А защо обичате бате Бойко?

Защо ли?

Ами защото е по - Човек от народа от Човека от народа. Защото е по-умен от всичи ни, взети заедно ("Майка ми ми даваше пари за френски, ама аз ходех да ритам топка").

Защото е по-възпитан от английски джентълмен ("Кажи, Масларова, нещо дъвчеш, не те разбирам")... Ех, тоя бате Бойко.

Че как да не се умилиш, като му четеш стенограмата от срещата в Ню Йорк?

"Елате, има баница и луканка. И българско вино ..."

Ех, емиграция, емиграция, нерадост, "Облаче ле, бяло", гурбетчии, немили, клети, недраги - и сред всичко това баница и луканка. И вино ... да се беше присетил бат Бойко, и малко сиренце да донесе, в захлупците ...

Представям си го, лети бате Бойко с Луфтханза, а на Хийтроу го спира митничар:

"May I see your luggage, sir?"

"Какво бе? ... Цецо, тоя кво иска бе? ... Кво иска бе, я му обяснете, че аз реагирам на Congratulations, General! ... Не барай там, щ`и ръгна една бе ...к`во ми дъвчеш, не те чувам? ... Не барай захлупците бе, армаган нося на емигрантите в Ню Йорк ... ОСТАВИ ЛУКАНКАТА, ШЕ ТИ ШИБНА ЕДНА БЕ!!!"

Че как да не го обичаш, такъв простичък и непринуденичък... като Никита Сергеевич...като късния Брежнев ... като Тодор Живков ... като орисията ни, да си поставяме чучело начело на държавата.