Победителят на грипчето

Той Е! 

Много хора са го отписвали, ако не знаете. Вероятно
са му писали нещо такова: "Киро, да умреш дано, аз
те отписвам".

Той е Киро! И не само Киро - той е СуперКиро, той е Киро победителят на грипчето! Тези, които до вчера го наричаха Киро Гела, зализаният педераст или Делиорманската мастия днес треперят и се крият в миши дупки, от малки по-малки! 

Киро не само осъществява многомилионни инвестиции на страната. Киро не само създаде от нищото отбор-хегемон, отбор-мечта, отбор, който никога не губи и който е непотопяем като "Титаник". Киро създаде от себе си един победител! Победител в живота, не в бизнеса, не във футбола, не в корабостроенето, не, Киро е над тези дребни неща, те са само част от пейзажа, те са подробностите, които трябват за фон, за да изпъкне по-голямото, по-значимото, по-важното. А по-важното е какво е направил Киро. А какво е направил Киро?

Киро е направил много неща. Един ден сигурно ще ги пишат в учебниците, но засега още ги няма и затова се налага да се прибягва до услугите на услужливи лайняни сайтове като Блиц. Така простосмъртните хора могат да разберат, че всъщност коронавирусът за едни може да е смъртоносна опасност, но за Киро е едно най-обикновено грипче. Вирусче, което Киро е победил ей тъй, между закуската и обяда. Двубой, сравним с двубоят на века във всяка една спортна категория - и с "Мача на века" между Италия и Германия на мексиканския мондиал през 70-та, и с  Битката в джунглата - двубоят между Мохамед Али и Джордж Форман и с още десетки хиляди, но победата на Киро над КОВИД-19 изпъква над всички.

Киро показа на всички как трябва да се воюва! Киро показа на всички как трябва да се побеждава! Фактът, че Киро беше приет в частна болница без инфекциозно отделение и заради него персоналът на болницата беше две седмици под карантина не бива да отклонява фокусът от основното - Киро вече говори за вируса като за "някакво грипче". 

Мазно, просто и зализано

Епохално събитие! Чутовна победа! Победа, която трябва да влезе в аналите на българската армия, и без това от 70 години нямаме спечелена битка, то никакви битки нямаме, никакви успехи на бойното поле нямаме, ето една чудесна възможност да опресним списъка с бойните подвизи на славната българска армия! Ето за какво трябва да има парад на 6 май, не за някакви там избити византийци преди повече от 1000 години или за превземането на 3 купчини камънак, което някои наричат "Превземането на Одрин"!

А после?

После, след победата над грипчето Киро, с присъщата му скромност дари 100 000 лева на болницата в Ловеч. И пак, тихо и скромно и леко засрамено Киро обяви това на медиите, да знае народа кой го храни и кой го лекува. А я си представете, че вирусът беше победил Киро, а? А тогава кой щеше да дарява на ловешката болница, кой щеше да краде от държавата, кой щеше да рита мачле с премиера и да яде печено теле на центъра на стадиона в Разград? А, кой?

Затова той Е Киро - Победителят на грипчето!

Испанската болест

Молитва в Сан Франциско по време на испанската болест, 1918 г.

През 1918 г в света се разпространява смъртоносния вирус, известен ни днес като "испанския грип" - в резултат на епидемията, която върлувала от поне година от болестта починали повече от 40 милиона човека, като 25 милиона починали в първите 25 седмици. Според някои източници починалите са много повече, до към 100 милиона, като се позовават на това, че в някои страни (обхванатата от гражданска война Русия например) никой не е водил статистика.

За пръв път за болестта в САЩ била диагностицирана и описана през март 1918 г, когато се разболял Албър Мичел - готвач във военния лагер Фанстон, Канзас. Към обяд на същия ден в болницата на Фенстон вече били приети 107 пациента с различни оплаквания - от болки в гърлото до кашлица. Най-вероятно готвачът Мичел ги е бил заразил с храната. По този начин Мичел се смятал за нулевия пациент (Мичел не умрял от болестта и доживял до 1968 г.), но откъде се е заразил не станало ясно. Според някои първоизточника на болестта е Китай, където върлувала още от 1916 година. А в САЩ попаднала с работници-мигранти.  А след това с американските войници попаднала в Европа, където бушувала войната. Но военната цензура следила за всичко, което могло да подрони бойния дух на войниците и затова за разразилата се епидемия си замълчали. И едва когато болестта се развилняла в неутралната Испания светът узнал за страшната пандемия - през май-юни 1918 година боледували около 40% от населението на страната, включително и кралското семейство. 

За разлика от мнозинството известни вируси, жертви на "испанката" били не само хора с отслабен имунитет, но и младежи (приблизително половината от починалите били съвършено здрави хора с прекрасен имунитет на възраст 20-40 години). Както било установено по-късно, вирусът, попадайки в организма, предизвиквал т.нар. цитокинова буря - хиперреакция на имунната система, водеща до общо възпаление на тъканите: поразените ели дробове се пълнели с течност много по-бързо, отколкото белите кръвни телца побеждавали инфекцията, а кашлицата била толкова силна, че в отделни случаи болните си докарвали разкъсвания на вътрешните органи и дори на мускулите.

След няколко месеца бушуване болестта отстъпила - някои от болните починали, някои оздравели, получавайки имунитет (между другото, това е единствената защита от "испанската болест", ваксина така и не била изобретена), а и подействали предприетите санитарни мерки. В крайна сметка до края на 1921 година болестта затихнала и изчезнала. 

Единственото, което можем да се добави, е че през 1997 г. Института по молекулярна патология към американската армия (AFIP) получил образец на вируса, извлечен от трупа на ескимоска от Аляска, погребана в замръзналата почва 80 години по-рано. Този образец позволил на учените да създадат генната му структура през октомври 2002 година.