Фреди и Бохемската рапсодия

Онзи ден с Малкото Кате отидохме на "Бохемската рапсодия".

Първо, филмът си струва да се гледа, най-малкото заради музиката на Куин и историята около най-интересните парчета на групата: Another one bites the dust, We will rock you, Love of my life и, разбира се, Бохемската рапсодия.
Но пък като знам, че с едно посещение съм получил и филм, и концерт, къде ще му връзвам кусур?

Второ, Рами Малек прави много хубава роля, макар че, честно казано, за пръв път го чувам и за пръв път го гледам. Но пък се старае момчето. Като цяло образът на Фреди има доста слаби страни, които според мено се дължат повече на режисьорското виждане. Една от тях е прекаленото му изпедерастяване - примерно сцената, когато се обади на жена си (бившата) да си говорят по телефона и да си светят с нощните лампи нещо не я разбрах. В последствие моментът, в който Фреди отиде да светка нощната лампа, но за негово съжаление жена му не му отговори нещо сигурно трябваше да е тъжен и да покаже как страда нежната душа на твореца, но на мен ми беше излишен. Финалът на филма обаче с представянето на участието на Куин на концерта Live Aid на Уембли е много добре замислен и направен.

Трето - че Фреди си беше педераст го знаеше целия свят, но самият Фреди нито наблягаше на това, нито парадираше (не е като Елтън Джон и Джон Фърниш примерно), нито пък обясняваше таланта си с тази си черта от характера. Фреди си беше Фреди.

Не ми хареса, че филмът свърши с концерта на Уембли през 85-а. Можеше да споменат и концерта им в Будапеща от 1986-а, за нас, хората от Източна Европа това беше от огромно значение, тогава групи като Куин не идваха всеки ден (че въобще и не идваха) на Изток. И това ако не е събитие, заслужаващо да се постави във филма, кое?

Хареса ми и подборът или ако това не е точната дума, грима на останалите, които играят Куин. Екранните образи на Роджър, Брайън и Джон страшно много приличаха на оригиналите, не знам друг път такова нещо да ми е правило впечатление, то имах чувството, че самите музиканти играят себе си, особено с Брайън Мей.

Минусите на филма всъщност се свеждат пак до педерстията на Фреди или по-точно до желанието на Брайън Сингър да завърти всичко около нея. Нещо не му се е получило (и слава Богу) - то не върви хем да намекваш за разюзданите оргии на Фреди от една страна, честата му смяна на партньорите и от друга всичко във филма да се сведе до един разхвърлян хол и до извинението на някакъв мустакат педераст, че не бил почистил. Да не споменавам, че любовта между Фреди и Джим Хътън някак много романтична на фона на действителната история. Ей, да не бях захванал малко от Фреди приживе можеше и да повярвам! И, естествено, семейните отношения: строгия баща, дето съветва сина си да работи упорито, добри мисли, добри дела, нищо читаво няма да излезе от тая работа с музиката, па накрая го прие и като музикант, и като педераст. Само дето не плеснаха с ръце да се прегърнат. И цялото семейство, къде ще ходи, седна да гледа Фреди на Уембли, все едно е 1960-та и друго по телевизията не дават, добре, че не беше черно-бяла сцена, съвсем щях да се объркам.

Другия минус на Сингър е крайния образ на Фреди - вече е ХИВ-позитивен, обаче прави-струва, драпа да участва в концерта на Уембли, един вид "Това да свърша, пък после да става каквото ще!". Фреди умря 6 години след Уембли бе, алоу.

Бохемската рапсодия

Ей така един ден, докато чакат да започне концерта на Грийн Дей зрителите запяват Бохемската рапсодия...

Bohemian Rhapsody

Is this the real life?

Is this just fantasy?

