Показват се публикациите с етикет Меглена Кунева. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Меглена Кунева. Показване на всички публикации

01 февруари 2017

И к`во стана с личната кауза?

Монумент "Кунева издига знамето на борбата с корупцията"
Ако не си спомняте, да си припомните, ама Кунева преди време превърна борбата с корупцията в своя лична кауза. В смисъл, писа там някакъв закон, почна да го разнася по телевизии, да го внася в Народното събрание, па като му дойде време да се гласува, и не мина, и тя много навътре го прие и каза, че няма да се предаде и се закле да превърне борбата с корупцията в своя лична кауза.
Онзи ден обаче излезе една статистика от "Прозрачност без граници", която показва, че България, въпреки усилията Куневи и преображението Кунево пак си е на последно място в борбата с корупцията от целия ЕС. 
Те тия от "Прозрачност без граници" сигурно не са чули, че Кунева лично се е заела да изкорени корупцията в България, ако не изцяло, то поне по високите върхове. 
Язък, жената таман се беше активизирала и тия дойдоха с големите шамари!

03 септември 2015

Преображение Кунево

Меглена Кунева

Навремето, в зората на демокрацията отнякъде изплува нек`ъв шемет, лидер на Форум "Преображение".

Това беше нек`ва малка партийка и на нея и се полагаха по тогавашния регламент две двуминутни телевизионни обръщения към електората. Та въпросният шемет в тези клипчета призоваваше хората да гласуват за Форум "Преображение", като за аргумент размяташе нек`ви папки и казваше (цитирам по памет): "Тук, в тези папки, е рецептата, която проработи в Белгия!" или нещо такова. Сега, какво толко имаше в онези папки, един Господ и самият шемет само знаят, едва ли да е било някакво белгийско ноу-хау как се става богат, но справка в уикипедията показва, че са се намерили хора, дето са повярвали на приказката за вълшебните папки от Белгия и вълшебния шемет. 

Кунева днес едно към едно с шемета - размахва некво законче, дето само да го гласува Народното събрание и сбогом на корупцията, поне по висшите ешелони на властта. След като и бламираха закончето веднага зае позата на обидена и огорчена. Нямало да стане с билки, нямало да стане със заклинания (изкореняването на корупцията), воля липсвала, щяла да превърне закона в своя кауза. 

И какво, като го превърнеш в кауза? Е` ти го кмета на Пазарджик, първо му застреляха секретарката, дето му разпределяше паричните порции, после му снимаха имота с дрон, та той се захласна да дава малоумни обяснения, твоето законче ли да чакаме?

Не и вярвам на Кунева не защото е нек`ва тарикатка с манталитет на провиниална даскалица в критическата (само да види микрофон и почва да раздава акъл как ще станат/няма да станат нещата, всепризнат капацитет по всички въпроси), не. Просто щото, ако толкова искаш да се бориш с корупцията, и сега си има и закони, и органи за това, намери начин да се задействат, а не да ми се размотаваш с некви законопроекти из Народното събрание. 

Шемета навремето призоваваше хората вместо да гласуват с бюлетини, да пускат в урните листчета с написано на тях "Искаме Преображение". Кунева - същата работа, само че тя го приема като лична кауза. 

Ще се преобразява в борец с корупцията.

08 декември 2013

Реформите

Вероятно най-повтаряната дума от началото на прехода досега е думата "реформа". Всяко едно правителство от Луканов насам като дойде на власт, е все реформи прави. А онези, които още не са дошли на власт, без значение, на илюзорните си шансове за това, и те за реформи пеят. Куцо и сакато, откъдето завърне, все за реформите се хваща, реформи да прави, че положението у нас е забатачено до такава степен, че само реформи ни оправят. Реформа му е майката, реформа до дупка и нищо друго.

Своят пик употребата на думата "реформа" достигна в началото на Костовото управление, когато дори беше съставено "реформаторско мнозинство", включващо всичко живо, дето не е БСП. От БСП се почустваха обидени ли, изолирани ли (и аз не знам), та след една тяхна среща с новоизбрания президент Петър Стоянов последният ги добави към реформаторското мнозинство, обявявайки че "... БСП също е част от реформаторското мнозинство, така че имаме реформаторски абсолют". С абсолют или без тоя номер с реформите продължава и до ден днешен. 

Едва ли ще открия топлата вода, ако кажа, че зад "реформите" у нас се крият политически чистки, шуробаджанашки назначения, корупционни схеми и др. благинки на демокрацията. То не бяха реформи в образованието, в здравеопазването, в армията, в полицията, последната дъвка е пенсионната реформа, която (като пример за всичко изброено отгоре) я почна предното правителство, настоящето я спря, но рано или късно ще трябва да се измисли нещо по въпроса, щото просто някой трябва да бачка.

Когато Петър Стоянов вкара и БСП в реформаторското мнозинство някъде коментираха, че е прекалил с 
един друг абсолют.

От реформата в образованието в крайна сметка единственото, което мога да посоча, е че по мое време учехме История и Биология, а днес се учат странните предмети "Човек и Природа" и "Човек и Общество". За сметка на това дечицата от година на година стават все по-тъпички и недообразовани и ако искаш чедото ти да прокопса в живота, май ще трябва да си го учиш сам.

