Съветската дипломация и помощта на Големия брат

 В онези години, както много все още добре си спомнят, българският слон беше по-малък брат на съветския слон. И не беше само при слоновете, навсякъде беше така. 

Ето ви откъс от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" за един епизод от дипломатическото поведение на Големия брат във времето около атентатът срещу Папата и по-точно, в годините, когато вече се е появила "българската следа" и България е официално обвинена за вдъхновител, организатор и изпълнител на атентата.

Непонятно за нас, българите в Рим, беше странното поведение на другите социалистически страни начело с руснаците, след тях чехите, унгарците, поляците и прочие. Аз съм присъствал на среща на посланиците на социалистическите страни в съветското посолство в Рим, по онова време „братушките“ често организираха такива събирания. На една от тези срещи бях и аз, нашите ме вземаха като най-печен в "случая", можеше да се наложи да отговаряме на въпроси. Кратък доклад по "българската следа" изнесе Петър Вълков опитен и интелигентен наш дипломат. В края на изказването си помоли другите социалистически страни да ни помогнат, да ни защитят, да обяснят пред западните средства за масова информация, че България не би могла да има никакъв интерес да убива папата. Думите му предизвикаха само пълно мълчание. А на съвещанието присъстваха посланиците на Чехия, Унгария, Куба, Румъния… Тръгвахме си, когато до групата българи приближи съветският посланик. Някой от нашите (струва ми се, Петър Вълков) се опита да изкопчи няколко думи от посланика по "случая". Аз стоях малко настрани, не чух точно отговора на „братушката“, но долових думите: „… където има тероризъм, ние не се намесваме“… Аз се ядосах и въпреки че пред мен стоеше посланикът на СССР, пристъпих крачка напред: отворих уста да кажа нещо… За щастие, заместникът на военния аташе на съветското посолство беше до мен един от онези руснаци, които понякога идваха при мен в нашето посолство за консултации по трудни и непреводими италиански думи. Той силно ме ръгна с лакът в ребрата, така че почти загубих дъх, и ми прошепна: „Асенка, нельзя!“ И добави шепнешком: „Излишно е да обяснявате на посланика, такива са инструкциите от „Центъра“.“

Замълчах си. Щом пък чак такива са инструкциите от „Центъра“, какво да се месим в голямата политика…

Накратко, през цялото време на "българската писта" нито една от социалистическите страни, с изключение на ГДР, не отвори уста да ни защити. Подобно беше поведението на Италианската компартия: пълно мълчание по непричастността на българите в атентата срещу папата, включително и на органа на ИКП "Унита". Този комунистически вестник отразяваше събитията само като хроника, без какъвто и да било коментар в наша полза, и въобще в интерес на истината около случая. По-обширна статия в "Унита" се появи чак след оправдаването на българите.

Аз и на други места съм чел, че единствено Източна Германия ни помага в онзи момент. За съветската страна е по-удобно във фокуса да е малката България, а не великата Съветска страна, в която всичко е по мед и масло и всички народи живеят мирно и по братски. С други думи, бяхме накиснати с любезното съдействие на съветските другари - на тях доста им се събра тогава, и Брежнев умря, и южнокорейския боинг свалиха, сега и за папата ако трябваше да отговарят много щеше да им дойде. Да се оправят там българите ...

Та не ми говорете, че госпожа Митрофанова мисли доброто на нашата страна и гледа най-доброто за двустранните отношения. То на тоя свят всеки гледа първо себе си, какво остава за Русия в този момент? 

Две исторически събития и един виц

Картината "Мы пойдём другим путём" от Пьотър Белоусов

 Първо историческо събитие

Братът на Владимир Илич Ленин, Александър Улянов е екзекутиран през 1887 година като участник в неуспешния народоволчески заговор за покушение срещу живота на руския император Александър III. Според някои източници, младият Володя Улянов е казал "Мы пойдём другим путём" като израз на отказа от индивидуален терор (съгласно спомените на сестра му фразата е звучала различно, но смисълът е същия и за целите на поста ще я оставя така). Съветската историческа наука смяташе тази фраза за една от най-важните, казани от Владимир Илич, тъй като 30 години след произнасянето и Ленин осъществява Великата октомврийска социалистическа революция.

Второ историческо събитие 

През януари 1969 г. съветският офицер Виктор Илин осъществява атентат срещу съветския лидер Леонид Брежнев. Атентатът е неуспешен, Брежнев оцелява и умира през 1982 г., но Илин е изстрелял 11 патрона срещу кортежа на Леонид Илич преди да бъде обезвреден от охраната на Брежнев. Илин е арестуван, съден по един дълъг ферман от обвинения от половината тогавашен НК на РСФСР, но е признат за невменяем и е затворен в психиатрична болница, от която излиза през 1990 г. 

Вицът

Веднага след залавянето на Илин КГБ започва да издирва брат му, който по непотвърдени източници е произнесъл фразата "Мы пойдём другим путём".

Най-обикновена еднополова любовна история

Най-последната терористична заплаха към София се оказа най-обикновена педерастка работа. 