Caught in a landslide

No escape from reality

Open your eyes

Look up to the skies and see

I'm just a poor boy, I need no sympathy

Because I'm easy come, easy go

A little high, little low

Anyway the wind blows, doesn't really matter to me, to me

Mama, just killed a man

Put a gun against his head

Pulled my trigger, now he's dead

Mama, life had just begun

But now I've gone and thrown it all away

Mama, ooo

Didn't mean to make you cry

If I'm not back again this time tomorrow

Carry on, carry on, as if nothing really matters

Too late, my time has come

Sends shivers down my spine

Body's aching all the time

Goodbye everybody - I've got to go

Gotta leave you all behind and face the truth

Mama, ooo - (anyway the wind blows)

I don't want to die

I sometimes wish I'd never been born at all

I see a little silhouetto of a man

Scaramouch, scaramouch will you do the fandango

Thunderbolt and lightning - very very frightening me

Gallileo, Gallileo,

Gallileo, Gallileo,

Gallileo Figaro - magnifico

But I'm just a poor boy and nobody loves me

He's just a poor boy from a poor family

Spare him his life from this monstrosity

Easy come easy go - will you let me go

Bismillah! No - we will not let you go - let him go

Bismillah! We will not let you go - let him go

Bismillah! We will not let you go - let me go

Will not let you go - let me go (never)

Never let you go - let me go

Never let me go - ooo

No, no, no, no, no, no, no

Oh mama mia, mama mia, mama mia let me go

Beelzebub has a devil put aside for me

for me

for me

So you think you can stone me and spit in my eye

So you think you can love me and leave me to die

Oh baby - can't do this to me baby

Just gotta get out - just gotta get right outta here

Ooh yeah, ooh yeah

Nothing really matters

Anyone can see

Nothing really matters - nothing really matters to me

Any way the wind blows...

Много си далече от Фреди

Фреди има с какво да го помним ...

Навремето Фреди Меркюри обяви, че е болен от СПИН 2 дни преди да почине. И след като умря доста народ (поне на Изток) беше в шок. То ние тогава за СПИН много-много не бяхме чували, а това за комбинацията хомосексуализъм + СПИН пък забрави.

Обаче Фреди ме светна и за двете. 

... вюрста едва ли.

Вчера обаче научих, че онуй нящо в Австрия Кончита Вурст било ХИВ-позитивно. И се сетих за онази приказка, че историята се повтаряла първо като трагедия, а после като фарс. Само че в случая директно мина на последната фаза.

Не че ме вълнува особено, но първо, медицината доста напредна в областта на СПИН-а в последните десетилетия и ако все още няма лекарство против СПИН то поне има начини да се забави развитието на болестта. Второ, аз на брадатата дама от Австрия не знам нито една песен, нито една. Включително и онази, с която спечели Евровизията, дори не съм я търсил в youtube. Трето - мисля си, че с победата си на Евровизия Вюрста имаше своите 15 минути слава, не е необходимо отново да ни занимава със себе си. 

Фреди остави толкова много музика след себе си, толкова много музика. Вюрста е по-известен с навика си да носи женски дрехи и дамско бельо отколкото с някакви певчески умения. На Фреди му изваяха паметник в Монтрьо, Вюрста има късмет, че фамилията му съвпада с немската дума за наденица.

Много си далече от Фреди, приятел, много ...

Мениджър продажби

За изкуството да продаваш се говори от време оно, хората се учат цял живот да продават, в университетите цели дисциплини има, посветени на продажбите, пък правила кое къде да наредиш в магазина, отделно Вълкът от Уолстрийт направи продажбите мейнстрийм, абе въобще, продажбите са си сериозно нещо. 

Спънч Боб, който беше предвиден.

Та значи, няколко пъти минавам покрай един магазин, на чиято витрина има изложена фланелка на Спънч Боб - жълтее се отдалече, и си казвам: "Таман за Симеончо!". Влизам да питам за размер, а продавачката е нещо такова като на гифчето вдясно, аз се обърках и се притесних ... а бе накратко, покрай фланелката на Спънч Боб купих и една на Куин, а тя ми е малка! 

Мениджър продажби отвсякъде, шах и мат!

Куин, който не беше предвиден

I want it all

Много хора смятат, че да копваш клипове от youtube.com в блога си е тъпо - аз не съм от тях. Аз обичам да поствам музика в блога си, по простата причина, че по този начин посетителите му от една страна ще разберат моите музикални предпочитания, а от друга  ще могат да си спомнят за нещо хубаво, но забравено (или пък да го чуят за пръв път и да им хареса).

Помня една моя учителка по музика от основното училище, носеща странното име Долена Лиркова, която доста ни стряскаше (кой ще ти учи баш пък по музика), но от която за пръв път чух за Куин. Ако не се лъжа, спомена че били и неофашисти, но не съм сигурен от нея ли то чух, или това беше поредната градска легенда по времето на соц-а.

