Бежанецът

Този човек прекара целия ден в градинката пред Централна баня. Видях го когато излязох на обяд, беше там и на връщане, а беше и когато си тръгвах. Не го знам откъде е, емигрант е, говореше арабски. Може да е от Сирия, може да е от Афганистан. Един Господ го знае. Този човек обаче няма ръце. Трудно се вижда на снимките, но ръцете му са отрязани от китките. Такова нещо може да се причини малко неща - от избухване на граната в ръката ти до наказание за кражба по законите на Шериата. Каквато и да е причината за това обаче, човекът не изглеждаше безпомощен - и цигара си запали, и със смартфона си се оправи. Говореше по телефона си и изглеждаше щастлив, сигурно се е свързал с някой близък. Гледах го и си мислех: "Този човек няма ръце, един Господ го знае къде спи и какво яде, но представям си от какво е избягал, за да остане тук, в България и тук, без ръце да му е по-добре от там, откъдето идва."

Тежка е съдбата на бежанеца.

Паралели

А беше време, когато руснаците си правеха майтапи с Обама за
техните "зелени човечета", които всъщност не бяха в Източна
Украйна и Крим.

 Юни 1941-ва. Хитлер държи 157 дивизии и 12 бригади на източната граница на Райха и официално няма никакво намерение да нахлува в СССР. 

Февруари 2022-ра. Путин държи 70 000 войници на руско-украинската граница и 30 000 на белоруско-украинската и официално няма никакво намерение да нахлува в Украйна.

Август 1939-та. На 31 август немските тайни служби организират операция "Консерви", при която преоблечени в полски униформи концлагеристи от лагера "Заксенхаузен" имитират нападение на полската армия срещу радиостанцията в пограничния немски град Глайвиц (дн. Гливице). Немската пропагандна машина се завърта на пълни обороти след този инцидент. 

Февруари 2022-ра. Етническите руснаци от Донецк и Луганск получават официални указания от местните сепаратистки власти да се подготвят за евакуиране на територията на съседната Ростовска област в Русия. Ръководителите на непризнатите републики излъчват телевизионни обръщения на 18 февруари в приблизително едно и също време. Бежанците разполагат с около 4 часа да съберат необходимия им багаж, след което са извозени с автобуси до руско-украинската граница. Почти веднага става ясно, че спонтанните видеообръщения са записани 2 дни предварително, на 16 февруари. В Донецк украински главорези (поне за сега няма кой друг да е) взривяват джипа на местния началник на милицията,  В последствие се оказва, че колата е: първо, празна; второ - самотна на паркинга, за да не пострадат други, по-скъпи коли; трето - със сменени номера. Истинският джип на началника на милицията в Донецк изглежда по съвсем различен начин. Официалните рускии медии излъчват и интервюта с бежанци, според които от украинска страна върви интензивен артилерийски обстрел на Донецк и Луганск. 

I kid you not. Not only did the separatists prerecord the evacuation videos, but they also didn’t want to blow up the DNR militia head’s expensive UAZ Patriot so badly, they put its number plates on a different old UAZ worth a thousand bucks. Spotted by @djxtrees pic.twitter.com/7fEHEWDPXA

— Tadeusz Giczan (@TadeuszGiczan) February 19, 2022

Все пак съществуват и руски медии, които не пеят в общия хор и публикуват материали, след които новините за украинските зверства звучат все по-съмнително. Новините за полските зверства над мирното германско население също са звучали толкона съмнително, което не е попречило на Хитлер да нахлуе в Полша.

И всъщност, това е само началото. Честно казано, съмнявам се Путин да съсредоточи 130 000 войници на границата с Украйна и да се остави страните от Запада да го убедят да ги върне обратно в казармите. След като от месеци се знае, че руснаците съсредоточават войски на границата с Украйна, след като от месеци се промъкват съобщения за войници от Далечния изток, които се предислоцират в Ростовска област, сега едва ли кремълския кагебешник ще се прибере с подвита опашка. Веднъж вече се случи, през 1962-а и Карибската криза, но съветските лидери си взеха поука и едва ли Путин ще допусне да го направят за смях като Хрушчов.

Паралели много, за съжаление, неприятни.

Огромната смелост

За вас не знам, но аз лично нямам нищо против емигрантите.

Проблемът е, че те имат против нас.

Ние не сме смели и безстрашни воини, които пазят родината си. Не сме храбри рицари, които бдят над земята на дедите си.

