйвремешните политици имаха повече късмет, успяха да изтеглят печелившия билет и се задържаха малко повече в политиката и обществения фокус. Други биваха забравени за известно време за да се появят изненадващо след години (Гошо Тъпото, Стоян Ганев).

Един такъв образ е и Дебел Сашко.

Дебел Сашко, който остана в историята не с друго, а с крилатата фраза "Времето минава, мачът наближава" произнесена от председателското място в Народното събрание като подканяне към говорещия народен представител да е по-експедитивен, че народните избраници ще ходят на мач на националния отбор. И това в ония гладни години на прехода, когато все още вярвахме, че народните представители са в Народното събрание наистина за благото на народа.

Дебел Сашко го помня от едно негово изказване от трибуната на парламента, беше по времето на Жан Виденов, значи да е било 1995-96 г.; дотъркаля се нашия до микрофоните, извади някакво листче и почна да чете на руски, като след всяко изречение превеждаше на български казаното. Видите ли, Жан Виденов само руски разбирал, та Сашко се обръщал към него. Цялата десница му ръкопляскаше, цялата левица му смееше. Накрая, като свърши, Филип Боков (има чувство за хумор човекът) използва правото си на реплика и му каза "Голой водой си, Сашо!".

А с Дебел Сашко имам и лична среща, очи в очи. Е, не съвсем очи в очи де, но сме се виждали на живо, май съм го споменавал в блога си. Той Сашко едва ли си спомня, че беше зает тогава с друго, ама аз го помня. Става въпрос за есента на същата тази 1996 г., когато ме взеха новобранец в Школата за запасни офицери в Плевен. Минавам на преглед през стационара и кого мислите, виждам? Правилно, Дебел Сашко под ръка с Урко*. След дни се разнесе слуха, че на Дебел Сашко синчето и то е в Школата, а след клетвата се понесе друг слух, че на Дебел Сашко синчето вече не е в школата, не е и в армията изобщо. И двата слуха се оказаха чиста истина.

Самият Дебел Сашко стана смешен с посланичеството си в Македония и Полша - по една проста причина, до колкото знам освен руски той май други чужди езици не вдява. Та Македония, че по-близичко, пък и английски и компютър не се искат. А е смешен, щото стане ли нещо по Македония и на Сашко му се отваря парашута да го викат за коментар по телевизиите, зер, посланик е бил там, разбира ги македонските работи (по същата логика жененият за унгарка Георги Марков е голям специалист по Орбан и Унгария). За полски въпроси не го викат обаче.

Накратко, тази карикатура вместо да обикаля по варненските Лидъл и Кауфланд да търси по-евтини краставици днес е получил "избираемо" място в листата на ГЕРБ за Европарламента.

Все си мисля, че гербаджиите яко ще гласуват с преференции.
_____________
* Урко - тогавашния командир на Школата, полковник Христо Иванов.

Илияна Беновска

... Та един божи ден аз се появих на улица „Раковски“ 134, изкачих стълбите, като се разминавах с тичащи надолу и нагоре задъхани революционери. И на най-горния етаж изведнъж се озовах всред куп приятели от киното и телевизията. Възбудени, в добро настроение. Ето го хубавецът Евгени Михайлов, ето я Малина Петрова - режисьорката, на която може би предизборното студио дължи най-много, ето го и Боян, Джеки Стоев, Васко Живков... ето го... А! Тази дама пък коя е? Непознато лице! Приятна външност и с чувство за мисия. Дават й думата и тя започва да говори. Всички слушат. Тя щяла да бъде ръководител на екипа. Говори убедено, с подбрана терминология, сякаш досега е участвала в множество предизборни битки. Какво бил казал господин Сегела, какво не бил казал... Господин Сегела бил най-големият френски специалист по печелене на избори. Той щял да помага на СДС. Слушах непознатата с леко недоверие. Тогава не си давах сметка, че при всяка промяна на политическата обстановка задължително се появяват нови, доскоро непознати лица. 