Поне според нашия тъпчо.

Като го слушам, вероятно най-нормалното нещо в една еднополова любовна връзка е заплахата с терористичен акт накрая, особено ако щастието не е споделено. Нема да се плашите граждани, опасността е ликвидирана!

Па как ги обяснява тия работи вчера, направо паднах; един вид: "Абе педерастка му работа, мани мани, само дето на калъп ги не фанахме, те седнали за тероризъм да ми говорят!". На мен така ми прозвуча.

Ма некои неща не са ми ясни.

Например, тоя, отхвърления любовник сега ще го съдят ли за заплаха за тероризъм?

Или пък, как тази заплаха стигна до държавния департамент на Съединените щати и до консулския им отдел? И защо тази "заплаха" беше качена във Фейсбук, а атентатите в Брюксел не бяха? А Фейсбук откога е официална медия, та трябва да го следим? Цецко, например, отново си спомни дните, в които беше давал консултации в областта на националната сигурност и каза, че нещата били лични, но и от неговото изявление не стана ясно как и защо американците я разпространяват тази информация.

От друга страна, като си събрал кураж, Бокич, да се озъбиш на Големия брат, що точно за тая история избра? Не може ли да им се озъбим за визите, за тока от Марица Изток 1, за размера на инвестициите? С`я, ако ще си разваляме отношенията с Америка, баш за неква педерастка история ли ще е, не може ли малко по-наедро да играем?

А след като "американските дипломати са изнесли информация, получена от българските им колеги", няма ли да привикаме българските им колеги да ги питаме каква информация, дето без бой я предоставят на който им падне?

Гледай колко неща излязоха от една най-обикновена еднополова любовна история. 

Въобще, това еднополовите любовни истории никога не е ясно кой е отпред и кой - отзад, кой е отгоре и кой - отдолу, кой е мъжът и кой - жената. Виинаги са с непредсказуем край и още по-неясни последици!
И после, що мразим педерасите и не им даваме да си правят гей-парада?! 

Късметлия

 

Голям късмет вади с кандидат-убийците си Бойко Борисов.

Първо имаше един, още в първите му дни на премиер през 2009, дето беше звънял на 112 да заплашва Бойко. Имаше и други, дето си изпуснаха калашника някъде по трасето, и не го намериха овреме, та пак му се размина. И Доган щеше да го гърми по едно време, отделно и Йоца Амстердама си го е набелязал от 2003 -та и не сме чули да му е минало.

Сега и куршум в писмо му пратили, да се сеща.

Аматьорска работа, ще кажа аз!

Другите килъри например ходят та гледат маршрути на жертвата, па си избират места, оръжия, логистиката си мислят - откъде ще се изтеглят, с каква кола, трасета, па евентуално, ако стане някой фаул, какво да правят, кой ще ти се занимава да звъни по 112 или да праща писма? А и писмото, ако го пратиш с "Български пощи", те ония, докато го доставят, човекът може от две седмици да е покойник вече и няма и да разбере, че ще ходиш да го гърмиш.

Кой нормален килър ще тръгне да си рита трудовата книжка така аджамийската?

Късмет има в това отношение Бокича, спор няма, случил е на килъри. Възпитани хора, ще се обадят, ще се представят, ще кажат по какъв въпрос са, така и така, г-н Борисов, нищо лично, но такъв ни е бизнеса ... Късмет си е това, не като на Фатик, Кюлев, Георги Илиев, да ги застрелят на улицата без дори един телефон да им врътнат.

Ама, казва Бокича, ние много интереси засегнахме, с контрабандата (ей, тая контрабанда от Лондон я влачи още), с държавните поръчки, и шефа на агенцията за бежанците освободихме, това все интереси ... 3 млрд контрабанда, 1,7 млрд държавни поръчки ... 

Аз така, като го слушам, само го е поръчал шефа на Агенцията за бежанците. Няма начин, само той ще е, ма поне е аджамия, кара по официалния ред - с писма, с точно описание (макар и лаконично) ... де Луканов навремето да имаше тоя късмет!

Не, каквото и да си говорим, късметлия си е Бокича - това Кенеди, това Индира Ганди, Ицхак Рабин, Зоран Джинджич - там немаше лабаво, немаше глезотии като писма и обаждания на 112, там първо стреляха, пък после питаха. А тук се обаждат хората предварително, може нещо важно да прекъсват, а бе въобще, културна работа, не като преди.

Късметлия си е Бокича, късметлия!

Пушката на стената

Ако в първо действие на стената е окачена пушка, то в последното действие тя непременно ще гръмне.

Антон Павлович Чехов

Поставете в една редица Джон Кенеди, Индира Ганди, Улоф Палме, Алдо Моро, Зоран Джинджич и Ицхак Рабин. Списъкът с имена е примерен, може да се променя при желание, но изброените са обединени от едно: всички те са били убити докато са били действащи министър-председатели на своите страни (Кенеди е президент на САЩ, но там длъжност "министър-председател" не съществува).