Ние просто сме най-обикновени крадци и разбойници.

На границата ни има тълпи от хора, най-различни. Има хора, които са платили хиляди евра за да стигнат до Западна Европа и които за нищо на света няма да останат тук. Има хора, които бягат от бомбите в Сирия, Ирак и Йемен, от ислямския фундаментализъм и фанатиците му. Хора, които искат да живеят мирно и спокойно и да работят и вадят хляба си честно и почтено. 

Но ние не ги пускаме на нашата земя!

Е, вярно е, няма как да знаем кой какъв е. На ничие чело не пише "крадец", "лъжец" или "честен човек". Трябва да се пазим.

Па като погледнем какво точно пазим ... то без пари да го даваме няма кой да го вземе, ние го пазим, все едно ще ни вземат земята и ще си я занесат в Сирия или Афганистан, и на жените ни бурки ще сложат, а децата ни ще качат на самолета за Осло.

Пиша го това заради новината, че Абдулах ал-Мохамед, сириецът, който беше научил дъщеря си да се смее на бомбите е емигрирал от Сирия. Емигрирал е в Турция - може и да не е искал, но поне за него и семейството му там е безопасно. Принципно не проумявам що за сила се иска за да научиш 3-годишното си дете да се надсмива над смъртта, и то в момент, когато всеки миг може да е последен, но е имало и, очевидно още има такива хора. За такова нещо се изисква огромна смелост, много по-голяма от онази, която ще те накара да не побегнеш, когато срещу тебе се насочи дулото на противниковия автомат. Но ние това не можем да го разберем. За нас смели хора са Динко и Перата.
Честно да ви кажа, този човек, Абдулах, заслужава на гръб да го пренесем до България и да го поставим някъде на челно място в София, пред Народното събрание примерно. Да минават хората и да го гледат, па белким се замислят накъде върви света и що за хора са необходими.

Такива хора като Абдулах бутат света напред. Но ние още не можем да го разберем. На нас такива като него не ни трябват. 

Помощ откъдето не я очакваш

Онзи ден мераклията за нов Султан на Босфора реши да пусне бежанците към Европа - не че досега си е давал кой знае колко зор де, според мен дори им помага в момента с транспортирането към европейските граници на султаната. Родният му солташак одмах завъртя телефона до Истанбул да си свери часовника, а след това почна да адвокатства на бея пред чорбаджиите от Европа. 

За пари става въпрос.

И преди някой да му е задал въпроса "Абе, бай Хуй, нали вече ти дадохме да строиш Великата Българска стена, нали пиле не можеше да префръкне през нея, кво стана, докога ще цицаш пари?" малката Естония се обади и предложи помощ.

За тези, които не знаят, Естония малка балтийска държавица, с население около 1,3 млн и площ от 43 хил. кв.км. Като площ почти 3 пъти по-малка от нас, като население - къде 6 - 6,5, обаче беше икономически най-силната страна от Източна Европа при приемането и при в Евросъюза преди 16 години, беше държавата с най-висок БВП от бившия соцблок и единствената държава с над 1000 евро заплата по онова време, че и беше първата, която въведе еврото като валута. Тая, малката Естония, която нашия тъпчо трудно ще намери на картата също така въведе и електронно правителство без излишен шум и, до колкото ми е известно, без да пише стратегии. Естонците, поради характерния им говор, са обект на присмех у руснаците, като се ползват със славата на "албански реотани". Бавно загряват, не бързат ... Спокойни хора, в общи линии. 

Та естонците ни предложили помощ на границата. Естония, чиято армия не е превзела нито една крепост, която не е пленила нито един император, която не е губила сражение, щото не е участвала в такова. Или поне не се знае.

Предложението обаче едва ли ще бъде разгледано не защото ще се отнесем с пренебрежение към него, а защото най-вероятно естонските военни ще предпочетат да пренощуват по-близо до границата и в по-евтин хотел. Те едва ли биха посрещнали с разбиране обяснението, че в хотела на Валери Симеонов се спи по-удобно и по-сладко. Те едва ли биха повярвали на честна дума, че оградата на границата е стабилна и че нема лабаво - те биха я огледали отблизо, а не ох хеликоптер. Те едва ли биха ограбили бежанци и биха ги върнали - или ще ги върнат на момента, или ще ги закарат до най-близкия град за убежище. 

Просто естонците биха действали по същия начин, по който действат и у тях си и по който са подредили държавицата си. И май вместо да ни помогнат, ще ни засрамят.