Нашата ръководителка се наричаше Илияна Беновска, но поради неизвестни, поне за мен, причини тя скоро се оттегли и така карахме без официално ръководство...

Георги Данаилов, "До колкото си спомням 3" 

Винаги съм мразел разни политически пеперудки, които прескачат от партия в партия заради келепира. 

Затова сме на това дередже и затова тук ще си останем.

Новодомец

Никога не съм бил седесар.

Казвал съм го, когато дойдоха промените през 1989 и началото на 1990, като ги видях кои от моите съученици станаха седесари и си рекох: "Аз при тия работа нямам". В моя клас съучениците ми, които се писаха сред първите борци за демокрация, бяха дежурните тъпанарчета - кой изключван, кой преместван, кой така и не ги научи тия квадратни уравнения и до ден -днешен. За английския да не говоря.

При мама и тате беше по-интересно, те си правеха сравнения с комшиите. Комшиите ни масово бяха колеги основно на тате, живеехме във ведомствен блок на "Кремиковци". Та се знаеше кой на кого и колко се е подмазвал, за да вземе заветния апартамент, някои дори се бяха изхитрили и да ги купят още в годините на комунизма, та беше интересно кои станаха първите седесари. Кои бяха писали дитирамби само и само да се уредят с панелката и кои после вдигнаха двата пръста. Едни съседи, на нашия етаж живееха, за да заминат за Куба в средата на 80-те имаха нужда от характеристика от партиен член по местоживеене (а те не бяха). Тате казваше впоследствие, че такава характеристика като тази на комшийката и на партийния секретар не бил виждал. Като се върнаха от Куба и като падна режима у нас тия станаха първите седесари. Види се, много се бяха напатили в Куба от комунистите.

Извън семейния ми кръг пък беше времето на Тренчев, на Георги Марков, на Венци Димитров и на Емил Кошлуков. В общи линии на хората, които преследваха частния си интерес (както се оказа в последствие) под маската на борбата са комунизма. 

Преди време попаднах на ето този пост, много ми хареса. Там, между другото, авторът казва:

... Тоест, през 1989 г. България бе пълна с озлобени и завистливи хора, които искаха да станат комунисти, но само около 10% от тях успяваха. При това сред научно-техническия персонал например за партийни членове бяха приемани млади, талантливи конструктори и технолози, а не чертожнички, завършили СПТУ – Партията много добре знаеше професионалната стойност на хората. Същото беше навсякъде другаде и колкото и на някои да не им се иска да го признаят, последните набори в някогашната БКП бяха именно цветът на нацията. Ето защо по-късно част от същите тези хора толкова успешно разгониха фамилията и на икономиката, и на държавата ни – морал може и да им е липсвал, но интелигентност – в никакъв случай. Жалко, че тя бе използвана не в полза на обществото, но при подобни промени обикновено става така.
Предполагам, вече се сетихте кои бяха хората, които пълнеха площадите по време на първите митинги на СДС – хора с искрени демократични убеждения и романтично настроени студенти(примерно 10%), хора, движени от материален интерес – т.нар „реститути” (около 5%), а останалите… Те бяха от средите на онези 90%, които някога бяха искали да станат членове на БКП, но на никого и през ум не му бе минало да ги направи. Тоест, това бяха хората с по-ниски професионални умения, които в борбата за премахване на тоталитарното общество видяха възможността да поискат реванш от колегите си, които ги бяха изпреварили в кариерата. Според тях – понеже били комунисти…

Трябва да си призная, напълно съм съгласен с написаното. И затова аз не се присъединих навремето към "синята идея". А политическата кончина на СДС е напълно логична от тази гледна точка. 

Въпреки това вкъщи имам един диск "Спомени от бъдещето" с всички седесарски песни от 90-та и 97-ма година - и "Времето е наше", и "Последен валс", и още, и още. Част от историята, какво да се прави (чудно ми е, дали Филип Димитров и Иван Костов го имат тоя диск?).

Що го обяснявам това ли?

