Онзи ден ми се обади един колега - викна ме при шефа в Прага. Не е приятно да те викат на килимчето и се притесних (въпреки че няма за какво, до тук съм наред с работата) - навик от казармата. Подпитах тук - там, подразбрах за какво ме викат - в действителност не беше нещо страшно и не ми "триха сол на главата".

Както и да е, на другата сутрин само това помня от съня, каквото беше с циганката. Знам, че не е хубаво, но точно какво е било не зная, а и нямах време да ровя в съновници.
Отидох до Прага, минах си по каналния ред, в общи линии за глупости се разкарвах, а на връщане попаднах в едно задръстване на магистралата. В един момент трябваше да се престроя, чехите не ме пуснаха лесно, но все пак един ми отстъпи място пред него. И докато седя така малко на криво, зад мен (в моята лента) мина един юнак с едно черно Ауди и ми се стори, че ме закачи. Но нямаше удар, не се видяха повреди по него, той не спря - нищо ми няма, сторило ми се е.
Прибрах се във Влашим, и чак на другия ден видях, че не ми се е сторило. Че наистина ме е закачил - верно, леко е, буквално на една боя е минал, та неговата боя е сега по моя калник. Но поне нямам по-сериозни повреди, това се чисти с парцал и разтворител.
Сънят ... малка циганка - малък проблем. И си мисля: "В офиса ти се размина, ама оная циганка не е била за офиса!".
И все пак ... сън, сън ... предсказва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!