Балтаоглу и поколенията

В българската история има една историческа личност, за която малко се знае - адмирал Сюлейман Балтаоглу. Според оскъдните сведения той е син на български аристократ, който е приел исляма. На Балтаоглу е било поверено командването на част от османската флота при превземането на Константинопол. Балтаоглу е измислил превода на османската флота по суша - използвайки насмолени дървени трупи. Така османците се появили в тила на венецианските кораби в залива на Златниия рог.
Този епизод от нашата история е доста известен в Западна Европа и особено в Италия - всъщност, до атентата срещу папата, българите сме черните овце на Европа поради 3 причини - богомилите, разгромът на Латинската империя и убийството на Балдуин и адмирал Балтаоглу (пак ще препоръчам "Италиански потайности", на Асен Марчевски). Заради помощта си, Балтаоглу е първият ...турчин, произведен от султана в чин Адмирал на морето,  капудан (каптан) - и - дериа. 

Само че, малко по-късно по време на къщата тази обсада на Цариград флотата, командвана от адмирала претърпяла поражение и той бил посечен по заповед на султана.

Дали преди да го посекат Сюлейман се сетил, че се е родил с българско име? Дали последните му думи са били на български, или е умрял с "Аллах акбар!" на уста? Какви ли са били мотивите му да приеме исляма? Нарочно ли е загубил последното си сражение или наистина е бил победен?

Никога няма да узнаем.

На 28 Юли почина Дими Паница. Самата фамилия Паница е вплетена чрез различни свои представители в българската история от преди Освобождението, през Сръбско-българската война, та до 9 Септември 1944 г. След това се споменава единствено благодарение на Димитър Паница - емигрант, достигнал до редакторското място в "Рийдърс Дайджест" за Европа.

Този, който даде трибуна на Клеър Стърлинг и ЦРУ да раздухат "българската следа". След това идват обясненията, как е работил дълги години за благото на изстрадалата си родина, как се е борил срещу комунизма. 

След комунизма, при демокрацията създава фондации, отваря университети и получава награди - едни от Запад, други от самата България. Първите са еквивалента на 30 сребърника, а вторите са някаква смесица от гузни съвести и търсене на нов обществен морал. Този нов обществен морал позволи с орден "Стара планина" да се връчи на хора като Гюнтер Ферхойген, непосвенил се да ни унижава многократно в процеса на преговори за членството на България в ЕС, както и на Ахмед Доган. Та на един Дими Паница ли ще му връзваме кусур?

От него е учредена една награда - наградата за гражданска доблест...Награда за гражданска доблест на името на Паница ...!

Все си мисля, че думата доблест, поне казана на български език, не би звучала добре по адрес на един съвременен Балтаоглу. Макар че нито е първият, нито е последният, нито е единственият.

Е, сега може и да ме разнасят - гостите в блога ми - човекът бил се поминал, за мъртвите или добро, или нищо, бил е патриот, достоен българин, родолюбец, някъде дори го нарекоха будител.

Въпрос на мнение, моето е такова.
Какви ли са били последните мисли на Паница? Какви ли са били последните му думи? Дали е съжалявал за нещо?
Има ли значение вече?

И все пак - Бог да те прости, Паница!