Ами защото научих, че ямболското цигане ще се нанесе в сградата на Раковски 134. И не само се нанася, ами и надписа "СДС" от фасада ще смени. 

Викам си, напълно заслужен завършек на тази история - навремето там бяха хора като Александър Йорданов, Свободка Стефанова, Васил Гоцев, Светослав Лучников, Георги Марков - сега ще е Валери Симеонов, също толкова прост и нагъл.

А Валерката е новодомец - ще трябва да почерпи.

Кой ще ни даде пари?

Лелката, дето пита "Кой ще ни даде пари?" вече стана интернет-сензация.

А вчера бТВ  прати журналисти да я интервюират у тях и покани Евгений Михайлов да ги коментира.

Евгений внесе дежурната си доза антикомунизъм, обясни на зрителите какви бетонни мозъци са комунистите, как и днес социалистите искат власт само и само да могат да убиват и грабят безнаказано и т.н., дежурни аргументи. Разказа как обикаляли страната с 39-те гладуващи депутати от СДС, все едно апостолите на Априлското въстание, как ги плюели и обиждали комунистите, какви бетонни мозъци и чугунени глави са (комунистите) и как привържениците на БСП още не можели да разберат, че комунизмът свърши и днес живеем по-добре от преди.

Спомена за Лукановата зима и за Виденовата зима.

За Костовата приватизация, за активите за милиони (да не кажа милиарди), продадени на безценица, на наши хора, на РМД-та, срещу компенсаторни бонове или за 1 долар нищо не спомена. А беше част от онова управление, на Костов, беше заместник-председател на СДС. Преходът в България се провали благодарение на политическия ни елит и Евгейний Михайлов беше част от този елит в определен период, така че най-малко той има право да раздава определения за каквото и да било.

За сметка на това се изказа за привържениците на БСП, които ги оплювали и освирквали и били агресивни. Аз, честно казано, агресия във видеото не виждам, това че някой го е нарекъл "предател" или "родоотстъпник" не ми се вижда особено агресивно. Агресивно би било да го бяха набили поне веднъж, тогава по-щеше да има основание да се оплаква или да анализира какви орки са комунягите. Този му посегнал към камерата, онзи му се изплюл в суратя, те седесарчетата си бяха същата категория, не са ходили на митиниги с фрак и цилиндър и са пили чай at five o'clock преди това.

Друго ми е в главата.

Лелката правилно пита "Кой ще ни даде пари?", тя 4 деца има, иска да ги изучи. 

Гената първо е назад с децата, второ - той нейните проблеми ги няма, щото тук далаверка с филмовия център, там пробутва дъщеричката по заобиколен начин в елитни учебни заведения, лесна е неговата. Той се уреди през годините, устрои се, лесно е сега да разправяш какъв рахат е демокрацията и колко кофти нещо е комунизмът.

Кой да ни управлява? - продължение

Този пост е продължение на предишния, макар че в него по-скоро ще говоря за това как искам да ме управляват. Беше ми много интересно да чета един вестник, лежейки на плажа, в който в определен формат се представяха накратко идеите на кандидатите за властта. Малко телеграфно, но нали зер в улеснение на електората се прави. Много от нещата ме накараха да се разсмея, други ме докараха до ярост, че по толкова елементарен начин се търсят гласове. Прави ми впечатление обаче, че 20 години демокрация не научиха българския народ да чете внимателно предизборните платформи, а самите партии не се правят на по-умни от избирателите си.

Елементарната икономическа логика е следната - работната заплата в частния сектор зависи основно от производителността на работниците. Една партия сама по себе си не може и няма как да повиши производителността. Не става нито с решение на конгрес на партията, нито с постановление на правителството. Самото правителство може да направи минималната заплата 400 лв и следната заплата 900 лв с постановление, но веднага килограм сирене ще стане 20 лв, един хляб 5 и така нататък. Тоест - ако производителността ти на работник, инженер или каквото и да е стига да си купиш 240 хляба с минималната работна заплата, то ти ще си купиш 240 хляба с минималната работна заплата, независимо каква е тя. Повишението на заплатите без да има повишение на производителността води до инфлация.

