Софиянка в тефтера

Отидоха да видят софиянката

Гледах тия дни "Всичко е любов", в момента в който Албена посещава Радо в Падево се сетих за следната случка:

Преди години, преди доста години, горе-долу в началото на блога, когато работех в Химремонтстрой попаднах в следната ситуация: някаква метална конструкция я бяхме дали да се произвежда в ЗУМК-Кремиковци*, обаче онези юнаци много-много не си даваха зор. Та в един момент шефовете ме пращат да им вися на главата, да ги видя какво точно вършат и след като им докладвах бодро, че с това темпо няма да се спази предвидения срок те, съответно, взеха необходимите крути мерки за да се спази срока. Крутите мерки се състояха в това да командироват един заварчик от ТЕЦ Марица-Изток 1 до Кремиковци, който да удари едно рамо на тамошните заварчици. Това го разбирам в четвъртък вечерта, момчето тръгва в петък по някое време от Стара Загора с автобус, на мен ми звънят да го срещам на автогарата и да го закарам до ЗУМК, близо до който имаше общежитие и запазена стая. 

Отивам на автогарата, телефонът ми в един момент звъни, вдигам: "Аз съм заварчикът, еди-къде си съм, еди-как съм облечен.". Разбрахме се, качвам го в колата, карам го в общежитието - тука ще спиш, долу в ресторанта ще ядеш, имат готвено, отсреща е баничарницата, сутрин да закусиш, аз ще дойда сутринта към 8:00 да те закарам до завода, после към 5 следобед да те върна в общежитието.

Софиянка от по-наточените

Пичът кима с разбиране и ме гледа с разбиране през едни огромни диоптри. Викам си, тоя с тия диоптри как вижда през маската и как въобще си слага маската, ама не е моя работа. Оставям го и си тръгвам, едно че е петък вечер, второ, че на другия ден и в неделя ще го играя такси и ще го разкарвам от общежитието до завода и обратно.

На другата сутрин отивам да го взема, той се качва в колата, и с гордост ми съобщава: "Снощи мина много добре: писахме и софиянка в тефтера!". Брех, викам си, кога дойде, кога успя, па у тефтера си я записал?!  И с тоя диоптър ... Ама то София е голяма, софиянки много, има софиянки и софиянки. Някои са по-бели и по-наточени, други са по-мургави и миришат лошо, ма те и не връзват кусур и са по-достъпни за работническата класа - кой го знае каква циганка от Ботунец е набарал някъде около общежитието, та си е "попълнил тефтера". Добре, че е горният кадър, който казва много, той е от момента, с който започнах.