5,45 мм АК-74. С дулен спирач-компенсатор (а не заглушител)

Как ви се струва в тази редица Бойко Борисов? Никак, нали!

Ах, да, той не е действащ министър-председател от 3 дни насам. Тогава го поставете в списъка със Стефан Стамболов, Димитър Петков, Богдан Филов и Андрей Луканов примерно - това са наши бивши министър-председатели, които също са починали от насилствена смърт. Пак ли не се връзва?

Няма и да се върже!

Първо, щото тая работа с Калашник със заглушител не става толкова лесно. Калашникът е хубава пушка,  особено ако и се сложи и оптика (което милиционерите, направили "находката" в Бояна са пропуснали) - ефективен е на 1 500 м, а на 400 м си е убийствено смъртоносен. И въпреки, че атентатът срещу Златко Баретата беше с "Калашников", много по-ефективни са снайпер или направо гранатомет. "Калашников" у нас беше използван за убийствата на Фатик, Емил Кюлев и (ако не се лъжа) молдовецът Степан Рибаков, свързван с убийството на Илия Павлов. Общото в 3-те убийства е, че жертвите са в убити в колите си, на оживени кръстовища, а убийците са стреляли от непосредствена близост.

А това вече е заглушител, но според мен една ли ще е особено ефективен на разстояние над 50 м.

Илия Павлов и Георги Илиев бяха убити със снайпер, от разстояние, за да може убиецът да се измъкне. Андрей Луканов - с пистолет, от непосредствена близост, но той вече беше без охрана и убиецът му също се измъкна. Какъв калашник, какъв заглушител в Бояна, пред резиденцията, какви 5 лв?

Второ - не му е за пръв път на Бойко Борисов да го "заплашват". Не за пръв път се споменават великите му "постижения" в борбата с организираната престъпност (които са като оная работа на комара*) като мотив за неговия "отстрел". Разбрахме всички, че Доган го е поръчал (и неслучайно, неслучайно автоматът е намерен между резиденция "Бояна" и къщата на Ахмед Доган!), но не разбрахме защо. Аз разбирам Борисов навремето да беше набил канчето на Борис Велчев и Доган да е в затвора - за корупция, заради прословутия хонорар от 1 500 000 лв за Водното огледало, заради убийството/"самоубийството" на Ахмед Емин. Или да му бяха бутнали "сараите", а не само барбекюто. Да има мотив. Така де, казал си А, кажи и Б!

Трето - ако някой ще го "поръчва" Борисов, то този някой ще е онзи, който го направи Главен секретар навремето. Или някой, който е изгорял с доста пари, когато "Бойко взе парите!". Които и да са тези хора, те нито си играят да предупреждават, нито действат аджамийската.

Четвърто - и най-важното: действията в пиесата на абсурда, наречен "Атентат срещу Бойко Борисов" станаха много. Последното още не е изиграно, но вървят към края си. Казаното от Чехов може и да не е известно на широката милиционерска общественост, но поне да се сетят за хубавата българска поговорка "Не дърпай дявола за опашката!".

____________________________________________________
* Оная работа на комара - всички говорят за нея, но никой не я е виждал.

Прокуратура's Help desk

След месеци на дълги терзания родната прокуратура все пак реши да повдигне обвинение за опита за линчуване над Октай Енимехмедов. По-добре късно, отколкото никога, както са казали старите хора. И то на фона на професионалната слепота, която полази г-н Кокинов веднага след инцидента.

Очевидно в Столична градска прокуратура страдат от подобни професионални изкривявания, след като повдигнатото обвинение е срещу неизвестен (???) извършител и тепърва ще се гледат видеозаписи на опита за линч, за да се се превърне неизвестният извършител в известен.

Тепърва?!

Къде бяхте два месеца бе, пичове? В ютюб излизат поне 20 клипа с това нападение, да не говоря за архив на телевизиите, които предаваха на живо Националната конференция на ДПС (Канал 3 например). Клипчето долу е с дължина 48 секунди и ясно се вижда кой рита и кой се опитва да пази падналия на земята Октай Енимехмедов. Толкова ли нямахте време за 2 месеца да го изгледате?

Списъкът с делегатите на конференцията със сигурност го има в централата на ДПС и най-малкото е да го изискате чрез полицията - да отнеме не повече от 1 ден да го получите. За 15 минути се отсяват мъжете от жените (жени в този клип видимо няма) делегати, 1 седмица да ви отнеме да съберете снимките им и още 2-3 дни максисмум да отсеете зърното от плявата.

И тая работа не можахте да я свършите два месеца?!

На такива хората им викат "клатикурци", ще ме прощават за израза малките деца и бременните госпожици.

Но ... все пак, по-добре късно, отколкото никога.

КСНС ... WTF???

А бяха времена, в които националната сигурност изглеждаше така

В очите на настоящите управляващи тазседмичното решение да обвиним "Хизбула" за атентата в Бургас изглежда смело и мъжко. Самото решение беше очаквано на фона на необичайно дългото навиване на гайки на Цветан Цветанов в САЩ преди Нова година и "изненадващото" посещение на Николай Младенов в Израел преди няма и месец.