Да, но милата на сърце ми БСП и дума не обелва за това как ще повиши производителността. В 12 страници текст. В същото време се говори за заетост, която създава работни места, но не казва как. Има наистина социални искания, като увеличаване на платеното майчинство до 2 години, но всичко, сбито на 12 страници е прекалено общо.

За СДС постигането на европейски доходи задължително минава през повече блага, произвеждани от българската икономика, т.е. по-висок икономически растеж. Не е възможно да се получава по-висок доход без да се произвежда повече стойност. Няма как да преодолеем изоставането от европейските доходи в обозримо бъдеще, ако растежът ни е съизмерим с този на по-богатите от нас. За да ги настигнем, трябва да предприемем много по-решителни стъпки за постигане на растеж около 10 на сто годишно през следващите години. Ключова за постигането на висок растеж е ролята на инвестициите. Основен приоритет на СДС е създаването на благоприятни условия за инвеститорите (местни и чуждестранни), които ще бъдат в основата на създаването на нови и добре платени работни места.Да забелязвате някъде да се споменава как точно ще се създадат тези благоприятни условия, че и какви точно са те?

Черешката обаче е програмата на Новото време. В своя блог обичаният от мен Мирослав Севлиевски с нескрита гордост публикува своето интервю за "24 часа" . Да не споменавам, че всичките 31 точки са пълен популизъм и се оборват за отрицателно време. Ще се спра на първите три:

1. По-високи заплати

Предвиждаме изпреварващо увеличение на заплатите на учителите, лекарите и сестрите чрез оптимизиране на другите бюджетни харчове и запушване на течове от кражби и корупция, както и диференциране на заплатите в държавната администрация с висок таван за съвестните и квалифицирани служители. Държавата трябва да стане по-добър работодател на способните и трудолюбивите.

2. По-високи пенсии

На пенсионерите с пенсия под 300 лева държавата да предоставя безплатно всички необходими лекарства. Пенсиите се увеличават, ако растат заплатите и работещите.

3. Запазване на работни места

Предлагам двугодишен мораториум върху съкращенията на работните места в обществения сектор. За да се запазят работните места при икономическа рецесия са необходими мерки за предпазване на бизнеса от кризата. Ще инвестираме в реновиране на важните обществени сгради - училища и болници, чрез което да се подпомогне строителния бизнес и производството на съпътстващи продукти за бита - текстил, мебелна промишленост и т.н. По-високите разходи за заплати и пенсии в публичния сектор - заплати на учители, лекари, полицаи, медицински сестри и пенсии - ще дойдат единствено от повишени приходи в бюджета. Това няма как да стане при положение, че масово в България доходите са сиви или полу-сиви - осигуровките са върху минималните прагове, от там постъпленията в бюджета са по-ниски от необходимите средства за увеличение на пенсии и бюджетни заплати. А как точно ще стане тоя комунизъм с безплатните лекарства за пенсионерите с доход до 300 лв, не знам. То и не се връзва с желанието да вдигнеш пенсиите чувствително. Двугодишният мораториум върху съкращенията в публичния сектор в условията на финансова криза в България означава, че при липса на пари в бюджета, те ще се печатат, което ще напомпа инфлация и е в противоречие на политиката на валутния борд. Реновирането на важни обществени сгради означава, че държавни поръчки ще бъдат възлагани на частни фирми (нормално, навсякъде така се прави). Веднага изниква въпросът а бе как точно ще става това, в условията на криза това не е ли начин да се финансират точно определени фирми?

Нито една от посочените партии до тук не посочват как точно ще подпомогнат частните фирми за повишението до доходите им. Да искаш да повишиш доходите на лекарите и учителите е похвално, но тъй като парите за това ще дойдат от моите данъци искам да го видя черно на бяло как точно ще стане - през първата година толкова, втората толкова и т.н. Същото се отнася и за пенсиите, публичните разходи, строителството на магистралите, газопроводите, електроцентралата в Белене. Схема на управлението, а не общи приказки. В крайна сметка, може би защото съм инженер, вярвам на цифри и двойката си е двойка, десетката - десетка. Общите приказки са за пенсионерите и за хората на хуманитарните професии.

