Ще не вмерла України і слава, і воля

Днес всички сме украинци.

#Ukraine #Zelenskiy #PutinHuilo 

Ще не вмерла Україна, І слава, і воля! 

Ще нам, браття-молодці, Усміхнеться доля! 

Згинуть наші вороги, Як роса на сонці; 

Запануєм, браття й ми У своїй сторонці.

Ой, Богдане, Богдане, Славний наш гетьмане! 

Нащо віддав Україну Москалям поганим?! 

Щоб вернути її честь, Ляжем головами, 

Назовемся України Вірними синами!

Как се защитава националната чест

Действието се развива в Чехия, на Световното първенство по хокей на лед за девойки, 1/4-финал между домакините и Русия. Мачът е доста груб, изпълнен е с провокации, рускините в крайна сметка печелят с 2:0. 

След мача, по правилата на Международната федерация по хокей на лед се изпълнява химна на страната-победител. Не знам дали е заради прословутата омраза на чехите към руснаците или просто яд от загубата, или комбинацията от двете, но 1 500 чехи в залата започват да освиркват руския химн.

Наташките обаче не си оставят магарето в калта!

Шапка им свалям на тези момичета!

Така се помпа национално самочувствие, така се възпитават хора, които си обичат родината и са готови да я защитават.

Не с карнавални шествия, кухи лозунги и ураджийски призиви.

И когато се чудите защо Русия е велика държава, пуснете си това видео, ще разберете защо.

Да пееш химна

Прави ми впечатление, че обикновено в тържествени случаи американците предпочитат живото изпълнение на химна си, отколкото пускането му на запис. Поне в повечето случаи. И не само това - не се придържат строго към официалната версия на химна и допускат изпълнителят на химна да изпее някакъв вариант - може би, защото така го чувстват. Последният пример е изпълнението на Бионсе Ноулс на инагурацията на Барак Обама онзи ден.


Малко далече е от оригиналният вариант на химна, но това дори не се дискутира - така е решила, така го е изпяла. Коментарите в Америка в момента са дали е било на живо, или е пяла на плейбек (според мен си е баш на живо). Но никой не се е заял, че се е погаврила с химна или нещо подобно.
Между другото, същото отношение наблюдавам и у руснаците - те също позволяват на изпълнителите да пеят варианти на националният им химн. Те известно време след разпадането на СССР използваха за химн Патриотичната песен от Глинка, но тъй като тя е без текст преди десетина години Путин пришпори интелектуалците, преработиха текста на "Союз нерушимый" и го пуснаха в обръщение. Тук пускам рок-вариантът на Любэ, но има отиващи към поп-звучене като този на Лариса Долина например.


В крайна сметка не е необходимо химнът да звучи страшно, неразбираемо и отблъскващо за чужденците.
У нас единственият случай, в който съм наблюдавал собствено изпълнение на химна от страна на изпълнител  (пеенето от агитките по мачовете не го броя) беше от Дони на площад "Александър Батенберг" на Нова година (мисля, че беше 2000 година) - но на мен по принцип тоя ми звучи като козел, така че идеята за живото изпълнение ми хареса, ама само тя. Но не виждам нищо лошо например химнът да се изпълнява от Александрина Пендачанска или Юлиян Константинов в официални случаи. Или пък да има вариант на Б.Т.Р., Д2 или Мария Илиева.
Отделно вече съм споделил мисълта си, че за мен много по-подходяща за химн е "Де е България?" - сега пеем само първият куплет от песента, а "Шуми Марица" ми е прекалено неравноделен и неритмичен.

Де е България?

Не знам колко хора помнят, но през 1990 г., когато се обсъждаше новата конституция на България, имаше предложение за национален химн да бъде приета песента "Де е България?", по стихове на Иван Вазов. В крайна сметка остана "Горда Стара планина", като отпадна куплета с възхвалата на БКП и Москва.

Въпреки всичко смятам, че тази песен наистина заслужава да бъде химн на България. 

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.
Тамо, аз щь отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,
там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.
Вижте Търново, Преслава-
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;
твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.