В очите на нашите съседи от Балканите и от Източна Европа решението не е изненадващо - бяхме известни със сервилността си към СССР, не ги изненадва и разкраченото положение между САЩ и Израел от едната страна и ЕС от другата.

В очите пък на самият ЕС един Господ знае как изглеждаме, но не ще да изглеждат много щастливи от факта, че ги набутваме в нещо, което до този момент избягват.
Проблемът обаче не е в първоначалното разминаване между държавните ни мъже и последвалата демонстрация на единство. Не е и в разтревожения Станишев, който поне (чест му прави) единствен каза истината - че решението е взето извън България. Не е и издрънканото от Цветан Цветанов за "съпричастност" и "обосновано предположение". Не е и в невъзможността да се покаже черно на бяло някакво поне доказателство.
Проблемът е в мястото, от което дойде решението за обвиняването на "Хизбула", наречен с високопарното наименование "Консултативен съвет по национална сигурност". Съгласно чл.2, ал.2 от закона за него:

Чл. 2.
(2) Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
1. председателят на Народното събрание;
2. министър-председателят;
3. министърът на отбраната;
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на външните работи;
6. министърът на финансите;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) председателят на Държавна агенция "Национална сигурност";
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) началникът на отбраната;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) по един представител от всяка парламентарна група.
(3) В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.

Я да ги почна по ред на номерата:

1. Председателят на Народното събрание: ми това е тетка Цецка бе, хора! Нея ли ще питаме за "Хизбула" и за национална сигурност? Не говорим за затваряне на туршия и варене на лютеница, я да се разберем преди това.
2. Министър-председателят. Оня с дюнерите на всеки ъгъл. 
3. Министърът на отбраната: генерал Аню. Той на артелчик мяза повече, хеле пък на генерал. А може да е генерал от артелните войски, знам ли го? Както и да е - участвал, неучаствал онзи ден, не му чухме гласеца след заседанието.
4. Министърът на вътрешните работи: звездният миг на Цветан Цветанов. Моментът, в който той демонстрира най-добрите страни на дългогодишната си работа в системата на МВР, опитът от закупуване на апартаменти и даването на консултации, наученото във ВИФ, следдипломната в УНСС и триседмичното си висене в САЩ. Не си мислете, че е лесно три седмици да ти набиват канчето и накрая да изръсиш, че можеш да направиш "обосновано предположение".
5. Министърът на външните работи: след Еврейчето от вицовете Хюмнето е вторият външен министър на България, който е на заплата в Тел Авив и Вашингтон.
6. Министърът на финансите: е ако някой може да ми обясни тая счетоводна душица чий го крепи там? 
7. Председателят на ДАНС: това ДАНС не беше ли онази агенция, която получила сигнал от МОСАД за предстоящ атентат у нас, ама го беше проспала? 
8. Началникът на отбраната: кой пък е тоя бе, мамка му? Началник? На отбраната? 
9. Представители на всяка една парламентарна група: е що? 

Така и не видяхме един следовател да обясни нещо. Така и не чухме шефа на ДАНС да се обади. Така и не беше извадено поне едно доказателство черно на бяло - само някаква отвлечена информация кой от атентаторите къде бил роден и къде бил живял, как бил влязъл у нас и как си бил наел кола. "Обосновано предположение", "съпричастност", "финансиране". Никаква реална връзка с "Хизбула". Нищо черно на бяло като мерки за сигурност, като някаква стратегия как ще предотвратим повторен терористичен акт срещу нас (освен да отворим по два дюнера на всеки ъгъл).
Единственото, което ме топли е, че чувайки новината от КСНС евентуалните терористи от "Хизбула" са умрели от страх. Или от смях, анализирайки състава му.

Кокинов's Help desk

Г-н Кокинов в тежката тога на прокурор.

Според градския прокурор на София Николай Кокинов, делегатите на вчерашната национална конференция на ДПС, които нападнаха с жестоки удари Октай Енимехмедов (вижте във видеото), не трябва да бъдат подвеждани под отговорност за опита си да го линчуват.

"За обезвреждане на такъв нападател се налага причиняването на такива щети и вреди", заяви Кокинов пред Би Ти Ви в неделя сутрин. "Не сме обсъждали подобна хипотеза. Моето лично мнение е, че не трябва да се повдига обвинение"

Дневник, 20.01.2013

В случай, че г-н градският прокурор е пропуснал някои лекции навремето, има видими пропуски в паметта или не е вещ в наказателното право е добре да му се напомнят следните текстове от НК:

За г-н Кокинов ставащото на снимката е нещо нормално.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана

А тъй като във видеото се чува ясно как някой в тълпата подвиква "Убийте го, убийте го!", не е зле г-н Кокинов да се разрови малко и да погледне чл117, ал.2 пак от НК:

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Е, това второто трудно ще се установи - кой точно е викал, кой е подбуждал, пък и състояние на афект ще изскочи  но не е зле, след като заплатата му (на Кокинов) идва от моите данъци, да си даде зор и да я оправда поне малко.

