История от магазина

 История от необятния руски интернет, превода е мой.

Все едно няма да повярвате, но не мога да не споделя тази супер-епична история!

Стоя на опашка в магазина. Зад мен е двойка на около 30 години. Ние стоим спокойно и не безпокоим никого, касиерът чекира нечии покупки. Като цяло всичко е болезнено скучно. И в този момент на опашката зад нас се нарежда жена с дете. Момчето е на около 7 години, жената на около 30.

Детето е като отвързано, подобно на майка си, но тя се ограничава да рови в чантата си, докато момченцето крещи нещо на висок тон и рови всякакви дъвки и шоколади от стелажите. Много е шумен. Тя продължава да го дърпа „Петя не може!“. и нервно рови из чантата си, опитвайки се да намери нещо там. Накратко, нарушиха идилията на опашката ни и започнаха страшно да вбесяват всички.

Момчето взема шоколад от рафта. Отваря го и започва да яде като прасе. Изцапа се до ушите, хвърли опаковката някъде на пода и избърса ръцете си... в панталоните на мъжа пред него (двойката, която стои зад мен). Първоначално той, меко казано ахна, а след това каза: „Момченце, защо го направи?!” Мама все още се опитва да намери нещо. Мъжът се обръща към нея и проведоха следния (приблизително) диалог:

М: Госпожо, детето ви си избърса ръцете си в мен, вижте какво направи!!!

Ж (спокойно):  И какво, ще го изперете, не е голяма работа.

М: Какво значи "не е голяма работа"? Защо не следиш за ...  - и в този момент така компетентно я нареди, аз дори не подозирах, че съществуват такива думи досега. 

Ж: Така ли? И какво ще ми правиш!?

В този момент из целия магазин се разнесе звук... не, по-скоро прогърмя, див, пикантен, сочен шамар! Не го видях, защото бях разсеян с нареждането на моите стоки на лентата, но този звук дори накара ушите ми да звъннат и сякаш цареше блажена тишина в магазина. А спътницата на мъжа зад мен каза: 

- Той няма да ти направи нищо, но аз мога да добавя още! 

Общо взето тя и заби такъв шамар, че цялото лице на майката почервеня (едва ли от срам). Никога няма да забравя този звук! Шпяяяяп! И тишина ...

Софиянка в тефтера

Отидоха да видят софиянката

Гледах тия дни "Всичко е любов", в момента в който Албена посещава Радо в Падево се сетих за следната случка:

Преди години, преди доста години, горе-долу в началото на блога, когато работех в Химремонтстрой попаднах в следната ситуация: някаква метална конструкция я бяхме дали да се произвежда в ЗУМК-Кремиковци*, обаче онези юнаци много-много не си даваха зор. Та в един момент шефовете ме пращат да им вися на главата, да ги видя какво точно вършат и след като им докладвах бодро, че с това темпо няма да се спази предвидения срок те, съответно, взеха необходимите крути мерки за да се спази срока. Крутите мерки се състояха в това да командироват един заварчик от ТЕЦ Марица-Изток 1 до Кремиковци, който да удари едно рамо на тамошните заварчици. Това го разбирам в четвъртък вечерта, момчето тръгва в петък по някое време от Стара Загора с автобус, на мен ми звънят да го срещам на автогарата и да го закарам до ЗУМК, близо до който имаше общежитие и запазена стая. 

Отивам на автогарата, телефонът ми в един момент звъни, вдигам: "Аз съм заварчикът, еди-къде си съм, еди-как съм облечен.". Разбрахме се, качвам го в колата, карам го в общежитието - тука ще спиш, долу в ресторанта ще ядеш, имат готвено, отсреща е баничарницата, сутрин да закусиш, аз ще дойда сутринта към 8:00 да те закарам до завода, после към 5 следобед да те върна в общежитието.

Софиянка от по-наточените

Пичът кима с разбиране и ме гледа с разбиране през едни огромни диоптри. Викам си, тоя с тия диоптри как вижда през маската и как въобще си слага маската, ама не е моя работа. Оставям го и си тръгвам, едно че е петък вечер, второ, че на другия ден и в неделя ще го играя такси и ще го разкарвам от общежитието до завода и обратно.

На другата сутрин отивам да го взема, той се качва в колата, и с гордост ми съобщава: "Снощи мина много добре: писахме и софиянка в тефтера!". Брех, викам си, кога дойде, кога успя, па у тефтера си я записал?!  И с тоя диоптър ... Ама то София е голяма, софиянки много, има софиянки и софиянки. Някои са по-бели и по-наточени, други са по-мургави и миришат лошо, ма те и не връзват кусур и са по-достъпни за работническата класа - кой го знае каква циганка от Ботунец е набарал някъде около общежитието, та си е "попълнил тефтера". Добре, че е горният кадър, който казва много, той е от момента, с който започнах.

Мотивация

Една история от нета, преводът е мой.

