Възродителният процес в поп-фолка

Силвия с големите силвии. Природен талант!

Неква криза се е задала в поп-фолка, по-специално с женските имена.

В началото и имената бяха повече, и певачките - по-малко, па и не бяха толко сигурни, че бизнесът ще проходи, та беше лесно. Глория, Виктория, Силвия (ей, мно`о големи цици имаше тая Силвия!), па ако толко не им се искаше да звучат като булонки и пекинези с по едно име, имаше и дву-именни - Тони Дачева, Сашка Васева (ей, закъде без Сашка?).

Въобще, в поп-фолка се зароди един доброволен възродителен процес, певачките доброволно си избираха имена като Орнела, Емануела, Преслава, Галена, Райнето, да не пропусна някоя - все отбор хубавици с празни главици и големи цици и още по-големи претенции.  Няма да забравя едно гостуване на Мария (преди да стане майка на Марая) в "Сблъсък", където с абсолютно сериозен тон каза на Иван и Андрей, че трябва да са запознати с творчеството и (7 албума за 2 години + 12 вселенски хита, разбираш ли?), преди да я канят. Кво толко има да се запознаваш с творчеството на тая и до ден днешен не ми е ясно?

Напредването на времето обаче докара сериозен проблем пред певачиците, а именно - малките имена взеха да стават кът. Изпоизтръшкаха каквото може, някои определено си заложиха на двете имена (е например Елена Паришева я знам само защото е Елена Паришева, една нейна песен не знам), обаче проблемът си остана, късичък се оказа именникът на българските имена откъм женската му част и ето - бам, тия дни чета за певицата Ашли, дето станала учителка по музика.

Ашли!
Англо-саксонския именник е малко по-голям от родния, сега сигур` ще се заредят Кимбърли, Мелани, Абигейл, Фелисити, Роберта, Тифани, Прешъс, въобще, има мегдан, ще стигне поне до към 2050 г, па тогава я камилата, я камиларя.

В крайна сметка, с имената ще се оправим, това да ни е проблема, ма с едно име или с две имена, - фабриката за музикални лайна няма кой да затвори.

Патриотично от гр. Сталин

Морската градина на гр. Варна по времето, когато градът се е наричал Сталин.

Вълна на кръчмарски патриотизъм е обзела гражданите на гр. Варна тия дни. Първо Общинският съвет реши да проведе един Възродителен процес върху топонимите в околността на града, а след като областния управител спря преименуването възмутените варненци решиха да му подарят един чувал фесове. Както и да ги гледам, двете събития много точно илюстрират следния виц:

Полицай спира преминаващ турчин на магистрала Тракия:
- 200 Евро глоба.
- Ама, защо?!?
- Как защо бе!?! Пет века робство!
- Ама това е било отдавна!
- А-а-а, не знам, аз вчера разбрах.

В случая варненци са в ролята на милиционера. Лошото е, че подобни изпълнения винаги са насочени само и единствено срещу Турция, турците и турското - не че ме кефят кой знае колко де, ама комплексарско иде. Можем да търпим наименования и топоними с всякакъв друг (най-често гръцки) произход, но с турски - не! Можем да приемем селища като Драгоман и Арчар, въпреки че думата dragoman преведена от английски означава водач, преводач, а archer е стрелец с лък, но за тях възродителен процес няма. Дори когато преди очите ни е и точно обратната картинка - топоними от български произход в съседни нам страни, които никой не закача; почнете от Румъния, минете през Сърбия и стигнете до Македония - ще ги видите на всякъде. Напълно нормално с оглед както на историята на Балканите, така и не конкретните страни (в голямата си част от своето развитие провинции на Първото или Второто българско царство). Да са се юрнали румънци, сърби и македонци да преименуват имена на поляни, курии, кладенци, дерета и долчинки? Може би щото стоят над подобно пишкомерство, а може би щото имат нещо друго на ум, не знам. Очевидно е обаче, че май само ние имаме постоянната нужда да си мерим пишлетата с някого и за нещо.

Смяната на имената на местностите около Варна е напълно безсмислена по ред причини - първо, местните хора ще продължат да си ползват старите имена; второ - имената може и да сменим, но 5-те века турско робство няма как да заличим и да променим; трето - благородната и "патриотична" идея не прави деянието по-малко смешно и жалко. А като сме почнали да променяме, ще сменяме ли имената на баклавата, кадаифа, айряна и мусаката? А на бозата и локума? А на ширитите и на кибрита?

И това всичко в град, който навремето е носил името "Сталин"!