Оскар или малинка?

Атентат ли? Атентат ще ми наричате сценката от вчера?

Изскочил някакъв юнак на трибуната до Ахмед Доган, с газов пистолет и без пълнител? И днес цяла България говори за "опита за убийство на Ахмед Доган"!

Атентат са убийствата на Кенеди, Индира Ганди, Ицхак Рабин. Неуспешни атентати да прословутите над 600 опита на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро - и при това с много по-сериозен инвентар от наличния у Октай Еминмехмедов. 

И цялата държава сега се занимава с това - министърът на вътрешните работи веднага се появил в НДК, президентът се обадил на г-н Доган да го пита как е, министър-председателят и той се обадил, с половин уста макар, опозицията и тя показва признаци на живот - от ляво и от дясно охкат, ахкат или се подсмиват скептично в зависимост от интереса си. А за капак на всичко, и прокуратурата е необичайно активна и дейна като никога досега.

Хора, я се опомнете! За този келеш ли ще се хабим сега? 

Този, който ни каза навремето, че "... пътят към Европа минава през Босфора"? 

Този, който се превърна в "инструмента за разпределяне на финансовите потоци в държавата"? 

Снимка от тук.

Този, който създаде "обръчите от фирми" и ни обясни в прав текст, че "изборният туризъм" е нещо нормално за Европа?

Този, който създаде и оглави партия символ на корупция, политически клиентелизъм и далавери?

Този, който се появява в Народното събрание веднъж годишно? 

Този, който се хвали с финансовите си възможности, а избирателите му са все така бедни?

Този, който се хвалеше, че стои зад всеки един по-голям бизнесмен у нас?

Този, който е лидер на партията, провалила почитането на ген. Делов и постоянно намекваща за историческата вина, която ние, българите трябва да изпитваме пред турците заради Балканските войни и заради Възродителния процес?

Странно общество сме, честно казано!

Да сте забелязали в Италия обществото да демонстрира състрадание към арестуваните босове на мафията? Или в САЩ?

Вместо да охкаме и ахкаме, не е ли по-добре да качим още веднъж Октай Еминмехмедов на трибуната и този път да му дадем истински пистолет, а за по-сигурно - два? Вместо да си плюем в пазвата и да се кръстим, не е ли по-добре да наречем случката от вчера с истинското и име - евтино представление, заслужаващо не "Оскар", а "Златна малинка" за посредствено изпълнение. С всичко - със слуха за оставката му от предния ден, с евтиното шоу с празния пистолет, с професионалната реакция на Доган, с разтревожената лелка, която се върти в един момент на трибуната и тревожно пита "Къде е господин Доган?", с изказванията на Лютви Местан за езика на омразата и позата на мъченици на демокрацията, заета от ДПС. 

Не е ли време да се отърсим от тая пародия? Не е ли време да си кажем истината в очите - ДПС е етническа партия, противоконституционна, с партийни лидери - мафиоти от по-дребен и едър калибър. Наистина ли е по-добре да приемем за чиста монета казаното от г-н Кокинов, че не намира за необходимо да повдига обвинения към делегатите на конференцията, след като пред очите на цяла България те пребиха повален и обезопасен човек? Не беше ли достатъчно (и на обществото, и на прокуратурата) темането, което направихме пред г-н Доган при "самоубийството" на Ахмед Емин, та сега пак ще махнем с ръка?

В крайна сметка Ахмед Доган слиза от политическата сцена, необходимо ли е да го изпращаме с фанфари? 

Хора като него не се пенсионират, защото не доживяват до пенсия. Хората като него си имат своите кукловоди и те, а не някакъв си пишман убиец решават кога да натиснат спусъка. За емблематични фигури на прехода - като Луканов, Кюлев, Илия Павлов - се намери кой, имаше и защо. На Доган просто не му е дошло времето. А когато дойде, нито ще е на трибуната пред камерите, нито ще е с газов пистолет!

Нашият 11 Септември

Снимката е от тук

Нашият 11 Септември не е като американският. Не е и като атентата на Аточа, не е и като атаките в лондонското метро. 

Разликите са много - там атентатите бяха в самолети, влакове и метро - при нас в автобус, един. Жертвите при нас са значително по-малко отколкото на другите места, макар че и един човек да е, пак е жертва, пак е човек.

Можеше цялото летище да вдигнат във въздуха ...

И друг път съм го казвал - каквато ни държавата, такъв ни е и тероризма! Само че сега ще допълня - какъвто ни е тероризма, такава ни е и реакцията.

На 11 Септември янките веднага покриха президента Буш. Сгънаха го на 4, вдигнаха го като куфар и го скатаха в някаква ВВС база. Дори, ако не греша, първото му изявление по въпроса - обръщението му към американския народ, е правено от там, от базата, в която да го скрили. И не само него, и вицепрезидента му, и шефовете на Конгреса и Сената - всичко се покрива. Имат си организация хората, спазват си я. Не са им малко президентите, загинали след атентат, така че са си научили уроците.