В заключение - нито една партия няма ясна управленска програма. Нито една партия философия за добруването на населението. Нито една партия в момента не заслужава да управлява. Цялата ни политическа сергия е пълна с развалени домати и избора е върху по-малко развалените, не върху добрите.

Искаме промяна!

Идват новите избори. Първо за европарламент, после и за национален парламент. Аз доста пътувам в командировки и навсякъде има предизборни плакати, постоянно ме облъчват с реклами по радиото.

Много съм любопитен юнаците от Новото време що за промяна искат, след като от 20 години са в политиката? И не е ли най-нормалното нещо, след като 20 години си в политиката и нищо не си постигнал, нищо не си променил, промяната, която искаш, да се изразява в твоето оттегляне? Много отдавна минаха времената, когато политиците се сменяха през 3-4 години в продължение на десетилетия. Любопитен съм откъде имат пари за кампания и какъв точно е бизнесът на лидерите и. Това, последното, лесно се прогнозира, имайки предвид министерстването на Севлиевски преди години и основателят на партия ЛИДЕР Христо Ковачки.

Аз никога те съм крил своите симпатии към БСП. И никога не съм отказвал подкрепа за БСП, за които в момента съжалявам. Съжалявам, че с моят глас бе съставена безпринципната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, когато можеше и без турците. Съжалявам, че с моят глас се стигна до безпринципното и нагло разпределяне на 5 милиарда лева бюджетен излишък на принципа "аз на теб, ти на мен". Да не говорим за незавършената магистрала Тракия (поне нея), невзетите имоти на царя (нагъл тип), мизерните пенсии, енергетичните глупости на Овчаров, приватизирането на МВР за лични цели ... Как само мразя да ме правят на глупак!
Аз искам промна. Искам партия, която да защитава моите интереси, а не интересите на бизнеса, който я крепи. Искам партия, която да защитава българските, а не руските или американските интереси. Все се надявам, че хората в интернет ще забравят обикновената цветно-партийна партизанщина и някой ден ще се осъществи моята идея за нова партия, на обикновените хора.

Помня, когато дойде демокрацията, най-големите глупаци в училище станаха първите седесари. Мои съученици (силно казано), които обикаляха всяка година от клас в клас, от училище в училище, които едва завършиха основното, а на някои средното им е вечерно или някакви западащи СПТУ-та по машиностроене или обществено хранене - ей тия бяха стожерите на демокрацията. Хора, които реално погледнато, на две магарета сено не могат да разделят. Те ме сочиха с пръст и ме наричаха "мръсен комунист" без да съм мръсен и без да съм комунист. Просто защото знам повече от тях и защото имам собствено мнение, което не съвпада с тяхното. После, те и тия като тях гласуваха за Костов, защото комунистите като мен докараха страната до катастрофа през 96 -та. Само че Костов нищо не направи (пък и комунистите му пречеха, колкото могат), и те се разочароваха от него, но гласуваха за царя, защото иначе комунистите щяха да дойдат на власт. Е, царя се оказа комунист, той вкара комунистите във властта, та бившите седесари и настоящи царисти се разочароваха и от него, та сега ще гласуват за ГЕРБ. Защото тия комунисти само крадат и нищо не правят...

Всъщност че нищо не правят, не правят. Не съм съгласен обаче, че ГЕРБ е алтернативата на БСП. Макар че в БСП са старата гвардия - едната половина си играят на великата политика, правят някакви безсмислени ходове във въздуха, а другата половина са малки и големи ченгета, които се подсмихват под мустак и си правят каквото искат. Съдейки по досегашната дейност на кметчето в София, по-добре е да не идва на власт. Не знам с какви очи може да искаш власт, при положение че 4 години нищо не си свършил. С две думи - те не го искат в селото, той за къщата на попа пита.