Беше миналото лято, един уикенд отидох да си почина от петък вечерта до неделя вечерта в някаква туристическа база. Шишчета, къпане, гъби. Базата официално е затворена, а неофициално - идвай, евтино е. Жена ми в събота следобед иска да спи, на мен ми е скучно, отворил съм си бира, покрай нас мина директора на базата и го поканих и му се оплаквам:

- Нещо ми е скучно, тенис на маса няма с кого да играя, за шишчета е рано.

- А карти играеш ли?

- А не, карти не играя, но пък играя шах (преди 15 години спечелих трето място на един градски турнир, в училище съм печелил 1-во място, капитан на отбора на училището даже бях, в университета също във втори курс бях първи, накратко - сигурен съм в себе си).

- Ами тогава отивай при чичо Ваня, пазача, той е заклет шахматист. 

И за да убия времето до вечерта запасих се с още бира и тръгнах към кабината на пазача. Така и така, почерпих го бира, той извади дъска и фигури. Първите две партии ги загубих набързо, тъй като въобще не очаквах съпротива. След това започнах да мисля ходовете, смятах комбинации и около 20-25-ия ход разбирах, че партията е загубена, а на чичо Ваня му е скучно да играе с мен. Отдадох всичко на бирата, извиних се, че от алкохола не мога да мисля и се разбрах за реванш в неделя на обяд.

На другия ден смело се запътих да се реванширам. Но се повтори вчерашното, след 15-20 хода разбирах, че няма да стане. След 4 партии разбрах, че не съм в категорията на чичо Ваня и предложих да минем на бира. На което получих отговор:

- Олег, не си лошо момче, но шахматист не си!

Аз започнах да му обяснявам, че играя шах в интернет, в този и онзи сайт, хората са с такъв и такъв рейтинг и т.н.

- Олег, аз 16 години съм лежал в затвора, време имах предостатъчно. Всяка загубена партия по 10 пъти съм я анализирал. Шахът е спорт, с него трябва всекидневно да се занимаваш!

Ленин в затвора

Всички знаят, че в затвора Ленин си е правил мастилници от хляб и мастило от мляко. Но малцина са тези, които знаят, че от един съкилийник Ленин направил Надежда Крупская.

Когато си ритал топка, вместо да учиш ...

Борисов: Неслучайно и Първата, и Втората световна война почват от Балканите.

Е така е, като навремето си ходил да риташ топка, вместо да си учиш уроците и един ден без да искаш вземеш, че станеш министър-председател ... Аз доколкото съм чел, Втората световна започва с нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г., но не само това - дори и предшестващите я дипломатически игри и локални конфликти са далече от Балканите - и аншлусът с Австрия, и предаването на Судетите, и Гражданската война в Испания, и пактът "Рибентроп - Молотов". 

Ама нашия тъпчо нали съчетава ролята на дипломат от ново поколение и европейски лидер, такива дреболии не могат го спря!

Миналото според Шимон Перес

Не се опитвайте да решите проблемите на миналото, не знам възможно ли е изобщо това. Миналото изобщо няма никаква роля. Просто го изучете, за да не повтаряте старите грешки. Миналото няма нито бъдеще, нито надежда.

Шимон Перес, пред конференцията на Ялтенската европейска стратегия

Паситрабантно

Прословутия трабант на Соломончо, този път с Яп де хопс Хефер

Поредната простотия с марка "Соломон Паси" се роди днес - Еврейчето от вицовете подарило прословутия си трабант, символ на евроатлантическата атлантическата идея у нас на Военноисторическия музей.

Само да ви напомня, Военноисторическият музей е едно такова място, където се съхраняват бойни реликви, свързани с доста кръвопролитната ни история - оръжия от войните, бойни знамена, разни  други артефакти. Това е място за пушки от балканските войни, разни паласки и манерки, принадлежали на незнайни войници, загинали и оставили костите си по бойните полета. Там е мястото, където можете да видите, или по-скоро да усетите онази част от историята на България, която се е писала с кръв, а не с мастило.

Там можете да видите танкове, самолети, камиони, бойна техника, била на въоръжение в Българската армия през годините. 

И наред с тях - славният трабант на нашето еврейче.

Ако във великия трабант на Паси беше подписан Санстефанския или Лондонския мирен договор, разбирам. Или пък ако с този трабант комунистите са щурмували Военното министерство на 8-ми срещу 9-ти Септември 1944 има логика да е в музея.  Ама не е!

То на Монката Паси всичката му работа е такава - мине се, не мине време, и вземе, че роди някоя безсмъртна идея като тази за универсалното зарядно например, или ще си направи някакво безсмъртно селфи, щото иначе няма какво друго да направи, или ще ни занимава отново с трабанта си и с предложението си да влезем в НАТО, направено още през далечната 1990 г. 

То, да не се лъжем, това е лесното - да се изтъпаниш на трибуната и да предложиш нещо, дето първо - я мине, я -не, и второ - и да мине, докато стане, я камилата, я камиларя. Пък и не зависи всичко от нас, то ние хубаво искахме да ни вземат и в НАТО, и в ЕС, ма те, ако не искаха, още щяхме да си подсмърчаме отвън.

То на Соломончето цялата му работа е такава - колкото ГДР-ейската сапунерка беше кола, толкова файда от него.