У нас пък точно обратното - половината управление на държавата се изсипа в Бургас като махленски сеирджийки, та ако има някой скрит в храсталаците я с гранатомет, я със снайпер, да има да си избира. Отделно е какво точно правиха там министрите, че и министър-председателя - освен да поцъкат малко с език, да си плюят в пазвата, друго май не свършиха. Но най-фрапираща ми е горната снимка - президента по ризка, гледа уплашено и разтревожено (шокиран и ужасен каза че бил човекът), но спокойствие в снимката внася левента на преден план, с пищова на кръста - така де, и ние не сме без оръжие! Що трябва толкова явно да се показваш какъв си и какво имаш под ризата? Щото толкова ти е нивото! 

А я се опитайте да намерите в интернет снимка на президента Буш часове след 11 Септември! Правилно, няма. А нашия го снимат как си тичка пред летището, и  повярвайте ми, най-лесното нещо е да го застреляш - както може да насочиш обектив срещу него, така може и да е дуло на пистолет. 

След 11 Септември американците, а след тях и останалата част от света много бързо приеха антитерористични мерки - на първо място, пилотските кабини са недостъпни за терористите, независимо какво става отзад в салона; по летищата се разположиха повече скенери; отделно след предотвратения опит за нов 11 Септември в Лондон вече и течности не може да се внасят в самолетите; по летищата във Франция има въоръжени армейски патрули; в Германия има засилено полицейско присъствие и полицията проверява всеки съмнителен (най-често араби) пътник.

А у нас?

У нас атентатът е насочен не толкова срещу държавата ни, колкото срещу еврейските туристи. Атентаторът е чакал израелски самолет и е заложил бомбата си в автобус с евреи. Но ... мерките обхващат вътрешните автобусни превози - първо, засилени проверки на автобусите по АМ Тракия (все едно автобусите по останалите пътища Господ ги пази), а след това (това вече е малко по-логично, признавам си) забраняват изпращането на багаж по автобусите без придружител. Нищо за допълнителни скенери по летищата, нищо за засилване на охраната и контрола на автобусите на туроператорите, чакащи туристи пред летищата - нищо конкретно срещу повторен атентат. Като в казармата - няма значение какво е станало, първата работа на военните е да се спрат отпуските.
А още по-неприятното е, че тези проверки по автобусите са кампанийни - ще траят до края на летния сезон и после ще отмрат, или ще станат избирателни. Ето ви и доказателството - само преди 3 години у нас мъж отвлече автобус (имал лични проблеми). Ако отворите линка, ще видите че е заплашвал с пистолет и ... правилно, бомба. Да сте забелязали някакви мерки след това - примерно, да има скенери за оръжие и за експлозиви по автогарите, задължително сканиране на багажа преди поставянето му в автобуса, закупуването на билет да е само срещу документ за самоличност? Няма и да забележите - и затова само преди година инцидентът се повтори. 

То излиза, че да пътуваш с автобус в България си е или мазохизъм, или роден вариант на влакчето на ужасите.
Е, мерките не са без хич - проведе се заседание на КСНС - ако си терорист, само като му чуеш заглавието, може да се поминеш от смях. Ако не от това, тогава след като чуеш кои са участвали в този съвет. То само споменаването на тетка Цецка и "национална сигурност" в едно изречение е достатъчно. Отделно Станишев пък бил се бил разтревожил -  ама така и не става ясно от какво. То не върви да си скатал казармата и да се изказваш за националната сигурност. Накрая президентът пак се изказва бодряшки и сериозно като селски кмет за реколтата от тикви, като намеси половината световни разузнавания в бургарския атентат, а великото ченге от Банкя си затрая, и добре прави, че току виж пак метнал някоя дюнер-сентенция.
Пък като казах Станишев и национална сигурност, сигурно си спомняте канцеларската история за една папка, дето се оказа в Алексей Петров, пък той бил съвестен гражданин, а Станишев бил нарушил националната сигурност, разбираш ли...?
Какво ли пише в тия доклади на ДАНС след като сигналите от партньорските служби са проспани, независимо от кого?
Не бих нарекъл това българска работа, по-скоро е мурдарска, мърляшка. 

Домашно по тероризъм

Малко история:

През 1925 г военното крило на БКП извършва атентатът в църквата "Св. Неделя", като целта му е убиването на колкото се може повече държавни и обществени ръководители и започване на революция у нас. За да съберат жертвите си на едно място, два дни преди това комунистите убиват ген. Константин Георгиев и използват траурната служба за осъществяване на замисъла си. Дълги години след това този атентат е бил изучаван от терористите като един от основните им тактически похвати - убийство на високопоставена личност и след това убийството на още повече и по-високопоставени личности на погребението. Изучаван е и от секретните служби на западните държави като елемент от борбата им с тероризма. Нещо повече - в почти всички държави по света има правила кой с кого да не пътува - например, никога не пътуват заедно президент и председател на парламент, тъй като обикновено при смърт на президента функциите му временно се поемат от председателя на парламента. Това правило беше нарушено от поляците при катастрофата при Смоленск - не, че им се разруши държавата, нито пък настъпи анархия, но с едно грешно движение полският пилот обезглави сума ти институции в Полша.