Silvio, Il Bulgaro

Новый русский

Всичко започна преди около година, когато Жерар Депардийо реши, че не иска повече да бъде французин. Първо се пресели в съседна Белгия, а в началото на тази година получи и руски паспорт от Владимир Путин. У нас новината около "новый русский" мина в категорията "Любопитно", макар че основната причина за преселението на Депардийо бяха данъците във Франция, и по-специално желанието на Франсоа Оланд да обложи богатите французи с еднократен, доста висок данък. По онова време министър Дянков развиваше теории как и кога ще забогатеем, и все беше в близкото бъдеще. Депардийо очевидно не го е слушал или нещо преводът от български му куца, щото вместо в страната с най-ниски данъци в Европа се озова в страната, дето може да пиеш колкото ти душа иска. 

После обаче дойде бежанската вълна от Сирия, а покрай сирийците започнаха да влизат у нас и разни иракчани, палестинци, суданци, малийци и не знам още какви. Едните бягаха от гражданска война, други от немотия и беднотия, трети просто си търсят късмета и отиват там, където им видят очите. Държавата прави каквото може, но очевидно то не е много. В крайна сметка, независимо откъде са бежанците, като се поосвестят и се поогледат нещо нямат желание да останат у нас. Защото къде ще избере да си плаща данъците Жерар Депардийо не е кой знае важно ("Бе другарко, да ви имам проблемите!" както казал Иванчо), но да имаш пред очите си хора, които са избягали от горящите си домове, от падащите над главите им снаряди, които са рискували да минат пеша границата ни зимно време само за да ни кажат, че тук е по-лошо от там, откъдето бягат - това вече си е проблем. Ако сирийците, кюрдите и палестинците бягат от войната, разните му суданци, малийци, нигерийци и прочие чернокожи от онзи свят, който наричаме "Трети" би трябвало да се радват да са у нас. Но не, и те ни разглеждат като транзитна спирка по пътя към богатия Запад.

Il Bulgaro

Отговорът на въпроса "Кой всъщност трябва идва у нас?" дойде днес, и то от съвсем не от там, откъдето по принцип очакваме. Медиите в Италия посочиха България като евентуално убежище на подгонения от италианското правосъдие Берлускони. Някак си напълно логично, то и без това едно от значенията на думата "bulgaro" на Апенините е силно негативно. Но не това е водещото за италианските журналисти; просто България и Берлускони заемат своето си място в редицата от проститутки, автокрадци, мафия, липса на правосъдие, пияни тираджии, трафиканти на фалшиви пари, бедност, нищета, отчаяние и мизерия. България може да не е подходящ дом за сирийските бежанци, нито за негрите от Африка (които до вчера са живели с по 2 долара месечно), но за един подгонен от закона padrone вероятно е. Неприятно ми е да го призная, но е логично. Италианците посегнаха на политическия лъв Джулио Андреоти навремето, та какво остава за политическата хиена Берлускони? 

А къде сме ние? Бисеров, Доган, Цветанов, Пеевски, бат` Сали?

Ми що тогава да не ни пратят и Силвио? 

Не знам дали медиите на Ботуша наистина вече го наричат il Bulgaro, но май наистина мястото на Берлускони е у нас. В Италия всичко пред него е ясно - той е обект на разследване от доста време, започна се с "Рубигейт" и се стигна до данъчни измами. Там всичко е ясно, там всичко е на светло и по закон. Докато тук законът е врата у поле, затворът е само за балъците, но пък нож в гърба следва да очакваш най-вече от приятелите си.

Бай Ганьо Еврокомисар

Както казвам понякога, като не знаеш какво да правиш, усмихвай се и изглеждай красива.

В последните 10 години неизменно във всяко едно изследване на доверието в политиците у нас челно място заема българският еврокомисар. Или е първи, или е втори - голямо доверие имаме у човек, на когото не виждаме очите почти 360 дни в годината. Без значение как се казва той (или по-точно, тя). Без значение колко малоумен ресор има (защита на потребителите или помощ при бедствия и аварии - все отговорни ресори, без които ЕС е взел-дал). И без абсолютно никакво разумно обяснение за това - еврокомисарят е на работа в Брюксел, а не в София и ако въобще дейността му по някакъв начин може да бъде пряко или косвено свързана с България, то е като част от служебните му задължения в Еврокомисията, а не резултат от пряко действие, имащо за цел да влияе по някакъв начин на ставащото в страната.