А когато Фреди умря, вече беше 1991 и нямаше прегради пред информацията за нас, та гледах и концерта на Уембли, посветен на него (някъде през пролетта на 1992). Нея вечер падна едно яко чистене на гъби, мама и тате бяха ходили по Вакарел и се прибраха с 2 пълни раници, та в общи линии добре, че беше концерта. Още ми е пред очите малкия телевизор, кухнята и ние тримата чистим гъби за консервиране. Също така си спомням градските легенди за това, как се е заразил със СПИН - вариант 1 (най-достоверен) - преспал с някаква жена и на сутринта като се събудил нея я нямало, а на възглавницата имало бележка "Добре дошъл в света на СПИН-а"; вариант 2 - групов секс след концерт; вариант 3 - секс - парти по случай рожден ден, като бил наел апартамент на последния етаж на някакъв хотел, и специално платил в асансьора да има голо момиче (вместо пиколото), което да упътва гостите му. И в трите варианта заразоносителят е жена. Доста странно за гей, нали? Всъщност, думата "гей" тогава не съществуваше официално у нас, все още ползвахме една, започваща с педерас...

Майка ми пък и до ден днешен прави демонстрации като го пуснат я по радио, я по телевизия ("Тоя спинаджия не мога да го понасям!"). Дори веднъж отнесох и лек пердах от нея с едни прани дънки заради Куин, ама да не навлизам в подробности за това.

Вкъщи имам около десетина запазени плаката на Фреди Меркюри - предприемчиви български търговци се усетиха някъде духа вятъра в шоубизнеса и за първата годишнина от смъртта му издадоха вестник с постери. Е, плакатите са на вестникарска хартия, къде ти пари в ония години за гланцови списания. На първа страница - снимка на Фреди и заглавие "Какво ще правя след 20 години? Ще съм мъртъв, разбира се!". Вестникът струваше 5 лв, помня го това, докато в същото време ежедневниците бяха по около левче. В началото на 90-те никой у нас беше и чувал за авторско право и сродните му права, та пиратски касетки на Куин (и не само) се продаваха под път и над път. И нещата бяха еволюирали доста, вече не се продаваха Сони или БАСФ с презаписани албуми на тях или пък обложката да бъде ксерокопие на оригиналната обложка от албума, а вътре в кутията да ти се усмихва касетка Голдстар (днешно LG). Та си беше въпрос на престиж да имаш Greatest hits I (с музика основно от 70-те години, но пък с We will rock you и We are the champions), Greatst hits II (с Радио Га-га, I want to break free, Innuendo, Who wants to live forever, Invisible man, I want it all, Breakthrough) и дори Greatest hits III (тази я нямам и не зная какво има вътре). Разбира се, съществуваше рискът да получиш полупразна касета или пък някоя от песните да липсва. Какво да се прави, такива бяха времената.

А смъртта на Фреди дойде малко не навреме, в смисъл, той имаше записан един много хубав дует с Монсерат Кабайе (за тези, дето не знаят - нея имитира Руслан Мъйнов като се прави на оперна певица) - "Барселона" - специално записан за Олимпийските игри в Барселона през 1992 година. Та като умря половин година преди игрите малко кофти беше да се изпълнява тази песен без него.

Иначе Фреди продължи да прави хитове и от оня свят - намериха се негови неиздавани записи, разни компютърни обработки на гласа му и в средата на 90-те излязоха You don't full me и Living on my own.

Обаче чистия рок на Куин не си отиде с него. 

Солото на Брайън Мей е страхотно - и тук, и в други песни. 

Ритъмът, мелодичността - за какво говорим бе, няма ли 20 танцьора около дебелия гъз на Джей Ло, няма ли компютърни ефекти в клипа, въобще не ми говорете за ритъм и мелодичност.

Чуйте как започва песента - нима разните му там Риани, Джъстин Бийбъровци и Лейди Га-га-та могат да постигнат такова звучене? 

Та така, имах намерение само да постна клипчето и това да му е, ама като се размислих, то преди седмица са се навършили 20 години от смъртта на Фреди Меркюри.

Затова, Фреди, вместо модерното и у нас R.I.P. искам да ти кажа - благодаря ти за хубавата музика, приятелю. Още те помним.