Малко наблюдения:

Гледали ли сте как малки деца играят футбол?

Те не се подреждат по терена, те не знаят какво е това защита и нападение, те не знаят какво е това подаване, движение без топка, пас в коридор, флангове, засада.

Те се разделят така - двама вратари, (евентуално) някой и друг защитник, някое "гюме" и останалото се скупчва около топката и се почва едно ритане, кюскане, блъскане по нея (топката). Двата отбора (без описаните по-горе) се движат около топката като сателити около планета, по-слабите подтичкват в периферията, по-силните пък се мъчат да я изритат към "гюме"-то и така цялата група се движи като хомогенна маса около топката, в зависимост от това накъде отива тя.

Малко действителност:

У нас рядко има хора във властта, които да са си научили уроците и да са си написали домашното.
Днес гръмна автобусът на летище Сарафово и почти цялата държавна власт се събра там. Съгласно информацията, там са министър-председателят, двамата му заместници - министрите на вътрешните работи и на финансите, министърът на външните работи, президентът и министърът на здравеопазването.
Чудя се, какво ли правят там - едва ли министърът на здравеопазването ще оперира пострадалите туристи лично. Едва ли министърът на финансите ще раздава парични компенсации и ще отпуска на място средства за животоспасяващи операции. Едва ли вътрешният министър лично ще регулира движението около летището и болниците в Бургас, или пък ще търси улики с лупа в ръка. Какви ги вършат пък президентът и премиерът на мястото на атентата въобще не ми побира главата - единия вече се изказа колко бил шокиран и ужасен, все едно е президент на Джибути, а не на държава-членка на НАТО; другият пък по-добре да му бутнат един дюнер в устата, но да не се изказва, че тоя път няма да ни се размине. Освен да мигат на парцали, да си плюят в пазвите, да се кръстят и да гледат съчувстващо, да дават гръмки интервюта друга работа няма да свършат.
В общи линии властта ни е като малките деца от горната точка - скупчили са се около топката и се мъчат да отбележат гол.
Това е реакцията у нас на осъществената терористична заплаха, и то на такава, която не е била хипопетична. Само че преди половин година останахме с впечатлението, че официално ни се казва "Няма такова нещо, не се безпокойте", но с половин уста ни признаха "А бе имаше, ама ние сме пичове и се оправихме!". А според някои слухове, и шефът на ЦРУ, който беше у нас преди 10 дни е предупредил за възможна атака на израелски туристи.
И така, са сте пичове, да сте пичове, колко да сте пичове? Май не много. Ей това ни е държавата - въртим се около проблема, искаме да го решим, ама не се получава както на другите.То и стана навик на властта да търчи из страната за щяло и нещяло - язовирът край село Бисер, земетресението в Перник, взривовете край Петолъчката, пожарът на Витоша, сега и атентатът срещу туристите от Израел - властта търчи като онази булка, дето мъжа и я викал от гората с пушката и всичко било наред, докато не почнал ловният сезон. Събират се министрите, слагат едни загрижени физиономии и до следващия път. И нито един отбелязан гол досега. А ако някой от терористите реши следващия път и да си напише и домашното, не ми се мисли!

В памет на ...

На 2. Август 2007 г. Сергей Антонов е открит мъртъв в дома си. Както можете да прочетете в съобщенията в пресата от тогава, отиде си сам, забравен от хората, от обществото, дори и от някои от близките и роднините си.

В книгата си "Италиански потайности" преводачът Асен Марчевски отбелязва, че Антонов е бил много удачно избран от авторите на "българската следа" за "организатор" на атентата срещу папата. Психически лабилен, свит, неуверен - идеален за обработка. Българската страна твърди, че Антонов е бил обработван с психотропни вещества в затвора "Ребибия"; италианците твърдят същото за времето, прекарано в домашен арест по време на процеса срещу него. В последствие обаче никой не се интересува от него след процеса. Нито италианците, нито българите. Жена му се развежда с него след процеса. Държавата го остави благородно на работа в Балкан, ама Костов продаде Балкан със се Антонов вътре на голямата Гад и с молбата да не го уволнява, че видите ли, лабилен е ... Гадта се съгласи.

Два пъти съм виждал Антонов на живо, на автобусна спирка. Изглеждаше точно по начина, по който е на снимката. Невзрачен, неоткрояващ се от тълпата. Човек, тръгнал на пазар след работа или на среща с приятели. Въпреки че поне приятели са му останали. Всъщност, приятелите му издействат мизерната пенсия от 360 лв за заслуги към държавата. Отпусната великодушно от Народното събрание през 2003 или 2005 година. Те му помагат да издаде стихосбирка, събирайки пари помежду си. Виж колко малко е необходимо да направиш един объркан и нещастен човек щастлив. Е само 360 лв ли се откъснаха на България от сърцето и? В различни източници, включително и последната книга за атентата срещу папата се споменават колосални суми, с които е разполагал Агджа - 50 000 германски марки за нещо си, 3 000 000 марки за атентата срещу папата. Агджа едва ли страда от липса на средства и днес, в затвора. Ватиканът едва ли е обеднял. А Антонов ...