Реформата в полицията за 24 години само смени униформата и наименованието, иначе вътре са си същите милиционери. В армията реформата доведе до това, че личният състав може да се събере на ст. "Българска армия" и пак да останат празни седалки, а въоръжението й 10 години след приемането ни в НАТО все още е "сделано в СССР" и става единствено да плашим гаргите с него.

Въпреки това у нас все още се намират идиоти, които с реформи лягат и с реформи стават и само за реформи говорят. Мераклии да ни реформират (както винаги) не липсват. И, разбира се, само те знаят кои са нужните реформи, само те могат да ги осъществят, и винаги са коректив на управлението, което не провежда никакви реформи. В случая не визирам единствено Реформаторския блок на Радан Кънев, където са се събрали партии с членска маса по 2-3 карета белот, но и търсенето на сродни реформаторски души там, където ги няма. Не за друго, а просто защото продължават някои хора (Меглена Кунева, за нея иде реч) да си говорят за "реформи" ей така, на килограм. Нищо конкретно няма да чуете/прочетете, само общи приказки. До такава степен говоренето за "реформи" се е превърнало в бучене на празни обороти, че дори самата Кунева не се притеснява да говори за абсолютни глупости като награда за "Реформатор на годината" и "партньорство за реформи". 

Въпреки приказките за реформи, тази жена е политическа кукувица

И тая седнала преди предните избори да ми говори за "нормалност"! 

Направо ме застреля с идеята, че щяла да разчита на "реформаторското крило" в ГЕРБ за провеждане на необходимите реформи. Много съм любопитен кой точно е реформатор в ГЕРБ, кое е реформаторско крило там, като при тях положението е "мутра-милиционер, мутра-милиционер"?

Дет` се вика, цървули няма, гайда иска, ма и за реформи говори.

05 май 2013

Просо сънува

Вековната мъдрост на българския народ е родила една прекрасна поговорка: гладната кокошка просо сънува! 

Преди 8 години в ролята на гладната кокошка се оказа Надето Михайлова в желанието си да формира правителство след провалянето на мандатите на БСП и НДСВ. Не, че имаше някакви шансове да получи мандат от Президента, нито пък имаше шансове да прокара кабинета си в Народното събрание, но поне се почуства още веднъж значима.

Днес в ролята на кокошката е Меглена Кунева. От сигурен участник в следващото Народно събрание преди 6 месеца днес ДБГ е на ръба да влезе (по-вероятно е да), но пък за сметка на това в компанията на Атака, вероятно Костов и вероятно още някоя малка партия. В такъв случай депутатите на Кунева варират между 20-22 и 10-12. Кой ще го подкрепи това правителство в такъв случай, и колко ще изкара с подобна подкрепа и въобще що за малоумна идея е първо да заявиш, че няма да се коалираш с първите две партии в Парламента, а след това да правиш планове за съставяне на кабинет?

Похвално е желанието на Кунева да демонстрира някаква загриженост за бъдещето на България, но ми е много чудно каква програма ще изпълнява правителството на ДБГ след като прословутата им програма "31 мерки за подобряване на нашия живот" първо не бе посрещната на "Ура" от народонаселението, и второ - някои дори направо я нарекоха обидна за българския избирател и я разкостиха тотално (и тук). 

Да си призная, обикновено новините за Кунева ги пропускам - просто не смятам, че има да ми предложи нещо. Разбирам желанието и да разобличава популизма на Борисов и Станишев, но алтернативата "Дайте да дадем" не я прави по-различна или по-привлекателна за мен. Второ - въобще не смятам, че е политик с качества - присъединяването на България към ЕС се дължи на упоритата работа на няколко правителства, а не на факта, че тя беше последователно главен преговарящ с ЕС, министър по европейските въпроси и в последствие еврокомисар. Трето - смятам, че имам достатъчно акъл в главата си, за да не попадам в онази категория овце, които най-редовно поставят българския еврокомисар (независимо как се казва - Меглена Кунева или Кристалина Георгиева) в тройката на най-одобряваните български политици без да могат да посочат поне едно нещо, дето еврокомисарят да е свършил (хеле, пък и да е от полза за България!). Четвърто - моето лично мнение е, че "Движение България на гражданите" е поредното зайче от цилиндъра на едни хора, които вече се престарават в желанието си да ни пробутат поредния месия, който "да ни оправи" след провалите на Симеон ІІ и Бойко Борисов. И не на последно място - както и да го нарича, колко и ще мерки да предписва, каквото и да прави и да декларира, Кунева в момента се мъчи да осребри еврокомисарството си, но пак по мое мнение моментът вече настъпи преди 4 години на изборите за европарламент. 

А най-интересното в случая е, че само преди десетина дни друг един обитател на политическия курник заяви своето желание да участва в следващото правителство. Само че при него нещата са малко по-сложни, той държи то (следващото правителство) да е дясно и консервативно. Това, че и той е на кантар за следващото НС (и е по-вероятно да е вън) не го притеснява. Но за тоя духовен педераст не ми се говори в момента, прекалено е малък и нищожен да му обръщам внимание. Просто отбелязвам едно любопитно съвпадение, една странна жертвоготовност на Сульо и Пульо да спасяват страната. 
А освен поговорката за гладната кокошка за конкретния случай има още една и ми се струва, че е по-подходяща: цървули няма, гайда иска.