Меглена Кунева например я помня с безценното й предложение за унифицирано зарядно за gsm-и и някакъв плах опит за имитиране на сериозна дейност като се юрна да проверява детски играчки от Китай. Въпреки това Кунева си държеше второто място в класацията на общественото одобрение и отстъпваше единствено на президента Първанов. Може би само непълният й мандат ни лиши от други подобни свежи идеи и инициативи. 

Еврокомисарстването на г-жа Желева няма да го споменавам, то, дет` се вика, свърши преди да е почнало.

Кристалина Георгиева е друга бира. Дойде на пожар, заряза си рахатлъка в Световната банка на ползу роду и се зае да спасява Европа от бедствия и аварии. По нейно време нас ни сполетяха не едно бедствие и авария, но при наводнението в с. Бисер се оказа, че размерът на щетите е под чертата, над която ЕС отпуска помощи и компенсации, а след земетресението в Перник също се оказа, че трудно ще вземем някой лев от Европа, щот` не било толко силно, колкото изглеждало на пръв поглед. За г-жа Георгиева не е проблем да отиде лично на мястото на бедствието (аварията) и да обясни със съчувствие, че станалото - станало, ама пари няма и че трябва да се стягаме да и да се оправяме сами. Така въпреки бръмченето на празни обороти, Кристалина продължава традицията на българските еврокомисари да заемат челно място в общественото одобрение, като покрай сегашното ниво на политиците ни дори е първа, няма как иначе. 

Далеч съм от келепирджийската мисъл, че като е наш еврокомисарят по бедствията и авариите и всяка изгоряла крушка ще я приравняваме на земетресение от 9 по Рихтер и ще крънкаме пари от ЕС, ама ако само ще прави тъжни физиономии пред камерите и със загрижен глас ще обяснява колко сериозни са нещата, но засега пари няма, то затова си имахме и Масларова. Първото място в класацията на общественото доверие  у нас вероятно е последното нещо, което интересува Кристалина Георгиева, но очевидно я поощрява да продължава да говори празни приказки пред хората у нас. Но понеже идва от Световната банка и Европейската комисия, вероятно си мисли, че всяка казана от нея дума ние я вземаме за чиста монета и сигурно затова си позволява да дава акъл наляво и дясно. 

Да сме пратели сирийските бежанци в обезлюдените села! Значи, прави ми впечатление от време оно, заселването на обезлюдените райони с емигранти е единственото решение и на демографските, и на аграрните проблеми. Първо щяхме да си внасяме етнически българи от Македония и Бесарабия, но те нещо не се поблазниха от идеята да стават фермери у нас. Сега, като не останаха места в близката чужбина да си внесем от там евтина работна ръка идва идеята да ползваме бежанците от Сирия. 

И с какво ще ги задържим в селата? Със селските пътища, дето са като бомбардирани и без гражданска война и обещанията, че ЕС ще отпусне на България еди колко си процента повече за пътища в следващия програмен период? Или ще ги метнем да уплътняват Републиката на младостта в Странджа? А как ще ги задържим в обезлюдените села у нас, където най-близкият лекар е на 20 км и лекува от кръста нагоре с аналгин, а от кръста надолу с аспирин? Сигурно сред сирийците има и лекари, ще ги пратим и тях по селата. Вероятно за един сирийски лекар ще е огромно удоволствие да работи за 500 лв на месец или да приема яйца, домашна ракия и домати вместо пари. За мнозинството сирийски бежанци предполагам че ще е голям рахатлък първо да се бъхтат над българския чернозем и накрая далечните им братовчеди от индобългарски произход да им оберат реколтата предсрочно, а след това да се запознаят и с екзотиките на българската правосъдна система, която пуска крадеца, когото си хванал в имота си с твоята стока щото нямало доказателства, че е влязъл там да краде. 

Въобще, цялото предложение на Кристалина Георгиева е прекалено байганьовско и дебелашко. Не знам що така, уж като е еврокомисар би трябвало да го дава малко по-сериозно. Тя всъщност не е така само у нас, и по света е същата история - гледа с разбиране, кима, усмихва се, съчувства и аре, довиждане. Така е, бай Ганьо се върна от Европа, повъртя се у нас и отново тръгна по Европата. И това е човек, на когото хората у нас се доверяват най-много.

П.П. Чудя се, като толкова имаме доверие на високопоставени чиновници извън България, къде остава Ирина Бокова?