И въпреки всчко, както казват съседите му:

Серьожа беше много добро момче. Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с "добър ден", "приятен ден" и "Хубава България". Но имаше и странни навици. Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно, разказа Тодорка.

Май за да пееш химна и за да обичаш страната си е необходимо или да преживеш процес в Италия по обвинение в заговор за убийството на папата, или да си психически неуравновесен.

Всъщност персоналната пенсия не е гузното извинение на България към Антонов. Тези 360 лв съвсем не са думите "Сине мой, ти защити моето име, защити българския народ и не позволи върху на да бъде лепнато петното на безскрупуплни и садистични убийци. Ти жертва своето здраве, своя живот, не се поддаде и не се огъна. Ти показа, че независимо от комунистическата власт тогава ние не сме убийци. Това което ти давам, е малко, в сравнение с това, което заслужаваш. Малко е, в сравнение с това, което можеше да получиш, ако беше се огънал, ако беше казал - да, аз бях вътре, аз го организирах, накараха ме, принудиха ме ... Може би щеше да си в САЩ, под друга вънност и друго име. Тези 360 лв са най-малкото, което мога са ти дам, но ги приеми с благодарностите ми, че ти се оказа достоен син на България". За съжаление Антонов никога не чу тези думи. За съжаление България го забрави много бързо. За съжаление той не стана новият Димитров и не се защити сам на процеса. За съжаление на доста хора той остана жив много дълго време и не се писа нито репресиран, нито привилегирован от стария режим. Той не се показа по телевизията с искане за пенсии, компенсации и прочие глупости.

Той просто изпълни един дълг - да служи на страната си. 

В същото време се намериха блюдолизци, които поканиха папата да посети България, все едно ние сме езичници и нямаме църква, нямаме ръководство на църквата, нямаме патриарх. Хора, които ме приравниха на албанците, филипинците и всичката останала измет, която Йоан Павел ІІ посетил. Просто България беше поредната дестинация на "пътуващия" папа. И когато папата все пак дойде в България, така и не се намери някой, който да включи в дневния ред среща на Йоан Павел с Антонов. Какво щеше да навреди тази среща? Та нима не сме свикнали на подбни срещи от времето на късния Брежнев? Нима папата беше в по-лошо състояние от Брежневото? Та нима можем да приемем с лека ръка срещата на папата с Агджа в затвора "Асколи ", а не можахме да срещнем папата с един човек, който несправедливо бе обвинен и който пострада достатъчно. Среща, която би изчистила всички съмнения много по-нееднозначно и рязко в сравнение с промълвеното мрънкане на папата при срещата му с Георги Първанов - "Никога не съм вярвал в българската следа. Това беше една инсинуация.". Това, казано от човек, който едва се движи и трудно говори, и то в страната, където са неговите "атентатори" не звучи особено убедително. А и да не забравяме християнския морал, който позволи на Йоан Павел да даде прошка на Агджа. Но не го накара да се срещне с Антонов.Разберете ме правилно, нямам нищо против папата. Не съм съгласен с пасивната позиция на България. Не съм съгласен да каним папата през главата на патриарх Максим (то вече стана де, дойде, видя и си замина). Не съм съгласен да чакаме (по навик от 5 века робство) някой друг да ни умие лицето.

Мине се - не мине време и този човек - Мехмет Али Агджа - намира сили и си спомня нещо, свързано с "българската следа". Или е нова информация за това как точно са го вербували от КДС, или ще заяви, че България няма нищо общо с атентата срещу папата. Само че ...

Али Агджа е помилван през 2001 година за атентата срещу папата. Екстрадиран е в Турция, където излежава десетгодишна присъда за убийство. Скоро Агджа ще излезе от затвора и ще заживее със семейството си като свободен човек. Неговата жертва - не папата, а Антонов - не само е мъртав, но и отдавна няма семейство, а и не беше толкова свободен, колкото ни се иска.

У нас не се намери човек, който да поиска екстрадирането на Агджа в България и съденето му за уронване на националния ни престиж. Или за клевета. Не знам, толкова ли нямаме юристи, които да намерят точната формула? Агджа, в момента в който си отвори устата, и веднага получава вниманието на световната преса. Затова всеки ни свързва с три неща - кисело мляко, български чадър и атентата срещу папата.

Накрая искам да благодаря на Румяна Угърчинска за труда, който е положила да разследва атентата срещу папата, за доказателствата, че "българската следа" е една фалшификация и за хубавата книга, която е написала.

И не на последно място - да си спомним са Сергей Антонов, мъченикът на Нова България, несправедливо обвинен, умрял забравен от всички.

Да го споменем с добро!