Проваленият политик

Дебел Сашко в зората на демокрацията

90-те, зората на демокрацията у нас. От едната страна са БКП, от другата - новосъздадената опозиция, морален стожер на демокрацията у нас. Ония са нагаждачи, мързели, кариеристи и некадърници, успяващи да се уредят с връзки в Партията и на сладки местенца по партийна линия. Другите - онеправданите жертви на комунистическата действителност, потискани и унижавани в годините на Народната власт, преливащи от талант и умения, но нарочно държани встрани от комунистите. 

После дойде 1991 г., изборите есента, победата "с малко и за малко" и се оказа, че комунистите с право са ги държали тия хорица извън Партията и далече от топлите местенца. Затова нашите гладници бързаха да си наваксат - и Дебел Сашко, и Гошо Дантелата, и онова недоразумение Филип Димитров, и Кошлучето. 

От онези, които вдигаха двата пръста по площадите останаха само Дебел Сашко и Гошо Дантелата. И Кошлуков, айде и него да преброя. Останаха, в смисъл, на държавна хранилка - единия е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, но се изживява като сенатор, като морален блюстител на демокрацията и като европейски консерватор-демократ, лъскащ образа на Тъпанаря от Банкя ден и нощ. Другия пък се докопа до евродепутатско местенце, изведнъж забрави, че Борисов е карикатура на диктатор и взе и той да се изживява като политик от европейски мащаб и теоретик на демокрацията. 

Та тоя сега нарича бившите си съратници по партийна линия "абсолютно вманиачили се провалени политици", все едно той е стоял настрана, той не е бил част от управлението, той не е бил в ръководството на СДС. 

Той не е лапал от държавната софра. Той не е една от причините днешното СДС да е маргинална файтон-партия, която не може да събере и две карета белот привърженици.

Ей от такива чакахме да ни постоят демокрацията.